Тъй наречените гаранции за сигурност, планът за следвоенно възстановяване на Украйна, въпросът за Донбас и новата европейска архитектура за сигурност са само думи зад които се крия геополитическата игра на големите външни сили. Затова е изключително важно украинците да разберат, какво искат тези геополитически играчи и защо се нуждаят от Украйна.
Всички приказки за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна са насочени предимно към създаване на аргумент за Володимир Зеленски, за да успее да убеди украинците в необходимостта от „териториален компромис“, т.е. по същество отказвайки се от част от територията на страната. Именно по този начин американците възприемат дискусиите относно гаранциите за сигурност, както и разговорите за накакъв мащабен план за следвоенно възстановяване на Украйна, който на практика е изцяло симулативен, тъй като изпълнението му ще бъде невъзможно поради разположението на страната ни в „сивата“ геополитическа (т.е. буферна) зона.
От критично важно значение за да може Украйна да получи реални гаранции за сигурността си е разполагането на голямо количество западни войски в близост до демаркационната линия и наличието на американски, британски, френски и германски военни бази на украинска територия. Само че елитите, както и обществата в тези държави, са напълно неподготвени за осъществяването на подобен сценарий, така че изявленията относно предоставянето на гаранции за сигурност са просто игра, целяща постигане на информационно и политическо влияние.
За какви гаранции за сигурност би могло да се говори, при положение, че нито една западна държава не е готова да стане военен съюзник на Украйна и да се ангажира с нейната защита? Американците, както и мнозина европейски политици, са напълно доволни от Украйна като буфер, т.е. като ресурс за геополитически пазарлъци с Русия.
Истината е, че в момента за американците именно Русия е ключовата и най-важна страна в контекста на поддържането на тяхното геополитическото и геоикономическо господство в Европа и предотвратяване появата на евразийски хегемон. Всъщност, самото съществуване на днешна Русия и заплахите, които тя поражда в съзнанието на европейците, позволяват на Съединените щати, образно казано, да „доят“ Европа. Без руското „плашило“ влиянието на САЩ в Европа и европейската зависимост от Америка биха били много по-слаби.
Американските икономисти изчисляват, че САЩ вече са спечелили над 700 милиарда долара от войната между Русия и Украйна, благодарение на увеличения износ на американски газ, петрол и оръжия за Европа. Освен товао руската инвазия ограничи влиянието на Китай в Европа за дълъг период от време, забавяйки създаването на евразийска континентална ос Пекин- Берлин-Париж.
Според американците, краят на войната в Украйна би трябвало да доведе до намаляване на икономическата и технологична зависимост на Русия от Китай, което –на първо място - ще гарантира неутралитета на Русия в глобалното противопоставяне между Пекин и Вашингтон, а по-късно, с течение на времето, ще превърне Русия в инструмент за сдържане на Китай.
В същото време, според външнополитическия екип на Доналд Тръмп, засилването на икономическата взаимозависимост между Русия и Европа, ще позволи на Съединените щати едновременно да влияят както върху Русия, така и върху Европа, позиционирайки се като независим арбитър.
Американският елит разглежда войната между Русия и Украйна като конфликт между варвари: при това, докато американският елит винаги е „имал нужда“ от украинските варвари като инструмент за сдържане на Русия, според плановете на САЩ руските варвари са предназначени да сдържат Китай. Тоест, от американска гледна точка, ролята на руските и украинските варвари е доста сходна: те трябва да служат като ресурс на САЩ за блокиране на появата на хегемон в Евразия, способен да създаде там мощен континентален съюз.
Американците смятат, че руснаците са решили да се борят за постигане на хегемония, без обаче да разполагат с ресурси за това, тъй като са само регионален играч. Затова сега екипът на Доналд Тръмп на практика изпраща „сигнал“ към Кремъл за ново съвместно съществуване между Русия и САЩ. Руският елит, както и режимът в Кремъл, ще запазят пълния си контрол над Русия и окупираните територии на Украйна. Вашингтон въобще не се интересува от това, какво ще се случва на тези територии. Срещу това руснаците трябва да осигурят достъпа на американците доруските природни ресурси в замяна на мащабни американски инвестиции.
Що се отнася до Украйна, според екипа на Доналд Тръмп, тя трябва да продължи да бъде буферна зона, макар и милитаризирана с европейска помощ. Тази геополитическа игра предполага, че Русия ще бъде перманентно изправена пред украинска заплаха, а Европа - пред руска заплаха, а след задълбочаването на икономическата взаимозависимост между Вашингтон и Москва ще се създадат условия Русия да се превърне във фронтир за сдържането на Китай.
В момента американците използват санкциите срещу Русия не за да помогнат на Украйна, а за да изтласкат руснаците от петролните пазари, възползвайки се от действията на Путин срещу Украйна. Важно е също да се разбере, че Доналд Тръмп на практика е позволил на Москва да унищожи енергийната инфраструктура на Украйна чрез постоянните си въздушни атаки. Самият американски президент никога не е осъждал публично тези атаки, не е искал Путин да ги спре и никога не е налагал санкции след осъществяването им, нито пък е увеличавал военната помощ за Киев.
Тоест, действията на Тръмп показват фактическото разрешаване на руските въздушни атаки срещу украинската инфраструктура, което цели създаване на условия за изтощаване на Украйна и принуждаването и да приеме неблагоприятни за нея условия за прекратяване на войната.
Цялата тази американска игра би могла да се обобщи с един популярен украинско-руски анекдот: „Приятелю, би ли ми обяснил, какво представлява „духът на Анкъридж“? Ами това е, когато американците казват, че изнасилването на Украйна и Русия от тяхна страна е любов.“
*Украински геополитически експерт, анализатор на Хвiля
