Мащабната конфронтация в Близкия изток измести фокуса на вниманието на световната общественост към войната, която САЩ и Израел започнаха срещу Иран. Междувременно, динамиката на палестино-израелския конфликт, която беше ключова тема през последните три години, сякаш остава на заден план.
Зад войната в Персийския залив малцина забелязват значителните промени, които се случват в ивицата Газа, включително засилващото се влияние на ХАМАС - палестинското движение, което Израел смяташе (и очевидно продължава да смята) за „практически унищожено“. Това обаче не пречи на ХАМАС да укрепва позициите си на място и, съдейки по редица косвени признаци, да се подготвя да възстанови пълния си контрол над палестинския анклав.
След като през есента на 2025 сраженията в ивицата Газа бяха прекратен, Израел реши, че е победил в конфликта. Израелският министър на отбраната Израел Кац отбеляза, не без гордост, че армията е „успяла да пречупи гръбнака“ на съпротивата в Газа и е лишила ХАМАС от всякакъв реален шанс да се върне на власт.
На практика обаче, ситуацията беше малко по-различна. До ноември 2025 ХАМАС успя да си възвърне контрола върху търговията в анклава, а до декември рестартира и данъчната система, овладявайки по-голямата част от приходите.
Негласният залог на израелците на „вътрешната опозиция“, която на теория трябваше да сдържа възхода на ХАМАС без прякото участие на израелските военни, се провали. Лидерите и активистите на онези групи в Газа, които преди това бяха част от произраелската система от местни милиции, или се укриха, или избягаха в чужбина, по-далеч от местните служби за сигурност на ХАМАС.
Други пък публично се разкаяха и се заклеха във вярност на победителите, обещавайки да изкупят допуснатите в миналото грешки „с действия и кръв“. Печалният, но в много отношения поучителен пример с произраелския полеви командир Ясер Абу Шабаб, който беше застрелян от собствените си хора в разгара на бързото изтегляне на израелските сили през септември 2025, послужи като идеална пропагандна „примамка”. Съдейки по бързото укрепване на вертикалната командна структура на Движението, склонните да играят подобна двойна игра осезаемо са намалели.
А след като в края на февруари 2026 цялото внимание на Израел се концентрира върху войната с Иран, действията, целящи укрепването на влиянието на ХАМАС в Газа, вече се осъществяват съвсем открито.
През последните дни израелската преса беше залята с разкрития от анонимни палестински източници, твърдящи, че от март 2026 в големите градове н сектора нищо не може да бъде направено без знанието и одобрението на ХАМАС. Бойците на движението се движат открито и се чувстват като истинските господари на Газа.
Впрочем, засега ХАМАС съзнателно се въздържа от публичното дрънкане на оръжия. След началото на американско-израелската военна кампания срещу Иран, движението, което е силно критично към Израел, не се присъедини към проиранската „Ос на съпротивата“, както го сториха ливанската Хизбула и йеменските хути..
Нещо повече, ХАМАС дори се опита публично да смъмри Техеран, изпращайки писмо до новия върховен лидер Моджтаба Хаменей, в което го призовава да се въздържа от атаки срещу „братските мюсюлмански страни“, т.е. срещу арабските монархии от Залива. Апелирайки към връзките на ислямското братство, Движението препоръча гневът на иранския народ да се насочи срещу истинския подстрекател на конфликта – Израел.
Съдейки по изтеклите наскоро в медиите данни обаче, посланието е имало и секретна част, в която палестинците от ХАМАС – точно обратното - призовават Техеран да окаже още по-силен натиск и да „ерозира максимално мощта на Израел”. При това без да щади „арабските колаборационисти и подмазвачи“, които са „предали споделените идеали“ по пътя към постигането на великата му цел.
Причината за тази двойна игра е очевидна. На фона на интензивния регионален конфликт ръководството на ХАМАС се опитва да постигне баланс, като поддържа своя старши партньор в „Оста на съпротивата“, като в същото време избягва да дразни арабите. Това се отнася най-вече за Катар, който от дълги години насам позволява на Политическото бюро на Движението да води легална политическа дейност на своя територия.
Ако в Доха решат, че палестинците одобряват атаките срещу катарската територия, ХАМАС ще бъде принуден спешно да си търси нова „регионална база“, което, предвид промените, настъпващи в Близкия изток, няма да е никак лесно.
До известна степен, сдържаната публична реторика на Движението цели да привлича възможно най-малко внимание към ивицата Газа и ситуацията там, за да не се наруши започнатото по-рано възстановяване на собствените му управленски институции.
На свой ред, израелското ръководство засега демонстративно игнорира събитията в ивицата Газа и очевидно не се стреми да си открие „трети фронт“. Някои високопоставени „ястреби“ (като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир) обаче, призовават да се използва временното сплотяване на еврейската нация за окончателното подчиняване на ивицата Газа, изтласквайки ХАМАС от анклава. Особено след като е малко вероятно неговите „големи братя” – Иран и ливанската Хизбула, отново да им се притекат на помощ.
Впрочем, апатията, демонстрирана от ръководство на еврейската държава по отношение на Газа, не означава пълна липса на действия на палестинския фронт. По-скоро израелските сили за сигурност се преориентираха от масирани удари към целенасочени убийства на хора от ХАМАС. На 18 март например, съвместна операция на армията и контраразузнаването в анклава доведе до убийството на Мохамед Абу Шала, началник на военното разузнаване на ХАМАС в бригадата „Хан Юнис” и виден лидер на нелегалните палестински структури.
Тази операция обаче, може да се разглежда по-скоро като уреждане на стари сметки, тъй като Шала участваше активно в подготовката на атаката срещу Израел през 2023 и беше на едно от челните места в „списъка на хората за ликвидация“ на израелската държава.
Въпреки че в официалното прессъобщение на израелската армия се посочва, че убитият палестински водач е бил „ангажиран с възстановяването на бойните способности“ на частите на ХАМАС, израелската страна все още не е предоставила доказателства за това.
Струва си да се отбележи, че не всички палестинци са доволни от промяната в баланса на силите в ивицата Газа. Технократите, на които международните посредници вече са обещали места в бъдещото компромисно правителство, се опасяват, че укрепването на ХАМАС ще сложи край на този проект.
Затова те се опитват да привлекат вниманието на Съвета за мир към този въпрос, включително като се обръщат пряко към президента на САЩ Доналд Тръмп. Белият дом обаче е твърде зает с конфликта в Иран и, както изглежда, вече не демонстрира толкова сериозен интерес към палестинския въпрос. Съветът за мир продължава да работи, но не вниква в спецификата на ситуацията на място. Междувременно, дори държави, които преди активно се конкурираха за влияние в ивицата Газа, се дистанцираха от въпроса.
Това също е от полза на ХАМАС. Движението се надява, че времето, което САЩ и Израел ще отделят за кампанията срещу Иран и сухопътната операция в Южен Ливан, ще бъде достатъчно, за да възстанови бойните си способности поне до нивата от 2024. И едва след това ще се опита поне частично да си възвърне териториите отвъд „жълтата“ линия. Но докато целите на организацията не бъдат постигнати, ХАМАС ще продължава да твърди че подкрепя деескалацията на напрежението в региона.
*Център за анализи и превенция на конфликтите
