11
Пон, Дек
28 Нови статии

Global Getaway: (не)възможната европейска алтернатива на ЕПЕП

брой 3 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Осем години след старта на китайския суперпроект "Един пояс, един път" (ЕПЕП), Европейският съюз реши да отговори на това предизвикателство, лансирайки собствения си мегаплан Global Gateway ("Глобален портал").

Съюзът, който е силно загрижен не само заради "китайската заплаха", но и във връзка с прекъсването на глобалните логистични вериги в резултат от пандемията, енергийната и икономическата криза, се готви да инвестира за реализацията на тази инициатива около 300 млрд. евро до 2027.

Какво правят китайците

Междувременно, в рамките на ЕПЕП, китайците упорито продължават да строят на цялата територия на планетата: изграждат мостове, прокарват пътища, строят язовири и електроцентрали и се опитват да внедрят своите 5G-комуникации на всички континенти. При това влагат в тези проекти гигантски средства, предоставяйки банкови заеми на отделните държави за финансирането им (в резултат от което много от тях вече са силно задлъжнели към Пекин).

Всичко това е необходимо на Китай не само за да модернизира търговските маршрути, но и за да може да използва бързия, безопасен и комбиниран (сухопътен и морски) т.нар. Нов Път на коприната за да изнася продукция за трилиони долари, като срещу това се снабдява с необходимите му ресурси от всяка подходяща точка на света. На практика, ЕПЕП превръща обхванатите от него територии в част от "новия, доминиран от Пекин свят".

Естествено, САЩ отчаяно се опитват да провалят тези планове. Макар и с голямо закъснение, през януари 2022 губещият позиции глобален хегемон официално лансира собствената си алтернатива на китайския проект „Да построим нов, по-добър свят” (Build Back Better World, B3W), чиято поява беше анонсирана още на срещата на G-7 в Корнуол, през юни 2021. Проектът на Вашингтон е също толкова идеологизиран, както и Global Gateway: на практика, всеки който иска да участва заедно с американците в създаването на „новия, по-добър свят”, следва безпрекословно да възприеме тяхната идеология.

Всъщност, на какво разчитат от ЕС? На първо място, на „екологично чистите” европейски проекти. На второ, на по-високите стандарти за качество в сферата на строителството. На трето място, на „по-прозрачните кредити”. На четвърто - на равното представителство на жените и мъжете в съвместните предприятия, а на пето – че европейските 5G-системи няма да събират персоналните данни на потребителите, както уж правят китайците.

Както изглежда, основните спонсори, които трябва да осигурят предвидените за реализация на суперпроекта 300 млрд. евро, са такива ключови държави членки на Съюза като Германия, Франция или Испания, както разбира се, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Съобщава се също, че се правят опити за „мобилизиране на частния сектор”, чиито успех обаче поражда сериозни съмнения, доколкото частните корпорации едва ли се вълнуват особено от перспективата да се помогне за решаване проблемите на хората от т.нар. Трети свят. Въпреки това, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представя именно възможността на Съюза да привлече ресурсите на въпросите корпорации като ключово конкурентно предимство на Global Gateway пред ЕПЕП. Като друго такова предимство се изтъква тезата, че европейският проект ще защити участващите в него страни от опасността да попаднат в „дългова зависимост” от Китай.

В рамките на проекта Global Gаtеway се предвижда създаването на целеви Групи за европейски инициативи (Team Europe Initiative, TEI), които ще играят ролята на свързващи звена между създателите на глобалния проект (т.е. кредиторите) и страните, които са обект на реализацията на конкретните подпроекти. Очевидно се разчита на положителния опит от функционирането на създадения преди две години прототип на тези групи, с цел по-успешната борба с пандемията от Covid-19.

Тоест, в момента т.нар. „колективен Запад” инициира паралелно два глобални проекта (B3W и Global Gаtеway), които вероятно ще се конкурират помежду си, въпреки че и двата са с антикитайска насоченост и настояват държавите, които ще бъдат техни „обекти”, стриктно да се придържат към „демокрацията и свързаните с нея ценности”.

