Тристранните споразумения между САЩ, Великобритания и Австралия в сферата на военното сътрудничество, в резултат от които в Азиатско-Тихоокеанския регион се появи нов антикитайски алианс, задълбочават кризисните явления, развиваши се вътре в т.нар. "колективен Запад".
Това наистина е изключително важно събитие, което не само очертава контурите на по-нататъшното формиране на глобалното съперничество в рамките на новия световен ред, но е и нагледна илюстрация за тенденциите, касаещи взаимоотношенията между водещите западни държави през последното десетилетие.
Създаването на AUKUS и случилото се в тази връзка между САЩ и Франция изостря още повече китайско-американският сблъсък, затвърждава центрирания върху Азия външнополитически курс на американските елити и е нагледно доказателство за това, че администрацията на Байдън на практика продължава политиката на предшественика му Тръмп.
Сред косвените последици от това (включително за България) вероятно ще бъде ескалацията на глобалното напрежение, ерозията на трансатлантическия алианс между САЩ и Европа, във вида, в който той съществуваше преди управлението на Барак Обама, и по-нататъшната „прагматизация” на международната политика с акцент върху по-тясното тълкуване на националните интереси. България, която ментално все още се намира в почти отишлия си свят на студената война и европоцентризма, едва ли е готова за подобни предизвикателство и най-вече за новото противопоставяне между великите държави, възраждането на „правото на по-силния”, появата на хаотичен многополюсен модел и съпътстващия го възход на регионализма.
От друга страна, макар че случващото се в Азиатско-Тихоокеанския регион е свързано с новите глобални тенденции, самата идея за създаването на AUKUS е по-скоро опит за възраждане на старите концепции на студената война и приспособяването им към сегашното съперничество с Китай, когото Вашингтон очевидно е възприел за новия си голям външен враг, какъвто навремето беще Съветският съюз.
Парадоксалността на ситуацията е , че администрацията на Байдън, която се стреми, от една страна, да интернационализира и „подреди” конфронтацията си с Китай, придавайки и институционална структура, а – от друга страна, да защити американския пазар с помощта на протекционистки мерки и лобиране за собствените производители, се опира на един ценностно-глобалистки модел с либерално ядро, формирал се преди двайсетина години, въпреки че тъкмо той породи и причините, принудили САЩ да се откажат от ролята на световен полицай и да започнат да съкращават разходите и ангажиментите си по целия свят.
С това е свързана и смесената реакция на Вашингтон, опитващ се да комбинира икономическия национализъм на Тръмп, който формира конкретен интерес в чието име се вземат решенията, и либерално-глобалистките формули от времето на Обама, с чиято помощ Байдън се опитва да обясни случващото се. Това обаче провокира недоумение и откровено раздразнение сред американските съюзници, които го възприемат като подигравка и цинизъм.
В случая с AUKUS беше очевидно, че в основата на създаването му са конкретни икономически, корпоративни и политически интереси на САЩ, които не предвиждат участието в проекта на конкурентите от Франция и Европа, като цяло. Това обаче моментално влезе в противоречие с един от фундаменталните принципи на тезата за „глобалното завръщане на Америка”, лансирана от Байдън още по време на инаугурацията му, през януари 2021 – да се заложи на съюзниците.
Както е известно, сред основите на т.нар. „доктрина Байдън” е именно тясното, взаимноизгодно и равноправно партньорство със съюзниците (за разлика от „лошия Тръмп”, както твърдят в Белия дом). Защо обаче САЩ толкова грубо изтласкаха Франция от споразумението за подводниците с Австралия в полза на собствените си компании и своя проект? Именно в това противоречие, което все повече обърква либералите от Демократическата партия, се крие едно от основните слаби места на политиката на Байдън, което със сигурност ще бъде обект на критиките на опонентите му. АUKUS може да се окаже един от първите примери за това.
АUKUS, проблемът с подводниците и френската реакция
Острата реакция на Париж срещу обявеното в рамките на съобщението за създаването на AUKUS решение Австралия да се откаже от поръчката на шест дизелови подводници във Франция (за 90 млн. евро), заменяйки ги с шест атомни подводници, които ще бъдат произведени от САЩ и/или Великобритания, беше очаквано. За французите този договор с Канбера (макар и доста проблемен) гарантираше създаването на нови работни места в заводите в Шербург, нови военни поръчки и многомилионни постъпление в бюджета. Освен това, лично за Макрон, както и за френския политически елит, договорът имаше и имиджово значение, т.е. отмяната му бе силен удар по тяхното самолюбие, националната гордост и представата за Франция като велика държава и то тъкмо в навечерието на изборите през пролетта на 2022 и на фона на поредицата от други външнополитически неуспехи на Париж.
