Потребителски рейтинг: 5 / 5
През юли 2024 вицепремиерите и министри на транспорта на Казахстан, Туркменистан и Афганистан проведоха преговори в казахстанското каспийско пристанище Актау за изграждането на железопътна линия до Индия.
Заключителното комюнике от срещата предвижда финализирането на предварителния железопътен проект Тургунди (гара на туркменско-афганистанската граница) – Херат – Кандахар (Афганистан) – Пешавар (Пакистан) – Спин Булдак (Индия) с дължина над 2600 км.
„Страните обсъдиха възможността за изграждане на нова железопътна линия Тургунди - Херат - Кандахар - Спин Булдак, която ще минава от западната граница на Туркменистан, през Афганистан, до Пакистан и по-нататък до Индия. Съвместното участие в реализацията на този проект беше предложено от ръководителя на Агенцията по транспорт и съобщения към правителството на Туркменистан Маметхан Чакиев“ - се отбелязва в заключителното комюнике на Първия търговски и логистичен форум „Север-Юг”, проведен в Актау, в чиито кулоари се осъществи тристранната среща на ръководителите на транспортните министерства на Туркменистан, Казахстан и Афганистан. Наред с останалите въпроси, касаещи задълбочаването на трансграничното сътрудничество, страните обсъдиха и условията за транспортиране на стоки по маршрута Казахстан-Туркменистан-Афганистан с по-нататъшен достъп до Пакистан.
Тук е мястото да отбележа, че Туркменистан вече се споразумя с афганистанското правителство за създаването на логистичен център в Тургунди и възнамерява да започне изграждането му в близко бъдеще. Този комплекс ще включва съоръжения за претоварване на зърно, контейнери и други товари. „Каним и казахстанската страна да участва в строителството. Знаем, че вече разполагате с голям опит в железопътното строителство. Има много други възможности за Казахстан, както и в сътрудничество с Казахстан. С участието на казахстанската страна можем значително да увеличим привлекателността на този коридор“ - подчерта Маметхан Чакиев по време на срещата.
На свой ред представителите на правителството на талибаните в Кабул също изразиха готовност да осигурят транзита на стоки от Казахстан и Туркменистан за Пакистан. Те изтъкнаха ефекта от развитието на този коридор за всички участници в транспортния процес и изразиха интереса на страната си към вноса на китайски стоки през териториите на Казахстан и Туркменистан. В тази връзка не бива да се изключва, че именно Китай стои зад този проект, още повече, че отношенията между Пекин и режима на талибаните вече са прераснали в стратегическо партньорство.
Експерти от Туркменистан прогнозират, че ефективното използване на маршрута „Казахстан – Туркменистан – Афганистан“, който трябва да стане част от международния транспортен коридор „Север – Юг“, ще позволи транспортирането на товари с общ обем между 5 и 8 млн. тона в началния етап, а в бъдеще – по 20-30 млн. тона годишно. Според някои оценки, Трансафганистанският коридор ще намали времето за доставка на стоки между страните от Централна и Южна Азия почти десет пъти, като паралелно с това ще съкрати и транспортните разходи.
Както заяви в тази връзка вицепремиерът на Казахстан Серик Жумангарин , „Астана приветства предложенията за съвместна реализация на новия железопътен маршрут. Радваме се да чуем, че Туркменистан и Афганистан вече имат конкретни планове за изграждането на пътя Тургунди-Херат. Подкрепяме идеята на Туркменистан: всъщност, това е началото на изграждането на Западния международен коридор: през Афганистан до Пакистан и по-нататък до Индия“.
