От идването на Хафез Асад на власт през 1971 насам, трите основни стълба на управляващия в Сирия режим си остават партията БААС, алауитското малцинство и армията.
Сегашният сирийски елит се формира именно около тези три стълба. А върхът на неговата пирамида е т.нар. "вътрешен кръг" - тясна прослойка, включваща най-доверените лица на сегашния президент Башар Асад. Влиянието им върху вземането на най-важните решения се определя не толкова от постовете, които заемат, колкото от принадлежноста към семейство Асад или от специалните им отношения с него. В рамките на това "близко обкръжение" винаги е имало и продължава да има отделни групировки, които нерядко се конкурират помежду си.
Военният конфликт в Сирия промени структурата на "вътрешния кръг". Влияние върху вземането на ключовите решения започнаха да оказват, в частност, определени фигури, издигнали се именно по време на гражданската война. На свой ред, други представители на обкръжението на Башар Асад бяха принудени да избягат от страната, преминавайки на практика в лагера на опозицията
Кои преминаха към опозицията
Това, в частност, се отнася за влиятелния черкезски клан Тлас. Доскоро начело на клана стоеше бившият (1972-2004) министър на отбраната Мустафа Тлас (починал през 2017 в Париж), който беше сред най-близките съратници на Хафез Асад. Самият Башар Асад до голяма степен дължи на него идването си на власт, тъй като след смъртта на баща му Хафез, част от сирийския елит поиска начело на страната да застане неговия брат Махер. С течение на времето, семейство Тлас се превърна във втората най-значима фамилия в страната, след тази на Асад, чието влияние не отстъпваше на това на роднините на майката на Башар Асад от клана Махлюф. Синът на Мустафа Тлас - Фираз, е сред най-богатите сирийски бизнесмени с интерес в много сфери на националната икономика. Смяташе се, че притежава второто по големина лично състояние в Сирия, след това на братовчеда на Башар Асад Рами Махлюф.
Както е известно, Мустафа и Фираз Тлас напуснаха Сирия през 2011, преминавайки на страната на опозицията. Впоследствие Фираз Тлас финансираше бунтовническите части, известни като "Бригадите на Фарук", действащи в родния им регион ал-Растан, в провинция Хомс. След Фираз, страната напусна и по-малкият му брат Манаф Тлас, който дотогава командваше 105-та бригада на Републиканската гвардия. След като избяга в Йордания, той се опита да създаде там опозиционна Сирийска национална армия, която трябваше да замени т.нар. Сирийска свободна армия, но инициативата му се провали.
Сред избягалите от Сирия след началото на гражданската война беше и друг бивш министър на отбраната (2009-2011) Али Хабиб Махмуд. За разлика от клана Тлас, чиито членове са сунити, Хабиб Махмуд беше алауит и може да се смята за най-високопоставения представител на това малцинство, обявил подкрепата си за опозицията. Между другото, в самото начало на бунта срещу режима, именно той ръководеше потушаването му, заради което западните държави наложиха санкции лично срещу него. След отстраняването си от поста обаче, той установи контакти с бунтовниците и напусна страната.
Налице са основания да се предположи, че бягството от Сирия на фамилията Тлас и на Али Хабиб Махмуд е свързано не с подкрепата им за опозицията, като такава, а с разположението на силите в обкръжението на сирийския лидер. Роднините на Башар Асад откриха повод да се избавят от влиятелните си конкуренти от "вътрешния кръг", обвинявайки ги в симпатии и връзки с бунтовниците, както и, че не са в състояние да потушат бунта срещу режима. В подобна ситуация те нямаха друг изход, освен да преминат в лагера на противниците на Дамаск.
Днес обаче, представителите на клана Тлас, както и Хабиб Махмуд, имат, макар и теоретичен, шанс да се върнат към активно участие в сирийския политически живот. Всичко ще зависи от развитието и посоката на мирния процес в страната. Във всеки случай, те се смятат за приемливи фигури както от опозицията, така и от част от апарата на партията БААС. Тоест, ако се стигне до формирането на правителство на националното съгласие, представителите на фамилията Тлас биха могли да получат постове в него, а при определени обстоятелство - дори да го оглавят.
