На фона на продължаващото объркване в американското общество във връзка с провала на САЩ в Афганистан, е важно да на губим от погледа си другите надвиснали над света кризи, защото част от тях са много по-опасни от случилото се в Афганистан.
Истината е, че светкавичният крах на афганистанската държава се оказа неочакван за политически елит на САЩ най-вече, защото националните медии бяха престанали да следят случващото се там, след като по-голямата част от нашите войски бяха изтеглени от страната и броят на загиналите американци драстично намаля.
Украинската криза
Най-опасна сред тези потенциални кризи е въоръженото противопоставяне между украинската армия и ползващите се с подкрепата на Русия сепаратисти от Източна Украйна. В Донбас се намират ограничен брой руски части, под формата на "доброволци", а Русия е разположила значителни сили в южните си територии за да защитят този регион от евентуална украинско настъпление. Тя обаче не поиска да присъедини Донецк и Луганск - двете украински области, съставляващи Донбас, нито пък да ги признае за независими.
След украинската "революция" и провокираното от нея въстание в Донбас през 2014, всички украински правителства обещават да върнат региона в състава на страната, ако се наложи и със сила. През 2015 беше подписано споразумение за прекратяване на огъня, което сложи край на пълномощабната война. Провокационните атаки и ответните удари от двете страни обаче, провокират постоянни сблъсъци, както беше например през март и април 2021. На свой ред, последните американски администрации декларират рещителна подкрепа за Украйна, както и за нейното членство в НАТО, против което засега се обявяват Германия и Франция. САЩ обаче се въздържат от ангажименти да я защитават с военни средства.
Победата на талибаните в Афганистан може да породи нова и много рискована динамика. Американското поражение в тази страна би могло да накара Русия и Китай да започнат да действат по-безразсъдно. Ще припомня, че тъкмо това се случи навремето след разгрома на САЩ във Виетнам, когато СССР повиши амбициите си в Африка и Централна Америка. От друга страна, политическото унижение, което преживя администрацията на Байдън, може да я накара да предприеме опити за възстановяване на престижа си вътре в страната и на международната сцена, поради което Америка ще започне да реагира също толкова безразсъдно на руските действия.
Само най-безумните американски политици и коментатори са склонни да подкрепят евентуална война с Русия на територията на Украйна. Но, както показва началният период на Първата световна война, понякога лидерите, които нямат желание да воюват, се оказват в ситуация, когато вече не могат да спрат и да обърнат хода на събитията.
Последиците от прекия сблъсък между САЩ и Русия в Украйна ще бъдат катастрофални. Пълномащабната конвенционална война много лесно може да прерасне в ядрен конфликт и унищожаване на по-голямата част от човечеството. Всъщност, дори и ограничената война ще провокира разрушителна глобална икономическа криза, ще изисква изпращането на огромно количество американски войски в Европа и ще ликвидира всички възможности за осъществяването на сериозни мерки за борба с климатичните промени в обозримо бъдеще. На свой ред, Китай може да използва тази възможност за да окупира Тайван и тогава на САЩ ще се наложи да водят война едновременно с двете най-мощни военни сили на планетата. Накрая, тъй като руските въоръжени сили разполагат с огромно превъзходство над украинските, американският военен контингент е доста ограничен, а европейските държави не искат да влизат във въоръжен конфликт с Русия, изглежда много вероятно, че Москва ще удържи победа в една ограничена война в Украйна, овладявайки значителна част от нея и сривайки тотално имиджа на САЩ и Запада.
Най-трагичният аспект на изглеждащия безкраен конфликт в Донбас обаче е следният. Да, това е една от най-опасните кризи в съвременния свят, но по принцип тя много лесно може да бъде разрешена. Решение има и то беше подготвено от Франция, Германия, Русия и Украйна и бе подкрепено от САЩ, ЕС и ООН. Това решение съответства на демократичната практика, международното право и традициите, както и на действията на самата Америка при разрешаването на етническите и сепаратистки конфликти в миналото. Нещо повече, то не изисква съществени отстъпки от страна на Украйна или САЩ.