Миналата 2021 действително беше трудна за Франция – ще спомена само антифренския преврат в Мали, прекратяването на военната операция „Бархан” в Сахел, изострянето на противоречията с Алжир, убийството на профренския президент на Чад, неспособността на Париж да окаже влияние за формиране на лоялно правителство в Ливан, военният преврат в Гвинея или частичната загуба на позиции в Мароко. Всичко това се тълкува от експертите като стремителен колапс на глобалното френско влияние и способността на Париж да го проектира в бившите си африкански колонии, където отстъпва пред агресивните нови играчи – Турция, ОАЕ, САЩ, Китай, Япония и Русия. И, като капак на всичко, провалът на договора с Австралия.
Неднозначната реакция в Австралия
Между другото, в самата Австралия, подписването на споразуменията за AUKUS породи нееднозначни реакции. Местните медии бяха единодушни само относно договора за подводниците със Франция, изтъквайки, че той е породил множество проблеми, не се е изпълнявал и цената му е твърде висока, т.е. отказът от него е бил правилен. Те обаче разкритикуваха начина, по който Канбера е действала по отношение на Париж, поставяйки го пред свършен факт, като по този начин е ерозирала взаимното доверие и изгражданите в течение на дълги години партньорски отношения. Още по-скандално е, че - както се оказва – решението за създаването на AUKUS е било взето от тримата участници в алианса по време на срещата на върха на НАТО в Корнуол, през юни 2021, в която участва и френският президент Макрон. Ще припомня и, че пак тогава австралийският премиер Скот Морисън посети Париж, където двамата с Макрон подчертаха значението на двустранното партньорство и декларираха взаимната си солидарност. Нито по време на срещата на НАТО, нито след това, френският президент беше предупреден, че сделката с подводниците няма да се състои. Впрочем, самият австралийски премиер потвърди нееднократно, че „не съжалява” за решението си "да постави националните интереси над всичко”.
Междувременно в Австралия се разгоряха сериозни дебати по редица въпроси, касаещи националната сигурност, суверенитета и външната политика на страната, които отдавна вълнуват местната общественост. Според редица анализатори, новият договор със САЩ и Великобритания за изграждане и доставка на атомни подводници ограничава суверенитета на Австралия в сферата на покупките на въоръжения, технологичното развитие и военната индустрия. Тоест, твърди се, че с това споразумение Вашингтон натрапва на Канбера своите производители, изтласквайки европейските им конкуренти и в дългосрочна перспектива обвързва Австралия с американската технологична база, тъй като екплоатацията и ремонтът на новите подводнище се осигуряват от американците и британците, защото австралийците нямат капацитета за това.
Остри спорове се разгоряха и по въпроса, доколко реална е военната заплаха от страна на Китай. Истината е, че австралийците не приемат „китайската заплаха” за безспорен факт, както я възприемат в Индия например, нито пък като ключова външнополитическа парадигма, както я разглеждат САЩ. Китай е най-големия търговски и икономически партньор на Канбера и неговият възход, довел и до развитието на регионалните търговски маршрути, се превърна в сериозен фактор за развитието на самата Австралия. Ето защо, мнозина в тази страна не могат да разберат, защо Канбера следва на всяка цена да се впише в антикитайския дневен ред на САЩ, рискувайки икономическата си стабилност, своето благосъстояние и позициите си в региона.
Истината е, че формирането на AUKUS и снабдяването на Австралия с флот от атомни подводници повишава залога в китайско-американското пративопоставяне, увеличава напрежението в региона и формира токсична среда за съседните държави, възлагайки на Канбера качествено нова роля, която самата тя вероятно не би искала да играе. В перспектива, AUKUS превръща Австралия в предна военна база на САЩ в региона. И, ако за някои в тази страна членството в този квазилианс я поставя под „американския чадър за сигурност”, който ще защити Австралия от потенциалните заплахи, други – обратното – смятат, че това е опит на САЩ да прехвърлят „мръсната” работа по места на локалните си съюзници и да ангажират Австралия в глобалното си противопоставяне с Китай, принуждавайки региона прогресивно да се милитаризира и превъоръжава.
Реакциите в САЩ
Впрочем, реакциите във връзка с AUKUS в САЩ също не бяха еднозначни. Част от експертите похвалиха администрацията на Байдън, че е действала бързо и е защитила националните интереси. Други обаче, квалифицираха „предателството” спрямо Франция като неприемливо, посочвайки, че то ще ерозира трансатлантическите връзки, които американският президент обеща да подобри след сериозното им влошавани при управлението на Тръмп.
