Геополитическите измерения на Инициативата "Трите морета"

Обяснимо е, че той поражда реминисценции с друга злополучна полска инициатива - за т.нар. "Междуморие" (Intermarium), която се прокарва в периода между двете световни войни. По онова време полският лидер маршал Юзеф Пилсудски се опитва да формира един de facto алианс от държави в пространството от Черно до Балтийско море, който да може да се противопостави едновременно на Съветска Русия и на Ваймарска Германия. Ако сравним списъка на държавите от т.нар. "Междуморие" с тези от днешната Инициатива "Три морета", ще видим, че те на практика съвпадат - и в двата случая става дума за създаването на своеобразна "демаркационна линия" между Германия, на запад, и Руската Федерация - на изток. Приликите обаче не приключват само с това.

Както е известно, формалното начало на днешната Инициатива "Три морета" беше поставено в Дубровник през август 2016, като в нея участват 12 централно- и източноевропейски държави. Те са разположени в обширното пространство между Балтийско, Адриатическо и Черно море, откъдето идва и името на самата инициатива. Освен Полша и Хърватска, членове на Инициативата са Естония, Латвия, Литва, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, България, Румъния и Словения. На втората среща на върха на Инициативата, провела се във Вършава през юли 2017 присъства и американският президент Доналд Тръмп, който изрази ясно подкрепата си за нея. Въпросът е, какви политически или икономически причини стоят в основата на полската Инициатива "Три морета"? Ако анализираме по-внимателно нейния очевиден фокус върху енергийните проблеми, много неща ще ни станат ясни.

Американският шистов LNG

На 6 юли 2017, на път към срещата на Г-20 в Хамбург, президентът на САЩ Доналд Тръмп направи знаково посещение във Варшава за да участва във втората среща на държавите от Инициативата "Три морета" - проект, който за първи път беше официално обявен от полския президент Анджей Дуда. Макар че двмата основни играчи в него - Полша и Хърватска, настояват, че Инициативата "Три морета" не е геополитическа, а е по-скоро форум за осъществяване на общи инфраструктурни проекти и укрепване на интеграцията  между новите членове на ЕС по оста Север-Юг, повече от ясно е, че нещата опират именно до геополитика. Реалният "двигател" на инициативата е Вашингтон, който открито се противопоставя на германско-руския проект за изграждане на газопровода "Северен поток 2" по дъното на Балтийско море. На свой ред, Полша е застрашена да загуби таксите за транзита на руски природен газ, които получава сега, ако този транзит през територията и, както и през територията на Украйна, постепенно бъде прекратен след пускането в експлоатация на новия балтийски газопровод. Не това обаче е основната причина за случващото се. След инициирания от САЩ държавен преврат в Украйна от 14 февруари 2014, в резултат от който връзките между Москва и Киев бяха драстично влошени, транзитът на руски газ през украинска територия става все по-проблематичен, което съвсем пряко засяга както Русия, така и Германия.

По време на посещението си във Варшава през юли 2017 Тръмп заяви пред участниците в Инициативата "Три морета": "Ние сме заинтересовани да ви гарантираме достъп до алтернативни енергийни източници, така че Полша и нейните съседи вече никога да не бъдат заложници на един единствен доставчик на енергоносители". Както е известно, Вашингтон твърди, че прословутата газова криза от 2008 е била провокирана от решението на руския Газпром да спре доставките през Украйна към западните потребители - нещо което Москва винаги категорично е отричала, посочвайки, че прекъсването на доставките е било извършено от украинските власти, при това именно под натиска на САЩ. В тази връзка ще напомня, че дори в разгара на студената война Москва никога не е прекъсвала газовите си доставки за Европа. Така че руснаците нямаха никакви причини да го правят през 2008, точно обратното. Истинският виновник за прекъсването беше тогавашният украински президент Виктор Юшченко, ползващ се с пълната подкрепа на Вашингтон.

Легенда (в карето)

Участници в "Три морета"

Съществуващи газопроводи

Планирани газопроводи

Полският "газов хъб"

От своя страна, Полша мечтае да използва Инициативата "Три морета" за да се превърне в нов газов хъб на ЕС, залагайки на вноса на втечнен шистов газ (LNG) от САЩ. Както е известно, транспортирането на LNG с танкери е скъп процес. Той изисква изграждането на специални LNG-терминали в двете крайни точки на трасето. Газът трябва първо да бъде втечнен при температура от около -260 градуса по Фаренхайт и след това да се транспортира със специално произведени за целта танкери. В крайната точка пък следва да бъде изграден друг специален LNG-терминал, в който да се осъществи регазификацията на доставения LNG. Обяснимо е, че целият този процес е много по-скъп от транзитирането на "конвенционалния" природен газ по тръбопроводи.

В момента Русия доставя по-голямата част от своя газ, предназначен за пазара на ЕС, именно по тръбопроводи. В резултат от това (както и от други фактори) цената на руския газ е много по-ниска. Както изглежда обаче, за Полша това не е от значение. Поляците мечтаят да изместят Украйна като основен транзитьор на газ от Норвегия, на LNG от САЩ и, евентуално, на газ от Катар, стига Вашингтон да не прекрати катарските газови доставки с помощта на наложените от неговия сателит Саудитска Арабия санкции срещу тази страна.

В края на юни 2017 в новия полски LNG-терминал в балтийското пристанище Швиноуйшче пристигна първата доставка на американски LNG от тексаския терминал на Cheniere Energy, който в момента е единственият терминал за износ на LNG в САЩ. По време на посещението си в Полша, президентът Тръмп ясно даде да се разбере, че подписването на дългосрочни договори с американските доставчици на шистов LNG, който трябва постепенно да замести доставяния в момента на държавите от Инициативата "Три морета" руски газ през територията на Украйна, е „препоръчително”. В хода на този процес, Полща разчита да се превърне в доставчик на газ и за самата Украйна.

Заигравайки с тези полски желания, Тръмп обяви, че Полша може да разчита на  "много повече и по-големи" доставки на американски шистов LNG, но при това посочи, че цените могат да нараснат. "Вероятно ще ви предложим малко по-високи цени, но в крайна сметка всичко е въпрос на преговори - обяви Тръмп пред участниците в срещата във Варшава - САЩ разполагат с огромни количестве шистов газ и ние вече сме енергийни износители. Така, че ако имате нужда от енергоносители, просто ни се обадете". Със сигурност обаче, преговорите за цените на американския LNG, за които спомена Тръмп, ще бъдат изключително трудни.

И така, полската стратегия цели превръщането на страната в нов енергиен хъб на Централна Европа, който да замести руския газ. Тя е в основата на и на Инициатиата „Три морета”. Новият LNG терминал, чието изграждане струваше 1,5 млрд. долара, може да приема 5 млрд. куб. м газ годишно, което е около 1/3 от годишното газово потребление в Полша. Впрочем, Варшава обсъжда възможността за удвояването на това количество.

Всичко това обаче е само началния етап от по-мащабната стратегия на НАТО да изтласка Русия от европейския газов пазар. Тя също предвижда превръщането на Полша в газов хъб за Централна Европа, чрез свързването и с интерконектори с Литва, Украйна, Словакия и Чехия.

Блокирането на „Северен поток 2”

В частта и, касаеща енергийната инфраструктура за внос на американски LNG, полската Инициатива „Три морета” е насочена едновременно и срещу германското влияние на енергийните пазари на ЕС, и срещу Русия, като основен енергиен доставчик. Предвид амбициите на Варшава за превръщането на Полша в газов хъб, не е учудващо, че именно тази страна е сред най-активните в усилията за блокиране на руско-германския газопровод „Северен поток 2”, който ще минава по дъното на Балтийско море.

На 1 ноември 2017 началникът на кабинета на полския президент Кшищоф Шчерски обяви, че правителството на страната ще направи всичко възможно за да блокира „Северен поток 2”. Според него: „Трябва да сме наясно, с колко мощни интереси се сблъскваме. Става дума за интереси на две могъщи държави (Германия и Русия – б.а.), които вече са инвестирали сериозни ресурси в реализацията на този проект. За тях, „Северен поток 2” не е периферен, а проект с фундаментално значение. В същото време този проект има силно антиевропейски характер (sic!)”. 

Впрочем, блокирането на „Северен поток 2” е ключов приоритет и за Вашингтон. През юни 2017 американският Конгрес прие, а президентът Тръмп подписа закон за налагането на нови сурови санкции срещу Русия, в който директно се визират инвестициите в „Северен поток 2”. Санкциите засягат пряко компаниите, ангажирани с реализацията на проекта за германско-руския газопровод в Балтийско море, който заобикаля Полша. Ако бъде активиран от президента, този закон ще наложи сурови икономически санкции на компаниите от ЕС, участващи в руски енергийни проекти, включително в „Северен поток 2”.

По съвсем обясними причини правителствата на Германия и Австрия моментално декларираха, че твърдо се противопоставят на евентуалните нови американски санкции. На 15 юни 2017 техните външни министри публикуваха необичайно критично спрямо САЩ съвместно изявление. Те категорично заявиха, че „енергийните доставки за Европа са европейски проблем, а не проблем на САЩ. Не можем да приемем... заплахата от незаконни екстратериториални санкции срещу европейски компании, участващи в развитието на енергийните доставки за Европа”. Австрия бойкотира срещата на президента Тръмп с участниците в Инициативата „Три морета”, което беше ясен знак, че не одобрява идеята му за доставки на американски шистов LNG.

Скъпият американски LNG, който Полша иска да продава на Европа

На 2 ноември 2017 полската държавна газова компания PGNiG подписа първия си средносрочен договор за доставка на втечнен природен газ (LNG) от САЩ, като елемент от своя план за прекратяване на зависимостта от руските газови доставки. Ръководството на PGNiG обяви, че като част от сделката, подписана с англо-американската енергийна група Centrica LNG Co, компанията ще получи девет доставки на LNG в периода 2018-2022. То обаче отказва да разкрие, за какви обеми става дума, както и какви цени са били договорени. Впрочем, пазарните показатели сочат, че полското правителство ще плати тежка цена за своята русофобия.

По данни на руския Газпром, през зимата на 2017-2018 Полша ще трябва да плаща за доставяния и LNG от порядъка на 265-295 долара за 1000 куб. м. В същото време, цената на руския газопроводен газ е средно 195 долара за 1000 куб. м. Ако данните са точни, това означава, че поляците ще трябва да плащат с 50% повече на своите американски доставчици на LNG. А евентуалните последващи доставки на LNG от САЩ за останалите държави от Инициативата „Три морета” ще доведат до много по-високи цени на газа в Централна Европа.

Това, на което сме свидетели в момента, е появата на нови разломни линии в ЕС по отношение на енергетиката и най-вече на природния газ. От едната страна е оста, включваща Германия, както и Австрия, Франция и други държави от ЕС, които са основните консуматори на руския газ. Сега се очертава и противоположна ос, начело с Полша, която е тясно свързана с Вашингтон.

Ролята на Атлантическия съвет

За Вашингтон, полската Инициатива „Три морета” изглежда печелишва отвсякъде. Затова не бива да се изненадваме от факта, че проатлантическият „мозъчен център” на НАТО – Атлантическият съвет, играе решаваща роля за прокарването на тази инициатива.

Назначаването на бившия шеф на ExxonMobil Рекс Тилерсън за държавен секретар на САЩ не беше случайно. То е част от дългосрочната стратегия на Вашингтон за превръщането на Съединените щати – благодарение на осъществявания през последните години мащабен добив на шистов петрол и газ в страната – в доминираща глобална енергийна сила. Американските действия в Сирия, както и съвместните действия на САЩ и Саудитска Арабия срещу Иран и Катар, също са част от тази стратегия. Елиминирането или драстичното ограничаване на катарския износ на LNG, включително за Полша, облагодетелстват американските газови доставчици.

Причините за саудитските санкции срещу Катар, наложени непосредствено след посещението на Тръмп в Рияд, на 21 май 217, където той обсъди идеята за създаването на „арабска НАТО”, нямат нищо общо с обвиненията, че емирството подкрепя „Мюсюлманските братя”, което, между другото, е чиста истина. Както е известно обаче, самата Саудитска Арабия изразходва милиарди долари, подкрепяйки всевъзможни терористични групировки в Сирия - от свързания с Ал Кайда Фронт ан-Нусра, до Ислямска държава, в усилията си да свали от власт Башар ал Асад. Истинското причина за подкрепеното от САЩ саудитско ембарго срещу Катар беше фактът, че Доха стартира тайни преговори с Иран за съвместно разработване на тяхното общо газово находище в Персийския залив, което е най-голямото в света. Когато катарско-иранското сътрудничество стане факт и след като Башар Асад укрепи властта си в резултат от руската военна намеса в Сирия, това ще промени цялата световна енергийна геополитика в полза на Русия и в ущърб на ролята на САЩ.

На практика, блокирането на Катар от Саудитите не цели да спре радикалните терористи. Целта му е да държи иранския, катарския и – евентуално – сирийския газ извън европейския енергиен пазар, за който се смята, че през следващите години ще стане най-големият газов потребител на планетата. За Вашингтон, Полша и нейната Инициатива „Три морета” са просто пионки в една много по-голяма геополитическа игра.

Идята за изграждането на изключително скъпия полски LNG-терминал и стратегията на Полша за превръщането и в основен европейски газов хъб, посредством Инициативата „Три морета”, не е родена във Варшава. Тя дойде от Вашингтон и по-специално от средите на анализаторите от Атлантическия съвет. Както е известно, Съветът беше създаден от САЩ в разгара в студената война, а днес е основния „мозъчен център”, който прокарва политиката на НАТО и се финансира от Пентагона и американските разузнавателни агенции. Впрочем, сред спонсорите му са и Държавният департамент и Департаментът по енергетиката на САЩ, както и самата НАТО.

През април 2017 Атлантическият съвет организира конференция за стратегията на Трите морета в Истанбул. Темата на конференцията беше „Да направим Инициативата „Три морета” приоритет на администрацията на Тръмп”. Основният доклад на нея беше изнесен от генерал Джеймс Л. Джоунс, президент на Центъра за международна сигурност на Атлантическия съвет и бивш съветник по сигурността на Барак Обама. През юли 2017 Съветът изпрати свой представител на срещата на участниците в Инициативата с президента Тръмп във Варшава. Според Джоунс: „Това е един изцяло трансатлантически проект с огромни геополитически, геостратегически и геоикономически последици”. Той потвърди, че Инициативата „Три морета” цели „да острани силната ръка на Кремъл от европейския енергиен сектор”. Освен това Джоунс подчерта, че е разговарял с държавния секретар на САЩ Тилърсън за необходимостта от мощна подкрепа за инициативата. Според него: „Тилърсън го разбра, като осъзна и стратегическия, и икономическия интерес от нейната реализация”.

Една друга инициатива демонстрира ограниченията на Инициативата „Три морета”

Междувременно, на 27 ноември 2017, в една от държавите участници в Инициативата „Три морета”, се проведе Шестата среща на върха на правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Този съвсем различен от Инициативата форум, чиито домакин беше унгарският премиер Виктор Орбан, събра в Будапеща 12 държави, участващи в Инициативата „Три морета”, както и страни извън ЕС, като Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Албания. На срещата между Китай и страните от ЦИЕ беше обсъдено участието на последните в мащабния китайски проект „Един пояс, един път” (EПЕП), който предвижда изграждането на впечатляваща инфраструктура за улесняване на търговските потоци между Европа и Евразия. В частност, бе обсъдено създаването на нови инфраструктурни фондове, финансовото сътрудничество и много други въпроси. Перспективите пред този формат са в рязък контраст с перспективите пред Инициативата „Три морета”, а именно – да бъдат изразходвани милиарди за рискованите проекти за доставка на американски шистов LNG с единствената цел да бъде задълбочено разделението между Русия и Германия.

Контрастът между Срещата Китай-ЦИЕ и последната среща на Инициативата „Три морета” не би могъл да е по-ярък. Той показва геополитическите разломни линии между малкото, което Вашингтон е в състояние да предложи днес на своите европейски съюзници от НАТО, и възможността държавите от Централна и Източна Европа да се присъединят към Китай и Русия в усилията им за изграждането на нова евразийска инфраструктура към Европа.

Бележки:

1. Tom DiCrstopher, Trump pitches US natural gas to European leaders suggest russian gas made them hostage, 6 July 2017 https://www.cnbc.com/2017/07/06/trump-natural-gas-europe-leaders.html
2. Marcim Goclowski and Roberta Rampton, Poland expects long time deal fos US LNG suplies, 6 July, 2017 https://www.reuters.com/article/usa-trump-poland-lng/update-1-poland-expects-long-term-deal-for-u-s-lng-supplies-idUSL8N1X1X7
3. Biznesalert, Nord Stream 2 is anti-European: Three Seas Initiative will increase the resistance of the region, 1 November, 2017, http://biznesalert.com/nord-stream-2-anti-european-three-seas-initiative-will-increase-resistance-region/
4. Hellenic Shipping News, Gazprom expects natural gas export price to average USD 190 per 1000 cu m Through yearend, 25 nevember 2017 http://www.hellenicshippingnews.com/gazprom-expects-natural-gas-export-price-to-average-190-1000-cu-m-through-year-end/
5. Federico Pieraccini, Multipolar World Order: The Big Picture in the Qatar-Saudi Fracture, 13 June, 2017 https://www.strategic-culture.org/news/2017/06/13/multipolar-world-order-big-picture-qatar-saudi-fracture.html
6. Atlantic Council Website, Supporters, http://www.atlanticcouncil.org/support/supporters
7. Rachel Ansley, Making the Three Deas Initiative a Priority for Trump, Atlantic Council, May 3, 2017 http://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/making-the-three-seas-initiative-a-priority-for-trump
8. Ibid
9. Viktor Orban, Prime Minister Viktor Orban's speech at the opening of the China - Central and Eastern Europe summit in Budapest, 27 November 2017, http://www.miniszterelnok.hu/prime-minister-viktor-orbans-speech-at-the-opening-of-the-china-central-and-eastern-europe-summit-in-budapest/

* Авторът е известен американски геополитик и експерт по икономическите рискове, чуждестранен член на Редакционния съвет на списание "Геополитика"