Малко познатата у нас Инициатива „Сътрудничество Меконг-Ганг“ (Mecong-Gang Cooperation - MGC) беше лансирана преди повече от четвърт век, но досега активността и рядко излизаше извън рамките на експертните доклади и годишните срещи на министри от страните участници.
Стартирала на 10 ноември 2000-та в лаоската столица Виентян, Инициативата обединява Индия, която е държава в басейна на река Ганг, и петте държави от АСЕАН, разположени в басейна на друга велика азиатска река – Меконг: Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тайланд и Виетнам. Макар че официалният и фокус е върхуразвитието на сътрудничеството в сферите на туризма, културата, образованието и транспортните връзки, на практика тя се превърна в един от инструментите за прокарване на индийската политика „Действай на Изток“ (Act East).
Появата и целите на MGC
Всъщност, появата на инициагивата MGC на първата министерска среща във Виентян беше своеобразен отговор на Индия на задълбочаващите се връзки на АСЕАН с Китай. Името „Меконг-Ганг“ трябваше да подчертае древните културни и търговски връзки между басейните на двете азиатски реки – от индийското влияние върху Кхмерската империя до морските мършрути. През 2001, на срещата в Ханой, беше приета Програма за действие в периода 2001–2007, чието изпълнение следваше да бъде обсъждано на всеки две години, а през 2003 в Пном Пен беше приета и пътна карта за ускоряване на проектите в рамките на инициативата.
До 2007 бяха осъществени пет срещи на ниво министри, въпреки че някои от тях съвпадаха със срещите на върха на АСЕАН. През 2012 Индия предложи разширяване на дневния ред, който вече включва проекти, свързани с малкия бизнес и здравеопазването, както и малки, нискобюджетни проекти с бърз и осезаем резултат (Quick Impact Projects, QIPs). До 2017, в рамките на инициативата, функционираха пет работни групи (за туризъм, с отговорник Тайланд, за образование – Индия, за култура – Камбоджа и др.), като тя вече обхващаше не само социалните сектори, но и инфраструктурата, включително разширяване на магистралата Индия-Мианмар-Тайланд.
През тези години търговията между Индия и страните членки на MGC нарасна експоненциално. Докато през 2000-та обемът и беше само 1,32 милиарда долара, през 2023 той достигна 33,8 милиарда долара.
Всяка година Делхи отпуска над 900 стипендии на своите партньори в рамките на индийската програма за техническо и икономическо сътрудничество (ITEC) – глобална инициатива, стартирана от правителството още на 15 септември 1964 с цел за насърчаване на двустранното сътрудничество и техническата помощ за развиващите се страни. Тази програма, която е изцяло финансирана от индийския бюджет, трансферира иновативни технологии към партньорите на Индия. В момента тя обхваща 158 държави. В случая с MGC тези стипендии се допълват от 50 гранта годишно, специално за културни и образователни проекти.
На практика, това се въплъщава в такива конкретни инициативи, като: Музеят на традиционния азиатски текстил, създаден с индийска подкрепа, който беше открит в Сиемреап, в Камбоджа, или изграждането и модернизацията на стратегическата магистрала, преминаваща през Мианмар и Тайланд и свързваща Индия с други държави от Югоизточна Азия, което ще задълбочи транспортната интеграция в региона.
Функционирането на този механизъм се гарантира чрез редовните консултации на министерско ниво (последната засега десета поредна среща „на живо” се проведе в Банкок през 2019). По време на пандемията от Covid 19 форматът се измести към онлайн консултации, но срещите продължиха. Освен това, плановете на MGC са интегрирани в политическите документи на АСЕАН, по-специално в Генералния план на АСЕАН за свързаност и Визия 2025 на Асоциацията. На практика обаче MGC остава по-скоро субрегионално допълнение, отколкото основен инструмент – полезен, но все пак допълващ по-големите многостранни обединения.
Защо MGC не успя да се превърне в балансьор на Китай
Стратегията „Действай на Изток“ (Act East Policy), официално лансирана от индийския президент Нарендра Моди през 2014 като продължение на предишната индийска стратегия „Поглед на Изток“ (Look East Policy) от 90-те години на миналия век, беше обявена за значителна стъпка напред: в Делхи, разчитаха, че Индия най-накрая ще престане да бъде пасивен наблюдател и ще се превърне в истински стратегически играч, способен да противодейства на китайската доминация в континентална Югоизточна Азия. А MGC трябваше да стане един от цивилизационните и инфраструктурни мостове в рамките на тази политика.
25 години по-късно обаче, Инициативата MGC остава по-скоро символичен проект. За разлика от китайската инициатива „Сътрудничество Ланкан-Меконг” (LMC), в чиито рамки Пекин пряко финансира и контролира каскада от язовири, диктува дневния ред и инвестира десетки милиарди долари, индийската инициатива се ограничава до отпускане на стипендии по протрамата ITEC, културни фестивали, музейни проекти и стотици малки проекти (QIPs) на стойност максимум 50 000 долара всеки, въпреки че в региона се реализират далеч по-значителни проекти.
Днес държавите от басейна на река Меконг не преживяват най-добрите си времена, отчасти поради енергийната експанзия на Китай. Китайските язовири вече задържат до 30-35% от естествения воден отток на седименти и до 70% от суспендираните седименти, което води до ускорена ерозия на делтата на реката на територията на Виетнам, която губи до 2 см брегова линия годишно, а също до засоляване на земеделските земи, изкуствени засушавания и спад на рибните запаси. Опитвайки се да подражават на китайския модел, Лаос и Камбоджа изграждат собствени водноелектрически централи, което допълнително влошава ситуацията.
В същото време басейнът на Ганг остава зона на постояни трансгранични конфликти. Подписаното през 1996 между Индия и Бангладеш споразумение за язовира Фарака изтича през 2026. Оттогава насам двете страни не са постигнали почти никакъв напредък, продължавайки да се обвиняват взаимно в „егоизъм“. На този фон, MGC изглежда особено безпомощна: организацията редовно генерира малки проекти, което води до ръст на търговията (от 1,32 милиарда долара, през 2000-та, до приблизително 35,6 милиарда долара през 2025), но не успя да постигне принципно решение на нито един от дългогодишните проблеми в двата речни басейна.
Перспективите през инициативата
Все пак, според редица експерти, до 2030 инициативата MGC може да получи нов тласък. Индия планира да разшири сътрудничеството между страните участници в сферата на дигитализацията, зелените технологии и по-тясното съгласуване с други регионални рамки, особено с с Инициативата на Бенгалския залив за многосекторно техническо и икономическо сътрудничество (BIMSTEC - международна организация на страните от Южна и Югоизточна Азия) и Търговското споразумение между АСЕАН и Индия.
Тези перспективи обаче са силно помрачени от наличието на редица рискове. Изменението на климата вече води до значително намаляване на дебита на река Меконг, партньорите на Делхи са все по-силно анажирани с китайските проекти, а вътрешните реформи и възможностите на Индия значително се разминават с впечатляващите ѝ външнополитически амбиции.
Обективно погледнато, MGC вече доказа своята жизнеспособност, но засега това се отнася само за т.нар. „мека сила“. За да стане наистина влиятелна, Инициативата ще трябва да излезе отвъд тази рамка и да се справи с най-належащите хидрологични и екологични предизвикателства в региона.
*Център за геополитически анализи и прогнози