Отделни анализатори, дори и от подкрепящите Байдън медии, изтъкваха „прекаленото зацикляне на външната политика на САЩ върху Китай, поради което Вашингтон прави абсолютно неконструктивни и недалновидни стъпки". При всички случаи обаче, формирането на AUKUS отлично се вписва в интересите на американския военно-индустриален комплекс и, в частност, на компаниите, ангажирани с проекта за атомните подводници.
Ще припомня, че непосредствено след като бе обявено за създаването на AUKUS, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен публично увери Франция, че партньорството с Вашингтон „остава непоколебимо”, а малко по-късно – след личното телефонно обаждане на Джо Байдън, Макрон склони посланиците на двете страни да бъдат върнати в Париж и Вашингтон и прие да се срещне с американския президент за да обсъдят проблема.
Китайската реакция
Както можеше да се очаква, съобщението за създаването на AUKUS провокира негативна и доста нервна реакция в Пекин. Китайското външно министерство обвини САЩ, Великобритания и Австралия, че нарушават регионалния мир и сигурност и лансира тезата, че действията им са в разрез с режима за неразпространяване на ядреното оръжие.
Освен това китайците се опитаха да заложат на противоречията между САЩ и азиатските им съюзници – официозът Global Times например, коментира, че сключвайки договора с Австралия и Великобритания, американците са игнорирали Япония и Индия, като по този начин уж са поставили под въпрос желанието на Вашингтон да им осигури реална защита. Тоест, според китайските анализатори, AUKUS е поредния продукт на англосаксонския свят, изместващ на заден план азиатските партньори на САЩ.
В известен смисъл, Китай доста грамотно манипулира реално съществуващите противоречия в отношенията между САЩ, Индия и Япония. При това, поне засега AUKUS не представлява непосредствена сериозна заплаха за Пекин. Практическата реализация на постигнатите договорености все още не е факт и ще се случи най-рано през 2023, т.е. има още време докато Австралия се сдобие с ядрен подводен флот.
Освен това, в Пекин смятат, че времето играе в негова полза и докато западните съюзници изяснят по-нататъшните си планове, китайците ще съумеят да приключат своята програма за превъоръжаване и да изградят много повече нови подводници и кораби, както и да укрепят акваторията на Южнокитайско море. Ще припомня, че в момента Китай вече разполага с шест атомни подводници “Shang” с дължина 110 м, които могат да носят крилати ракети, без да споменавам 50-те му дизелови подводници.
AUKUS като инструмент на американската глобална експанзия
Повечето анализатори разглеждат формирането, под егидата на САЩ, на тройния англосаксонски алианс AUKUS като неочаквана и дори "шокираща" стъпка на Вашингтон, която по своя ирационален характер напомня за не по-малко скандалното американско изтегляне от Афганистан, довело до големи човешки жертви и нанесло сериозен удар по репутацията на засега единствената световна суперсила. Кои са геополитическите и военни аспекти на алианса AUKUS?
Несъмнено залогът само на англосаксонски и англоговорящи държави е свързан с осъзнаването на факта, че страните от ЕС (и не само те) не са склонни да разглеждат Китай като заплаха за своите интереси, подкрепяйки и активно курса на САЩ към твърда конфронтация и сдържане на Пекин. И тъкмо поради това американските стратези държат в AUKUS да участват само онези, които са готови да се сражават редом със Съединените щати до "окончателната победа" над китайците. Впрочем, именно това обяснява и скандала с отмяната на сделката за доставка на френски дизелови подводници за Австралия и замяната им с атомни, които ще бъдат изградени и доставени от САЩ и Великобритания - очевидно атомните подводници следва да се превърнат в основния инструмент за разгрома на китайската военна мощ. Истината е, че през последните десетилетия американският военно-индустриален комплекс загуби неоспоримото количествено и качествено превъзходство на произвежданите от него въоръжения и американските военни на практика няма какво да противопоставят на Китай по суша или във въздуха. Тоест, ако действително станем свидетели на директен военен сблъсък между амриканците и китайците, той ще се осъществи на територията на Евразия, където китайската армия вече превъзхожда тази на САЩ (дори и без да разчита на евентуална военна подкрепа от Русия). Единственият военен инструмент на Съединените щати против Китай е американският подводен флот, който - поне както твърдят стратезите от Вашингтон - много сериозно превъзхожда китайския. Според тях, "освен решаващото си технологично превъзходство в подводните технологии, САЩ притежават и голям брой атомни подводници". Ще припомня, че в момента американските ВМС разполагат с 32 атомни подводници от клас Los Angeles, 3 от клас Sea Wolf и 15 от клас Virginia, т.е. общо 50 атомни подводници, "далеч превъзхождащи всичко, което имат китайските ВМС".
Ако бъдещите австралийски многоцелеви атомни подводници бъдат разположени в базата в Пърт, те ще бъдат недостижими за китайските ракети със среден обсег (DF-17 и DF-21). В същото време австралийските подводници ще могат да застрашат морските комуникации в Индийския океан, 85% от които са от или към Китай.