Разбира се, привързаността на Русия към това решение ще трябва внимателно да бъде проверявана на практика. За съжаление обаче, американската администрация, политическият ни истъблишмънт и водещите медии сами тихомълком погребаха това решение, защото правителството на Украйна отказа да го изпълнява, а пък САЩ не искат да упражняват прекалено силен натиск върху Киев.
Решението на спора в Донбас се съдържа във Второто споразумение от Минск, подписано през февруари 2015 от лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна, след проведените между тях преговори под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Ключовият военен елемент на това споразумение е разоръжаването на сепаратистите и изтеглянето на руските "доброволчески" сили, както и не съвсем ясната формулировка за временното изтегляне на въоръжените сили на Украйна, с изключение на граничните. Ключовият политически елемент пък включва три важни и взаимнозависими части: демилитаризация, възстановяване на украинския суверенитет, включително контрола на границата с Русия, и пълна автономия на Донбас в контекста на децентрализацията на властта в Украйна, като цяло.
Протоколът от Второто Минско споразумение беше единодушно одобрен от Съвета за сигурност на ООН, включително от САЩ. Тогавашният американски представител в Световната организация Саманта Пауър заяви през юни 2015 в Съвета за сигурност: "Общата позиция на международната общност е, че изпълнението на споразуменията от Минск е единствения изход от този смъртоносен конфликт". Следващите две американски администрация официално подкрепиха протокола от Второто Минско споразумение, но предвиденото в него урегулиране така и не се случи. Не бе постигнато политическо споразумение за автономията на Донбас, суверенитетът на Украйна не беше възстановен, силите на бунтовниците не се разоръжиха, а руските "доброволци" не се изтеглиха.
Пречките пред разрешаването на проблема
За практическата реализация на Минските споразумение пречат три взаимносвързани проблема. На първо място е неспособността на Киев, Москва и лидерите на сепаратистите да се споразумеят относно условията за постоянната автономия на Донбас. На второ място, следва да посоча последователността на действията за създаване на местна автономия и възстановяването на украинския контрол върху границата с Русия. На трето място е въпросът, как да се гарантира дългосрочната автономия на региона, въпреки опитите на Киев да го постави под контрола на централната власт.
Украинското правителство настоява, че като първа стъпка към разрешаването на проблема, Украйна следва изцяло да постави под свой контрол границата с Русия в района на Донбас, а всички местни сили да бъдат разоръжени или изтеглени. Според Киев, това следва да стане преди провеждането на местни избори и преди украинският парламент да приеме закон, с който да промени конституцията на страната, позволявайки автономията на Донбас.
Според украинските власти, в противен случай Москва и местните и съюзници могат да фалшифицират изборите. На свой ред, руското правителство и ръководството на сепаратистите твърдят, че ако бъде позволено на Украйна да установи пълен контрол преди провеждането на местните избори и приемане на поправките в конституцията, самият Киев ще фалшифицира или ще отмени изборите и ще забрави за автономията.
На 17 март 2015 украинският парламент все пак прие закон за специалния статут на част от Донбас. Това обаче е временен закон, който може да влезе в сила само след като Донецк и Луганск проведат избори по законите на Украйна, и позволява възстановяването на централната власт. Самата Украйна не пое никакъв ангажимент за преразглеждане на конституцията, гарантиращ децентрализация и правата на руския език, макар че това са абсолютно необходими мерки, за да могат жителите на Донбас да се чувстват пълноценни граждани на страната. За това следва принципно да настояват и САЩ, и ЕС. Украинският парламент предостави на Донбас много по-ограничени пълномощия в сравнение с онова, което е предвидено от "Минск-2". В частност, целият контрол върху полицията и местните съдилища ще се осъществява от централното правителство в Киев. Това предложение на предишното украинско правителство на президента Петро Порошенко за предоставяне на ограничени права на Донбас се сблъска с много силна опозиция във Върховната Рада, а сегашната администрация на президента Владимир Зеленски на практика го анулира. Както можеше да се очаква, руското правителство отказа да води преговори за урегулиране на кризата при тези условия. През юли 2021 руският президент Путин публикува обширна статия, в която изтъква (което е вярно) тесните исторически и културни връзки между украинците и руснаците и критикува стратегията на Запада за превръщането на Украйна във военен противник на Русия. Той повтори тези обвинение и през октомври, на заседание на дискусионния клуб "Валдай". Към същото мнение се придържа и бившият руски президент Дмитрий Медведев. Техните изказвания намират отражение във все по-резкия тон, възприет от руските медии. Впрочем, в статията на Путин се съдържа и мощна скрита заплаха. Той ясно дава да се разбере, че ако Украйна не поиска да изпълни плана на Второто споразумение от Минск, Русия би могла да анексира Донбас, както стори с Крим, през 2014.
