Американският вектор на полската геополитика

Във Варшава традиционно се отнасят скептично към военните възможности на западноевропейските си съседи и разглеждат Съединените щати като единствения съюзник, на който може да се разчита. В същото време се, полските стратези изпитват известни съмнения, че американците могат и да не пожелаят да окажат директна военна помощ на Полша, в случай на нужда, както го изисква уставът на НАТО. В тази връзка си струва да цитирам казаното от бившия полски външен министър Радослав Сикорски в разговор с тогавашния министър на финансите Яцек Ростовски: "Ти би трябвало да си наясно, че полско-американският алианс не означава нищо. В известен смисъл, той дори е вреден, защото поражда в Полша фалшиво усещане за сигурност". Въпреки това, през последните две десетилетия полското ръководство така и не предприе опит да промени проамериканския си външнополитически курс.

Целите на Варшава

Този факт не се обяснява само с акцента върху "руската заплаха", който е характерен за полската геополитика. Значителното население и територия на страната, нейното географско положение, стабилната и достатъчно значима икономика, както и готовността да се инвестира мощно в отбраната - всичко това превръща Полша в сериозен регионален играч. Днес, когато Великобритания се готви да напусне ЕС, Варшава има всички шансове да се превърне в ключовия американския партньор в Европа. Въпросът е, каква цел си поставя самата Полша, акцентирайки именно върху американския вектор на своята (гео)политика? На първо място, въпреки нарастващите възможности на полската икономика, френско-германското "ядро" на Евросъюза (а и не само то) продължава да смята страната за второстепенен играч, с който Париж и Берлин не са длъжни да дискутират ключовите въпроси за бъдещето на европейския проект. На този фон, тесните връзки със САЩ позволяват на Полша да се чувства мното по-сигурна в усилията си да не допусне да бъде маргинализирана. На второ място, Варшава винаги е подкрепяла идеята НАТО и ЕС да продължат да се разширяват в постсъветското пространство, стреми се да разширява влиянието си в него (и особено в Украйна и Беларус) и дори да го контролира в известна степен, в тясно сътрудничество с евроатлантическите институции. В това отношение полските амбиции почти изцяло съвпадат с американските интереси в региона.

На трето място, проамериканската политика на Полша се обяснява със сходната визия, която имат двете страни относно бъдещето на Европа. Както е известно, плановете за задълбочаване на вътрешната интеграция в ЕС, прехвърлянето на още повече суверенитет от националните правителства към брюкселските "еврократи" и безалтернативната доминация на Германия (или по-точно на германско-френската ос) пораждат еднакво негативна реакция и във Варшава, и във Вашингтон.

Тук е мястото да напомня, че цитираните по-горе думи на Сикорски датират от началото на 2014, т.е. преди трансформирането на напрежението между САЩ и Русия в открита конфронтация. Оттогава насам ситуацията в сферата на сигурността драматично се промени, а влошените отношения с основните европейски партньори не оставят на Полша друг избор, освен за пореден път да декларира пълната си солидарност със САЩ. Освен това, във Варшава разчитат, че напоследък американците изпитват все по-остра необходимост от съюзници, предвид многобройните им проблеми с останалите европейски партньори и силно критичните настроения в Западна Европа персонално срещу президента Тръмп.

Както посочва известният полски политолог и преподавател от Ягелонския университет Блаж Сайдук, страната му би могла да гарантира сигурността си само, ако се заеме сериозно с модернизацията на своите въоръжени сили, което няма как да стане без помощта на нейните съюзници. Според него, "стремежът на Варшава е да си гарантира постоянно американско военно присъствие, но това, което полските политици и военни осъзнават, но не искат да кажат открито е, че САЩ биха разположили свои сили в страната само, ако това е изгодно за Вашингтон и никой не може да гарантира, че американското присъствие ще бъде постоянно. В момента сме свидетели на разгарящия се стратегически конфликт между САЩ и Китай. В бъдеще, именно Пекин ще бъде основният съперник на Вашингтон и Полша може да пострада от сблъсъка между тях. Американците ще търсят силни партньори за да създадат противовес на влиянието на Китай и неговите геополитически позиции и в тази връзка естествен партньор на Вашингтон може да стане Москва, а не Варшава. Тоест, напълно е възможно в бъдеще Полша да се превърне в разменна монета в глобалната геополитика: американците например могат частично да се откажат от военната подкрепа за нашата страна, срещу евентуална руска помощ в конфронтацията им с Китай. Мисля, че нашите управляващи също го осъзнават и тъкмо поради това са решили максимално бързо, т.е. докато САЩ още са склонни да инвестират в полския военен потенциал, да снабдят армията ни с максимално количество американски технологии и въоръжения".

