Роденият през 1960 във Витлеем палестинец Омар Махмуд Абу Омар създава най-четения материал с джихадистко съдържание. Под псевдонима Абу Катада ал Фалъстини той пише Ма'алим а т тайфа ал мансура фи акр дар ал мо'оминин (билад аш шам) – “ Характеристики на победоносната група в земята на къщата на вярващите (страната на Сирия) ” , предизвикваща най-голям интерес измежду всички текстове за джихада, публикувани на електронната страница “Единобожие и джихад”. От 1993, заедно с шестчленното си семейство, той живее в западните покрайнини на британската столица. В началото на 2001 е обвинен за принадлежност към терористичната група Комитет на фетвата на Ал Кайда. Арестуван е едва през 2003, но през март 2005 го пускат под гаранция и оттогава е под домашен арест. Любопитното е, че въпреки настоятелното искане на йорданските власти за екстрадиция, официален Лондон не предприема съответните действия.
Неговата съпричастност към радикалните джихадистки идеи не буди съмнение. Препоръките, фетвите и съветите му оказват голямо влияние върху изявени дейци на радикалния ислям като Мохамед Ата, Закария Мусауи и други. По оперативна информация някои от атентаторите на мадридската гара Аточа се опитват да се свържат с него преди да се самоубият, разкрити от испанската полиция. Огромното влияние на ал Фалъстини върху джихадистките интелектуални кръгове в Европа му печели прозвището “духовен лидер на Ал Кайда на Стария континент”. Обикновено го представят като внушителен салафитски мислител, въпреки че палестинецът очевидно съчетава теорията с практиката. Според редица западни медийни източници, той превежда между 300 000 и 600 000 долара на иракската терористична групировка „Ансар ал ислам”, с което доказва и съпричастността си към “малкия джихад”.
Творчеството на Абу Катада
се състои от малко на брой, но изключително качествени и силно философско звучащи творби. За разлика от други свои идейни събратя, при него компилативният елемент е силно редуциран, а мисълта - концентрирана. Не се забелязва характерното за мюсюлманския начин на изразяване “разпиляване на идеите”. По тази причина палестинският шейх не оставя след себе си творба с обем на книга. Дори текстовете му трудно могат да се определят като студии, те са по-скоро статии.
Произведението “Съдбата, разбирането на закономерностите и тяхното влияние върху джихада” е класически религиозен трактат, в който изобилстват философски понятия като аш шарии , “законодателят”, ал коуни , космическият, ал мохтади , направляваният (т.е. човекът). В координатната система на Ал Фълестини това са трите основни действащи елемента, чието взаимодействие гарантира диалектиката в света. Понятийната му схема е твърде опростена. Всевишният създава космоса, а човекът просто следва да възприеме и се подчини на тази реалност. Той трябва да се остави да бъде направляван от Всевишния, тъй като всички действия, противоречащи на тази логика, са разглеждани като фусад (порок). Абу Катада е категоричен: “Движението на (човешкото –б.а.) съществуване е свързано с движението на невидимия (Аллах- б. а.) , така както кукловодът определя движението на куклите. В него няма място за човешкото желание” . Чрез императива на божието предопределение джихадистът оправдава отказа от търсене на причинно-следствена връзка във всяко човешко действие. Постъпките на всяко лице са обречени на неуспех, ако то ги постави върху рационално-логическа основа. Разликата между вярващият и неверника е, че първият възприема закономерностите, но заедно с тях получава и божието съгласие. При втория, божието благоволение отсъства, въпреки разбирането му на закономерностите.
Конфликтите в света са предизвикани именно от възприемането или невъзприемането на божието предопределение, изразяващото се в религиозната доктрина. Битките, които са причинени от подобни различия, никога не свършват за разлика от тези, мотивирани от чисто материални аргументи. Джихадистът отбелязва, че идеологията не е стока за продажба. Тя е инструментът, чрез който вярващият желае да промени космоса, изпълнявайки повелята на Всевишния. Цялостната промяна на космоса става единствено чрез революция.
Въпреки откровеното послание за насилие, което съдържа философията на Абу Катада, тя оставя място за отстъпление пред императива за осъществяване на цялостна и перманентна революция. Авторът разделя опонентите на две категории. В първата група са тази, които са заблудени и не са успяли да възприемат по най-добрия начин божието послание. Ал Фалъстини ги характеризира като “мюсюлмани с непълна вяра и ограничени в някои неща” . Интересно е обаче, че той не дава допълнителни детайли, нито пояснява в подробности разбирането си за подобен тип антагонизъм. В този случай, битката няма да е много ожесточена и вероятно ще приключи с помирение. Ако обаче опонентът (дори тук не е използвана думата “враг”) е кафир, муртад , т.е. неверник, вероостъпник, тогава няма компромис и битката ще се води до край.
Подобна схема на действие палестинският мислител очертава пред съвременните ислямистки групировки. Последните ще имат успех единствено, ако осмислят божието предопределение в своята борба. Отделните техни членове трябва да припознаят правителствата в днешните ислямски страни като основен опонент, прегърнали безвъзвратно идеите на езичеството и вероотстъпничеството. Ако не го направят, рано или късно ще достигнат до позорните преговори за мир. Детерминизмът на Абу Катада е толкова силен, че палестинският шейх пророчески лансира тезата, че задачата на отделните джихадистки формации не е въпрос на постигане на конкретна военна победа, а на поведенчески пример. Идеята е те да се подчинят на божието предопределение, което така или иначе ще реализира своите закономерности.