В ключовия пасаж на въпросната статия се твърди, че: "Съдейки по всичко и аз все повече се убеждавам в това, Донбас просто не е необходим на Киев. Защо? На първо място, защото жителите не тези региони никога няма да приемат онзи модел, който се опитваха и продължават да опитват да им натрапят със сила, блокада и заплахи".
Москва едва ли планира някакви предварителни действия, целящи анексия. Но, ако Украйна предприеме какъвто и да било опит да си върне със сила загубените територии, както стори Грузия през август 2008, Русия със сигурност ще ги защити, а след това вероятно ще ги присъедини. Следователно е много важна САЩ да не допуснат разрастването на този конфликт.
Новият американски подход към мирното урегулиране в Украйна трябва да стартира с официално заявление на администрацията на Байдън за привързаността на Америка към принципите на Второто Минско споразумение, в частност, и към идеята за плуралистична, многонационална и федерална Украйна, като цяло. Само на тази основа е възможно възстановяването на целостта на украинската държава. Само на тази основа може да се гарантира за продължително време стабилността, сигурността и единството на Украйна.
И накрая, най-важното. Многократно провежданите в Донбас социологически анкети, както и резултатите от свободните избори в региона, преди 2014, показват, че много негови жители се обявяват за автономията му в състава на Украйна, също както мнозинството от населението на Източна и Южна Украйна подкрепя превръщането на страната в многонационална държава, в която руският език и култура да се ползват с официален статут, а не етнонационалната държава, каквато след 2014 се опитват да създадат управляващите в Киев с подкрепата на Запада.
В периода от обявяването на независимостта, през 1991, до революцията през 2014, населението на Украйна беще разделено поравно между привържениците на етническата версия на украинската идентичност от западните и централни региони и привържениците на гражданската и версия със силна и гарантирана роля на руския език и култура от източните и южни региони. Събитията през 2014 и последвалият конфликт с Русия създадоха ситуация, в която етническите националисти, с подкрепата на Запада, започнаха да доминират в националната политика, формираща се в Киев. Само че тяхната програма е изключително непопулярна в рускоезичните региони, а Донбас я отхвърля напълно.
Елиминирането на факторите довели до провала на "Минск-2"
За постигането на мирно урегулиране е необходимо да бъдат отстранени или игнорирани факторите, довели до провала на Второто споразумение от Минск.
Най-важният сред тях е отказът на Украйна да гарантира пълна и постоянна автономия на Донбас. Ако се абстрахираме от общия стремеж за запазване на централизираната власт в Киев, основната причина за това е увереността на украинските власти, че постоянната автономия на Донбас ще попречи на страната да влезе в НАТО и ЕС. В Киев смятат, че регионът ще използва специалния си статут в състава за Украйна за да не допусне това. Официално декларираната решимост на САЩ с течение на времето тази страна да стане част от НАТО - макар че на практика това са празни думи - пречи на Америка да изиграе позитивна роля за разрешаване на конфликта.
Изброените по-горе украински и американски аргументи са класически пример за омагьосан кръг, формирал се на принципа "това не може да бъде, просто защото не може да бъде". Докато се запазва конфликтът на територията на Украйна, тя няма как да бъде приета нито в НАТО, нито в ЕС. А и не трябва да бъде приемана. Дори ако американската администрация изглежда склонна да поеме подобен риск, Германия и Франция задължително ще наложат вето. От друга страна, разрешаването на този конфликт при украинските условия няма как да стане без победа във война с Русия, което също е невъзможно. В действителност, основните точки на "Минск 2" - прекратяване на войната и автономия на Донбас в състава на Украйна, представляват най-добрата сделка, на която може да разчита Киев.