Както е известно обаче, изграждането на новите атомни подводници за австралийските ВМС може да стане факт едва в средносрочна перспектива, а конфронтацията между САЩ и Китай изисква разполагането на достатъчен брой атомни подводници в Индо-Тихоокеанския регион още в съвсем близко време. Изходът от ситуацията е дългосрочния лизинг на атомни подводници и неслучайно британският The Guardian твърди, че правителството на Австралия не изключва възможността да вземе на лизинг такива подводници от съюзниците си в AUKUS. Освен това, австралийският премиер Скот Морисън допуска, че до влизането на атомните подводници в експлоатация, във военноморските бази на страната можат да бъдат дислоцирани британски подводници. Според него, освен всичко друго, това би "дало възможност за обучение на австралийските военни, а ние се стремим да увеличим военния си потенциал и да се научим да поддържаме собствен атомен подводен флот". Австралийският министър на отбраната Питър Дътън вече обсъди тази възможност със своите британски и американски колеги.
Впрочем, Морисън отбеляза и, че освен технологии за изграждане на атомни подводници, Австралия ще получи и "редица технологии в сферите на кибернетиката, квантовата физика и изкуствения интелект, като тези отрасли ще се превърнат във важни направления на нашето сътрудничество още в неговия ранен етап".
От една страна, намерението на Белия дом да предостави на Австралия многоцелеви атомни подвоници, разполагащи само с конвенционални, но не и с ядрени ракети, говори за това, че американските военни изглежда разчитат че могат да нанесат непоправими щети на Китай и в рамките на неядрен военен сблъсък. От друга страна, австралийските атомни подводници могат да бъдат използвани още при подготовката за военни действия срещу китайците, например за доставката на специално подготвени водолазни групи и дистанционно управляеми подводни дронове в близост до китайското крайбрежие с цел изваждане от строя на мрежата от положени по дъното комуникационни кабели.
Впрочем, в публикуваната си в специализираното издание The Strategist статия, ръководителите на австралийския център за киберполитика Фъргюс Хенсън и Даниел Кейв, посочват, че "AUKUS е нещо много повече от австралийските атомни подводници. Реалният потенциал на алианса е свързан с това, че той може да се използва в дългосрочна перспектива за да ни помогне да отговорим подобаващо на фундаменталния технологичен пробив, който всеки момент ще залее света". Според тях, "съвременната война и геополитическата конкуренция ще бъдат белязани не само от военните действия и традиционното сдържане, но и от хибридните заплахи - кибератаки и кражби на данни, дезинформация и пропаганда, външни намеси, икономически шантаж, атаки срещу критичната инфраструктура и прекъсване на веригите на търговските доставки".
Сами по себе си, подводниците не могат да се справят с подобни заплаха, затова и анализът, който се концентрира само върху въпроса за бъдещия атомен флот на Австралия (или на остро негативната реакция на Франция) изпуска по-общата картина на това, което всъщност представлява AUKUS. Според Хенсън и Кейв, алиансът е създаден най-вече като механизъм за обмен на информации и технологии и вниманието му ще бъде концентрирано именно върху критично важните технологии, като изкуствения интелект или квантовите технологии например. От ключово значение ще се окажат усилията за подпомагане на по-тясната интеграция на свързаните със сигурността и отбраната, научни, технологични и индустриални бази на трите страни участнички, както и на веригите за доставки, които се оказват все по-достъпни за външни атаки. По отношение на Австралия например, "участието в AUKUS би могло да и даде мощен стратегически и технологичен импулс за десетилетия напред".
Тоест, "интегрирайки" Австралия към своите впечатляващи военни и технологични възможности, САЩ и Великобритания се стремят да формират мощен и силно сплотен от общата етническа парадигма военен и геополитически алианс, способен да се превърне в локомотив на глобалната им експанзия през целия ХХІ век.
Непосредствените военни заплахи за Китай
Формиращата се през последните няколко месеца оперативно-стратегически ситуация в Индо-Азиатско-Тихоокеанския регион изглежда доста непредсказуема и трудна за анализ. Повечето експерти обаче са единодушни, че сме много близо до мащабен конфликт между обединените военноморски и военновъздушни сили на новосформирания военно-политически алианс AUKUS и китайската армия.
Анализът на военно-политическите и икономически причини за напрежението ва Южно- и Източнокитайско морета, историята на териториалните претенции на Китай към Тайван, Виетнам, Япония и Филипините, както и темповете с които се изграждат китайските стратегически ракетни войски (т.нар. Втори артилерийски корпус), показва, че основната цел на Пентагона в продължаващата ескалация на напрежението е реализацията на следните няколко задачи.