Друго важно събитие, променило баланса на силите във "вътрешния кръг" на режима, стана взривът в щаба на Съвета за национална сигурност в Дамаск, отговорността за който пое групировката "Лива ал-Ислам". Както е известно, тогава бяха убити неколцина влиятелни представители на близкото обкръжение на семейства Асад, като най-значимата фигура сред тях беше зетът на сирийския президент Асеф Шаукат (съпруг на Бушра Асад), който оказваше силно влияние при вземането на решенията от ръководството на БААС.
Между другото, отношенията на Асеф Шаукат с някои членове на семейства Асад бяха доста сложни. От една страна, той се смяташе за доверено лице на Башар Асад, след завръщането му от Лондон през 1994 (заради смъртта при катастрофа на по-големия му брат Басил, смятан за официален наследник на Хафез Асад). От друга страна, Шаукат беше в конфликт с по-малкия брат на Башар - Махер Асад. Говори се дори, че през 1999 последният се е опитал да го убие. Въпреки това, именно триумвиратът, формиран от Асеф Шаукат и братята Башар и Махер Асад, се смяташе за "върха на пирамидата на вътрешния кръг". Самият Шаукат последователно оглавяваше военното разузнаване (2005-2010), беше зам. началник щаб на сирийската армия (2010-2011), а от април 2011 до смъртта си беше неин началник щаб.
Махер Асад и Рами Махлюф - върхът на пирамидата
Бягството на семейство Тлас от Сирия, както и гибелта на Асеф Шаукат, позволи водещите позиции в близкото обкръжение на Башар Асад да бъдат заети от по-малкия му брат Махер и братовчед му Рами Махлюф. Именно те имат решаващата дума при вземането на ключовите решения, въпреки че формално не заемат важни постове в сирийското правителство.
В момента Махер Асад се смята за втория най-важен човек в Сирия, след президента на страната. На практика, той командва 4-та танкова дивизия (макар че официално е само командир на 42 бригада, докато за командир на дивизията се води генерал-майор Мохамед Дирхам), освен това отговаря за Републиканската гвардия. На тези елитни поделения е възложена охраната на правителствените обекти и отбраната на Дамаск.
Освен командните постове и мястото си в Централния комитет на партията БААС, Махер Асад е и финансов магнат. По някои данни, навремето той е спечелил до един милиард долара, доставяйки продоволствие за режима на Саддам Хюсеин в Ирак, а след това богатството му е нараснало още повече във връзка със спекулациите около фалита на ливанската банка "Ал-Мадина". Твърди се, че към финансовата му империя спадат и веригата хотели "Шератон" в Сирия, както и някои медии, като Cham Press и други. Тоест, освен преданите му части на 4-та дивизия и Републиканската гвардия, Махер Асад притежава и сериозна икономическа основа за да проектира влиянието си.
Смята се, че той поддържа доста сложни отношения с втората най-влиятелна фигура в сегашното обкръжение на сирийския президент и негов братовчед Реми Махлюф. В някои сфери тези отношения са партньорски, но в други двамата действат като конкуренти.
За ключов делови партньор на Махер Асад, представляващ неговите бизнес интереси, се смята Мохамед Хамшо. Той участва във финансирането на различни проправителствени медии, като холдинга Addounia например, притежава собствена компания Hamsho International Group и има дял в Middle East Marketing и Syria International for Artistic Production, както и в холдинга Al-Sham. Освен това Хамшо е връзката между бизнес-структурите на Махер Асад и тези на Рами Махлюф.