Неслучайно през декември 2021, непосредствено след срещата си с генералния секретар на Европейската служба за външна дейност Стефано Санино във Вашингтон, заместникът на държавният секретар на САЩ Уенди Шермън констатира „увеличаващата се конвергенция” между подходите на страните към политиката по отношение на Китай. Трябва да отбележа обаче, че изказването на Санино не беше толкова категорично.

Както можеше да се очаква, реакцията на Пекин на появата на проекта Global Gаtеway бе също толкова негативна, както преди това и към американския проект B3W. В същото време, китайците дадоха да се разбере, че при определени условия са склонни да търсят допирни точки между Global Gаtеway и ЕПЕП. Това обаче едва ли ще се случи на фона на нарастващата "протайванска", т.е. анкитайска активност на европейските политици и най-вече на определени кръгове във Франция, Ирландия и Нидерландия, както и в някои източноевропейски страни членки на ЕС. Сред последните особено изпъква Литва, която влезе в открита конфронтация с Пекин и пострада сериозно от това.

Същността на проекта Global way

Проектът цели да стимулира взаимодействието на ЕС с държавите партньори в целия свят в сферите на цифровите технологии, транспорта, енергетиката (и най-вече на "зелената енергетика"), здравеопазването, образованието и научните изследвания, както и прокарване на нормите и стандартите на Съюза за развитието на демократичните ценности. Според брюкселските "еврократи", това сътрудничество следва да улесни реализацията за задачите пред ЕС в сферата на климатичния дневен ред и устойчивото развитие, повишаване конкурентоспособността на европейските страни членки и създаването на нови глобални вериги на доставки.

С други думи, Съюзът иска да възобнови глобалното взаимодействие, но на една по-удобна за себе си основа. Както отбелязва, в частност, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, сега е необходимо разпадналият се в резултат от пандемията глобален свят, да бъде отново форматиран в едно цяло за да може по-успешно да продължи движението си напред. И тъкмо за тази цел Брюксел лансира стратегията Global Gаtеway. Тезата и беше подкрепена и от върховния представите на ЕС по външната политика Жозеп Борел, според който Съюзът е очертал мрежа от взаимодействия, основани на собствените му демократични принципи.

Според Брюксел, основните цели на проекта са укрепване имиджа на ЕС като глобален лидер, развитие на стратегическите и дългосрочни интереси на Съюза, прокарването - под неговата егида - на демократичните ценности и стандартите на "доброто управление", изграждането на екологично чиста инфраструктура и инвестиции в международната стабилност и сътрудничество. Освен това, Global Gаtеway се представя като принос на ЕС за съкрашаването на глобалния инвестиционен разрив, което пък изисква съгласувани усилия в съответствие с приетите през юни 2021 ангажименти на лидерите на държавите от Г-7 за стимулиране на партньорството в сферата на развитието на глобалната инфраструктура. В този контекст ЕС не възнамерява да действа сам, а в тясно партньорство със САЩ, съгласувайки действията си в рамките на Global Gаtеway с американската инициатива «Build Back Better World» (B3W).

Според Брюксел и Вашингтон, двете стратегии следва взаимно да се усилват. Готовността им за съвместни действия беше потвърдена на Конференцията на ООН за климатичните промени през 2021, на която САЩ и ЕС събраха партньорите си за да изразят общата си привързаност към разрешаването на проблемите с климата, включително посредством двете глобални и вече съгласувани инициативи.

Финансовото осигуряване

Разбира се, в основата на проекта е финансирането от страна на самия Европейски съюз, както и финансовото партньорство на Брюксел с отделните участници в него. ЕС, в частност, укрепва взаимодействието си със страните участници и с техните финансови институции и институции за развитие, включително Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановаване и развитие (ЕБВР), и се стреми да мобилизира и привлече частния сектор. Освен това Global Gаtеway разработва нови финансови инструменти в рамките на различните финансови програми на Съюза за периода 2021-2027. Сред тях е финансовият инструмент за съседство, развитие и международно сътрудничество "Глобална Европа", инструментът за предприсъединителна помощ на ЕС (ИПП), а също «Interreg», «Invest EU» и програмата на Союза за изследвания и иновации «Horizon Europe».