Именно това желание на полското правителство да развива националния отбранителен потенциал, почти изключително в тясно сътрудничество със САЩ, обяснява и скептичното им отношение към идеята и усилията за създаване на т.нар. "европейска армия". Както е известно, в момента полското присъствие в европейските военни структури е крайно незначително, а участието на полските компании в Програмата за постоянно структурирано сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната (PESCO) на ЕС е символично. Това е свързано както с приоритетите на Полша, така и с факта, че полските компании не са на същото технологично равнише като френските или немски гиганти в сферата на военната индустрия.

Какво ще се случи обаче, ако Варшава реши да не участва в европейската интеграция в областта на отбраната? Полша би могла да го направи, но това няма да попречи на германците да интегрират своите подразделение с холандските, чешките или румънските (както е известно, през миналата 2018 холандски военни бяха включени в състава на 414 танков батальон на германската армия). Тоест, оставайки встрани от този процес, Полша рискува да се окаже в неизгодно положение, тъй като няма да участва в бъдещите многостранни споразумения в тази сфера. Ако Париж и Берлин например постигнат подобно споразумение, Полша ще може само безучастно да ги наблюдава, без да има възможност да повлияе върху случващото се. Ето защо цитираният по-горе Блаж Сайдук препоръчва Варшава задължително да се включи в процеса на интеграция на европейските армии, посочвайки, че "колкото по-бързо се ангажираме с това, толкова по-ценен партньор ще бъдем за Западна Европа, което е изключително важно за нас, ако стратегическият интерес на САЩ ги накара в определен момент да ограничат военната си подкрепа за Полша".

В същото време, както посочват някои полски експерти, предвид сегашното изключително остро вътрешнополитическо противопоставяне в САЩ, прекаленото обвързване на Полша с едната страна в този сблъсък, т.е. с администрацията на Тръмп, което правят в момента управляващите във Варшава, може да се окаже опасно. Разбира се, САЩ са свръхдържава, чиито външнополитически курс не се влияе чак толкова от вътрешните противоречия, но да се разчита на един толкова зависим от текущата политическа конюнктура проект като т.нар. "Форт Тръмп" очевидно би било безотговорно. Този тип идеи са просто част от "политическата реклама" на сегашния американски президент, от която той може да се откаже във всеки един момент (както и стана в конкретния случай). Както е известно, Тръмп е непредсказуем политик и, ако САЩ решат че постоянното присъствие на американски части в Полши не носи очаквания ефект, той може да се откаже от него. На свой ред, Варшава няма да може да промени подобно решение и ще си остане само с изградената за американците инфраструктура, както и с известно количество оставена от тях военна техника. Ето защо, поляците се стремят да избегнат подобно развитие, разчитайки на НАТО, чиито генерален секретар Столтенберг, в общи линии, подкрепя идеята за постоянно американско военно присъствие в Полша. При всички случаи, ако Варшава не разчита само на пряко споразумение с американците, а се опита да го комбинира с многостранните интереси на Алианса, би могла да постигне по-добри резултати.

Вторият проблем е вътрешнополитическото противопоставяне в самата Полша, защото поляризацията на полската политическа сцена се прехвърля и в сферата на геополитическите симпатии. Така, либералните и проевропейски сили са склонни да приемат като основа на националната сигурност тесните връзки с ЕС и Германия. За разлика от тях, консерваторите разчитат на съюза си с американските републиканци или по-точно, с администрацията на Тръмп.

Това обаче може да доведе до непредсказуеми последици. На първо място, ако следващите избори доведат до промяна във властта, новото ръководство може да се откаже от инициативите на сегашните управляващи от "Право и справедливост" (PiS). Тук е мястото да напомня, че отказът на Полша от покупката на 50 френски бойни хеликоптери "Каракал", на стойност, 3,5 млрд. долара, през октомври 2016, както и решението за покупата на американски хеликоптери "Блек Хоук" на практика означаваше отказ от "военна интеграция" с ЕС и ориентация към военен алианс със САЩ. Липсва обаче гаранция че в бъдеще няма да станем свидетели на подобен обрат, само че в противополжната посока. Освен това, не е ясно, какви ще бъдат последиците за Полша, ако президентските избори в САЩ през 2020 бъдат спечелени от демократите.

Всичко това означава, че поне през следващите години Полша изглежда обречена на "стратегическа неопределеност". Сегашните управляващи във Варшава наложиха такъв политически модел, при който решенията се вземат еднолично, т.е. без да се търси консенсус, а това може да накара политическите им противници - ако дойдат на власт - да решат радикално да преразгледат стратегията за сигурност на страната.