Като цяло, Махер Асад изглежда доста самостоятелен играч. Той например, не се колебае да изразяа открито несъгласието си с едни или други решения на Башар Асад и да прокарва собствената си визия. Именно Махер Асад е идеолога на „твърдата линия” в Дамаск, освен това го смятат за един от основните проводници на иранските интереси в сирийското ръководство. Говори се например, че поддържа тесни контакти със специалните служби на Ислямската република, известни са също инициативите му за привличане на ирански военни експерти, още в самото начало на сирийската криза. Освен това, именно в контролираните от него военни части се създават филиали на шиитските военизирани структури. Така, в рамките на 4-та дивизия беше създаден шиитският батальон „Сейф ал-Махди”.
Навремето, контактите му с Иран станаха повод за разпространяваните от опозиционните на режима източници слухове за някакви конфликти между него и Башар Асад. Така, през 2016 се появиха съобщения, че Махер Асад е отстранен от командването на 42-ра бригада и е прехвърлан на второстепенна длъжност в Генералня щаб, като за компенсация е бил повишен в чин генерал-майор. Освен това го обвиняваха в опит за военен метеж срещу Башар Асад, подкрепян от иранците, който уж е бил свързан с несъгласието му с политиката на сирийското ръководство за участие в мирния процес и преговорите с опозицията. Още през лятото на 2017 обаче, Махер Асад лично командваше операциите на 4-та дивизия в южносирийската провинция Дераа.
Въпреки това, прокарването на подобни слухове за евентуален конфликт между братята Асад действително отразява определени опасения относно това, че ако мирният процес стигне до преговори за предаване на властта на правителство на „националното съгласие”, привържениците на твърдата линия от консервативното крило в партията БААС, което е свързано с Иран, могат да заложат именно на Махер Асад. Той разполага с необходимото влияние в силовите структури, както и със солидна финансова база, но най-важното е, че е склонен на всякакви жертви в името на поставената цел, както вече многократно е показвал, включително смазвайки с прекалена жестокост мирните протести в началната фаза на сирийската криза.
Следващата най-значима и влиятелна фигура в Сирия е Рами Махлюф, който заедно с президента и неговия брат формира триумфирата на най-силните хора в страната, освен това е най-богатият човек в нея. Личното му състояние се оценява на 6 млрд. долара. Махлюф е съсобственик на най-толемия в Сирия мобилен оператор SyriaTel и на корпорацията Cham Holding. Последната контролира най-печелившите сектори в сферата на услугите, включително хотелиерския бизнес, ресторантската мрежа, туристическите компании, както и авиокомпанията Syrian Pearl Airlines. Освен това, Рами Махлюф е основния акционер в редица банки, като International Islamic Bank of Syria, Al Baraka Bank, International Bank of Qatar, Cham Bank и Bank of Jordan in Syria. Твърди се също, че семейство Махлюф поддържа тесни връзки с британския бизнес. Негови капитали, в частност, присъстват в британската петролна компания Gulfsands Petroleum. В сферата на интересите на Рами Махлюф са и медиите, като сред тях са Al-Watan, Ninar, Dünya TV и Promedia. По някои данни, той контролира до 60% от сирийската икономика.
Използвайки своите връзки, влияние и възможности, Махлюф, въпреки наложените лично срещу него санкции, изпълнява важна мисия за семейства Асад и други представители на сирийската върхушка, чиято същност е откриването на начини за заобикаляне на съществуващите ограничения и ембарго. За целта той използва три сирийски компании, близки до правителството - Maxima Middle East Trading, Morgan Additives Manufacturing и Pangates International, както и панамската юридическа фирма Mossack Fonseca за създаването на сенчести компании на Сейшелските острови. Впрочем, за същата цел Рами Махлюф използва и контролирани от него източноевропейски компании, като полската DOM Development Holding и румънската Rock Holding.