Ако САЩ се откажат от безнадеждната идея за приемането на Украйна в НАТО, те ще могат да упражнят натиск върху украинското правителство и парламента, да се съгласят на ново споразумение "Минск-3", заплашвайки, че ако откажат, американската помощ и политическа подкрепа ще бъдат прекратени. Ако пък се окаже, че Москва отхвърли или реши да саботира това споразумение, санкциите срещу Русия заради Донбас и Крим не само ще бъдат запазени, но и разширени.
Тоест, Съединените щати следва да отстояват следните основни условия за разрешаване на кризата:
- Внасяне на поправки в украинската конституция, според които Донбас се превръща в автономна република в състава на Украйна, включително онези територии на Донецката и Луганска републики, които в момента се контролират от Киев;
- Приемане на конституцията на Автономната република Добас, включително конституционните и отношения с органите на украинската власт в Киев, на референдум, в който ще участва населението на Донецката и Лугански области и който ще се проведе под контрола на ООН и ОССЕ.
Ако мнозинството избиратели в Донбас се обявят против конституционните поправки, ще им се наложи да живеят в състава на Украйна, съобразно нормите на действащата конституция на унитарната държава. Но, ако поправките бъдат одобрени, което изглежда доста вероятно, те ще бъдат представени за обсъждане на украинския парламент. Ако той ги отхвърли, ще бъде проведен нов референдум с участието на чуждестранни наблюдатели, на който на жителите на региона ще бъде предложено да изберат, дали отново да станат част от унитарна Украйна или да станат независими с възможност в бъдеще да се присъединят към Руската Федерация.
Следва да отбележа, че анексията не е предпочитания от Русия вариант. През последните седем години Москва можеше във всеки един момент да присъедини Донбас, както направи с Крим, но тя реши да не го прави. Руснаците са изпълнени с решимост да защитят Донбас от всички опити на украинците да си го върнат. Поради редица политически и стратегически причини обаче, Москва би предпочела Донбас да си остане автономна проруска част от Украйна. Въпреки това, ако Киев разпали нова война, задължително ще последва анексия, което пък ще провокира нова криза в отношенията на Русия със Запада.
За да се гарантира създаването и запазването на автономията, референдумът по този въпрос следва да се проведе преди Украйна да поеме контрола по границата с Русия. Дотогава трябва да бъде формирано и регионално правителство, в съответствие с украинската конституция. Полицията и съдилищата в Автономна република Донбас следва да са подчинени на регионалните власти. Военната сигурност пък ще се гарантира от миротворчески контингент на ООН, съставен от военни от неутралните европейски държави. Той ще бъде създаден с резолюция на Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на мирното урегулиране. В състава му не бива да бъдат включвани части на САЩ и НАТО, както и такива на Русия и съюзните и държави. Този миротворчески контингент ще контролира и верифицира процеса на разоръжаване на войските на сепаратистите, изтеглянето на всички руски сили и оттегляне на въоръжените сили на Украйна от сегашните им позиции в Донецка и Луганска области.
Както е известно, САЩ са устроени на федеративен принцип, също както и Канада, Австралия, Германия, Италия, Швейцария, Белгия, Индия или Южна Африка. Тоест, от гледна точка на демократичните принципи, не би трябвало да има възражения против федералното устройство на Украйна или против автономията и специалния статут на Донбас. Предвид големите езикови и културни различия между отделните части на Украйна, федеративното устройство изглежда оптималната политическа система за страната, като цяло. Ако обаче, това се окаже непостижимо, би могъл да се използва принципът на "асиметричната федерация", който също се прилага в някои демокрации. Според него, определени региони разполагат с особен статут, или пък в рамките на унитарната държава съществува един автономен регион.
Подобна федерация са Северна Ирландия, Шотландия и Уелс в състава на Обединеното кралство; Каталуния и автономната баска общност в Испания или автономният регион Кюрдистан в Ирак. Мирното споразумение от Разпети петък (Белфасткото споразумение), постигнато през 1998 и сложило край на северноирландския конфликт, е отличен пример за разрешаването на донбаския конфликт. То беше подписано с активното участие и подкрепа на САЩ. Според това споразумение, контролът над региона премина към местната полиция, бяха създадани трансгранични институции и бе гарантирано свободното придвижване между Ирландия и британска Северна Ирландия. Мнозина разглеждат това споразумение като единствения възможен модел за разрешаване на спора между Индия и Пакистан за Кашмир.