“Защо джихадът?” е едно от основните произведения на този палестински радикален мислител. В него отново доминира идеята за предопределеността на сблъсъка между истината и лъжата, за перманентната битка между тези два фактора. В същото време творческата му фантазия генерира нов лост, който ще се окаже решаващ за реализиране на иманентната победа на истинските мюсюлманите над техните опоненти. В конкретния случай не става въпрос за отказ от джихад, а напротив - за подобряването на богатия теоретично-приложен инструментариум за водене на “малкия джихад”. Новият тип инструментализиране на джихада Абу Катада аргументира с реалностите на разпространението на правата вяра. Възприел салафитските трактовки на единобожието, ал Фалъстини акцентира върху факта, че пророкът Мохамед неслучайно е последен от тримата божии пратеници. Те са сред хората за да им напомнят, че те трябва да спазват своите задължения към свръхестествената сила . Палестинският радикал счита, че ислямският пророк е изпратен на целия свят – “бели, черни и червени, араби и чужденци, както и езичници, евреи и християни” . В същото време, нито един от другите пророци няма такива големи и отговорни задължения, защото те са изпратени единствено на “техните общности”. Авторът внушава мисълта, че посланието им носи ограничен характер, докато ислямският пророк има привилегията да разпространява божието послание на целия свят. Казано другояче, в съзнанието на този ислямист християнското и юдейското религиозно послание е регионално, а ислямското - универсално.
Изхождайки от реалностите на създаването на истинската ислямска държавност, Абу Катада вижда два начина за нейното установяване и укрепване – чрез Корана и меча. Палестинският богослов детайлно рисува социалните рамки на двата подхода. На първо място, той фокусира върху ролята на улемите и цитира сунитски текст, който отбелязва, че “учените са наследници на пророците” . Те носят в себе си най-чистия и истински ислям. Оригиналното в случая е, че в идеалния си вид техният образ се отъждествяна с ас сахаба , т.е. съратниците от първото поколение на пророка Мохамед. Последните имали силата и непоколебимостта да се противопоставят на всички заговори срещу исляма, тъй като носели в сърцето си най-голяма доза от божието послание. Те, както и останалите две поколения, ат табиюн и ат табии табиюн , т.е. съратниците и съратници на съратниците, представляват пример за упражняването на джихад със сърцата си . Идеята е, че единствено въпросната група е успяла да съчетае в своето поведение двата подхода, тъй като е имала необходимия интелектуален и морален капацитет за този подвиг. Ислямисткият мислител идеализира мединския управляващ елит след смъртта на пророка, очертавайки двете необходими кадрови качества за изграждане и поддържане на истинска ислямската държавност – вяра в посланието, подплатена с дълбоки научни познания, и непоколебимост в осъществяване на военния джихад.
Обръщайки се към своя едноверец, ал Фалъстини прави извода, че днес “науката е изгубена, мюсюлманската общност - затънала в незнание, нещастията – многобройни, правата на мюсюлманите – нарушени, земите им – окупирани, а управляващите в ислямския свят – вероостъпници” . Причина за това е, че съвременните ислямски улеми не изучават истинските шариатски извори. За такива ал Фалъстини посочва фетвите на имам Ибн Таймия, книгите на имамите Ахмед бен Ханбал, Абу Асим, Ибн Хазима и други. Изброените източници категорично поставят Абу Катада сред последователите на салафито-джихадисткото течение. Останалото научно творчество в ислямския свят палестинецът определя като “еретизъм, грях и вина” . Според него, то следва логиката на езичниците, а самите учени-несалафити приемат влиянието на немюсюлмански идеи. В богатия спектър от враждебни на ислямската религия и общество доктрини, Абу Катада посочва секуларизма, демокрацията, социализма, комунизма и други. Базирайки се на цитати от свои съидейници (Шанкати, Ахмед Шакер, Мохамед Факи и други) той критикува остро човешките, позитивните закони, действащи в света. Радикалът се обявява срещу лозунга, застъпен в много политически платформи (включително и конституционни текстове) в съвременния ислямски свят: “Религията за Аллах, Родината за всички”. Абу Катада отстоява позицията, че мюсюлманинът и неверникът не могат да имат равни права в управлението. Аргументирайки се, че обратното положение би било несправедливо, тъй като отношението на неверниците към мюсюлманите се изчерпва с това да им “издигат бесилки, да ги хвърлят в затворите и да ги прогонват от земята им” .
Враговете на ислямистите
Абу Катада ясно дефинира основния враг. За такъв той възприема „неверническите правителства”, управляващи ислямския свят. Основната причина е, че те прилагат законите с нешариатско съдържание, създавайки организации като Лигата на арабските държави или участвайки в организации като ООН. Според него, тези режими могат да бъдат победени само от нов субект, притежаващ конкретни социално-политически характеристики. Той го нарича ат тайфа ал мансура , т.е. победоносната група. Единствено тя, в съвременните условия, е в състояние да възпроизведе качествата на първите три поколения последователи на пророка Мохамед, а именно да се превърне в хибрид между наука и джихад, зад който прозира профила на идеалния индивид – муджахидина-интелектуалец. Последният, на практика, играе ролята на човека-кентавър в древногръцката митология, единствено способен да победи силите на злото. Така Абу Катада реализира по оригинален начин характерното за салафитската методология проектиране на факти от средновековното минало в съвременността. Той търси социално-политически управленчески конструкции в Медина от епохата на Праведните халифи (632-661) и ги инплантира в действителността на ислямския свят от началото на ХХІ век. Приносният момент в “иновационната” дейност на палестинския салафит е най-вече терминологичен. Той, до голяма степен, отъждествява името си сред експертите на цялостното салафитско творчество среди, именно с израза ат тайфа ал мансура , т.е. победоносната група. Възможно е, по един относително популистки начин, това сполучливо словосъчетание да гъделичка самочувствието на широката читателска аудитория, припомняйки й отминалите времена на слава и триумф на халифата, за разлика от сегашната тъжна действителност. По този начин може да се обясни голямата популярност на подобен тип химерични конструкции.