Всичко това позволява на ЕС да използва държавните и частни инвестиции в приоритетни за себе си области. В частност, в периода 2021-2027 Европейският фонд за устойчиво развитие ще отпусне до 135 млрд. евро за инфраструктурни проекти. 18 млрд. евро ще бъдат предоставени под формата на грантове от бюджета на ЕС, а другите европейски финансови институции се готвят да отпуснат още 145 млрд. евро.

В допълнение към набора си от финансови инструменти, Брюксел планира да създаде европейски механизъм за експортно кредитиране за да допълни съществуващите механизми в тази сфера на отделните страни членки. Тази инициатива следва да гарантира равните възможности на последните на пазарите на трети държави. Като цяло, ЕС разработва проекти за финансова подкрепа, под формата на грантове, изгодни кредити и бюджетни гаранции за онези производители, които спазват изискванията и правилата при реализацията на ифраструктурните проекти.

Стратегията за развитие на "Източното партньорство"

От друга страна обаче, опитът от партньорството на ЕС с различни страни и региони, на който разчитат в Брюксел, съвсем не е еднозначен. Преди време за най-успешни се смятаха програмите, касаещи Западните Балкани и т.нар. "Източно партньорство", тъй като тяхната реализация доведе до установяването на дългосрочни партньорски отношения със страните участници. Днес обаче вече е ясно, че това не е точно така. Най-много въпроси поражда инициативата "Източно партньорство", особено във връзка с оттеглянето на Беларус от нея в резултат от многобройните санкции, наложени и от ЕС и отказът на Брюксел да признае легитимността на нейния президент Лукашенко.

Освен това, чисто тактически, взаимоотношенията с държавите партньори на ЕС не бяха равнопоставени. Брюксел открито заложи на "отличниците" в рамките на програмата, подписали споразумения за асоциация с ЕС, т.е. на Молдова, Грузия и Украйна. Останалите трима участници (Беларус, Армения и Азербайджан) настояваха Брюксел да разнообрази подходите си към тях, провокирайки напрежение в огромната бюрократична машина на Съюза.

Що се отнаса до "отличниците" в рамките на Партньорството, взаимодействието с ЕС беше ценно именно като част от общата за всички тях евроатлантическа насоченост на външната им политика, т.е. в това отношение специфичният опит от сътрудничеството със Съюза се оказва по-малко ценен, ако не се разглежда именно в рамките на общия стремеж на ръководствата на въпросните страни към по-тесни отношения с "колективния Запад". Освен това, финансовите основи на сътрудничеството също бяха различни, като най-големия обем западни/европейски средства се насочваха отново към Молдова, Украйна и Грузия.

Показателна в това отношения бе подкрепата за страните от "Източното партньорство" във връзка с борбата срещу пандемията от Covid-19. Най-много средства по тази линия получиха Украйна (190 млн. евро) и Грузия (183 млн. евро), докато останалите държави трябваше да се задоволят с далеч по-малки суми (под 100 млн. евро). При това Беларус доста успешно развива сътрудничеството си с Китай, с чиито глобален проект ЕПЕП се конкурира и стратегията на ЕС.

Тоест, за Съюза проектът е свързан най-вече с възможността ясно да се позиционира като основен партньор на международните организации (ООН, Г-20, Г-7), тъй като именно Брюксел реализира договореностите, постигнати в рамките на глобалните срещи на върха. ЕС предлага своят опит, като най-актуален, за реализацията на постигнатите споразумения, опирайки се на собствените си проекти по отношение на Западните Балканите, Източното партньорство, Южното съседство или споразуменията с Япония и Индия (не само в рамките на двустранните отношения, но и на Стратегията за свързване на ЕС и Азия от 2018).