На първо място, установяването на пълен контрол върху архипелата Спратли и Параселските острови, както и да се попречи на прехвърлянето и разполагането в акваторията на Филипинско море на ударни групировки на китайските ВМС, включително самолетоносачи и десантни кораби-амфибии. Постигането на тази цел ще гарантира на обединеното командване на AUKUS запазване на постоянното присъствие в близост до морските маршрути, преминаващи през акваториите на Южнокитайско и Източнокитайско морета, и ще минимизира вероятността за блокиране на Тайван от китайския флот и обявяване на въздушното му пространство за зона, забранена за полети, с помощта на зенитно-ракетните комплекси HQ-9A/B, с каквито разполагат ескадрените миноносци Type 052C/D на китайските ВМС.
Втората и доста по-важна задача вероятно е свързана с възможността за нанасяне на унищожителен масиран ракетен удар по стратегически важната брегова инфраструктура на китайския флот, както и по обектите на компаниите, влизащи в Китайската авиокосмическа научно-промишлена корпорация CASIC. Както е известно, именно CASIC осъществява основното производство на балистични ракети със среден обсег DF-21A/C/D и междуконтиненталните балистични ракети DF-31A и DF-41, както и на редица модерни зенитно-ракетни и противокорабни комплекси, включително най-известните ЗРК HQ-9A/B, HQ-16, YJ-12B и YJ-18. Извеждането от строя на критично важните елементи на посочените по-горе производствени мощности може за години напред да лиши китайската армия от необходимата и бойна устойчивост в Индо-Азиатско-Тихоокеанския театър на военните действия, както и да не допусне споменатият китайски Втори артилерийски корпус да постигне паритет с глобалното ударно командване на американските ВВС по броя на ядрените бойни глави за крилатите и междуконтинентални балистични ракети.
Впрочем, още преди съобщението за споразумението AUKUS стана известно, че в рамките на подготовката си за евентуално нанасяне на масирани ракетно-авиационни удари по критично важни военни обекти в Китай, командването на ВВС на САЩ и Кралските ВВС на Австралия спешно приспособяват инфраструктурата на австралийската военновъздушна база Тиндал за продължителна дислокация и постоянно обслужване на стратегическите американски бомбардировачи-ракетоносци B-1B Lancer, както и на стратегическите въздушни танкери KC-10A Extender. Последните са в състояние да гарантират продължителното баражиране на ескадрила от 24 самолета B-1B Lancer в близост до зоните, от които последните могат да изстрелват трудноуловими от радарите тактически ракети с голям обсег AGM-158B JASSM-ER срещу военни обекти на китайците на остров Хайнан, както и на техният вариант AGM-158C LRASM срещу ударните групировки на китайския флот в Южнокитайско море.
Китай би могъл да избегне подобна унищожителна атака, само ако съумее навреме да задейства военновъздушните си сили за да отрази масирания ракетен и ракетно-авиационен удар на обединените въоръжени сили на AUKUS с помощта на няколко въздушни полкове изтребители, включващи бойни самолети от поколение "4++", като J-15S, J-16 и Су-35С.
Действайки в мрежоцентрична връзка със самолетите за радиолокационна наблюдение и насочване ZDK-03 и KJ-2000, тези мултифункционални изтребители ще могат не само да противодействат на американските палубни самолети за радиоелектронна борба EA-18G Growler, но и да пресекат евентуална атака с крилати ракети UGM-109E Tomahawk Block IV още в отдалечените подстъпи към остров Хайнан и континентален Китай. За постигането на тази цел китайските ВВС могат да използват перспективните ракети клас "въздух-въздух" PL-12C, чиито обсег е 200 км. Те разполагат с високочувствителни активни радиолокационни самонасочващи се бойни глави, което би им позволило безпроблемно да унищожат десетки или дори стотици слабоманеврени американски крилати ракети Tomahawk и AGM-158B.
Предизвикателствата пред ЕС
Истината е, че появата на AUKUS се оказа много сериозно предизвикателтво най-вече за Европейския съюз. Неслучайно Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел моментално разкритикува САЩ, че не са информирали Съюза за споразумението, а малко по-късно ЕС и официално се позиционира на страната на Франция. В тази връзка е доста любопитно, че само няколко дни преди подписването на споразумението AUKUS, Брюксел публикува собствената си стратегия за Индо-Тихооканския регион, която концептуално се различава от американската. И макар че в нея Китай се посочва като потенциална заплаха в отделни аспекти, ЕС не си поставя за цел неговото сдържане, дори обратното – в стратегията се дава приоритет на „многостранното сътрудничество и партньорството на двустранна основа с цел да се съдейства за противопоставянето на общите предизвикателства, така че Китай да играе мирна и конструктивна роля за развитието на Индо-Тихоокеанския регион". Изтъквайки, че именно това е основната характеристика на европейската стратегия, Жозеп Борел се ангажира лично да обяснява пред медиите, че целта на ЕС в региона не е противодействието на Китай, още по-малко пък конфронтацията с него, а търсенето на допирни точки за сътрудничество.