По въпросите на сигурността полското ръководство се ръководи от схващането, че конфликтът между евроатлантическата общност и Русия е възможен, дори ако от него не е заинтересована нито една от страните, и в този случай Полша ще се превърне в основното бойно поле. Доказателство за това са твърденията на зам. министъра на отбраната Войцех Скуркевич, че е изключително важно да бъде поставено под контрол "историческото направление" на агресията срещу Полша от Изток. Макар че те не изглеждат много адекватни на реалната ситуация, не бива да забравяме, че оценката на военните заплахи и разработването на мерки за противодействие по правило няма много общо с политиката и на практика винаги се базира на съществуващите възможности. Проблемът на сегашната ситуация обаче е, че военното планиране в повечето държави влияе много сериозно върху вземането на политическите решения, оставяйки на заден план всички интереси, които не са свързани със сигурността.

Както известно, тенденцията за активизиране на НАТО в Централна и Източна Европа се очерта още през 2010, когато нищо не предвещаваше скорошно изостряне на отношенията между Москва и Запада. Именно тогава беше приета регионалната схема за отбрана Eagle Guardian, чиято цел беше да се гарантира защитата на Полша и балтийските държави от хипотетична руска атака. В нея бяха посочени полските и германски пристанища, в които при подобно развитие следва да бъдат стоварени десанти на НАТО и където да бъдат съсредоточени британски и американски военни кораби. Предвиждаше се, че при евентуална руска агресия, пактът ще активизира девет свои дивизии (американски, германски, британски и полски). Всички тези данни изтекоха преди време от Wilileaks.

На свой ред, Русия, която си извлече необходимата поука от войната с Грузия през 2008, внимателно наблюдаваше тези промени в политиката на НАТО, които я подтикнаха да ускори модернизацията на въоръжените си сили. В края на 2010 руският президент Медведев подписа държавната програма за въоръженията през периода 2011-2020, предвиждаща значителен ръст на разходите за отбрана. В редица държави от Източна Европа това беше възприето като доказателство за агресивните намерения на Москва.

От началото на 2012 насам в Полша и прибалтийските държави редовно се провеждат военни учения, провокиращи нарастващо раздразнение в Русия. В тях се отработват най-вече задачи, свързани с приемането и разполагането на големи военни контингенти и осъществяването на мащабни настъпателни операции на силите на пакта в източна посока. Според генерал Бен Ходжис, който доскоро командваше Сухопътните сили на САЩ в Европа, през следващите години Вашингтон планира да отработи разгръщането на големи военни съединения в Европа с цел да провери състоянието на инфраструктурата, логистиката и снабдяването. В момента в Полша на ротационна основа е разположена американска танкова бригада, наброяваща около 3,5 хиляди дущи, както и мултинационален батальон на НАТО с численост хиляда души. Тоест, задачата на дислоцираните на ротационна основа в страната чуждестранни части е най-вече да присъстват там, което е по-добра гаранция, че съюзниците няма да изоставят Полша при агресия от изток, отколкото прословутият чл.5 от Устава на пакта, който - напук на разпространеното схващане, не предполага задължителното оказване на военна подкрепа от страна на съюзниците.

Предложението на полския президент Анджей Дуда за постоянно разполагане в страната на достатъчно многоброен американски контингент очерта нова парадигма, предполагаща реалното усилване на източния фланг на НАТО за сметка на американското военно присъствие. Освен това, ако този план бъде реализиран, това би укрепило статута на Полша като ключов партньор на САЩ в континентална Европа. Без значение, дали това беше предварително замислен ход или не, предложението на Дуда даде на Тръмп основание да цитира "полския пример" пред всички европейски партньори на САЩ, като илюстрация за "правилния подход към сигурността".

Окончателно, този въпрос може да бъде решен само от Конгреса, който трябва да се съобрази с необходимите разходи, както и да реши, къде трябва да бъде съкратено американското военно присъствие за да бъдат прехвърлени нови части в Полша. Във Варшава твърдят, че разчитат това да стане за сметка на дислоцираните в момента в самите САЩ военни части, тъй като по дипломатически съображения избягват да предлагат прехвърлянето на части, базирани в момента в Германия.

Междувременно, в началото на март 2019 Вашингтон даде да се разбере, че би искал да получи от европейските си съюзници не само пълно покриване на разходите по поддържане на американските военни бази на континента, но и допълнително заплащане в размер до 50% от тази сума. Наистина, изглежда че засега САЩ не възнамеряват да искат подобно заплащане от всичките си съюзници, а ще се ограничат с Германия, Япония и Южна Корея. При всички случаи въпросът тепърва ще стане обект на продължителни дискусии, да не говорим, че възможността САЩ да изтеглят войските си от Германия или пък Берлин да започне да покрива всички разходи на американските бази в страната, не изглеждат реалистични. Въпреки това, Полша има известни шансове да се опита да постигне целите си.