Важно произведение в оригиналното творчество на Абу Катада е “Целите на джихада”. В него той лансира идеята, че индивидуалният джихад е фикция, обречена на неуспех. Групата е единствената законосъобразна рамка, чрез която вярващият трябва да реализира джихадистките си задължения. В тази връзка, Ал Фълестини градира конкретните произтичащи задачи. Най-важната е да се възстанови колективния договор, чийто материален израз е изчезналият халифат. Това е етатистката форма, за която уммата трябва да се сражава. Доказателство за болестта на ислямската нация е именно разпадането на средновековната ислямска империя. Интересното в случая са силните нападки срещу софитството - ислямския мистицизъм, който Абу Катада представя като бацила, разяждащ тялото на нацията . Проблемът според палестинския радикал е, че софитските идеи са проникнали в социалната тъкан на уммата чрез образованието, организирано от различните местни шейхове. Той посочва две личности, носещи пряка отговорност в това отношение – Сайд Хауи и Хасан Тураби. Първият издига лозунга за възраждането на уммата посредством налагането на софитския образователен модел и възпитание на младото поколение, а вторият е обвинен, че бездейства, въпреки доминацията на тези пагубни идеи в най-голямата по територия арабска държава – Судан. Абу Катада смята, че софитските ордени не могат да се превърнат във фундамент на джихадистката група, тъй като нямат необходимия идеен потенциал. Те са социалните колективи от ислямското минало, докато джихадистките – на бъдещето. Джихадистките идеи обновяват личността, а софитските я ерозират.
Палестинският джихадист продължава разсъжденията си за джихада и в статията “Глобализация на цивилизационните възгледи и задължението на джихада”. В нея той констатира, че сред значителна част от джихадистките формации надделяват субективните амбиции и материалните аспирации . Това е факт, въпреки издиганите лозунги за възстановяването на халифата, идеалната държава на ислямските радикали. Абу Катада твърди, че личният живот на муджахидините не винаги съответства на цивилизационните изисквания на истинския ислям. И дава пример, че някои муджахидини употребяват алкохол. Освен това Ал Фалъстини е на мнение, че ако държавата в ислямския свят позволяваше на радикалите да имат свободен достъп до джамиите, те едва ли щяха да са толкова усърдни в своите дела . Той критикува недостатъчната вяра на редовите бойци от джихадистките групи, тъй като тяхната работа е преди всичко “цивилизационна” и постига целите си само, когато муджахидините възприемат чрез сърцето си компонентите на истинското единобожие. В последното се смесват два взаимно преплитащите се пласта: “единобожие на култа” (видимите поведенчески белези) и “единобожие на следването” (вътрешното убеждение, което няма видими белези) . Възможността за ефективното им съчетаване дава единствено салафитството като методология и, респективно, правно-догматичната амалгама на школите на ашаиритите и тази на матрудитите. Последните две мисловни тенденции, заченати в средновековна Медина, представляват дошариатския генезис на най-консервативното течение в най-разпространената ислямска деноминация - сунитството. Имам Ахмед бен Ханбал използва техните идеи и методологически подходи за да формулира собствената си нормативистична школа в ислямската правна система .
Какво представлява джихадизмът
Характеризирайки джихадисткото движение, Абу Катада въвежда нов термин. Той го нарича джихад ал амал , т.е. джихад на надеждата, чиито основен белег е възприемането на въоръжената борба само като една от формите за налагането на истинската ислямска държавност. Харака ас сахаби ал ауал , т.е. движението на първото поколение съратници на пророка Мохамед е прецедент в ислямската история. Според автора, появата му се дължи на изключителните индивидуални качества на отделните исторически личности, без които е невъзможен триумфа на истинския джихад. Ал Фалъстини сравнява „титаните” Хасан ал Банна и Саид Кутб със следващите поколения ръководители на „Мюсюлманските братя”. Според него, последните са довели движението до криза, защото допускат множество грешки, породени от личната им некомпетентност. Като добър пример за възраждането на истинския ислям в Саудитска Арабия са посочени шейховете Салман Ауде и Съфър Хауали . Те олицетворяват вярата в исляма, като палестинският салафит завършва материала си с констатацията, че “там където има вяра има и победа” .
Ролята на ислямистките движения и опасностите, на които са изложени, е тема на друга публикация на радикалния палестински мислител. В статията “Ислямските движения и съвременните съюзи” Абу Катада анализира идеологическите сътресения, на които са подложени ислямистите и военното поражение, което търпят на този етап. Той смята, че причина за това са съюзническите им отношения с някои неислямски сили. Подобна тенденция на тактическо позициониране е започнала, когато националистическите идеи в ислямските общества са достигнали своята кулминационна точка. Най-общо, Ал Фалъстини обяснява въпросната националистическа вълна с осъществяването на “кръстоносните войни” срещу мюсюлманите . Според него, реакцията на мюсюлманите срещу чуждата намеса приема две форми, чието съдържание представлява откровена девиация от истинския джихад. Първата има антитурска форма и се изразява в организирането и избухването на “великата арабска революция”. Арабите обаче бързо стават лесна плячка на заговорите на великите сили, които по време на въпросните исторически събития са водени единствено от колониалните си апетити. Абу Катада акцентира върху ловките британски маневри за спечелването на арабите с цел по-лесното изтласкване на войските на Османската империя от региона на Близкия Изток. Втората е сключването на съюзи с режими, които лицемерно приемат исляма, прикривайки безбожната си същност. Нещо повече, последните са “откровени агенти на Запада и целта им е да провалят истинската борба на исляма срещу езичниците и неверниците” . В това отношение авторът дава многобройни примери: тактическите споразумения между Насър и „Мюсюлманските братя”, примирията между ислямистите и антиислямските режими в Ирак по времето на Садам Хюсеин, в Йемен и Сирия. Дори компромисите, които правят някои саудитски учени с режима в Риад, са силно критикувани. Своебразна форма на такъв тип антиислямски съюз е навлизането на представители на салафитските среди в политическите институции на безбожната държава – законодателната и изпълнителната власт на страната. Абу Катада е категоричен, че подобни постъпки не могат да бъдат оправдани по никакъв начин. Тези, които предприемат такива ходове са водени само от религиозното си невежество и неразбирането на политическите реалности в ислямския свят.