От една страна, стратегията на ЕС изглежда логична и рационална. Съюзът е най-големия инвеститор и търговски партньор на Азиатско-Тихоокеанския регион. Взети заедно те формират 70% от глобалната търговия и 60% от преките чуждестранни инвестиции. През 2019 стокооборотът между ЕС и АТР надхвърли 1,5 трлн. евро, което е най-големия междурегионален стокооборот в света. Четирима от десетте най-големи търговски партньори на ЕС са в АТР. Регионът е на второ място в износа на стоки от Съюза. Ще припомня, че изключително важна роля за европейските товарни маршрути играят три азиатски региона - Малакският пролив, проливът Баб-ел-Мандеб и Южнокитайско море.
От друга страна, стратегията на ЕС по отношение на АТР показва и принципното различие между подходите на Съюза и САЩ към Китай и възприемането на „китайската заплаха”. За Брюксел, AUKUS не означава сигурност и мир, а по-скоро ескалиране на напрежението и конфронтацията, докато за САЩ алиансът е поредния елемент от военно-политическото блокиране на Китай. Тоест, в известен смисал, AUKUS ерозира китайската политика на ЕС и е в сериозно противоречие с нея.
Освен това, арогантното игнориране на френските интереси от страна на САЩ провокира крайно негативната реакция на европейците. Според тях, това е връщане към най-лошите моменти от политиката на Тръмп по отношение на партньорите и слага край на надеждите, че тази политика е останала в миналото след избирането на Байдън. Оказа се, че администрацията на Байдън не само продължава стратегическия курс на Тръмп, основан на лозунга „Америка над всичко”, но и действа по същия начин като него, прикривайки това с декларираните от Вашингтон благородни намерение и добре звучащи фрази за общите ценности и морал. Между другото, времето за появата на AUKUS също беше изключително неподходящо – бягството на американците от Афганистан през август 2021 подложи на риск европейските им съюзници. Последните винят именно САЩ за провала на политическото споразумение с талибаните и прибързаната евакуация от Кабул, провокирали политически и имиджови микроземетръси в няколко държави от ЕС, стрували кариерите на външните министри на Великобритания и Нидерландия и ерозирали позициите на управляващия доскоро в Германия блок ХДС/ХСС в навечерието на изборите през септември 2021.
Проблемите на регионалната сигурност
Като цяло, споразумението AUKUS все още поражда повече въпроси, отколкото отговори. Не е ясно дори, дали то ще има някакво реално продължение, да не говорим за трансформирането му в пълноценен военно-политически алианс. В момента AUKUS все още не е такъв, а е просто споразумение за сътрудничество в сферата на отбраната, затова и непосредствените му последици за региона и света не бива да се надценяват. Освен това то поражда много въпроси, поставящи под съмнение геостратегическата му ценност за подписалите го държави и особено за антикитайската стратегия на САЩ.
Въпреки опитите на Австралия да оправдае действията си, отношенията и с Франция остават силно влошени и едва ли ще се подобрят в близко време. Което може да окаже влияние върху европейско-австралийските връзки и да лиши Канбера от влияние в ЕС. По инициатива на Париж, Съюзът прекрати преговорите за подписване на споразумение за Зона за свободна търговия с Австралия, въпреки вече проведените 11 кръга.
Впрочем, Канбера има и друг голям проблем, свързан с AUKUS. Австралия не разполага със собствена ядрена енергийна инфраструктура и мощности за да поддържа експлоатацията на атомните си подводници. Създаването и от нулата би изисквало гигантски ресурси и обществена подкрепа, с каквито сегашното правителство не разполага: австралийците се отнасят негативно към изграждането на АЕЦ. А това означава, че страната ще трябва да разчита изцяло на САЩ и Великобритания за вноса на ядрено гориво за подводниците, техническото обслужване и експлоатацията им, т.е. в краткосрочна перспектива зависимостта от Вашингон значително ще нарасне.
Темповете на реализацият на споразумението също пораждат въпроси относно ефективността на подобна стратегия. Подробностите по договора за изграждането на атомните подводници ще се обсъждат на преговорите със САЩ поне до средата на 2022, като почти никой не е наясно какви ще са условията в него и дали те ще са по-изгодни, отколкото в договора с французите. Между другото, по различни оценки, самото изграждане на атомните подводници може да отнеме между 10 и 15 години.