Налице са достатъчно основания да прогнозираме, че американските конгресмени няма да одобрят варианта с прехвърлянето на разположени в САЩ войски в Европа. Според бившия американски зам. министър на отбраната Дерек Шоле, нито един член на Конгреса няма се съгласи да намали числеността на войските, разположени в собствения му щат, дори и в името на подкрепата за "най-близкия съюзник на САЩ". Затова, поне в момента, като най-реалистичен се очертава вариантът американците да увеличат символично военното си присъствие в Полша (с няколкостотин души), допълвайки присъствите си на ротационна основа с постоянно. Обсъжда се и възможността за разполагане на складове за военна техника и боеприпаси, командни щабове и обекти на разузнавателната инфраструктура, което би трябвало да гарантира, че армията на САЩ не възнамерява да напуска Полша.

Въпросът е, дали във Варшава предварително са били наясно, че мащабният проект за американска база (т.нар. "Форт Тръмп"), не изглежда особено реалистичен? Несъмнено, дискусиите по темата на ниво военно командване се водеха поне от януари 2018. При това нещата не опират само до вземането на съответното политическо решение. Както посочва държавният секретар за сухопътните сили (зам. министър на отбраната) на САЩ Марк Еспър, става дума и за остаряла инфраструктура и за множество чисто административни проблеми, при това не само в Полша, но и в региона, като цяло. Според него, тепърва следва да бъдат решени въпросите за свободното придвижване на американските военни в Европа, тъй като са налице сериозни проблеми с транспортирането на тежката военна техника. Едва ли можем да се съмняваме, че Вашингтон е посочил тези проблеми на Варшава още преди посещението на президента Дуда в САЩ през септември 2018. Освен това, Еспър припомня, че територията, която полското правителство възнамеряваше да предостави за хипотетичната американска база, е прекалено малка за да гарантира професионалната подготовка на военните в нея. Това косвено свидетелства, че полската страна едва ли е разчитала особено, че във Вашингтон ще приемат предложението и. Да не забравяме, че Полша всъщност не представи конкретен проект, а само очерта стойнноста му - между 1,5 и 2 млрд. долара (което означава, че става дума за съвсем приблизителна оценка). В същото време предложението на полския президент, не бива да се смята просто за ефектен жест, целящ да впечатли Доналд Тръмп, нито пък за авантюристична проява. То по-скоро целеше да активизира затихналата полско-американска дискусия в сферата на военното сътрудничество. Неслучайно, наскоро посланикът на САЩ във Варшава Джорджет Мосбахър вдъхна известни надежди на поляците, уверявайки ги, че още до края на май Вашингтон ще им представи конкретна оферта, касаеща американското военно присъствие в страната.

Показателно е, че сближаването между САЩ и Полша се случва на фона на трансформациите в сферата на европейската сигурност. Полша се оказа най-значимата държава от ЕС (от гледна точка на разходите за отбрана, територия и население), която не демонстрира особен интерес към такива европейски инициативи във военната сфера като Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) и Европейския фонд за отбрана (EDF). Причината е комбинацията от скептицизъм и опасения, че европейските институции в сферата на отбраната ще дублират НАТО и по този начин, че отслабят Алианса и ще ерозират връзките със САЩ. С течение на времето обаче стана ясно, че става дума само за повишаване на отбранителната способност и по-добра координация между европейските членове на НАТО. От 17-те проекта в рамките на РESCO, в момента Полша участва в седем, което не е чак толкова зле (макар че притежаващата много по-малък военен потенциал Чехия участва в осем проекта). Въпросните проекти целят опростяване на трансграничните военни транспортни процедури, усъвършенствани на логистиката, адекватна реакция в сферата на киберсигурността, стандартизиране на технологиите за защитено предаване на данни по радиото, разработването на системи за идентифициране и оценка на заплахите по море, полуавтономните системи за противоминна защита, както и подводните автономни транспортни средства и автономните модулни наземни системи (предназначени за транспортиране и - евентуално - разполагащи със средства за поразяване). Полша не се ангажира с организационни или координиращи функции в нито един от тези проекти, предпочитайки вместо това да потърси такива "ниши", които не изискват интегрирането и с по-активна военна комуникация в Европа. Става дума например за Центъра за компетентност на мисиите за обучение на ЕС (EU TMCC) и Системата за стратегическо командване и контрол (С2). Впрочем, налице е отслабване на контактите между Полша и европейските и съседи и по отношение на сътрудничеството в сферата на военното производство и закупуването на военна техника. Истината е, че Полша не демонстрира особено желание да се ангажира с общоевропейската политика и тенденции, като това не касае само сферата на отбраната. Парадоксално е, че такива общности, като ЕС и НАТО, към членството в които навремето Полша се стремеше по-активно от всички останали, сами по себе си не представляват кой знае каква ценност за нея. Варшава смята за ценна единствено възможността да провежда независима политика и разглежда съюза със САЩ като най-подходящия инструмент за постигането на този цел.

