Геополитическата основа на съперничеството между САЩ и Русия

Както е известно, геополитическата наука подчертава значението на цивилизационната структура за формирането на геополитиката на определени държавни образувания. Цивилизационните особености са пряко свързани с геополитиката, тъй като именно те определят спецификата на геополитическата идентичност на една или друга нация, държава или общност.

Разглеждайки политическия Запад, виждаме, че той възниква като социално-политически феномен след Втората световна война. Западът е социално-политически феномен, формирал се на основата на западноевропейската цивилизация и либералната идеология и в това си качество обединява страните от Западна Европа и Съединените щати, както и други държави, споделящи същите политически ценности (Япония, Южна Корея, Австралия). В геополитически смисъл пък, Западът е политически блок, основаващ се на теоретичните постулати на таласокрацията и атлантизма

Цивилизационните различия

Що се отнася до Русия, нейната цивилизация се формира на територията на Евразия на основата на римската/византийската цивилизация и нейните пресечни точки с народите на континентална Европа и континентална Азия. Самата идея, че Русия е различна от Запада, е широко разпространена сред нейния политически и академичен елит. През последните години различните геополитически идентичности на Русия и Съединените американски щати доведоха, на първо място, до това, че САЩ защитават еднополюсния геополитически ред, възникнал през 90-те години на ХХ век, а на второ място, до това, че Русия изгражда собствен геополитически, икономически и дори военен блок и стимулира други незападни играчи да формират многополюсен модел на международните отношения.

Тоест, става дума не само за различни, но и за противоположни една на друга геополитически концепции и практики. В резултат от това, през 2014 между САЩ и Русия се очерта най-сериозното охлаждане в двустранните отношения от края на Студената война насам, достигнало върха си след като на 24 февруари 2022 Русия започна инвазията си в Украйна.

Ако анализираме историята на геополитическото отношение на Съединените щати към Русия и Евразийския континент, като цяло, става ясно, че Вашингтон следва ясно очертана геополитическа ориентация. Тя се формира под влиянието на водещите американски геостратези, възприели геополитическата концепция на Халфорд Макиндер и Никълъс Спайкман и, в частност, предполага необходимостта от контрол над Евразия и сдържането на всяка държава в това пространство, която претендира да бъде самостоятелна сила. Теорията за Хартленда на Макиндер гласи: „Който контролира Източна Европа, управлява Хартленда; който контролира Хартленда, управлява Световния остров (т.е. Евразия и Африка); който контролира Световния остров, управлява Света.“ На свой ред, в теорията си за Римленда, Спайкман комбинира теориите на Халфорд Макиндер и американския адмирал Алфред Маън, който предвижда, че Съединените щати ще станат водещата морска сила на планетата. Маън сравнява Съединените щати с анаконда (т.нар. „стратегия на анакондата”), която трябва да контролира континента благодарение на мощта си. За разлика от Макиндер, Спайкман определя като основно световно бойно поле пространството от Баренцово, Балтийско и Черно море до Южна Корея. Теорията на Спайкман за Римленда гласи: „Който контролира Римленда, контролира Евразия, а който контролира Евразия, контролира съдбините на целия свят.“ Според Спайкман, в зоната на Римленда, САЩ следва да се въздействат с военна сила върху територията на Евразия, което ще им осигури мястото на световен хегемон. След Втората световна война, концепцията за сдържането на Евразия се трансформира в днешния геополитически атлантизъм.

„Сдържането” на Русия

Истината е, че НАТО, начело със Съединените щати, „сдържа“ Русия не поради опасения за възможното и връщане към съветската система или заради дефицита на демокрация в руския управленски модел, а по чисто геополитически причини. Основното е да не се позволи на Русия да се върне към размерите и мощта на Съветския съюз и по този начин отново да се превърне в геополитически съперник на Америка.

Днес Русия и евразийското пространство са изключително важни за САЩ в усилията им за поддържане на еднополюсния модел, облагодетелстващ световния хегемон. Според Вашингтон, американските, или по-скоро англосаксонските и атлантическите политически, икономически и идеологически модели трябва да останат непроменени и да важат за всички държави и системи.

След победата в Студената война американците усетиха, че са по-близо до реализацията на своята т.нар. „предопределена съдба“ (Manifest Destiny) и бяха готови да наложат либералната идеология и в останалата част от планетата. Това се отрази, на първо място, върху съдбата на бившите членове на Организацията на Варшавския договор, както и на най-големия американски геополитически противник  - Русия.

Американската „стратегия на анакондата” се прилага с голям успех в зоната на физико-географската граница на Русия, на която се наложи в отговор да предприеме определени стъпки за установяване на многополюсен световен ред. Ако един от играчите надделее, както вече се е случвало в определени исторически моменти, това ще наруши баланса на силите и хегемонията на една от страните, което от своя страна пряко засяга политическите, културните, икономическите и всякакви други процеси по целия свят, независимо от желанията на доминиращите играчи.

За да се поддържа балансът, амбивалентните сили трябва да действат еднакво. Благодарение на баланса в действията на тези сили е възможно да се предотврати дестабилизирането на ситуацията и да се запази суверенитетът на различните играчи на международната сцена.

Геополитиката е изключително важен фактор в отношенията между САЩ и Русия, който влияе върху цялостната ситуация и дългосрочните решения. Без прилагането на знанията в областта на геополитиката, съвременните международни отношения щяха да са много по-различни, но днес, както и преди, геополитиката остава мощен аргумент в очите на онези, които вземат решенията и прогнозират следващите стъпки на своя естествен или наложен противник. През следващите години геополитиката отново ще е от ключово значение, а сред доказателствата за това е и постепенното утвърждаване на многополюсния световен ред, който е теоретичен модел на приложната геополитика.

* Авторът е сръбски геополитик, анализатор на „Нови Стандард”