Нещо повече, остава неясно и, как ще се развият отношенията между Австралия и съседите и от региона. Както е известно, редица държави от АТР не допускат в пристанищата си атомни подводници, което може сериозно да ограничи географията на използването на австралийския подводен флот, както и да създаде проблеми в отношенията с другите държави.
Нова Зеландия например, реагира негативно на споразумението AUKUS. Премиерът на страната Джасинда Ардърн напомни, че страната и следва твърда антиядрена политика и няма намерение да я променя, т.е. няма да допуска австралийските атомни подводници в своите води и дори не очаква, че Нова Зеландия може някога да се присъедини към AUKUS. Впрочем, фактът, че Нова Зеландия също беше "игнорирана" при създаването на алианса, въпреки "жертвите", които страната направи в своята "китайска политика" под силния натиск на САЩ, е само част от проблема.
Ще припомня, че още през 80-те години на ХХ век Нова Зеландия формулира концепцията си за "независима" външна политика, в чиято основа е заложен принципът за твърдо противодействие на разпространението на ядреното оръжие. Страната се превърна в най-големия лобист на идеята за "неядрена Азия" в тази част на АТР. Тази политика укрепна допълнително след края на студената война и появата в света на нови многопластови хибридни заплахи, а популярността и сред обществото нарасна още повече.
Както е известно, от 1985 насам Нова Зеландия е част от Договора от Раротонга, обявяващ южната част от Тихия океан, пострадала от многобройните ядрени изпитания по време на студената война, за безядрена зона. В тази връзка, страната дори влезе в конфликт със САЩ, които през 1986 понижиха статута на Нова Зеландия в рамките на военния алианс ANZUS (САЩ, Нова Зеландия и Австралия), като споровете между тях бяха прекратени едва през 2010. Управляващите в Уелингтън очевидно не възнамеряват да променят политиката си, да не говорим, че между тях и Канбера отдавна се водят спорове именно по "ядрения проблем". Канбера например, демонстрира солидарност с Вашингтон и отказа да се присъедини към глобалния Договор за забрана на ядрените въоръжения, влязъл в сила през 2021.
Освен това Нова Зеландия не крие тревогата си във връзка с политиката на САЩ в региона и не иска да се окаже в ситуация да избира между Пекин и Вашингтон. Китай е сред най-големите търговски партньори на страната, а новозеландците се гордеят с постиженията си в рамките на своята външнополитическа стратегия на "четирите първенства" - през 2004 те първи започнаха преговори с Китай за създаване на Зона за свободна търговия, през 2008 първи подписаха с Пекин споразумение за това, първи започнаха преговори относно влизането на Китай в Световната търговска организация през 1997 и първи признаха Китай за пазарна икономика през 2004.
Разбира се, поне в момента, не става дума за това, че след като се сдобие с атомни подводници, Австралия може да поиска да разполага и с ядрено оръжие. Най-вероятно, това няма да се случи, имайки предвид негативното отношение на самите австралийци. От гледната точка на Нова Зеландия и другите държави от региона, които също подложиха AUKUS на остра критика (Малайзия, Индонезия, Тайланд), споразумението е опасен прецедент и може да провокира регионална надпревара във въоръжаването, включително ядрена. В Южна Корея например, от няколко години насам се говори за стартиране на собствена ядрена програма, а Индия също работи в тази посока, още повече че от дълги години е ядрена държава. Според експертите, получаването на ядрени технологии чрез закупуването на атомни подводници е "вратичка", позволяваща и на останалите да тръгнат по този път, сдобивайки се с материалите, необходими за създаване на ядрено оръжие и заобикаляйки инспекторите от МАГАТЕ, под предлог, че ще ги използват "за нуждите на флота".
В този контекст, AUKUS донякъде девалвира позицията и реториката на самите САЩ по въпросите за неразпространението на ядреното оръжие, които Джо Байдън обяви за приоритет на своята политика. Освен всичко друго, в перспектива това може да отслаби американската позиция в преговорите с Иран относно ядрената му програма. Според експертите по ядрено неразпространение от центъра "Карнеги", това може да се окаже шанс за иранците да направат програмата си още по-малко прозрачна за ООН, включвайки я в рамките на програмата за модернизация на подводния флот. При всички случаи "ядреният аспект" на споразумението AUKUS ще усложни отношенията на Австралия с другите държави, които ще разглеждат Канбера като нарушител на силовия баланс в региона. Впрочем, и за самата Австралия алиансът може да сложи край на дългогодишната и мирна безядрена политика, която и спечели одобрението на редица международни организации.