Именно това е и механизмът, който би могъл да позволи частичното изместване на Китай като основен финансов партньор на много държави по света, включително на страни членки на самия ЕС. Най-важният извод обаче е, че става дума за поредния опит на Европа да изрази претенциите си за равен с американския статут в глобалния свят, затова и предизвикателството, което Брюксел отправя към Пекин чрез проекта Global Gаtеway всъщност бе неизбежно.

Съмнителната ефективност на Global way

И така, проектът Global Gаtеway вече е официално обявен, след като предварително беше консултиран със страните членки на ЕС. Обявената сума за реализацията му значително надхвърля прогнозите на експертите и илюстрира сериозността на намеренията на Съюза да укрепи своите икономически и политически позиции в света. В документа откровено се посочва, че проектът представлява инструмент за "геополитическото самоутвърждаване на ЕС" и е отговор на "претенциите на авторитарните системи в глобален мащаб".

Твърди се, че европейският проект следва да даде отговор на най-големите предизвикателства в съвременния свят и, на първо място, да удовлетвори потребностите на развиващите се държави от съвременна инфраструктура - автомагистрали, железопътни линии и електропроводи. В това отношение ЕС също се конкурира с Китай, тъй като и двамата играчи обещават на "клиентите" си от Третия свят да им гарантират достъп до световния пазар. Европейската комисия планира да осигури заложените за реализацията на проекта средства, като следва - 135 млрд. едро по линия на Европейския фонд за устойчиво развитие (EFSD), а 25 млрд. евро - от Европейската банка. Други 18 млрд. евро ще дойдат от Европейския фонд за развитие, а останалите 145 млрд. следва да бъдат отпуснати от европейските финансови институции и фондове за развитие. Мнозина европейски наблюдатели обаче изразяват съмнение, че ЕК ще съумее да мобилизира толкова сериозни средства. Освен това, проектът трябва окончателно да бъде одобрен от всички страни членки и едва след това ща започне да се реализира на практика, което също изглежда проблематично.

Разликата между европейските и китайския суперпроекти

В случая е важно, че германският бизнес реагира положително на проекта. Членът на ръководството на Централния съюз на немската строителна индустрия (HDB) Франк Келенбах дори разкритикува ЕС, че твърде дълго е игнорирал необходимостта от инфраструктурно строителство извън пределите на Европа, изтъквайки, че плановете за подобно строителство бяха блокирани на различни нива в Европейската комисия. В крайна сметка, мудността на брюкселските бюрократи беше преодоляна благодарение усилията на най-активните противници на "китайската експанзия". Както посочва постоянният представител на Германия в ЕС и бивш посланик в Пекин Михаел Клаус, "Global Gаtеway следва да се превърне в реална алтернатива на китайска проект "Един пояс, един път". За разлика от китайците ЕС предлага на партньорите си равноправно сътрудничество на основата на демократичните принципи".

Френските медии също акцентират върху намерението на Съюза да влезе в глобална конфронтация с Китай и неговите търговски, икономически и инвестиционни проекти. Очевидно Брюксел възнамерява да превърне Global Gаtеway в основния си инструмент за борба с китайската инициатива ЕПЕП. Според председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, този китайски проект има експанзионистки характер, цели разширяване на стратегическото влияние на Пекин и води до тежка дългова зависимост на китайските партньори. Разбира се, има и скептични гласове - според мнозина анализатори, борбата с Китай е рисковано начинание, още повече, че в нея Европа едва ли ще може да разчита на подкрепата на САЩ, тъй като Вашингтон предпочита да оказва предимно военен, а не толкова търговско-икономически натиск върху Пекин.