Програмата на Абу Катада
Статията “Характеристики на победоносната група в земята на къщата на вярващите (страната на Сирия)” и днес остава програмния материал на Абу Катада. Той впечатлява преди всичко с формата и приповдигнатия си декларативен тон, чрез които се отличава от другите представени материали. Краткият текст е много добре структуриран, приличайки по-скоро на пространен позив, отколкото на философско-богословски трактат. Присъствието на преамбюл, както и на отделно озаглавени абзаци оставя впечатление за стегнатост, яснота и най-вече директно обръщение към читателската аудитория. Самите наименования на отделните части на статията са до голяма степен повторение на предишни негови изследвания, което също подсилва усещането за завършено доктринално обобщение. Популярността на текста се дължи най-вече на формата, а не толкова на съдържанието, представляващо заимстване на идеи, вече развити в по-ранни материали.
В преамбюла авторът най-общо пресъздава трагичната обстановка, в която днес живеят мюсюлманите. Те са се отдалечили от пътя на истинския ислям, което е основната причина за сегашното им състояние. По този начин изкусният пропагандатор поставя основите на ориентирания към широката публика похват за лесно внушаване на дадена идея – контраста. Той обрисува какво е положението днес и умело насочва читателя към отговора на въпроса “какво трябва да е бъдещето?”, използвайки върху дихотомията “добро-лошо”. Естествено, това става по начина, по който самият той желае.
В първия абзац, озаглавен “Това е нашата доктрина”, Абу Катада ясно очертава параметрите на конфесионалната си принадлежност, внушавайки отново своето доктринално-политическо превъзходство, благодарение на дуалистичния подход. “Ние сме сунити по вяра, живеещи сред мурджиити и хариджити” . Може би именно тази конфесионална прямота отличава Ал Фалъстини от останалите салафито-джихадистки мислители, които не се впускат подробно в критики срещу своите верски врагове. Той разсъждава върху понятието неверничество, което дели на итикади , т.е. мисловно и амали , т.е. работно. Според него, много по-опасно е първото, тъй като е причина за второто. Ислямисткият теоретик смята, че в ислямския свят по-голямата част от неверничеството може да се определи като неверничество на незнанието или най-общо казано, на ината. Той дори използва термина куфр ат тауаиф , т.е. неверничество на сектите. Идеологическите му различия с тях са в догматични области като задълженията към Всевишния, лоялност и непокорство и т.н., но също и в чисто политически сфери като властта, законодателството и други. Много по-подчертано негативно е отношението към ал мунафикин , т.е. лицемерите, които зад религиозното було се стремят да запазят властовите си позиции, пари и привилегии. Интересното в случая е, че този палестински радикал е един от малкото, които класифицира шиитите сред непосредствените опоненти на собствената му деноминация. Наричайки ги с нарицателното рауафида , т.е. хора които отказват, той влага онова неприкрито чувство на омраза, което питаят някои сунитски улеми към своите конфесионални съперници .
В конкретния случай Абу Катада употребява съвременния политически термин, изразяващ конфесионалната омраза на сунитите към шиитите, който е обременен с много силен политически контекст. В друг свой материал обаче (“Опасна фетва, велика по статут, за постановките на хатибите и шейховете, осигуряващи помощ и подкрепа на онези, които подменят милостивия шариат”) той демонстрира същото чувство, макар че го омекотява, поставяйки го в исторически контекст. Там шиитите са квалифицирани като занадик , т.е. безбожници и муртадин , т.е. вероотстъпници. Ал Фалъстини говори за създаването на Фатимидския халифат и за победите на неговия пълководец Джаухар ас Съкили, създател на днешната египетска столица Кайро. Всъщност, сунитският радикал се опитва да внуши неприемливостта, от историческа гледна точка, на факта, че центърът на съвременната сунитска догматична мисъл - Университетът Ал Азхар е създаден именно от шиити. Възможно е причината за подобни разсъждения да са опасенията на някои екстремистки настроени сунитски кръгове, че понастоящем все повече гласове в и извън Египет се надигат за завръщането на страната в лоното на шиитството .
Интересното за този параграф е, че заглавието му става модел за подражание. То се възприема от много джихадистки групировки като своеобразна формулировка. Терористични формирования, като бригадите „Абу Хафс ал Мъсри” (известна още и като „европейският клон на Ал Кайда”), Ислямска армия в Ирак и други, създават свои програмни документи под същото наименование.
В “Характеристики на победоносната група в земята на къщата на вярващите (страната на Сирия)” Абу Катада говори принципно против враговете на исляма, без да назовава конкретни имена. Това той прави с много по-големи подробности в друго свое изследване “За съвременните мурджиити”. Там в детайли описва “плагиатството, манипулациите и откровените лъжи” на изследователи като Селим Хиляли, Мурад Шукри и Али Халаби, които обвинява в службогонство на официалните власти, и по-конкретно на йорданското правителство . Ал Фалъстини отбелязва като голямо достойнство оказването на колективен идеологическия отпор на еретиците, които той нарича с различни имена: мурджиити, хариджити или езичници. Авторът с гордост подчертава включването в тази кампания на “тежката артилерия” на салафито-джихадисткото движение – Абу Мохамед Макдаси .
В своята идеологическа изповед салафитският муджахид ясно декларира нормативните параметри на своето действие – Корана и сунната. Той е категоричен, че всяко “излизане” извън е тях е ерес, срещу която трябва да се води борба. Най-често цитираните от него мнения на Ибн Таймия, Ахмед бен Ханбал, Ибн Кайм и други подсказват, че става въпрос не само за формална, но и за съдържателна, безусловна принадлежност към салафито-джихадисткото идеологическо течение.
