Потребителски рейтинг: 5 / 5
Значението на страната за трафика между Европа и Азия постоянно нараства
Туркменистан, чието географско положение изглежда много благоприятно за насърчаване на инициативата за развитие на евразийските транзитни маршрути в Централна Азия, почти винаги остава извън основния фокус на вниманието.
Въпреки това страната активно проучва възможностите както за участие в чуждестранни проекти, така и за популяризиране на собствените си. Стреми се и да привлече възможно най-много инвестиции не само в ключовите сфери на нефтената и газовата индустрия, но и в областта на транспортната инфраструктура.
Като цяло, през миналата 2023 значението на Туркменистан за международните транзитни маршрути нарасна значително. Националната митническа служба обяви увеличение на обема на транзитните товари през страната със 17%, през 2023 и с още 5% - през януари-февруари 2024. Сравнявайки тези цифри с данните от 2020 , картината става още по-впечатляваща - за 38 месеца обемът на транзитния трафик се е увеличил повече от два пъти.
Етническият фактор
На 13 март 2024, по време на 15-ото заседание на Съвета на старейшините на Организацията на тюркските държави (OTS), председателят на горната камара на туркменския парламент (Халк Маслахати) призова страните от OTS да формират единна транспортна стратегия в рамките на т.н. „тюркски пояс“. Следователно, в своите инфраструктурни инициативи Туркменистан обръща специално внимание на етническата солидарност между потенциалните държави-участнички, както и в международните организации. Този подход се различава значително от политиката на други централноазиатски държави, които насърчават своите проекти в тази област чрез двустранни или многостранни контакти, а не на базата на международни организации, и се стремят да преговарят не толкова с другите „транзитни страни“, колкото с основните икономически центрове в Евразия - ЕС и Китай.
Важно направление в развитието на транзитния транспорт през Туркменистан е модернизацията на съществуващите железопътни линии. В момента акционерно дружество "Демирйоллари" (държавните железници) извършва основен ремонт на съществуващата железопътна мрежа. Освен това се работи по модернизация на пътищата по границата с Афганистан. Привличането на инвестиции в транспортната система на Туркменистан беше обсъдено и на 14 март, по време на преговорите с вицепрезидента на Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), който беше на посещение в страната. На свой ред, руските железници (RZD) също паботят активно в страната, като и оказват съдействия за модернизирането на железопътната мрежа и подвижния състав.
Пристанищната инфраструктура
Важен елемент от транзитната инфраструктура на Туркменистан е Туркменбаши - най-голямото пристанище на страната, разположено на брега на Каспийско море. През последните месеци страни като Япония и Афганистан изразиха интерес към бъдещото му използване за превоз на товари. Японците предлагат използването на пристанището за насърчаване на износа на Запад и проучват възможностите за реконструкцията му, докато режимът на талибаните в Кабул го разглежда като важен елемент от така наречения „Лазурен коридор”, т.е. проектът за магистрала, свързваща Европа с Индия през Туркменистан , Афганистан и Пакистан, както и като основна „врата“ за износ към Запада. Използването на туркменските пристанища в края на 2023 беше предложено и от президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, който поде инициатива за създаване на маршрут Китай-Казахстан-Туркменистан-Азербайджан и за участие в модернизацията на пристанищната инфраструктура на Туркменистан.
Туркменистан в международните проекти
Междувременно представители на Туркменистан участват активно в преговорите за развитието на международния мултимодален транспортен коридор между страните от Азиатско-Тихоокеанския регион: Китай – Киргизстан – Узбекистан – Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Турция – Европа“ (CASCA+). На 15 ноември 2023 в Ашхабад се проведе среща на ръководителите на железопътни компании на участващите страни.
Други континентални транспортни и инфраструктурни проекти, в които Туркменистан участва, са мултимодалният коридор Таджикистан-Узбекистан-Туркменистан-Иран-Турция (TUTIT), както и коридорът Узбекистан-Туркменистан-Иран, в рамките на който Узбекистан и редица други централноазиатски страни могат да получат ефективен достъп до Персийския залив и Индийския океан. Първият обаче отстъпи място на малко по-различен проект през 2023. Както е известно, през ноември 2023 Узбекистан, Туркменистан, Иран и Турция подписаха протокол за създаване на международен мултимодален коридор между Азия и Европа по маршрута Узбекистан–Туркменистан–Иран–Турция (т.е. без участието на Таджикистан) поради трудности, свързани с капацитета на трансграничните пътища.
Интересите на съседите и партньорите
Въпреки нарастващата конкуренция между различните транспортни проекти в Централна Азия, редица страни в региона проявяват интерес към разработването на маршрути с участието на Туркменистан. Така например, Ашхабад може да изиграе ключова роля за реализацията на редица проекти в Киргизстан и Узбекистан, свързани с развитието на т.нар. „Южен транспортен коридор“, в чиито рамки Туркменистан ще ги свърже с Иран, позволявайки им да получат достъп до Индийския океан. За Русия и Казахстан пък, транзитният потенциал на Туркменистан представлява интерес от гледна точка на реализацията на проекта за Международния транспортен коридор Север-Юг (Санкт Петербург – Бандар Абас - Мумбай).
В същото време е очевидно, че всички тези възможности не могат да бъдат реализирани без активното участие на Иран в проектите за континентални коридори. През последните години се очертаха няколко обнадеждаващи тенденции в това отношение: на първо място, очевидното задълбочаване на търговско-икономическите отношения между Ашхабад и Техеран и, от друга страна, нарастващото участие на Иран в реализацията на китайския суперкроект „Един пояс, един път“ (ЕПЕП).
Има обаче и области, в които проектите на Туркменистан не обещават големи ползи за другите страни в региона. По-специално, т.нар. „Лазурен коридор”, в който участва Туркменистан, може да се превърне в печеливша алтернатива на Трансафганистанската железница, на която съседния Узбекистан възлага големи надежди. Това ще бъде особено забележимо при транспортирането на стоки, движещи се от запад на изток на територията на Евразия.
И така, липсата на Туркменистан в заглавията на най-резонансните статии за континенталните коридори между Европа и Азия съвсем не означава, че „керванът“ минава покрай тази централноазиатска република. В момента властите в Ашхабад провеждат цялостна политика на строителство и политическа и дипломатическа активност за интегриране в обещаващи индустриални проекти от световно значение. Тези политики обаче имат специфики, които могат да донесат на Туркменистан не само конкурентни предимства, но и неочаквани трудности и пречки.
*Българско геополитическо дружество