Асоциацията „Ал-Бустан”
Ключов елемент от „империята на Махлюф” е асоциацията „Ал-Бустан”, създадена от него под формата на благотворителна фондация, която да се ангажира с хуманитарните проблеми възникващи в хода на сирийската гражданска война. Смята се обаче, че тя се използва най-вече за финансиране на различни военизирани формирования (т.нар. „шабиха”), които не са свързани с официалните силови стуктури в Сирия. На практика, чрез „Ал-Бустан” Рами Махлюф създава собствени и контролирани единствено от него частни военни компании. Сред най-известните формирования, свързани с „Ал-Бустан”, са „Дир ал-Уатан” („Щитовете на Родината”) или специализираното поделение „Фухуд Хомс” („Леопардите на Хомс”). Смята се, че финансирайки тези структури, които са свързани и с разузнаването на сирийските ВВС, Махлюф си е изградил собствени позиции в тази сирийска специална служба. По този начин, в условията на гражданската война в Сирия, той вече разполага с всички необходими инструменти за гарантиране на собственото си влияние и на първо място – с финансова мощ и свои военизирани формации.
Махлюф спада по-скоро към привържениците на мирния процес, тъй като е заинтересован от разблокирането на собствените му активи в чужбина и отмяната на санкциите срещу него, което може да стане само, ако той самият допринесе за мирното разрешаване на сирийската криза. По този повод той вече неколкократно завежда искове в различни швейцарски съдилища. От друга страна обаче е ясно и, че финансовото му благополучие изцяло зависи от запазването на власт на сегашния режим.
Бащата на „Пустинните соколи”
Сред ключовите фигури, съумели да укрепят собствените си позиции в хода на сирийския вътрешен конфликт и да си гарантират участие във вземането на важните решения от ръководството в Дамаск, следва да посочим и Айман Джабер. Той е известен петролен бос, който контролира и осигурява добива на петрол и газ от повечето находища, разположени в контролираните от правителството зони и на практика държи монопола върху доставките на енергоносители за нуждите на държавата. Освен това, Айман Джабер оглавява сирийския съвет по металургия и е акционер в редица структури, съвместно с Рами Махлюф и други сирийски олигарси. Охраната на находищата е поверена на многобройни, контролирани от Джабел, частни военни компании, някои от които представляват елитни щурмови подразделения. Такива са например, т.нар. „Пустинни соколи” („Сукур ал-Сахра”) и „Морските командоси”. Те се ръководят от братята на Айман Джабер – Мохамед и Ибрахим. В определен момент обаче, те се оказааха прекалено самостоятелнии. Така, през лятото на 2017 „Пустинните соколи” задържаха една проправителствена колона и отказаха да я допуснат в контролираната от тях зона, което доведе до ареста на Ибрахим Джабер. „Пустинните соколи” пък бяха прехвърлени в състава на 5-ти доброволчески щурмови корпус, като част от „Морски командоси”, които също се финансират от Айман Джабер.
Друг влиятелен сирийски петролен магнат, близък до ръководството на страната, е собственикът на компанията HESCO Джордж Хасуани. Той финансира подразделенията „Дир ал-Каламун” („Щитовете на Каламун”), които са част от 3-та дивизия на сирийската армия. Турция и някои западни държави го обвиняват, че е търгувал с добития от Ислямска държава петрол на територията на Сирия, макар да е публична тайна, че именно Анкара осъществяваше най-мащабните сделки с енергоносители с ислямистите, като в тях беше забъркан и синът на турския лидер Ердоган.
„Старата гвардия” и специалните служби
Определено влияние при вземането на ключовите политически решения в Сирия продължавата да оказват представителите на т.нар. „стара гвардия”, свързани още с Хафез Асад, както и специалните служби. В частност, за особено влиятелен „патриарх” на сирийската политическа сцена се смята 77-годишният министър на външните работи Уалид ал-Муалем, който през последните години от управлението на Хафез Асад беше посланик на Сирия в САЩ.