Пълзящата милитаризация на Полша

На 13 февруари 2019 в базата на транспортната авиация във Варшава се появиха вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, полският президент Анджей Дуда и военният министър Мариуш Блашчак. Поводът беше подписването на споразумение за доставка на американски реактивни системи за залпов огън HIMARS. Непосредствено след това, Блашчак обяви, че "системата HIMARS ще съдейства за защитата на източния фланг на НАТО".

Според полското ръководство, покупката на HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) е в отговор на решението на Москва да разположи в Калининградска област своите ракетни комплекси "Искандер-М". Експертите обаче посочват, че трудно може да се прави сравнение между двете системи: руският ракетен комплекс може да изстрелва крилати ракети с обсег до 500 км (макар че част от западните анализатори посочват други цифри - от 2000 до 5000 км!), докато обсегът на ракетите, изстрелвани от HIMARS e 270-300 км. Системата беше използвана за първи път в Афганистан, през 2001, когато нейни жертви станаха 12 мирни жители на тази страна. След това американците я изпробваха в Ирак, а сравнително наскоро и в Сирия. Сега очевидно идва ред на Полша.

Покупката на американския ракетен комплекс е само част от стартиралия процес на "пълзяща милитаризация" на Полша. Според президента Дуда, страната възнамерява да купи от САЩ, изтребители, хеликоптери и транспортни самолети. Както вече споменах, в края на януари 2019 полските специални части получиха четири американски хеликоптера "Блек Хоук", а до края на годината ще бъдат доставени още. Освен това, между САЩ и Полша има договор за доставка на зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът", чието разполагане следва да стартира през 2022. Впрочем, Варшава планира и създаването на съвместна система за противовъздушна отбрана с Украйна.

В момента, поляците отново създават т.нар. войски за териториална отбрана, каквито съществуваха през социалистическия период, преди да бъдат разпуснати през 1990. Основната им функция е воденето на партизанска война на окупираната територия (т.е. във Варшава не изключват страната да бъде окупирана от руснаците). Този проект се ползва със специалното внимание на полското правителство, като на мероприятията на въпросните "войски" редовно присъстват военният министър или премиерът на страната.

Впрочем, освен "партизанската", Полша укрепва и редовната си армия. Така, през есента на 2018 Министерството на отбраната публикува план за развитие на въоръжените сили, ключово място в който се отделя на създаването на нова механизирана дивизия на границата с Беларус. През септември 2018, по време на международната изложба на отбранителната индустрия, дори беше представен сценарий за бъдещата война с руснаците. Според него, те първо ще нанесат ракетен удар срещу Полша, след което ще предприемат военна интервенция от територията на Беларус. Задачата на новата полска "Желязна дивизия", разположена на беларуската граница, ще бъде да спре тази атака. Според местните медии, в момента правителството усилено набира професионални военнослужещи за нея,

Ключова роля в изкуственото формиране на "предвоенна" атмосфера в страната е отредена на редица полски генерали от резерва. Напоследък в Полша непрекъснато се появяват техни съчинения, като например книгата на Валдемар Скшипчак "Ние сме на прага на война", в която се твърди, че страната е абсолютно неподготвена за неминуемата война с Русия. Впрочем, в бр.2/2019 на "Геополитика" беше представена друга подобна книга, чиито автор е бившият главнокомандващ на полските въоръжени сили Мирослав Ружански. Заглавието и допълнително повишава градуса на паническите настроения: "Защо ще загубим войната с Русия?". Според Ружански, полската армия е абсолютно неподготвена за такава война, като в тази връзка той предлага възстановяването на задължителната военна служба, както и на началната военна подготовка в училищата. На свой ред, известният полски журналист Марек Мейснер публикува книгата "Времето на победените", също посветена на възможното руско нападение срещу Полша и нейния разгром. Почти едновременната поява на всички тези книги през есента на 2018, едва ли беше случайно. Очевидно налагането на мита за "руската заплаха" и "неминуемата война с Русия" е част от официалната политика на сегашните управляващи във Варшава. Така, докато президентът Дуда твърди, че "би било несериозно да смятаме, че Русия не е агресор", Блашчак говори за "възстановяването на Руската империя", а пък премиерът Моравецки, в интервю за френския "Льо Монд", разсъждава за "руската заплаха", припомняйки "поробването на Полша от Червената армия през 1945". Пак според него, "агресивната политика" на Москва води едва ли не до екзистенциална криза на ЕС.

На този фон и предвид решението на САЩ да излязат от Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък радиус (INF), се очертава реална възможност за разполагане на американски ракети с ядрен заряд в Полша. Както е известно, през есента на 2019 в Полша ще се проведат парламентарни избори, а последните анкети на Полския център за изучаване на общественото мнение показват, че половината поляци са склонни да подкрепят управляващат партия на Ярослав Качински PiS. Ако те отново победят, милитаризацията на Полша вероятно ще се ускори още повече.