Разбира се, всички са наясно, че държави като Китай, САЩ, Великобритания и Франция отдавна провеждат в региона военни учения, прехвърлят бойни кораби, увеличават военното си присъствие и изграждат военни обекти, нарушавайки Банкокския договор от 1995 (Договорът за създаване на зона, свободна от ядрени оръжия в Югоизточна Азия - SEANWFZ)). Но за държавите от АСЕАН, с които Австралия се опитва да поддържа тесни взаимоотношения, приоритет представлява сигурността на региона и недопускане на понататъшната му и безконтролна милитаризация.
Предвид факта, че Индо-Тихоокеанският регион е твърде сложен и изпълнен с неразрешени териториални конфликти, появата на австралийски атомен подводен флот може да промени силовия баланс и да принуди останалите също да увеличат военните си разходи, което пък ще вкара както региона, така и външните играчи в т.нар. "капан на Тукидид". Неслучайно след подписването на договора за AUKUS президентът на Индонезия Джоко Видодо отмени посещението на австралийския премиер в Джакарта, а министър председателят на Малайзия му се обади лично за да изрази тревогата си от появата на новия алианс.
Впрочем, заради AUKUS ше се задълбочат и противоречията между САЩ и ЕС относно политиката им спрямо Китай. Както вече посочих, приоритет на Индо-Тихоокеанската стратегия на Съюза е залагането на държавите от АСЕАН като основен инструмент за търговско-икономическото и дипломатически сдържане на Пекин. Което означава, че ЕС ще подкрепя позицията на АСЕАН както по отношение на ядреното неразпространение и милитаризацията на региона, така и относно противопоставянето с Китай. Основните интереси на Съюза в АТР винаги са били свързани с икономическите, а не с военно-политическите въпроси: гарантиране достъпа до местните пазари за да бъдат защитени експортните позиции на европейските фирми, да се съдейства за развитието на проектите в сферата на "зелената енергетика", да се стимулира ръста на търговията и дела на европейските инвистиции и да се прокарват интересите на европейския бизнес.
Някои изводи
След появата на AUKUS Европа ще бъде още по-малко сигурна в ползата от запазването на зависимостта си от САЩ и тясното партньорство с тях, виждайки че Байдън на практика продължава стратегическия курс, очертан от късния Обама и от Тръмп.
Новият алианс провокира съществени разминавания между съюзниците по въпросите за ядреното неразпространение и надпреварата във въоръжаването.
Предоставянето на ядрени технологии на Австралия ще постави под въпрос едно от ключовите външнополитически послания на САЩ, както и позициите им по отношение на политиката на ядрено неразпространение, в чиито рамки те стартираха стратегическия диалог с Русия, реанимираха преговорите с Иран и искат да възобновят преговорите със Северна Корея.
Подписвайки споразумението AUKUS, Австралия окончателно се позиционира в новата студена война между САЩ и Китай, макар че доскоро се опитваше да избегне това. По този начин се бетонира ролята на тази държава-континент като един от военно-политическите плацдарми на САЩ в рамките на концепцията за Индо-Тихоокеанския антикитайски алианс с участието на Индия, Великобритания и Япония.
С помощта на AUKUS САЩ разширяват военно-политическото си присъствие в АТР за първи път от много години, т.е. от времето, когато бе прокламирана стратегията за "обръщане към Азия" на Барак Обама. Сега, към двете вече съществуващи проамерикански конструкции - "Алиансът Пет очи" и Четиристранният диалог по сигурността (QUAD), се добавя и нов - трети елемент, който усилва позициите на Австралия, но игнорира ЕС, Нова Зеландия и азиатските съюзници на САЩ.
Очевидно на Вашингтон ще се наложи да компенсира по някакъв начин другите си съюзници от региона, приравнявайки ги поне частично с Австралия, за да не им позволи да са чувстват обидени и пренебрегнати заради създаването на AUKUS. Що се отнася до държавите, изпитващи сериозни опасения във връзка с появата на новия алианс, САЩ ще трябва да им гарантират по някакъв начин, че това няма да ерозира съществуващия регионален ред.
Критичното отношение към AUKUS и двойнственото възприемане на "китайската заплаха" вероятно ще сближат позициите на ЕС и някои държави от АТР, включително Нова Зеландия, Южна Корея, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Сингапур и Филипините, което пък ще затрудни опитите на САЩ да формират около себе си регионална коалиция против Китай.
AUKUS е поредното ясно доказателство, че интересите на САЩ са все по-свързани с Индо-Тихоокеанския регион, което води до намаляване на американските разходи по другите направление и прехвърляне на отговорността за решаването на вече второстепенните за Вашингтон проблеми на други играчи и най-вече на регионалните съюзници или групи от партньори. В резултат от това, по "украинското направление" например, ще нарасне активността на Германия, по близкоизточното - на Йордания, Израел и арабските монархии, а по афганистанското - на Катар, Пакистан и Казахстан.
* Център за мониторинг и превенция на конфриктите