В идеалния случай, мирното урегулиране трябва да включва договор за неутралитета на Украйна през следващите десетилетия, по модела на Австрийския държавен договор и свързания с него закон за неутралитета на Австрия от 1955, които трябваше да действат в течение на 30 години, с възможност този срок да бъде удължен. Подобен договор би премахнал основния мотив на руснаците за намеса или притискане на Украйна, макар че няма абсолютна необходимост от него.
Украйна и САЩ няма да загубят нищо, ако се съгласят с такъв договор, защото Киев не може да стане член на НАТО докато не разреши конфликта в Донбас и спора, относно Крим. Освен това, този договор ще се окаже пречка пред евентуални бъдещи опити на Русия да установи господството си над Украйна, тъй като изключва членството и в каквито и да било алианси, доминирани от Москва. Следователно, този договор ще попречи на евентуални руски опити за привличане на Украйна в Евразийския съюз. Вероятно, за Москва това би бил неприятен удар, тъй като украинското членство в ЕАИС е много важно за превръщането му в сериозен международен блок. От друга страна, присъединяването на Украйна към НАТО и ЕС няма да укрепи тези организации, а ще ги отслаби сериозно. Тоест, като цяло, украинският неутралитет е по-изгоден за Запада, отколкото за Русия.
Що се отнася до членството на Украйна в ЕС, този въпрос би могъл да се обсъжда на практика поне след едно поколение, заради царящата в страната корупция, политическите проблеми и липсата на икономически прогрес. Поради дълбоките вътрешни проблеми в самия ЕС, присъединяването на Украйна е абсолютно нереално в кратосрочна и средносрочна перспектива. Сред тези проблеми са гигантските разходи за икономическото възстановяване на страната след пандемията, както и обещанието на ЕС да сведе до нула вредните въглеродни емисии до 2055. Поради всичко това Съюзът разполага с твърде малко средства за да финансира украинската икономика до момента, когато тя е в състояние да се присъедини към него.
През 2020 помощта на САЩ за развитието на икономиката на Украйна беше 285 млн. долара. Тази цифра дори и малко не се доближава до реалните украински потребности и по никакъв начин не помага за членството на страната в ЕС. Скандалните факти за корупцията в такива нови членове на Съюза като България, Румъния и Словакия, както и шовинистичният авторитаризъм в Унгария и Полша, на практика изключват възможността, че през следващите години ЕС може да поиска да приеме в редовете си голяма и бедна източноевропейска държава.
Украинските политици бе следвало да проучат примера на Финландия, Швеция и Австрия през периода на студената война. Тези страни не загубиха нищо заради своя неутралитет. Напротив, развиваха се успешно и се превърнаха в проспериращи демократични западни общества. А след като студената война приключи, можаха да влязат в ЕС. Те постигнаха всичко това не благодарение на процеса на интеграция в ЕС и НАТО, а защото елитът и населението им бяха искрено заинтересовани от демакрацията, върховенството на закона и регулираната пазарна икономика.
Заключение
Минските предложения за разрешаване на конфликта в Донбас игнорират другите териториални спорове между Русия и Украйна, сред които и присъединяването на Крим. Това обаче бе неизбежно. Присъединявайки Крим (при това, в съответствие с желанието на по-голямата част от населението на полуострова), руската държава вече не може да го върне, освен ако не претърпи съкрушително военно поражение. Подобно на други неразрешени проблеми, като Кашмир и Косово, този въпрос следва просто да бъде оставен на заден план, докато не бъде тихо и спокойно забравен, или докато на световната сцена не се осъществят фундаментални промени, позволяващи да бъде решен.
Тези предложениея ще се сблъскат с мощната съпротива на украинските националисти и западните им съюзници, включително някои членове на американския Конгрес. Тези хора обаче са длъжни да кажат, какво точно предлагат като алтернатива на урегулирането на основата на Второто Минско споразумение. Възможно ли е Западът, оказвайки мощен икономически натиск върху Русия, да я принуди да се откаже от Донбас, без каквито и да било гаранции за автономията му? И, ако това е невъзможно, в състояние ли е Украйна да постигне победа във войната с Русия, принуждавайки я към такъв отказ? А, ако и това е невъзможно, ще склонят ли САЩ да започнат война с Русия за да я принудят да изостави Донбас? И дали Украйна може да се надява, че ще влезе в ЕС без да е разрешила конфликта в източната си част?