Междувременно се обмисля изграждането на още една железопътна линия през територията на Афганистан, която ще свързва Узбекистан и Пакистан и, съответно, ще осигурява достъп до пакистанските пристанища за редица държави, включително за Казахстан и Русия. Линията трябва да минава по маршрута Термез - Мазари-Шариф - Кабул – Пешавар, с разклонения към пакистанските пристанища Гуадар и Карачи. В края на април 2024 Русия и Казахстан потвърдиха готовността си да участват в реализацията на този проект. Астана, в частност, изрази готовност да участва в изграждането на железопътните линии Термез – Мазари Шариф – Кабул – Пешавар и Херат – Кандахар – Спин Булдак. Казахстан е готов да допринесе значително за изграждането на Трансафганистанската железница, доставяйки материали за горното строене на линията, траверси и скрепителни елементи, произведени в страната, но това очевидно не е достатъчно. Освен това казахстанската страна предложи да се обмисли нов вариант за ускорен маршрут за доставка на стоки от „сухото пристанище“ в китайския Сиан, през Казахстан и Туркменистан, до Афганистан и по-нататък до Пакистан, Индия и страните от Близкия изток. Според казахстанските експерти,
времето за доставка на стоки със специално композирани контейнерни влакове от Сиан/Урумчи до Афганистан ще бъде около 10-12 дни, като тези примамливи перспективи бяха обсъдени на тристранната среща между министър-председателя на Казахстан Серик Жумангарин , ръководителят на Агенцията за транспорт и съобщения на Туркменистан Маметхан Чакиев и министъра на търговията и промишлеността на Афганистан Нуридин Асизи, провела се през май в Кабул.
Логично е да се предполажи, че тези проекти целят минимизирането на риска от вторични санкции заради транзитния маршрут през територията на Иран, както и ограничаване на заплахите от евентуални терористични действия по трансиранския маршрут до Персийския залив и оттам през Ормузкий пролив. Освен това, най-краткият път до басейна на Индийския океан позволява осъществяване на транзитни превози до пристанищата на Пакистан, който не е обект на санкции, както и до съседното иранско пристанище Чабахар, към чиято модернизация проявяват много сериозен интерес Китай и Индия.
Разбира се, основното предизвикателство пред реализацията на този доста амбициозен проект, обсъждан в Актау, остава нестабилността в Афганистан, за която впрочем способства и активността на западните разузнавателни служби, целяща „сдържането“ на Китай и Русия в региона. Неслучайно напоследък редица западни медии акцентират върху заплахите от страна на афганистански клон на „Ислямска държава“, известен като „Вилаят Хорасан”. Под предлог за борбата срещу тази заплаха се насърчават различни формати на военно-политическо и военно-техническо партньорство между централноазиатските държави и Пентагона и други специализирани структури на САЩ и техните най-близки съюзници и най-вече Великобритания. В същото време обаче, изглежда много по-реалистично проблемите на сигурността на хипотетичния „афганистански маршрут към Индия“ да бъдат решени например от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и нейните специализирани структури. Ако това не се случи, съществува реален риск повечето планове, свързани с този проект, да си останат само на хартия, подобно на прокарвания от много години, но все още неосъществен проект за тръбопровода TAPI (т.е. трансафганистанският газопровод, който би трябвало да свърже находището Галкиниш, в Туркменистан, с Пакистан и Индия).
Въпреки известното оживление и провелите се напоследък преговори, по проекта за TAPI липсва какъвто и да било реален напредък: така, по време на неотдавнашна си среща в Кабул с посланика на Туркменистан Ходжа Овезов, външният министър на Ислямския емират Афганистан Амир Хан Мутаки просто изрази надежда, че страната му ще разреши оставащите въпроси, свързани реализацията на проект на територията на Афганистан и ще предприеме реални действия в тази посока. Твърди се също, че съответните афганистански институции финализират всички необходими правни документи за проекта TAPI и се подготвят да започнат строителството на газопровода. Ше припомня, че началото на този проект датира още от началото на 90-те години на миналия век, когато с него активно се ангажираха международните енергийни компании, които получиха достъп до разработването на находищата на енергоносители в Казахстан и Туркменистан, а срещата на върха на ръководителите на участващите в него държави доведе до подписването на Рамково споразумение за газопровода. През декември 2010 в Ашхабад пък беше подписано и междуправителствено споразумение за реализацията на TAPI. Оттогава насам обаче, няма никакви реални действия в тази посока.
*Българско геополитическо дружество, това е последната от трите статии, посветени на геополитическите аспекти на големите железопътни проекти в Централна Азия