Сред ръководителите на многобройните структури в сферата на държавната сигурност пък следва да посочим, бившият началник на Главното управление за сигурност Али Мамлюк. Той запази позициите си в управлението и след като, през 2012, оглави Регионалното бюро за сигурност на партията БААС („Бюро за национална сигурност на Сирия”), което контролира активността на цялата сирийска разузнавателна общност. Според редица източници, Мамлюк е изключително опитен политик, съумяващ успешно да лавира между Русия и Иран и да получава подкрепа за собствените си инициативи както от Москва, така и от Техеран. Освен това, той е онази фигура в сирийското ръководство, с която са най-склонни да работят и арабските монархии от Персийския залив, както и Турция. Именно на Мамлюк се възлагат особено деликатните задачи за осъществяване на тайни преговори с външните противници на режима. Последните смятат шефа на сирийските специални служби, който освен това е сунит, за „приемлива фигура”. В тази връзка ще напомня, че през 2015 например, Али Мамлюк посети Саудитска Арабия.
Женският фактор
Когато говорим за онези, които оказват влияние върху вземането на важните решения в Сирия, няма как да не споменем и „женския фактор”. Несъмнено, значителна роля за съхраняването на баланса вътре в семейство Асад и изглаждане на противоречията между братята Башар и Махер изигра тяхната майка Аниса Махлюф. Както посочват някои наблюдатели, отношенията между братята са започнали да се влошават именно след смъртта на майка им в началото на 2016.
Съпругата на президента Асма Асад, също упражнява определено влияние, чиято степен остава неясна. Известни са обаче многобройните неправителствени организации и фондации, основани от нея. Чрез тези структури се превеждаха средствата (включително тези от различни международни организации) за подпомагане на жертвите на конфликта в Сирия, въпреки наложените лично на Асма Асад санкции. На свой ред, друга влиятелна дама от семейство Асад – вдовицата на Асеф Шаукат - Бушра, също запазва известно влияние и поддържа бизнес връзки с Рами Махлюф.
Армията и специалните служи на Дамаск: феодализация или структуризация
Победите на Дамаск над противниците на режима се дължат най-вече на обстоятелствата и на външната подкрепа, а не толкова на укрепването на правителствените сили и повишаването на тяхната боеспособност, въпреки руските усилия за подготовка на кадри и постоянното снабдяване с военна техника на поделенията на редовната сирийска армия. В този смисъл, днес Сирия е изправена пред задачата да възстанови националните си въоръжени сили така, че да може да се справи с бъдещите предизвикателства в сферата на сигурността, без да разчита, както сега, на многочисления "шиитски интернационал".
Раздробеността
В момента, въоръженити сили, на които разчита Башар Асад, продължават да представляват конгломерат от групировки, зависещи в различна степен от Дамаск. В тях обаче липсва единство по отношение на готовността им безпрекословно да изпълняват всички нареждания на сирийското ръководство. Вместо това е налице сложна система от съгласувания, когато се налага използването на "елитните" съединения на Сирийската армия в една или друга конкретна операция. Това се отнася, дори за нейния най-елитен компонент - 4-та дивизия, Републиканската гвардия, "Силите на Тигъра" на алауита Сухел ал-Хасан, както и отделни поделения на другите съединения. При това се запазва тенденция за формиране на опълченски структури на основата на отделни дивизии на редовната армия, които допълват техните щатни подразделения. Пример за това са батальоните "Дир ал-Каламун" от 3-та дивизия, "Сейф ал-Махди" - от 4-та и т.н. В същото време, боеспособността на "линейните" части" на Сирийската армия не е особено висока, затова режимът се стреми да не ги прехвърля в райони, прекалено отдалечени от зоните им на постоянна дислокация.
Важна роля продължават да играят различните паравоенни формирования, подчиняващи се пряко на сирийското Министерство на отбраната, Вътрешното министерство и службите за сигурност. Сред тях са т.нар. Национални сили за отбрана, Местните сили за отбрана, чуждестранните, най-вече шиитски, групировки, както и създадените от тях на територията на Сирия от местни граждани филиали. Смята се, че числеността на тези нередовни формирования надхвърля поне два пъти тази на сирийската армия.
Сирийската криза позволи на политическите сили да се сдобият със собствени военни формирования. Продължават да действат батальоните на партията БААС, част от които са включени в състава на 5-ти корпус. "Носур ал-Зауба" пък е военното крило на Сирийската социална националистическа партия, а т.нар. "Сирийска съпротива" е ляворадикална военизирана групировка, ръководена от Мирхач Урал, който е в турския "списък на терористите".