Сблъсъкът с китайците може да разцепи ЕС

И така, крайната цел на европейския проект е създаването на ифраструктурни и транспортни системи, които или да станат алтернатива на китайските маршрути, или да изтласкат китайския капитал от вече реализиращите се проекти. Според повечето експерти обаче, това е малко вероятно, предвид финансовото превъзходство на Пекин. Китай предлага такъв гигантски списък от услуги, излизащ далеч извън рамките на инфраструктурата, че другите играчи на световната сцена не могат да си съперничат с него. Нещо повече, проектът Global Gаtеway може да се превърне във фактор за сериозни разногласия вътре в ЕС, тъй като редица страни членки поддържат тесни икономически, търговски, финансови и инвестиционни отношения с Китай и не могат да си позволят лукса да ги прекъснат.

В иронично звучащият коментар на Bloomberg по този повод се казва, че:"Европейците са бесни, тъй като никой не гледа сериозно на тях - нито Китай, нито Русия, нито даже съюзниците им като САЩ и Австралия. Дори самите европейци предпочитат активно да си сътрудничат с Китай, подобно на Германия например, която е най-големия търговски партньор на Пекин в Европа".

В самия Китай проектът на ЕС провокира остро негативна реакция. Както посочва китайският официоз Global Times, инициативата Global Gаtеway представлява политически инструмент, насочен против най-важната китайска инициатива "Един пояс, един път". Освен това, експертите от Китайския народен университет в Пекин разглеждат европейския проект като подготовка за намаляване на зависимостта на икономиката на Съюза от Китай и китайските инвестиции.

Заключение

Global Gаtеway е само една от многобройните антикитайски инициативи, лансирани напоследък от т.нар. "колективен Запад" в усилията му да спечели битката за развиващите се държави. Така, на срещата на Г-7 във Великобритания през юни 2021 беше лансирана далеч по-мащабната инициатива „Да построим нов, по-добър свят” (Build Back Better World, B3W), в чиито рамки се предполага до 2035 за различни инфраструктурни проекти в Третия свят да бъдат инвестирани 40 трилиона долара. Китайските експерти (а и не само те) смятат обаче, че ЕС не разполага с достатъчно политически и икономически ресурси за да осъществи подобен гигатски инфраструктурен проект. Обещанието на Съюза да инвестира при по-изгодни, в сравнение с китайските, условия не само в транспорта, но и в цифровизацията, здравеопазването и образованието, се разглежда като част от лицемерните претенции за морално превъзходство на Запада. Лансирайки тази инициатива, ЕС следва примера на САЩ и също влиза в глобалната надпревара "за ума и сърцата на хората" с цел да бъде съхранена доминацията на "колективния Запад" на световната сцена. Паралелно с това ЕК се опитва да отвлече обшественото внимание от собствените си провали в битката с пандемията от коронавирус. Обявената в тази връзка цел - да бъдат осигурени 300 млрд. евро - изглежда трудно изпълнма, още повече, че половината от тази сума следва да дойде от европейските финансови институции и фондове за развитие, за което няма никакви гаранции. Истината е, че в сегашните условия, дори САЩ все по-трудно съумяват да мобилизират достатъчно средства за собствените си военни и икономически проекти. Ще припомня, че администрацията на Байдън положи огромни усилия за да прокара в Конгресда инфраструктурния си план за самата Америка на стойнност 1,2 трлн. долара. Което означава, че мобилизирането на гигантската сума от 40 трлн. долара за проекта B3W е практически неизпълнимо.

Впрочем, същото се отнася и за европейския суперпроект Global Gаtеway. Обявеното наскоро от американския Федерален резерв и Европейската Централна банка намерение за въвеждане на ред в паричната политика на практика изключва отпускането от страна на западните държави на толкова големи суми за външни инвестиции. В същото време, икономиката на Китай, която според Global Times ще надмине БВП на ЕС още до края на 2022, доказа през последните осем години реалната си способност да осъществява проектите в рамките на инициативата ЕПЕП. От друга страна, както посочват редица експерти, ЕС все още представлява "прекалено крехко и нестабилно образувание", в чиито рамки не секват сблъсъците между интересите на 27-те страни членки. Което ни води до логичното заключение че инфраструктурния суперпроект на Съюза Global Gаtеway най-вероятно е обречен на провал.

 

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.6 2023