Вторият абзац “Победоносната група е бойна група” е съдържателната сърцевина на тази програмна статия. Цитирайки отделни хадиси, в които присъства думата ат тайфа , т.е. групата, Абу Катада твърди, че това понятие, което е обяснено и възхвалявано от пророка Мохамед никога не е отсъствало като феномен от живота на мюсюлманите. Става въпрос за наличието на определена елитарна група, ръководеща се в действията си от принципите на ас салаф ас салих , т.е. чистото салафитство. За да внесе по-голяма яснота относно правно-догматичните параметри на въпросния социален субект, той добавя: “Те са последователи на хадисите” . Ако насочим анализа в чисто правно-догматична плоскост, ще стигнем до заключението, че Ал Фалъстини се стреми категорично да ги разграничи от т.нар. “последователи на мнението”. Преведено на езика на ислямската правна догматика, става въпрос за привържениците на радикалната ханбалитска школа, които за разлика от тези на другите три сунитски школи (ханафити, маликити и шафаити) буквално се придържат към текстовете на Корана и, съответно, стесняват в най-голяма степен обхвата на хадисите, залегнали в сунната.
Абу Катада дава Сирия като пример за съществуването на такъв социално-политически и догматичен тип група. Той обаче се базира не върху фактите от съвременността, а върху историческата епоха, която е описана в трактатите на имам Ибн Таймия. Става въпрос за ХІV век, когато “победоносната група” в Сирия и Египет била най-непоколебима в отпора срещу татаро-монголите - истински бич за Близкия Изток и исляма в онази епоха. Така, оставайки верен на салафитския си подход, Ал Фалъстини се опитва да проектира добрия пример от Средновековието в днешния ден. Желае да внуши на читателя, че също както въпросната бойна група в някогашна Сирия е проляла кръвта си срещу татарската напаст, така и той (т.е. читателя) следва да се противопостави срещу съвременните символи на антиислямизма.
Заглавието на третия абзац “Защо джихадът?” е заимствено от предишен авторов материал. Там обаче няма компилация, а само доразвиване на идеите, застъпени в него. Посланието е твърде ясно: “Джихадът е лицето на мюсюлманина по време на неговото съществуване”. Не остава и капка съмнение, че става въпрос за „малкия”, т.е. военния джихад, а не за „големия”, т.е. моралния джихад.
В четвъртия абзац “Срещу кого се бием?”, Абу Катада прави поредната класификация на враговете на истинския ислям. Като тя има повече военно-оперативен вид, отколкото философско-догматична ретроспекция. Ислямистът градира целите на джихадистката атака по следния начин, позовавайки се върху коранически цитати:
- езичниците;
- последователите на писанието (т.е. християни и евреи);
- подтисниците;
В следващия абзац “Защо вероотстъпническите групи, управляващи мюсюлманските страни, преди другите?” той прави съществено допълнение към списъка на мюсюлманските врагове. На първо място, Абу Катада поставя вероостъпниците по чисто догматични причини, отбелязвайки, че: “тази група е най-близо до нас” . Битката срещу нея придобива отличителни характеристики в сравнение с тази срещу останалите цели. Тя се определя като фитна , т.е.гражданска война, и се разглежда като неестествено състояние в исляма, противоречащо на всички принципи на шариата. Ал Фалъстини я сравнява с потушаването на въстанията на лъжепророците през VІІ век. Тогава наследниците на пророка побързали да потушат антиислямските брожения в самата държава, преди да насочат погледа си към външните врагове. Причината е, че вероостъпниците били в състояние пряко да застрашат съществуването на уммата и ислямската държавност. Палестинският мислител дава примери и от съвременността, изразявайки мнение, че именно вероотстъпниците стават причина за емиграцията на евреите в палестинските земи, както и за агресията на войските на неверниците и езичниците в целия ислямски свят .
Според него, в битката срещу управника-вероотстъпник трябва да се включат всички мюсюлмани – сунити, без разлика на деноминационната им принадлежност. Причината е, че този тип джихад се разглежда като „дефанзивен”, а не като „офанзивен”. Логично е обаче бойната група, т.е. салафито-джихадистите, да ръководят бойните действия и, респективно, да поставят на местото на отстранения от властта вероотстъпник свои имами, тъй като те изповядват най-истинския ислям.
Очевидно Абу Катада внася определи промени в разбиранията си за фард ал айн , т.е. индивидуалното задължение за изпълнение на джихада, в края на този програмен материал. В по-ранните си статии авторът изключва възможността той да се реализира в индивидуално качество (т.е. в неколективни форми), но вече е склонен да го одобри, макар и само като изключение. Догматикът обявява за “шариатска девиация игнорирането на положението, че джихадът може да бъде осъществен от един, десет, двадесет или четиридесет човека” . В своето “либерално” отношение към условията за осъществяване на джихада, Ал Фалъстини дори стига до тезата, че отсъствието на имам, т.е. водач на групата, не възпрепятства шариатския акт. Доказателство за това е, че след като ал ганима , т.е. плячката ще се разпределя по шариатския принцип (4/5 за бойците, а 1/5 за пророка и неговия наследник, т.е. за държавата, или, най-общо казано, за общи нужди) действието се оценява като законосъобразно.
В края на статията си палестинският салафит отхвърля всички обвинения към муджахидините, които предварително систематизира в няколко групи. Абу Катада отхвърля претенциите, че те се борят за постове и власт и, че веднъж взели властта, ще станат източник на корупция, че целят разрушаването на местната икономика, както и че налагат мнението си със сила, без да се съобразяват с волята на мнозинството. Ислямистът се стреми да подсили своите аргументи, добавяйки определени коранически цитати като: “Неверниците казаха на своите пратеници: ”Или ще ви прогоним от земята си или ще се върнете към нашата вяра” . и “Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници за да бъдете равни” . В конкретния случай обаче е необходимо да се потърси много сериозна логическа връзка между хипотезите и доказателствения материал, тъй като имагинерността, характерна за ислямските религиозни трактати, надделява над конкретиката и яснотата, присъща за мнозинството произведения на Абу Катада ал Фалъстини. Възможно е, чрез внушението за по-голяма тайнственост и очевидна смислова неяснота, авторът да се стреми да разшири тематичния си хоризонт и да постигне универсализъм на идеите си.