Формирането на паравоенни структури с различна насоченост: военни крила на различни "сенчести" кланове, частни военни компании, регионална и племенни опълчения, както милитаризацията на местните политически сили, представлява своеобразна мина за стабилността на режима. Защото тези сили не само подкрепят Дамаск, но още от самото начало опитваха да се "интегрират" в държавните институции и/или да поставят под контрол едни или други източници на приходи. Не е тайна например, че различните отряди на т.нар. "шабиха", които в момента действат под егидата на Националните сили за отбрана, контролират повечето контролно-пропускателни пунктове, което им гарантира достъп до различни корупционни бизнес схеми. На свой ред, редица активисти, свързани с проиранската сирийска групировка "Лива ал-Бакир" (част от Местните сили за отбрана), разполагат със собствен парк от микробуси и развиват сериозен логистичен бизнес.
Предвид факта, че Дамаск остро се нуждае от местни формирования за поддържане на стабилността и сигурността, те най-вероятно ще продължат да съществуват и след окончателната победа на режима. Още повече, че всички въоръжени опълченски групировки на практика баха легализирани законодателно през 2013 и получиха официално разрешение да упражняват своята "дейност" от сирийското Вътрешно министерство. Интегрирането на Националните и Местните сили за отбрана в държавните структури беше предопределено от факта, че сирийските специални служби и армията не се оказаха подготвени за мащабите на бунта, затова възникналият вакуум се запълваше от въпросните паравоенни групировки. От това се възползва и Иран, който чрез създаването на различни паравоенни структури съумя да си гарантира многопластово присъствие в Сирия.
Интеграцията
По-специален е случаят с 5-ти доброволчески корпус, който представлява автономна военна структура, създадена с прякото участие на руските военни съветници в Сирия. Това съединение не може да се смята за редовно въоръжено формирование, доколкото в него влизат различни подразделения, съставени от доброволци и финансирани от различни неправителствени източници. В него бяха включени и някои съществуващи и преди сирийски проправителствени групировки, включително и финансирани от частни лица (като споменатите по-горе "Морски командоси") или създадени с участието на Иран и ливанската "Хизбула" (като "Дир ал-Уатан"). Освен това, включването в състава на 5-ти корпус на бойци от средите на сунитското население очевидно трябваше да пречупи стереотипа за сектантската основа на проправителствените сили и спомагателния характер на сунитското участие в тях. Истината обаче е, че поне засега този експеримент не се оказва успешен. Най-боеспособните подразделения на 5-ти корпус си остават именно "сектантските милиции" (от гледна точка на сунитското мнозинство в Сирия), като "Преследвачите на ИД", които включват предимно сирийски християни и алауити (като споменатите "Морски командоси") или шиити (като "Дир ал-Уатан", в чиито редове има и ливански граждани). Най-вероятно, тези усилия ще продължат - така, по някои данни вече се работи за създаването на 6-ти корпус.
Несъмнено, рано и или късно, сирийските въоръжени сили ще се сблъскат с проблема за прехода им към мирния живот. В този контекст е важно да разберем, каква ще е съдбата на големия брой паравоенни формирования и опълченски структури. Впрочем, същият проблем се опитва да реши и ръководството на съседен Ирак, което вече стартира процес на интеграция на опълченията "Хашд аш-Шааби" във въоръжените сили на страната. За интегрирането на някои паравоенни сирийски структури в националната армия и частите на Вътрешното министерство би могъл да се използва опитът от създаването на 5-ти корпус и неговия предшественик - 4-ти корпус.