Въпросът за разполагането на ядрено оръжие

Както е известно, на 1 февруари 2019 на сайта на "Шпигел" беше публикувано изявление на полския външен министър Яцек Чапутович, в което той коментира вероятността на територията на страната да бъде разположено ядрено оръжие. Естествено, това буквално взриви полското обществено мнение и медиите. Още на следващия ден, Външното министерство във Варшава официално заяви, че германското издание е извадило от контекста казаното от Чапутович. На фона на тези спорове между немските медии и полската дипломация, възникват редица закономерни въпроси: например, каква е истината и доколко вероятно е на територията на Полша наистина да се появи ядрено оръжие?

Действително, заглавието на материала в "Шпигел" внушава, че шефът на полското Външно министерство не просто подкрепя разполагането на ядрено оръжие на територията на ЕС, но и призовава за това. Всъщност, заявлението на Чапутович беше по-скоро реакция на решението на Тръмп да извади САЩ от INF. Полското външно министерство безусловно подкрепи това решение и остро разкритикува действията на Русия, която - според самите САЩ - се е ангажирала със създаването на ракетната система 9М729 и по този начин нарущава изискванията на INF.

В интервюто си за "Шпигел" Чапутович твърди, че разполагането на ядрено оръжие на континента е в интерес на цяла Европа. Наистина, след това той ясно заявява, че "Полша не би искала подобно развитие", но "ако Руската Федерация продължи все така агресивно да действа в региона", полското правителство не изключва, че на територията на страната действително може да се появи ядрено оръжие.

Възможно е, говорейки за "агресивните действия на Русия", Чапутович да е визирал възможният симетричен отговор на руснаците, т.е. тяхното излизане от INF. Според повечето европейски правителства, решението на Белия дом и Кремъл да излязат от договора застрашава не само сигурността на САЩ и Русия, но и на цяла Европа. И тъй като поне доскоро Полша действително беше скептично настроена относно разполагането на ядрено оръжие на своя територия, Чапутович едва ли е решил сам да лобира директно за подобен план. Тоест, споменаването на възможността нещата да се развият по този сценарий едва ли е било негова собствена инициатива. Възможно е, НАТО да разполага с подобен план, след като полското правителство не изключва възможността да приеме такова оръжие. 

Каква е вероятността за разпологане на ядрено оръжие в Полша

От известно време насам в рамките на НАТО действа системата "Nuclear Sharing", в която участват няколко държави членки на пакта, а именно Белгия, Турция, Италия, Холандия и полския съсед Германия. В основата на въпросната система за "споделяне" на ядрено оръжие е поставено разполагането на тяхна територия на американски атомни бомби В-61. През 2015 САЩ проведоха изпитания на най-новата си 12-та поред модификация на своята авиобомба В-61, но без ядрен заряд. Планира се, след 2020, такива бомби да бъдат разположени в базите на НАТО в Европа.

Най-близката до Полша такава ядрена база се намира в германската община Бюхел. Всичките двайсет бомби В-61 са складирани именно там. Както е известно обаче, германските военновъздушни сили планират да преминат към самолети Eurofighter, които не могат да носят бомби В-61. При подобно развитие, стратегическата база в Бюхел очевидно ще трябва да се освободи от намиращото се там ядрено оръжие.

От друга страна, от 2016 насам, в Полша се води макар и вял дебат по въпроса за полското участие в програмата за "споделяне" на ядрено оръжие "Nuclear Sharing". На територията на страната има, като минимум, една активна база, която е в състояние да приеме бомби В-61 и това е военното летище в Ласка (воеводство Лодз), което се намира на около 500 км от Калининград.

През социалистическия период в Полша бяха разположени три съветски склада с ядрено оръжие: в Подборск, Темплево и Бжежница. Възможно е полската армия да проучва възможността за разполагането там на американско ядрено оръжие.

От казаното дотук следва, че разполагането на ядрени оръжия на НАТО на полска територия не бива да се изключва. Сред условията за това обаче, ще бъде повишаването на разходите за отбрана на страната до 3% от БВП (през 2019 те ще бъдат 2%), което е една от пречките това да се случи скоро. Впрочем, не по-малко важна е и реакцията на полското общество, което би могло да възприеме подобен сценарий като заплаха за националната сигурност. Най-малкото, защото в условията на реални бойни действия, именно териториите, където са концентрирани значителен брой стратегически обекти, се оказват първата мишена на противниковите удари. А както вече споменах, Полша положи доста усилия за да се сдобие с американска военна база на своя територия (макар че те не се увенчаха с успех), както впрочем и с американска система за ПВО "Пейтриът". Ако добавим към това и ядреното оръжие, полското правителство рискува да превърне страната си в първостепенна мишена за всеки противник, включително за Русия.

