19
Нед, Май
23 Нови статии

На практика, „меката подялба” на Украйна вече е факт

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Как ще приключи украинският конфликт? Възможно ли е Украйна, която стана независима на 24 август 1991, да бъде разформирована и на нейно място да се появи „Нова Украйна”, въз основа на едностранната декларация на сегашното правителство и с подкрепата на висшето военно командване на страната.

Границите на „Нова Украйна”, де юре, ще отразяват и ще съвпадат с територията, която в момента е под фактическия административен контрол на сегашното правителство в Киев. „Новата Украйна” ще бъде компактна, сплотена и добре интегрирана политически, икономически и социално (т.е. етнически, езиково и културно) и ще има ясно дефинирани и защитими граници. Съответно, „Нова Украйна” ще разполага със стратегическа автономия, позволяваща и да напусне сферата на влияние на Русия, но без да се присъединява към икономически и военни блокове като ЕС и НАТО.

Подготовката на сцената

Падането на град Бахмут, в района на Донецк в Източна Украйна, през май 2023 беляза края на големите руски настъпателни военни операции в Украйна. След като руснаците превзеха този град, основното им внимание беше насочено към осигуряването на югозападния фланг на Русия. Тактически ядрени оръжия, под контрола на редовната руска армия, бяха прехвърлени в Беларус, а свежи и обучени войски бяха разположени на добре установени и внимателно подготвени отбранителни позиции на цялата територия, която в момента е под руски контрол: Крим, Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. Важно е да се отбележи, че няма признаци за подготвяна нова голяма руска офанзива за завземане на допълнителни стратегически важни украински територии, като черноморското пристанище Одеса например. Тактическите операции, насочени към изравняване на руските отбранителни линии и предотвратяване на опитите за контранастъпателни действия на въоръжените сили на Украйна, не променят стратегическото статукво.

Простичко казано, от гледната точка на realpolitik, тоест на реалната политика, Русия вече е постигнала необходимите и достатъчни жизненоважни за нея цели, касаещи националната и сигурност по отношение на нейния югозападен фланг. Това се случи благодарение на присъединяването на Крим и стратегически важната военноморска база Севастопол през март 2014, както и на последвалите завоевания (септември 2022) и присъединяването  към Русия (между февруари 2022 и май 2023) на части от Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области, с цел формиране на надежден санитарен кордон за защита на Крим.

Нещо повечеа, по данни на Международния валутен фонд (МВФ), руската икономика е нараснала с 3% през 2023 и се очаква да нарасне, съответно, с 2,6% и 1,1% през 2024 и 2025, което е съпоставимо с темпа на икономически растеж на САЩ през същите периоди и е много над икономическите показатели на Германия например. Предизвикателството пред Русия е да защити придобивките си в сферата на националната сигурност и да прояви достатъчно стратегическо търпение за да принуди украинското правителство да признае, че продължаването на войната означава задънена улица.

Украинското контранастъпление като театър Кабуки

Украинското правителство започна широко рекламираното си контранастъпление през юни 2023. В рамките на само три месеца обаче стана ясно, че тази свързана с толкова надежди операция е по-скоро „лай, отколкото ухапване”. Тя се превърна в нещо като представление на японския театър Кабуки, целящо не толкова връщане на загубените значителни територии и възстановяване на териториалното статукво, съществувало преди март 2014, колкото излизане от задънената улица на неясните и неизпълнени обещания на Запада за евентуалното присъединяване на Украйна към ЕС и НАТО.

Декларацията от срещата на върха на НАТО, проведена на 11-12 юли 2023 във Вилнюс, потвърди, че Украйна е изправена пред две разновидности на прословутия „Параграф-22“ (умишлено създадена, възникнала случайно или органично присъща правна, административна , социална или логическа колизия, чиято същност е, че опитът за спазване на определено правило, сам по себе си, означава нарушенаването му – б.р.), което означава, че в обозримо бъзеще влизането и в Съюза ще си остане във висящо положение.

Първоначално, държавите от НАТО насърчиха Украйна да използва военна сила, за да си върне териториите, окупирани от Русия, и да възстанови териториалното статукво, съществувало преди март 2014. Само че, докато Украйна е въвлечена в този военен конфликт, не може да става и дума за евентуалното и членство в НАТО.

На второ място, дори при липса на военен конфликт, между страните от НАТО няма съгласие, че Украйна е изпълнила всички изисквания за членство, нещо повече - няма съгласие и по отношение на очаквания срок, в който Киев ще изпълни тези изисквания. Логично е да се предположи, че Украйна ще се изправи пред подобен набор от „параграфи 22” и по отношение на евентуалното си членство в Европейския съюз.

Още през август 2023. висшето ръководство на НАТО предположи, поне неофициално, че появата на една по-малка „Нова Украйна” би било положително развитие. На 1 ноември 2023,. в интервю и придружаваща статия за влиятелна западна медия, генерал Валерий Залужни, тогава главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, призна суровата военна реалност – възникналата безизходна ситуация на бойното поле. В момента в Украйна, в средите на „тройката“, включваща Върховната Рада (парламента), президента и висшето военно командване, се очертава началото на политически процес на адаптация към новата реалност. Евентуално едностранно прокламиране на „Нова Украйна” ще отразява консенсуса, постигнат от въпросната „тройка”.

Realpolitik и разделянето на Украйна

Очевидно е, че за Москва е много важно „каква Украйна“ ще излезе извън сферата на влияние на Русия. Както прогнозира Владимир Путин в известната си реч през 2008 на срещата на върха на НАТО в Букурещ, тогавашната Украйна щеше да се разпадне, ако беше направила сериозен опит да приеме поканата за присъединяване към алианса. Впрочем, в същата реч Путин отбеляза и, че основните територии на Западна Украйна бяха отделени от Полша и включени в разширената Украйна през 1939. Източна Украйна (Крим и стратегически важни части от Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области) вече е под фактически руски контрол. Тоест, евентуално едностранно заявление за намаляване размерите на хипотетичната„Нова Украйна” едва ли ще срещне възражения от страна на Русия.

Разбира се, за украинското правителство въпросът, „каква Украйна“ ще се окаже извън сферата на влияние на Русия е не по-малко важен. Всъщност, от 2015 насам, програмите на МВФ за Украйна не включват Източна Украйна в своя обхват. Както се отбелязва в меморандума на МВФ от 2015 за Украйна: „Разминаването между източната и останалата част на Украйна изглежда отразява ограниченията на преките междурегионални връзки“. В доклада се отбелязва и, че Западна Украйна е спечелила най-много от премахването на митата на ЕС. Истината е, че от икономическа гледна точка, останалата част от Украйна беше по-добре без Източна Украйна още през 2015 и оттогава насам икономическите връзки между двата украински региона, като цяло, са минимални.

Тоест, би могло да се каже, че „мекото разделяне“ на Украйна, де факто, вече е реалност, така че провъзгласяването на „Нова Украйна” просто би било признание на тази реалност и де юре.

*Авторът е основател на International Political Risk Analytics и преподавател в Националния университет за отбрана, бил е анализатор в Националната агенция за геопространствено разузнаване на САЩ, статията е публикувана в The American Spectator