Освен това, на първия етап от реформите е възможно да бъдат реанимирани формално съществуващите три армейски корпуса на Сирийската армия, превръщайки ги в териториални командвания, така че под тяхната егида да преминат както редовните, така и всички паравоенни формирования - на териториален принцип и с преминаването им на редовна служба, като всяко от тях получи собствен номер, вместо сегашните си имена. Това е необходима стъпка, защото много от тези структури просто ще откажат да се саморазпуснат, както вече се случва в Ирак. Съществуването им обаче, следва да бъде вкарано в правни рамки, а тяхната активност да съответства на официалните военни устави.
Друг проблем е преодоляването на "сектантския" характер на въоръжените сили на Сирия. Всички, или почти всички боеспособни съединения включват предимно представители на националните и конфесионални малцинства. На сунитете са предоставени второстепенни роли и те служат предимно в спомагателните формирования от "втория ешалон". Привличането на сунитите, воювали или живеещи на териториите, контролирани доскоро от опозицията, спечелването на тяхното доверие и гарантиране, че те добросъвестно ще изпълняват задълженията си, също се очертава като един от ключовите проблеми.
Един необходим, но нереалистичен сценарий
Ако се дистанцираме от пропагандата и дилетанските стереотипи относно сирийската неислямистка опозиция, като най-оптимален вариант за постигането на етноконфесионален баланс се очертава обединяването на светските опозиционни формирования и проправителствените сили в обща структура. Именно това, впрочем се предвижда и в документите на ООН. Само че, "интегрирането" на бунтовническите фракции, обединени например с участието на Турция в Националната сирийска армия (която действа само в северната част на провинция Алепо) в съществуващите корпуси и дивизии на Сирийската армия едва ли е възможно, тъй като няма да бъде прието от опозицията. В същото време, подобно решение не изглежда привлекателно и за Дамаск, Техеран и Москва (макар че интеграцията на светските опозиционни и правителствените въоръжени сили би могло да се превърне в естествен противовес срещу прекаленото нарастване на иранското влияние и да помогне за съхраняването на един изгоден за Русия силов баланс). И тъй като едва ли ще се върви към него, възниква въпросът, как Москва ще може да съхрани позициите си в Сирия, тъй като подобно развитие ще бъде изгодно най-вече за Техеран.
Реформирането на специалните служби
На фона на преминаването на ИД към предимно нелегална активност в Ирак и Сирия, което е типично за тактиката на ислямистите, както и предвид наличието на редица други предизвикателства, нараства значението на сирийските специални служби. В момента те не отговарят на повечето наложили се в тази сфера стандарти. По време на конфликта, възможностите за агентурна дейност рязко намаляха, а и повечето локални инструменти за управление на държавата бяха тотално ерозирани. В резултат сирийските специални служби не се оказаха способни да предотвратят извършването на терористични нападения дори в сградата на Съвета за национална сигурност.
Днес общността на специалните служби в Сирия очевидно няма аналог в Близкия Изток. В страната действат четири самостоятелни структури, които на свой ред се разделят на "военни" - военното разузнаване и разузнаването на ВВС, и "политически" (цивилни, които формално са подчинени на Вътрешното министерство) - Главното управление за сигурност и Управлението за политическа сигурност. Всички те се подчиняват единствено на президента. В същото време обаче, системата на сирийските специални служби отразява цялата сложност на отношенията и противоречията между различните групи за влияние в сирийския управляващ елит. На практика, системата е изградена така, че една структура за сигурност може да бъде използвана срещу друга, като по този начин не се допуска прекаленото усилване на някоя от тях.
Така, разузнаването на ВВС беше замислено като "най-близкото" до покойния президент Хафез Асад, който беше военен летец. В резултат от това, тя на практика се превърна в самостоятелен орган на системата за държавна сигурност, със собствено външно разузнаване, контраразузнаване и структура за борба с антиправителствената активност. В хода на гражданската война разузнаването на ВВС формира цяла "плеяда" от специални подразделения с цел осъществяването на операции с използване на тежка военна техника. Впрочем, това се отнася и за останалите три "разклонения" на сирийските специални служби, стремящи се да не допуснат прекаленото усилване на своите "партньори/конкуренти".