В същото време падащият рейтинг на управляващата партия PiS не позволява на Варшава да взема толкова спорни решения, защото против така очертания сценарий биха се обявили поне 30% от поляците. Най-вероятно, именно това е причината полското Външно министерство да реагира толкова остро на "погрешната интерпретация" на думите на Чапутович от страна на "Шпигел".

Дори ако правителството на PiS действително разглежда възможността за разполагане на ядрено оръжие на полска територия, то ще се стреми да възложи цялата отговорност за това на НАТО, акцентирайки върху собственото си безсилие да се противопостави на подобен сценарий. Това би помогнало на PiS поне да не допусне рязък срив на собствения си рейтинг. Не по-малко важен фактор при вземането на решение за разполагане на ядрено оръжие е и реакцията на съседните на Полша държави.

Естествено, руската реакция на думите на Чапутович беше крайно негативна, което можеше да се очаква. Ако пък се окаже, че действително съществува план за разполагане на ядрено оръжие на полска територия, реакцията на Кремъл ще бъде далеч по-остра и еднозначна. Впрочем, тук е мястото да припомня, че според американското списание "Нешънъл Интерест", американските бомбардировачи В-52, прехвърлени през март във военни бази на САЩ в Европа, са отработвали ядрени атаки срещу руската Калининградска област. Твърди, се че те са били прихванати от руски изтребители, които са контролирани действията им, но не са им попречили да извършат маневрите си. Както е известно, като основна цел на разполагането на бомбардировачите с ядрени бомби във Великобритания беше посочено "отработването на съвместни действия с европейските съюзници и противопоставяне на глобалните предизвикателства". 

Междувременно, в началото на април 2019, в интервю за "Виртуална Полска", генерал Валдемар Скшипчак заплаши, че "в случай на руска агресия, западните държави ще използват ядрено оръжие и това ще бъде най-разумният вариант". В тази връзка, той напомня, че още в края на Втората световна война САЩ са планирали евентуален ядрен удар "за да спрат Червената армия в Полша" и, че този вариант не бива да се изключва и днес, в случай на "заплаха от страна на Руската Федерация". Все пак, Скшипчак признава, че "за нас, поляците подобен сценарий разбира се е неприемлив, но ако започне война никой няма да ни пита".

Полският генерал обаче, квалифицира Русия като "основния ни противник", посочвайки, че "няма нужда да си голям стратег за да осъзнаваш, че в евентуална схватка с руската военна машина, нито една европейска армия, включително полската, не би имала каквито и да било шансове". И тъкмо това, смята Скшипчак, е накарало Полша да се присъедини към НАТО през 1999. В същото време той отбелязва, че през последните години мощта на Алианса е отслабнала и той е станал по-малко ефективен, критикувайки, в частност, прекалено бавния процес на вземане на решенията в НАТО, което при хипотетичен военен конфликт може да има катастрофални последици.

На свой ред полското Министерство на отбраната обяви, че до 2024 армията на страната ще разполага с пет дивизиона гаубици Krab, което ще позволи на Варшава да сдържа "потенциалния агресор". Въпросните гаубици са полско производство, като през март с такива беше снабден 5-ти артилерийски полк, разположен в Любуш.

Следва да спомена също, че в началото на април 2019 генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че пактът възнамерява да инвестира в инфраструктурата за американските въоръжения в Полша над 260 млн. долара. Според него, ръководството на НАТО планира да укрепи сигурността на Европа, финансирайки съхраняването и техническото обслужване на военната техника, която ще бъде разположена на полска територия, като това решение е част от плана, в чиито рамки през последните няколко години в различни проекти, касаещи военната мобилност, бяха инвестирани 2,3 млрд. долара.

Между другото, цитираните от "Шпигел" думи на полския външен министър Чапутович, освен всичко друго, дадоха и възможност на полските управляващи да видят реакцията на собствените си граждани, както и на международната общност на този сценарий. В крайна сметка, въз основа на официалната реакция на полското Външно министерство на публикацията в немското издание, може да се предположи, че ако държавите от НАТО и най-вече САЩ поискат от Полша да приеме на своя територия ядрено оръжие в името на "сигурността и необходимостта от сдържане на агресора" Варшава със сигурност би отговорила положително, независимо от очакваната политически и обществена съпротива вътре в страната.

Полша - съюзник или васал на САЩ

Както е известно, през Средните векове васалите са плащали данък на своя сюзерен, който срещу това е гарантирал тяхната сигурност и е защитавал владенията им от външните врагове. Според редица (включително и полски) анализатори, сегашните управляващи във Варшава се опитват да използват същия механизъм, приспособявайки го към международните отношения през ХХІ век. Те, в частност, предложиха на Вашингтон немалката сума от 2 млрд. долара за разполагането на американска военна база на полска територия. Нейното име "форт Тръмп" вероятно е било прието добре от склонния към нарцисизъм американски президент. На свой ред, Пентагонът представи в началото на март пред Конгреса собствения си анализ на всички аргументи за и против създаването на подобна база.