Тъй като отговорът на всички тези въпроси е отрицателен, единствената основа за урегулиране си остава "Минск-2". В момента отношението на САЩ към Украйна напомня действията на зомби. Америка се бърка навсякъде и пречи на всички, преструвайки се, че е жива, защото американските елити не са в състояние да се концентрират и да се откажат от тази стратегия.
Противопоставянето на разумните компромиси относно Украйна се обяснява отчасти със страха, че руската стратегия в Донбас е ключов компонент от по-мащабните стремежи на Москва и, че компромисът автоматично ще доведе до руска агресия в някоя друга точка. Както заяви през 2014 бившият представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърн, "това би било предизвикателство към цялата архитектура на световния ред, формирала се след студената война". Подобен подход обаче говори за сериозен недостиг на исторически познания, неумение да се виждат международните перспективи и дефицит на интелектуална обективност. По тази логика, претенциите на Пакистан към Кашмир са прелюдия към нахлуването му в Мианмар, а нападението на Аржентина срещу Фолклендските острови е било част от плана и да завладее Бразилия.
Сами по себе си, Донбас, Крим и международните алианси на Украйна, представляват жизненоважни въпроси за Русия, но не и пролог към нещо друго.
Ако американското политическо ръководство продължи да пречи на разрешаването на украинската криза заради общата си враждебност към Русия, това ще бъде провал на логиката и държавното мислене. Сегашната враждебност на Запада към Русия е свързана най-вече с кризата в Украйна и действията на руснаците там. И тя драстично би спаднала, ако украинската криза най-сетне приключи.
Администрацията на САЩ нито веднъж не даде сериозно обяснение на американското общество, защо през последните години Източна Украйна придоби толкова голяма стратегическа важност, при положение, че през цялата си история Съединените щати никога не са имали сериозни интереси в този регион. Привържениците на членството на Украйна в НАТО забравят също (или никога не са го знаели) геополитическото правило, че в крайна сметка за реалната мощ ще се съди не глобално и абсолютно, а локално и относително. Тоест, тези съждения ше се определят от това, какви усилия е готова да положи една или друга държава за решаването на конкретния проблем, в сравнение със своя противник.
Русия е готова да използва силата и мощта си в Украйна и тази нейна готовност има по-дълбоки корени, отколкото онази на САЩ. Що се отнася до Донбас, САЩ започнаха да му обръщат внимание едва преди 30 години, докато Московското царство, а след това Руската империя, демонстрират интерес към него през последните 600 години, а т.нар. "Киевска Рус", за чието наследство спорят днес Русия и Украйна - още от ІХ век.
Твърденията, че това не оправдава руските действия в Донбас след 2014 са сходни с тези, че постоянните интереси на САЩ в Централна Америка не оправдават предишните им действия в този регион. Великите държави неизбежно демонстрират голям интерес към регионите, прилежащи до границите им, и традиционно гледат подозрително и враждебно към появата там на други велики държави, които са техни съперници.
Аргументът, че в случай на руска агресия срещу Запада, Украйна би се оказала ценен актив за САЩ, е нелогичен и опасен. На първо място, единствената сериозна заплаха от военен конфликт с Русия е свързана именно със спорните територии в Украйна. На второ място, НАТО, чиито член Украйна не е, съществува за да сдържа и отразява възможни руски опити за установяване на господство над Европа. При всички случаи това изглежда крайно невероятно, сравнявайки икономиките на Русия и ЕС, както и ако вземем предвид, че руснаците очевидно нямат подобни намерения.
Основният интерес на САЩ в Украйна е свързан с предотвратяване на кофликтите в тази страна. Дори и ограничена война между Украйна и Русия би отвлякла Америка от далеч по-важните за нея проблеми в други точки на света. Ако Съединените щати се забъркат в такава война - без да го искат, а в резултат от поредица случайности - това ще бъде катастрофа за Америка, Русия, света и, разбира се, за самата Украйна.
* Авторът е професор в Джорджтаунския университет и лондонския Кралски колеж, анализатор на The Nation