Очевидно, най-простото решение за трансформирането на сирийските специални служби с цел оптимизиране на тяхната активност, би било най-вече сливането на разузнаването на ВВС и военното разузнаване в общ орган към Генералния щаб, като те престанат да се занимават с "политически въпроси". Що се отнася до политическите структури за сигурност, изглежда целесъобразно едната от тях да се ориентира изключително към външно разузнаване, а другата - към контраразузнаване и антитерористична дейност. С други думи, да бъдат доближени до световните стандарти в тази сфера.
Като важен аспект се очертава и създаването на гранични сили за сигурност, които да контролират най-вече северните граници на Сирия и дори цели крайгранични зони, като своеобразна единна система със своя социална и инфраструктурна специфика. Между другото, докато покойният Хафез Асад отделяше специално внимание на племената, предоставяйки им различни привилегии и съобразявайки се с тях в политическия живот, Башар Асад ги изпусна от поглед, което - на фона на засушаването в региона и неправилното разпределяне на ресурсите - създаде условия за социален взрив. Последващият период, прекаран под контрола на радикалните ислямисти, допълнително трансформира племенната специфика. В момента, за да осъществява мероприятията си в Източна Сирия, правителството се опира най-вече на опълчението "Сукур ал-Фурат", в което доминират членове на племето шайтат. През 2014 това племе се опита да се противопостави на ИД, но понесе жестоки загуби, което пък улесни Дамаск, който организира програма за подготовка за членове на племето, обявявайки пълна амнистия за тях.
Ако сирийското правителство не се окаже в състояние да води конструктивен диалог със сунитските племена, рискът от реинкарнацията на ИД, под една или друга форма, ще продължи на съществува за сметка на обединяването на усилията на независимите сунитски групировки и на радикалните ислямисти (бойци и проповедници на ИД), които ще могат да съхранят присъствието си в страната. Още повече, че както Дамаск, така и Багдад изпитват определени проблеми по отношение на кадрите, които познават спецификата в източната част на страната и биха могли да помогнат за пресичането на осъществяваната там мащабна контрабанда.
Заключение
В момента, може да се твърди, че всички основни заплахи срещу управляващия в Сирия режим вече са преодолени. Следва да имаме предвид обаче, че това беше постигнато най-вече благодарение на външната подкрепа. Основната роля за запазването на властта на семейство Асад и най-близкото му обкръжение изиграха Русия и Иран. Без тяхното участие в конфликта, резултатът от военното противопоставяне вероятно нямаше да е в полза на режима в Дамаск.
В същото време, макар че правителството е на път да спечели войната, тепърва му предстои да спечели мира. Истината е, че повечето проблеми, довели до кризата в страната допълнително се задълбочиха в хода на войната. Смята се например, че нивото на корупция и концентрацията на капитали в тесен кръг хора са скочили до небето. Затова, ако в следвоенна Сирия не бъдат осъществени дълбоки реформи, които да засегнат основата на сегашната система, страната изглежда застрашена от колапс и нова ескалация на насилието.
В същото време, докато семейство Асад контролира целия административен ресурси, осъществяването на подобни фундаментални реформи изглежда трудно. По-скоро можем да очакваме половинчати и палиативни мерки. Ето защо ни се струва целесъобразно и занапред да се залага на постановките на резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, особено що се отнася до необхоимостта от формирането на „нов” орган на изпълнителната власт.
В тази връзка ни се струва, че като най-приемлив вариант се очертава трансформирането на Сирия в парламентарна република, което ще означава лишаването на държавния глава от значителна част от неговите пълномощия и административни ресурси. При всички случаи, без пълноценното ангажиране на светската сирийска опозиция, включително въоръжената, ще бъде трудно да се постигнат позитивни промени, предвид отсъствието на онези фактори, които биха могли да стимулират Дамаск да осъществи реални, а не формални, реформи.
* Ръководител на Центъра за ислямски изследвания към Института за иновационно развитие в Москва
** Началник на Отдела за изследване на близкоизточните конфликти на Института за иновационно развитие в Москва
