Потребителски рейтинг: 5 / 5
В началото на юни 2024 правителствата на Узбекистан, Киргизстан и Китай подписаха тристранно споразумение за сътрудничество в рамките на реализацията на съвместния проект за изграждане на железопътна линия между трите държави.
С него окончателно се уточняват основните принципи при реализацията на проекта и конфигурацията на железопътното трасе и се определят сроковете и цената на строителството. В настоящата статия няма да акцентирам върху техническите детайли на проекта, а ще се опитам да анализирам геополитическите му аспекти, както и сериозното влияние, което би могъл да окаже за развитието на сътрудничеството и партньорствата в необятните пространства на Евразия.
Плюсовете за участниците в проекта
Диапазонът на възможностите, които железницата със сигурност ще създаде за страните, участващи в проекта, изглежда много широк. За Китай, реализацията на този проект може да осигури петия (и вероятно един от най-кратките) железопътен коридор за връзка между националните производители и европейския пазар, както и най-удобния маршрут за железопътен достъп до Централна и Южна Азия, а също и до Близкия изток. За Узбекистан пък, това е стратегически проект, който ще затвърди ролята на страната като един от ключовите транспортни центрове в Евразия, превръщайки я в кръстопът на важни евроазиатски коридори. За Ташкент постигането на подобен успех е важно и от гледна точка на укрепването на стратегическото сътрудничество с Китай, който е най-обещаващия партньор на страната, ако съдим по обема на двустранната търговия. Същото впрочем, важи и за Киргизстан: разположената в планинската източна част на региона постсъветска република си осигурява достъп до редица проекти от континентален мащаб, освен това получава инструмент за решаване на неотложните задачи пред националното развитие, ключът към което е създаването на единна национална железопътна мрежа. Нека видим обаче, какво ще означава прокарването и реализацията на този проект за другите евразийски играчи.
Ясен сигнал към конкурентите
Подписването на подобно споразумение, което слага край на десетгодишния преговорен процес, несъмнено е значимо политическо и икономическо събитие за целия континент. В същото време, това може да послужи като сигнал за други играчи, претендиращи за ролята на ключови транзитни държави и участници в континенталната транспортна инфраструктура, целяща гарантирането и разширяването на стокооборота между Китай и Европа.
Монголия например, отдавна е един от тези претенденти. В момента около 20% от железопътния товарен трафик по маршрута Китай-Европа преминава през тази страна. Тоест, споразумението за изграждането на транспортния коридор Китай-Киргизстан-Узбекистан демонстрира на света появата на още един (при това вече доста осезаем) конкурент на монголските коридори, още повече, че работата по него е доста по-напреднала, отколкото по който и да е от трите монголски проекта за нови транспортни маршрути.
Следователно, сегашната ситуация, когато и проектът за автомобилна магистрала през Киргизстан демонстрира осезаем напредък, изглежда принуждава монголските политици да заемат по-сговорчива позиция в рамките на тристранните руско-китайско-монголски преговори относно транзитните коридори. Ако тенденцията към интензивно развитие на транспортните маршрути в Централна Азия продължи (което е много вероятно), Монголия може да се окаже встрани от всички големи транспортни инфраструктурни проекти от континентално значение.
От друга страна, монголският опит би могъл да се отрази позитивно в хода на разработването на споразумението за изграждане на железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан, тъй като е пример за това, как една малка държава успя да убеди две далеч по-големи сили да приемат нейната визия относно тристранния проект. Така, Киргизстан успя да защити предложената от страната конфигурация на железопътния участък на негова територия, измествайки трасето на линията с няколкостотин километра на север, т.е. по-близо до вече съществуващата железопътна линия, както и до ключовите индустриални центрове на постсъветската република. В същото време Бишкек успя да приложи оптималния за собствените му възможности модел за финансиране на проекта, избягвайки необходимостта да плаща за него изцяло от джоба си.
Западното продължение на железопътния коридор през Туркменистан и Иран
Споменатото по-горе тристранно споразумение може да има сериозни последици и за Туркменистан и Иран. Тъй като железопътната линия през Киргизстан преминава малко на по на юг от най-натоварените транзитни линии през Китай, Казахстан и Русия (т.нар. „северни коридори”), изграждането на маршрута през Киргизстан и Узбекистан разкрива нови възможности за развитието на т.нар. Южен коридор, ключови участници в който биха могли да станат Туркменистан и Иран. Като основен оператор на транспортната инфраструктура на континента, Китай традиционно демонстрира сериозен интерес към Южния коридор. В тази връзка си струва да спомена изграждането на многокилометровата железопътна линия в Иран, с цел осигуряване на още един маршрут за превоз на товари от Китай към Европа и обратно.
Между другото, този проект е интересен и за Афганистан, тъй като железопътната линия, минаваща през Киргизстан и Узбекистан, ще осигури най-краткия маршрут от Китай до трансафганистанската железопътна линия (която все още е в проектна фаза) и по този начин ще улесни железопътната комуникация между двете страни. След подписването на споразумението президентът на Узбекистан Шафкат Мирзийоев обяви, че този проект ще бъде обединен с проекта за Трансафганистанската железопътна линия (на него е посветена третата и последна статия на автора – б.р.).
Реакцията на Казахстан: конкуренция или партньорство?
На свой ред, Казахстан, който е най-влиятелния играч в Централна Азия, се стреми да минимизира загубите си от реализацията на новата железопътна алтернатива на собствените му транспортни проекти. Така, по време на провелата се през тази година среща между президентите на Казахстан и Узбекистан, Касъм-Жомарт Токаев предложи на узбекския си колета Шафкат Мерзийоев двете страни да реализират съвместно редица транспортни и инфраструктурни проекти, сред които модернизацията на казахстанските пристанища на Каспийско море. Астана вероятно вече активно работи и по планове за свързване на железопътната мрежа на Западен Казахстан и най-големите пристанища на страната с магистралната жп линия, която свързва Китай с Узбекистан.
На този фон, подписването на тристранното споразумение между Китай, Киргизстан и Узбекистан без съмнение е значимо събитие в континенталната надпревара между транспортните и инфраструктурни проекти, извеждайки на преден план нови аспекти на повечето от транспортните инфраструктури и коридори, които вече се изграждат или все още са в проектна фаза.
*Българско геополитическо дружество, това е втората от трите статии на автора, посветени на големите железопътни проекти на територията на Централна Азия, някои от които косвено касаят и България