Безнадеждният догматик
Омар Махмуд Абу Омар (Абу Катада)е типичен представител на революционния джихад. Въпреки дългите години, прекарани на Стария континент, той не успява да възприеме нищо от европейското идейно наследство, както го правят някои от съмишлениците му – Абу Мусааб ас Сури, Абдула Азам или дори Абу Мохамед Макдаси. Не е много ясно, защо именно на него е “лепнато” прозвището “духовен лидер на Ал Кайда в Европа”. Очевидно е, че той остава напълно изолиран от информационния поток, който се отразява на чужди езици. Най-вероятно е да не си е направил труда да ги изучи в степен, достатъчна за да ги ползва в интелектуалната си дейност. Ако в текстовете на братята му по перо се появяват от време на време по някой израз или дума на английски език, или пък се прави препратка към идеите на някои виден европейски мислител, в творчеството на Абу Катада изобилстват единствено шариатски и ислямски източници. Идейната му и езикова бедност изпъкват особено при сравнителен анализ между отделните представители на джихадистката мисъл. Тоталното арабизиране на библиографската рамка хвърля много силна сянка върху претенциите за идеен универсализъм и тематична дълбочина. От друга страна, стремейки се да компенсира тези недостатъци, Ал Фалъстини използва лесно разбираем и директно адресиран към джихадистко настроената аудитория език. Стилът му се отличава със силна доза популизъм в контекста на обичайния джихадистко-утопичен дискурс. Ако Омар Махмуд се бе родил в епохата на Френската революция, най-вероятно би попаднал сред групата на якобинците – директен, пламенен, ефектен в словесните си встъпления, но утопист в начина си на действие и оставащ встрани от реалния живот. Думите му бързо палят силен огън, който обаче угасва също толкова бързо, оставяйки след себе си единствено непоправимите поражения на пожара.
* Преподавател в Нов български университет и Варненския свободен университет. Стаията е част от монографично изследване на съвременната джихадистка мисъл, което ще се появи под заглавие „Ал Кайда с перо и сабя”. В него са анализирани идеите и възгледите на видни представители на радикалния ислям като Абдула Адам, Абу Мусад Сури, Абу Мохамед Макдаси, Абу Бакар Наджи, Юсеф Ири и др.
Според авторите на Militant Ideology Atlas текстът е прочетен от 34 198, а е копиран от 4 103 човека. За повече информация вж: Militant Ideology Atlas , Research Compendium , November 2006, Editor & Project Director William McCants, Combating Terrorism Center, West Point, NY 10996, http://www.ctc.usma.edu/atlas/Atlas-ResearchCompendium.pdf, 28.01.2007, p. 7.
http://www.ctc.usma.edu/atlas/Atlas-ResearchCompendium.pdf, 8.02.2007, p. 298.
The Jerusalem post, 18.11.2002; The Christian Science Monitor, 15.03.2002, Los Angeles Times, 28.04.2003.
Материалите на Абу Катада са събрани в книга, излязла под заглавие “Статии между две програми”.
Абу Катада, Фалестини, Ал къдър уа фахам ас синан уа атарихим фи ал джихад , Съдбата, разбирането на закономерностите и тяхното влияние върху джихада, с. 4.
Абу Катада, ал Фалъстини, Ал къдър уа… с. 9.
Абу Катада, ал Фалъстини, Лимада ал джихад , Защо джихадът, с. 2.
Абу Катада, ал Фалъстини, Лимада …с.3.
Муслим, Сахих , Правилният, цит. по Абу Катада, ал Фалъстини, Лимада …с.5.
Абу Катада, ал Фалъстини, Лимада …с.6.
Абу Катада, ал Фалъстини, Лимада …с. 7.
Абу Катада, ал Фалъстини, Ахдаф ал джихад , Целите на джихада, с. 2.
Абу Катада, ал Фалъстини, Шумулият ар руия ал хадария уа фардият ал джихад , Глобализация на цивилизационните възгледи и задължението на джихада, с. 1.
Абу Катада, ал Фалъстини, Шумулият ар руия… с.2 .
За повече информация вж: Чуков, Вл. , В. Георгиев, Философия и теория на ислямското право, Лик, 1998.
Абу Катада, ал Фалъстини, Шумулият ар руия… с. 5.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ал харакат ал исламия уа ат тахалофат ал моасира , Ислямските движения и съвременните съюзи, с. 1.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ал харакат ал исламия… 5.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ма'алим а т тайфа ал мансура фи акр дар ал мо'оминин (билад аш шам) , Характеристики на победоносната група в земята на къщата на вярващите (страната на Сирия), с.2.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ма'алим а т тайфа… с. 3 .
Шиитската деноминация все по-активно се разпространява в Египет. Някои местни последователи на тази деноминация дори изявяват желание гробовете на канонизирани от шиитите светци като Али бин Али бин Аби Талиб да се превърнат в обект на световно поклонение, по примера на мавзолеите на имамите Али, Хасан, Хюсеин и други в Ирак. За повече информация вж: Ал Мъсриюн, Кайро, 09.01.2007 и сайта Мофакират ал ислам 11.02.2007, http://www.islammemo.cc/article1.aspx?id=31153.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Хаула мурджа'а ала сър , Относно съвременните мурджиити.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Хаула мурджа'а… с. 4.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ма'алим а т тайфа… с. 5.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ма'алим а т тайфа… с. 6.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ма'алим а т тайфа… с. 7.
Абу Катада, Ал Фалъстини, Ма'алим а т тайфа… с. 8.