Проектът за т.нар. "Форт Тръмп" беше лансиран през септември 2018, по време на посещението на полския президент Дуда във Вашингтон, където той предложи на американския си колега страната му да плати 2 млрд. долара за създаването на постоянна военна база на САЩ на нейна територия. Нещата обаче не се развиха по очаквания от поляците начин. Военните съветници на Тръмп бяха наясно, че евентуална американска база в Полша би се превърнала в отлична мишена за руските ракети. Никой не се съмнява, че Русия ще реагира "симетрично" на появята на постоянно базирано военно формирование на САЩ - например, концентрирайки още повече смъртоносни оръжия в Калининградска област. Не бива да се изключва и крайно негативната реакция на подобна стъпка от страна на Беларус, която в отговор би могла да се съгласи с реализацията на периодично обсъжданата идея за създаване на голяма беларуско-руска военновъздушна база в близост до полската граница.

Освен това, създаването на "форт Тръмп" в Полша би се отразило негативно върху съюзническите отношения в рамките на НАТО. Балтийските постсъветски републики например, биха загубили и без това силно преувеличената си роля в антируската политика на Алианса - подобни опасения вече изразиха например редица висши естонски военни. По-важното обаче е, че "форт Тръмп" ще се превърне в своеобразен американски клин, забит в самото сърце на ЕС и окончателно ще потвърди, че Варшава се чувства значително по-близо до Вашингтон, отколкото до Брюксел. В тази връзка отново ще напомня, че поляците се отказаха от подписания с концерна "Еърбъс" договор за доставката на военни хеликоптери "Каракал", което беше прието в Париж като дипломатически шамар. В същото време Варшава продължава да сключва гигантски сделки с американския военно-индустриален комплекс: така например, ракетните комплекси за ПВО "Пейтриът" и струваха 4,75 млрд. долара, а закупените наскоро 20 ракетни установки HIMARS (с обхват до 300 км) - 414 млн. Впрочем, за да затвърди ролята си на "стратегически съюзник на САЩ", полското правителство плаща не по-малко висока цена и във външнополитически план. Сред последните примери в това отношение, беше провелата се през февруари 2019 във Варшава международна конференция за мира и стабилността в Близкия Изток, която беше квалифицирана от Техеран (а и не само от него) като "антиирански цирк". Ще напомня само, че ЕС, както и повечето европейски държави, на практика бойкотираха тази полско-американска инициатива.

Разбираемо е, че европейските дипломати се опасяват от по-нататъшната "американизация" на Полша в контекста на евентуалното решение за постоянно разполагане на военни част на САЩ в страната. В Брюксел не крият тревогата си, че "ястребите" около Тръмп могат да се възползват от новата ситуация за да ерозират допълнително позиците на ЕС.

В същото време, "стратегическият съюз" със САЩ може да вкара Полша в "стратегическа изолация", както през юли 2018 посочиха в открито писмо група бивши полски посланици. Оттогава насам ситуцията допълнително се изостри, тъй като полското правителство влезе в открита конфронтация с Европейската комисия, влоши отношения си с водещите държави от Съюза, а тези с Русия стават все по-враждебни. Евентуална американска военна експанзия в Полша би могла само да задълбочи тази "стратегическа изолация". Между другото, това се осъзнава и във Вашингтон - американският Атлантически съвет например, лансира друг вариант за укрепване на военното присъствие на САЩ в Полша, който обаче силно се разминава с лансирания от Варшава. Предлага се, в частност, да се запази батальонът, разположен в базата в Жаган (на 40 км от полско-германската граница), като за полска сметка там бъде изградена съвременна инфраструктура, а полигонът на базата бъде модернизиран по американските стандарти. Тоест, идеята е статутът на американските части да се дефинира като "непрекъснато ротационно присъствие на основата на постоянна инфраструктура", което би позволило на САЩ и да "усвоят" полските пари, и за пореден път да заобиколят Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997.

Всъщност, истината е, че - както се посочва в коментар по този повод  на британския "Таймс" - без оглед на усилията на Варшава да подчертае ролята си на "стратегически съюзник" на САЩ, проектът на поляците за т.нар. "Форт Тръмп" беше погрешен в основата си - както от политическа, така и от икономическа гледна точка".

В крайна сметка това беше осъзнато и от самите полски управляващи. Така, на 20 март 2019, говорителят на полския президент Блажей Спичалски заяви, че Варшава планира да увеличи броя на американските войници в страната, но не и да създава военна база в класическия смисъл. Според него: „Идеята е да се увеличи присъствието на американски войски в Полша, както и на американското въоръжение. Вероятно няма да е истинска база, но все пак става дума за постоянно присъствие на американски войски в страната”, 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите