Стратегията на Пекин в Централна и Източна Европа: полският случай

Като проект, целящ да съживи както морските, така и сухоземните пътища по историческия Път на коприната, тя цели да създаде нова глобална верига на стойността, основана на връзката между държави и икономики, под ръководството на Китай. Освен това инициативата се очертава като основен инструмент на външната политика на президента Си Дзинпин, както и на Китайската комунистическа партия (ККП) в преследването на определени вътрешни и международни цели. Има много причини, довели до създаването на ЕПЕП като инструмент на външната политика, но повечето от тях всъщност са свързани с вътрешните проблеми, пред които е изправен Китай през последните години. Неотложната необходимост от преодоляване на проблема със свръхпроизводството на стомана или придобиването на международен опит, когато става въпрос за развитието на ключови отрасли (например високи технологии и иновации), които биха могли да позволят на Китай да поддържа стабилен растеж, са само два примера за трудностите, с които трябва да се справи сегашният елит в Пекин. Отчасти ЕПЕП е разработена като универсална стратегия, която може да помогне за развитието на Китай, да изгради позитивен имидж на страната в чужбина и в същото време да послужи като инструмент за реализация на китайските интереси в чужбина. Този всеобхватен проект изглежда изключително амбициозен и най-вероятно непостижим, поне в близко бъдеще, ако не и изобщо. В същото време, изключително положителната представа за ЕПЕП, която се прокарва от Пекин през последните три години, породи и определена негативна реакция, особено от страна на западните държави. В комбинация с прогресивното утвърждаване на Китай на международната сцена, ЕПЕПсе възприема на Запад, до голяма степен, като "стратегически план" на Пекин за икономическо доминиране над развиващите се държави, нуждаещи се от капитали, чрез осъществяването на сериозни инвестиции в техните икономики. Все пак, този тип проекти излизат доста скъпо, тъй като изискват мащабно кредитиране от китайските държавни банки. От своя страна, Пекин се стреми да разшири политическото си влияние в много части на така наречения развиващ се свят, които се възприемат от него като предразположени към външно влияние, предвид слабата им позиция на международната сцена. Според мнозина наблюдатели, в тази логика се вписва и нарастващият интерес на Китай към региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Китайското ангажиране в региона на ЦИЕ

Въпреки че китайският интерес към региона е сравнително нов феномен, той вече се превърна в източник на тревога за така наречения "стар" Европейски съюз (ЕС), например в страни като Германия и Франция. Предвид относителната икономическа изостаналост на държавите от Централна и Източна Европа в сравнение с тези от западната част на континента, нарастващото ангажиране на Китай в региона се разглежда от Брюксел като опит за дестабилизиране на ЕС отвътре[1]. В очите на западновропейските лидери на ЕС, достъпът до европейския пазар, чрез по-слабо развитите държави-членки, е основният интерес на Пекин, когато става дума за Централна и Източна Европа. Регионът се възприема като "сляпо петно" на ЕС, което дава възможност на Китай да навлезе на вътрешния пазар на Съюза, да получи достъп до сравнително евтина и квалифицирана работна сила и постепенно да създаде собствена сфера на влияние на континента.

Легенда (в карето):

Членове на формата 16+1

Държави от ЕС, участващи в 16+1

Държави извън ЕС, участващи в 16+1

Членове на ЕС

Държави извън ЕС

Както е известно, Инициативата "16+1" беше лансирана от Пекин през 2012 и имаше за цел създаването на механизъм за диалог на Китай с 16 страни от Централна и Източна Европа (в и извън ЕС). Оттогава насам се проведоха множество срещи на високо равнище във формата "16+1", като особено показателна е петата среща на върха в Рига през ноември 2016 (шестата среща се проведе през ноември 2017 в Будапеща, а домакин на седмата, през 2018, ще бъде България - б.р.). Създаването на платформата говори за това, че Китай възприема региона като хомогенен обект. Това очевидно изпреварващо виждане предполага, че географската близост, сама по себе си, кара 16-те държави от Централна и Източна Европа да споделят общи интереси, поне що се отнася до сътрудничеството с Пекин. Истината обаче е, че тези страни често се конкурират, а не си сътрудничат, за привличането на китайски инвестиции. Важно е да се посочи, че дискурсът на "16+1" се слива с реториката на ЕПЕП още от момента на обявяването на последния проект през 2013. Концептуалната мъглявост на двете инициативи и, съответно, на техните цели не дава възможност да се оцени реалното им въздействие на място. Въпреки че засилването на политическите контакти между Пекин и страните от Централна и Източна Европа след създаването на платформата "16+1" не може да бъде пренебрегнато, то всъщност не съвпада с реалното ниво на сътрудничество между тези държави и Китай. В интерес на истината следва да посочим, че вероятно единственият обединяващ елемент за всичките 16 страни от Централна и Източна Европа в отношенията им с „Поднебесната империя“ е нарастващият търговски дефицит. Като се има предвид горепосоченото, платформата "16+1" изглежда по-скоро като фасада, зад която страните от региона задълбочават двустранните си връзки с Китай чрез един многостранен механизъм. Това може да се окаже полезно за по-малките страни от Централна и Източна Европа, но за по-голям регионален играч с амбиции за лидерство, какъвто е Полша, платформата изглежда доста проблематична, например, в контекста на конкуренцията за китайски инвестиции с други по-големи държави от региона. Предвид предполагаемия приобщаващ характер на сътрудничеството с Китай, липсата на ясно изявен лидер сред 16-те държави от Централна и Източна Европа ще отслаби допълнително позициите на региона в преговорите с Пекин.

Инициативата ЕПЕП в Централна и Източна Европа - случаят с Полша

Както вече споменах по-горе, от момента на стартирането на проекта ЕПЕП, дискурсът на проекта сам по себе си по някакъв начин се слива с дискурса на Инициативата "16+1" и цялостното сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа. Концептуалното размиване на ЕПЕП позволява на китайските играчи - както политици, така и инвеститори, да представят всеки китайски ангажимент в региона като част ЕПЕП и илюстрация за неговия успех. Що се отнася до Полша, медийната реклама около китайско-полското сътрудничество създаде фалшиво впечатление за нивото и характера на съществуващите отношения между двете държави. Всъщност, въпреки многобройните срещи на високо равнище и подписаните споразумения (например по време на посещението на Си Дзинпин в Полша през юни 2016), политическото сътрудничество между Варшава и Пекин оказва минимално влияние върху полската икономика.

Що се отнася до проектите, свързани с ЕПЕП, предвид липсата на съгласувани данни за всички китайски инвестиции в Полша и неяснотата относно това, какво точно представлява суперпроектът "Един пояс, един път", е доста трудно да се разграничат проектите, които наистина са част от тази инициатива. Като цяло, в периода 2000-2016, Полша е втория най-голям обект на китайските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в региона (936 млн. евро)[2]. Унгария е единствената страна в ЦИЕ, в която през този период бяха осъществени повече китайски ПЧИ (около 2 млрд. евро) [3]. Въпреки това, равнището на китайските ПЧИ в Полша трябва да се разглежда в перспектива. Например, в сравнение с размера на инвестициите, идващи от най-големия полски съсед - Германия, нивото на китайските ПЧИ изглежда минимално. За сравнение, само през 2015 Германия е инвестирала в Полша над 27,3 млрд. евро[4].

Вероятно най-добрият пример за това, как дискурсът на ЕПЕП може да се използва на местно равнище за представяне на китайско-полското сътрудничество като успешен проект, е град Лодз. Разположен в централната част на Полша, той е широко рекламиран като регионален разпределителен център за товарните влакове, пристигащи от Китай в Европа, и бъдещо "сърце" (хъб) на инфраструктурната мрежа на ЕПЕП на континента. Транспортният терминал на града служи като крайна точка на железопътната връзка Лодз-Ченду, само че влаковете, превозващи китайски стоки за европейския пазар, обикновено се връщат в Китай наполовина празни. Нещо повече, съществуващата инфраструктура в Лодз се нуждае от развитие, например когато става въпрос за логистичните й съоръжения и складови площи. По-голямата част от търговията между Полша и Китай (както и между Китай и ЕС, като цяло) все още се извършва по морски пътища, които поне засега представляват най-добрата алтернатива на скъпия въздушен транспорт.

Дискурсът на Пекин относно ЕПЕП се основава на предположението, че Китай ще изгради изцяло нова мрежа от железопътни линии, която ще направи влаковете реална алтернатива на товарните кораби. Според този дискурс, Полша ще бъде "сърцето" на ЕПЕП в региона на ЦИЕ, като се има предвид географското й местоположение. За Пекин може да има много подобни "сърца", но за 16-те страни в региона това означава и нарастваща конкуренция за китайски инвестиции. Реалността на място обаче не показва много признаци за драстични промени в съществуващите модели за обмен на стоки между Полша и Китай. За Варшава, истинското предимство от факта, че страната е част от мрежата за транспорт и свързване на ЕПЕП (ако тя някога се осъществи в планираните мащаби), ще бъде създаването на вътрешни логистични центрове, които да улеснят износа на полски стоки в Китай и да създадат работни места на място (например разпределение, складова база, логистика). Това обаче би било възможно само, ако китайското правителство намали наложените от него ограничения, лимитиращи износа от ЕС на китайския пазар. За да се осъществи това, Съюзът трябва да удвои усилията си за оказване на натиск върху Пекин и да формулира съгласувана стратегия за балансиране на общия търговски дефицит между ЕС и Китай.

Форумът за международно сътрудничество "Един пояс, един път", проведен в Пекин в началото на май 2017, трябваше да даде възможност на политиците от държавите, ангажирани с ЕПЕП, да засилят сътрудничеството си, когато става въпрос за присъединяване към съвместни проекти с Китай. Вероятно най-голямото дипломатическо събитие, провеждано някога от Пекин, успя да събере 30 световни лидери и представители на десетки други държави. Свързани с ЕПЕП споразумения с Китай[5] бяха подписани от 68 държави и международни организации. Сред тях бяха и някои китайско-полски споразумения, но всички те са с много ограничено значение. Полската делегация, водена от министър-председателя Беата Шидло, подписа общо пет споразумения, като обхватът им варира от туризъм, до сътрудничество в управлението на водите. Никое от тях не засяга която и да било от "големите теми" на ЕПЕП, като инфраструктура или свързаност например. Тоест, действителността отново не съответства на очакванията, създадени от дискурса за китайско-полското сътрудничество.

Заключение

Китайско-полското сътрудничество не се осъществява във вакуум. От гледна точка на Варшава, основната цел на задълбочаването на двустранните отношения е балансирането на търговския дефицит. Тази задача се изпълнява в изключително сложна среда, както в страната, така и в чужбина. От една страна, определена роля играе вътрешната ситуация в Полша - конкурентните политически участници често използват предубедени и прекалено идеологизирани аргументи, за да провеждат своята вътрешнополитическа програма (например дискурсът "китайска заплаха", срещу Китай като глобален защитник на свободната търговия и, на практика, посткомунистическа държава). От друга страна, международната среда също е многопластова и създава множество проблеми, когато става дума за приоритизиране на отношенията с Пекин и поставянето им на правилна основа. Продължаващата криза в ЕС, популистките действия на властта или променящата се роля на Полша в ЕС са само няколко примера за предизвикателствата, които са много по-неотложни за полския елит, отколкото формулирането на съгласувана стратегия по отношение на Китай. Що се отнася до самия Пекин, Си Дзинпин най-вероятно ще продължи да следва стила си на външна политика, основаваща се на ЕПЕП, с цел разширяване влиянието на Китай и утвърждаване на положителния му имидж в чужбина, колкото и трудно постижимо да изглежда това. Особено след ХІХ конгрес на управляващата Комунистическа партия се очаква Китай да удвои усилията си по реализацията на ЕПЕП, като се има предвид, че инициативата беше включена в партийната програма по време конгреса. Що се отнася до международната търговия, в чисто вътрешен план Си Дзинпин вече доказа, че не е пазарно ориентиран политик. Това обаче противоречи на антипротекционисткия му дискурс на международната сцена. Засега липсва и съответствие с позицията на Си Дзинпин по въпроса за вноса в Китай на стоки от Европа. ЕС многократно е изразявал своята "умора от обещания", по отношение на нежеланието на Пекин да отвори вътрешния си пазар за по-разнообразен набор от европейски продукти и услуги[6]. През септември 2017 Европейската комисия предложи да наложи вето на инвестициите, осъществявани в Съюза от държави извън ЕС, което може да се разглежда като опит за по-строг контрол над китайските придобивания на европейски технологии и марки в чувствителни области. Това предложение отразява нарастващия страх сред много европейски пазарни играчи от китайското влияние в региона. Тоест, сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа със сигурност ще продължи, но ще се развива в контекста на проблематичните отношения в рамките на ЕС, както и на фона на нарастваща несигурност относно глобалния силов баланс.

*Експерт по Китай в Центъра за азиатски изследвания на Университета за военни изследвания във Варшава, статията е писана специално за „Геополитика”

[1] Angela Stanzel, Dividing without antagonising: China’s 16+1 problem, in Angela Stanzel (ed.), China’s Investment in Influence: The Future of 16+1 Cooperation, European Council on Foreign Relations (ECFR), December 2016, p. 3.

[2] Thilo Hanemann, Mikko Huotari, Record Flows and Growing Imbalances. Chinese Investment in Europe in 2016, Mercator Institute for China Studies (MERICS), January 2017, p. 10. 

[3] Ibid.

[4] Inwestycje zagraniczne, Polska Agencja Inwestycji i Handlu (PAIH), https://www.paih.gov.pl/polska_w_liczbach/inwestycje_zagraniczne [access: 13.10.2017].

[5] Xi says 68 countries, int'l organizations sign Belt and Road agreements with China, Xinhua News, 15.05.2017, http://news.xinhuanet.com/english/2017-05/15/c_136285719.htm [access: 16.10.2017].

[6] European business hopes China's new leadership can cure reform 'promise fatigue', Reuters, 19.09.2017, https://www.reuters.com/article/us-china-eu-business/european-business-hopes-chinas-new-leadership-can-cure-reform-promise-fatigue-idUSKCN1BU06R [access: 16.10.017].