Свещен Коран, Джедда, 1986, глава Ибрахим, знамение 13.
Свещен Коран, Джедда, 1986, глава Жените, знамение 89.
{rt}
Роденият през 1960 във Витлеем палестинец Омар Махмуд Абу Омар създава най-четения материал с джихадистко съдържание. Под псевдонима Абу Катада ал Фалъстини той пише Ма'алим а т тайфа ал мансура фи акр дар ал мо'оминин (билад аш шам) – “ Характеристики на победоносната група в земята на къщата на вярващите (страната на Сирия) ” , предизвикваща най-голям интерес измежду всички текстове за джихада, публикувани на електронната страница “Единобожие и джихад”. От 1993, заедно с шестчленното си семейство, той живее в западните покрайнини на британската столица. В началото на 2001 е обвинен за принадлежност към терористичната група Комитет на фетвата на Ал Кайда. Арестуван е едва през 2003, но през март 2005 го пускат под гаранция и оттогава е под домашен арест. Любопитното е, че въпреки настоятелното искане на йорданските власти за екстрадиция, официален Лондон не предприема съответните действия.
Неговата съпричастност към радикалните джихадистки идеи не буди съмнение. Препоръките, фетвите и съветите му оказват голямо влияние върху изявени дейци на радикалния ислям като Мохамед Ата, Закария Мусауи и други. По оперативна информация някои от атентаторите на мадридската гара Аточа се опитват да се свържат с него преди да се самоубият, разкрити от испанската полиция. Огромното влияние на ал Фалъстини върху джихадистките интелектуални кръгове в Европа му печели прозвището “духовен лидер на Ал Кайда на Стария континент”. Обикновено го представят като внушителен салафитски мислител, въпреки че палестинецът очевидно съчетава теорията с практиката. Според редица западни медийни източници, той превежда между 300 000 и 600 000 долара на иракската терористична групировка „Ансар ал ислам”, с което доказва и съпричастността си към “малкия джихад”.
Творчеството на Абу Катада
се състои от малко на брой, но изключително качествени и силно философско звучащи творби. За разлика от други свои идейни събратя, при него компилативният елемент е силно редуциран, а мисълта - концентрирана. Не се забелязва характерното за мюсюлманския начин на изразяване “разпиляване на идеите”. По тази причина палестинският шейх не оставя след себе си творба с обем на книга. Дори текстовете му трудно могат да се определят като студии, те са по-скоро статии.
Произведението “Съдбата, разбирането на закономерностите и тяхното влияние върху джихада” е класически религиозен трактат, в който изобилстват философски понятия като аш шарии , “законодателят”, ал коуни , космическият, ал мохтади , направляваният (т.е. човекът). В координатната система на Ал Фълестини това са трите основни действащи елемента, чието взаимодействие гарантира диалектиката в света. Понятийната му схема е твърде опростена. Всевишният създава космоса, а човекът просто следва да възприеме и се подчини на тази реалност. Той трябва да се остави да бъде направляван от Всевишния, тъй като всички действия, противоречащи на тази логика, са разглеждани като фусад (порок). Абу Катада е категоричен: “Движението на (човешкото –б.а.) съществуване е свързано с движението на невидимия (Аллах- б. а.) , така както кукловодът определя движението на куклите. В него няма място за човешкото желание” . Чрез императива на божието предопределение джихадистът оправдава отказа от търсене на причинно-следствена връзка във всяко човешко действие. Постъпките на всяко лице са обречени на неуспех, ако то ги постави върху рационално-логическа основа. Разликата между вярващият и неверника е, че първият възприема закономерностите, но заедно с тях получава и божието съгласие. При втория, божието благоволение отсъства, въпреки разбирането му на закономерностите.
Конфликтите в света са предизвикани именно от възприемането или невъзприемането на божието предопределение, изразяващото се в религиозната доктрина. Битките, които са причинени от подобни различия, никога не свършват за разлика от тези, мотивирани от чисто материални аргументи. Джихадистът отбелязва, че идеологията не е стока за продажба. Тя е инструментът, чрез който вярващият желае да промени космоса, изпълнявайки повелята на Всевишния. Цялостната промяна на космоса става единствено чрез революция.
Въпреки откровеното послание за насилие, което съдържа философията на Абу Катада, тя оставя място за отстъпление пред императива за осъществяване на цялостна и перманентна революция. Авторът разделя опонентите на две категории. В първата група са тази, които са заблудени и не са успяли да възприемат по най-добрия начин божието послание. Ал Фалъстини ги характеризира като “мюсюлмани с непълна вяра и ограничени в някои неща” . Интересно е обаче, че той не дава допълнителни детайли, нито пояснява в подробности разбирането си за подобен тип антагонизъм. В този случай, битката няма да е много ожесточена и вероятно ще приключи с помирение. Ако обаче опонентът (дори тук не е използвана думата “враг”) е кафир, муртад , т.е. неверник, вероостъпник, тогава няма компромис и битката ще се води до край.
Подобна схема на действие палестинският мислител очертава пред съвременните ислямистки групировки. Последните ще имат успех единствено, ако осмислят божието предопределение в своята борба. Отделните техни членове трябва да припознаят правителствата в днешните ислямски страни като основен опонент, прегърнали безвъзвратно идеите на езичеството и вероотстъпничеството. Ако не го направят, рано или късно ще достигнат до позорните преговори за мир. Детерминизмът на Абу Катада е толкова силен, че палестинският шейх пророчески лансира тезата, че задачата на отделните джихадистки формации не е въпрос на постигане на конкретна военна победа, а на поведенчески пример. Идеята е те да се подчинят на божието предопределение, което така или иначе ще реализира своите закономерности.
“Защо джихадът?” е едно от основните произведения на този палестински радикален мислител. В него отново доминира идеята за предопределеността на сблъсъка между истината и лъжата, за перманентната битка между тези два фактора. В същото време творческата му фантазия генерира нов лост, който ще се окаже решаващ за реализиране на иманентната победа на истинските мюсюлманите над техните опоненти. В конкретния случай не става въпрос за отказ от джихад, а напротив - за подобряването на богатия теоретично-приложен инструментариум за водене на “малкия джихад”. Новият тип инструментализиране на джихада Абу Катада аргументира с реалностите на разпространението на правата вяра. Възприел салафитските трактовки на единобожието, ал Фалъстини акцентира върху факта, че пророкът Мохамед неслучайно е последен от тримата божии пратеници. Те са сред хората за да им напомнят, че те трябва да спазват своите задължения към свръхестествената сила . Палестинският радикал счита, че ислямският пророк е изпратен на целия свят – “бели, черни и червени, араби и чужденци, както и езичници, евреи и християни” . В същото време, нито един от другите пророци няма такива големи и отговорни задължения, защото те са изпратени единствено на “техните общности”. Авторът внушава мисълта, че посланието им носи ограничен характер, докато ислямският пророк има привилегията да разпространява божието послание на целия свят. Казано другояче, в съзнанието на този ислямист християнското и юдейското религиозно послание е регионално, а ислямското - универсално.
Изхождайки от реалностите на създаването на истинската ислямска държавност, Абу Катада вижда два начина за нейното установяване и укрепване – чрез Корана и меча. Палестинският богослов детайлно рисува социалните рамки на двата подхода. На първо място, той фокусира върху ролята на улемите и цитира сунитски текст, който отбелязва, че “учените са наследници на пророците” . Те носят в себе си най-чистия и истински ислям. Оригиналното в случая е, че в идеалния си вид техният образ се отъждествяна с ас сахаба , т.е. съратниците от първото поколение на пророка Мохамед. Последните имали силата и непоколебимостта да се противопоставят на всички заговори срещу исляма, тъй като носели в сърцето си най-голяма доза от божието послание. Те, както и останалите две поколения, ат табиюн и ат табии табиюн , т.е. съратниците и съратници на съратниците, представляват пример за упражняването на джихад със сърцата си . Идеята е, че единствено въпросната група е успяла да съчетае в своето поведение двата подхода, тъй като е имала необходимия интелектуален и морален капацитет за този подвиг. Ислямисткият мислител идеализира мединския управляващ елит след смъртта на пророка, очертавайки двете необходими кадрови качества за изграждане и поддържане на истинска ислямската държавност – вяра в посланието, подплатена с дълбоки научни познания, и непоколебимост в осъществяване на военния джихад.
Обръщайки се към своя едноверец, ал Фалъстини прави извода, че днес “науката е изгубена, мюсюлманската общност - затънала в незнание, нещастията – многобройни, правата на мюсюлманите – нарушени, земите им – окупирани, а управляващите в ислямския свят – вероостъпници” . Причина за това е, че съвременните ислямски улеми не изучават истинските шариатски извори. За такива ал Фалъстини посочва фетвите на имам Ибн Таймия, книгите на имамите Ахмед бен Ханбал, Абу Асим, Ибн Хазима и други. Изброените източници категорично поставят Абу Катада сред последователите на салафито-джихадисткото течение. Останалото научно творчество в ислямския свят палестинецът определя като “еретизъм, грях и вина” . Според него, то следва логиката на езичниците, а самите учени-несалафити приемат влиянието на немюсюлмански идеи. В богатия спектър от враждебни на ислямската религия и общество доктрини, Абу Катада посочва секуларизма, демокрацията, социализма, комунизма и други. Базирайки се на цитати от свои съидейници (Шанкати, Ахмед Шакер, Мохамед Факи и други) той критикува остро човешките, позитивните закони, действащи в света. Радикалът се обявява срещу лозунга, застъпен в много политически платформи (включително и конституционни текстове) в съвременния ислямски свят: “Религията за Аллах, Родината за всички”. Абу Катада отстоява позицията, че мюсюлманинът и неверникът не могат да имат равни права в управлението. Аргументирайки се, че обратното положение би било несправедливо, тъй като отношението на неверниците към мюсюлманите се изчерпва с това да им “издигат бесилки, да ги хвърлят в затворите и да ги прогонват от земята им” .
Враговете на ислямистите
Абу Катада ясно дефинира основния враг. За такъв той възприема „неверническите правителства”, управляващи ислямския свят. Основната причина е, че те прилагат законите с нешариатско съдържание, създавайки организации като Лигата на арабските държави или участвайки в организации като ООН. Според него, тези режими могат да бъдат победени само от нов субект, притежаващ конкретни социално-политически характеристики. Той го нарича ат тайфа ал мансура , т.е. победоносната група. Единствено тя, в съвременните условия, е в състояние да възпроизведе качествата на първите три поколения последователи на пророка Мохамед, а именно да се превърне в хибрид между наука и джихад, зад който прозира профила на идеалния индивид – муджахидина-интелектуалец. Последният, на практика, играе ролята на човека-кентавър в древногръцката митология, единствено способен да победи силите на злото. Така Абу Катада реализира по оригинален начин характерното за салафитската методология проектиране на факти от средновековното минало в съвременността. Той търси социално-политически управленчески конструкции в Медина от епохата на Праведните халифи (632-661) и ги инплантира в действителността на ислямския свят от началото на ХХІ век. Приносният момент в “иновационната” дейност на палестинския салафит е най-вече терминологичен. Той, до голяма степен, отъждествява името си сред експертите на цялостното салафитско творчество среди, именно с израза ат тайфа ал мансура , т.е. победоносната група. Възможно е, по един относително популистки начин, това сполучливо словосъчетание да гъделичка самочувствието на широката читателска аудитория, припомняйки й отминалите времена на слава и триумф на халифата, за разлика от сегашната тъжна действителност. По този начин може да се обясни голямата популярност на подобен тип химерични конструкции.
