19
Нед, Май
23 Нови статии

САЩ обръщат гръб на света – с Тръмп или без него

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Във филма „Буч Касиди и Сънданс Кид” има една христоматийна за американското кино сцена, когато служителите на закона преследват героите на Пол Нюман и Робърт Редфорд, а единственият изход за тях е да скочат от високата скала в реката. Сънданс казва, че няма да скочи, защото не може да плува, а Бъч го успокоява: „нали така и така ще си счупиш главата“.

Тази тъжна метафора ми се струва много подходяща за американската външна политика. След като Доналд Тръмп уверено спечели президентската номинация на Републиканската партия е естествено да се запитаме, дали Америка отново ще бъде водена от непостоянен, импулсивен и нерядко деструктивен президент. Да се ​​прогнозират последиците от избирането на Тръмп е като да се питаш, какво ще се случи ако паднеш от някоя висока скала.

Истината обаче е, че в американската външна политика няма да настъпи дълбока криза само, ако Тръмп спечели през ноември. Всъщност тази криза вече е налице - точно сега, когато Америка не успява (или не иска) да предостави помощ на преживяващата тежки времена Украйна, която се нуждае от нея, за да оцелее.

Изглежда, никой в Конгреса не смята, че тази помощ е неотложна и спешна. Затова изключително важното решение за финансирането на Украйна постоянно се отлага. Първо станахме свидетели на продължителни преговори в Сената за постигае на сделка за обединяване на средствата за гранична сигурност с тези за подпомагане на Украйна, които в крайна сметка не доведоха до нищо. След това, доминираната от републиканците Камара на представителите си взе двуседмична почивка, докато законопроектът мине в Сената. Последваха поредните отчаяни опити да не се допусне т.нар. „шътдаун”, т.е. блокадата на американкото правителство, за да може то да работи още няколко седмици. Вашингтон продължава да се колебае, а катастрофалните последици от това колебание на бойното поле в Украйна само се задълбочават.

В края на февруари Украйна загуби източният град Авдеевка, като според Киев това е станало, защото украинските войски са нямали достатъчно снаряди и боеприпаси, за да отблъснат безкрайните атаки на руската армия. Сега Москва продължава да напредвад. Руските военновъздушни сили, които преди това играеха само ограничена и доста слаба роля в бойните операции, стриват на прах онези райони, където след това настъпват сухопътните сили. Разбира се, самолетите на президента Владимир Путин биха били по-уязвими за украинската противовъздушна отбрана, ако Киев разполагаше с достатъчно зенитно-ракетни системи, за да възпира набезите на руската авиация.

За Украйна, последиците от липсата на американска помощ в никакъв случай не са хипотетични или условни. Те са съвсем реални и се множат с всеки изминал ден, докато страната губи хора и територия. Казано по-просто, виждаме как Украйна губи войната. И я губи не заради някакъв блестящ руски блицкриг, а защото постепенното натрупване на трудности и провали лишава страната от всякаква надежда за победа. Това принуждава Украйна да търси мир, който по същество би могъл да се окаже стратегическо поражение за нея.

Но, да се върнем към американската политика. На Мюнхенската конференция по сигурността в началото на 2024, както и в столиците по света, се видя, че перспективата за завръщането на Тръмп очевидно се отразява зле на американските съюзници. И има защо, тъй като Тръмп не се е променил: той заплащва, че може да остави съюзниците ни на вълците, ако те не се погрижат сами за сигурността си, и фантазира как ще атакува американските демократични институции, което за първи път предизвиква много сериозно безпокойство сред мнозина от приятелите на Съединените щати по света. Всъщност, онези, чиято сигурност зависи от Вашингтон, би трябвало да са още по-загрижени заради безизходицата в Украйна.

Проблемът е, че ако Съединените щати не желаят да изпратят пари и оръжия в подкрепа на Украйна в един конфликт, в който няма загинали американски военнослужещи, тогава е много трудно да се повярва, че Америка ще изпрати войските си да защитават своите съюзници, ако станем свидетели на следваща криза. Освеен това, безизходицата в Украйна показва, че американската политическа система е много по-скапана, отколкото твърди неконтролируемият Тръмп.

Тръмп наистина изигра негативна роля в дебата за Украйна. Той се противопоставя на въвеждането на ред по южната граница на Америка, вероятно защото иска да постави проблема в навечерието на президентските избори през ноември. Тръмпистката опозиция провали двупартийното споразумение, постигнато от преговарящите в Сената. Нежеланието на Тръмп да окаже помощ на Украйна вече окуражава неговите съмишленици, които настояват „да направят Америка отново велика“, и плаши интернационалистите от Републиканската партия.

В същото време продължаващите дебати показват, че американската политическа система може да се окаже парализирана по най-важните стратегически въпроси, дори когато президентът на САЩ определя Украйна като основния фронт в голямата биитка между автокрацията и демокрацията и когато значителни групи в Камарата на представителите и Сената подкрепят помощта за тази страна. Ако това е най-доброто, което Съединените щати могат да направят при Джо Байдън, тогава дори няма да е необходимо Тръмп да спечели втори президентска мандат, за да накара света да постави под съмнение глобалното лидерство на Америка.

Бившият държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс наскоро публикува във Foreign Affairs статия, в която твърди, че политическите сътресения в Съединените щати сособстват за усилването на геополитическата нестабилност, защото в разделената Америка липсва последователност и решителност да сдържа „силите на глобалния хаос”. И колкото по-дълго продължава безизходицата в Украйна, толкова по-пророческо ще изглежда това предупреждение.

Живеем в епоха, в която много от уж неоспоримите истини в сферата на глобалната политика – насърчаването на демокрацията, липсата на войни между великите сили, относителната стабилност на ключовите региони – биват поставени под въпрос. Което се отнася и за тезата, че политическата система на Съединените американски щати, въпреки всичките си недостатъци и абсурди, в крайна сметка произвежда политики, които тласкат света в положителна посока. Каквото и да се случи през ноември 2024, безизходицата с помощта за Украйна е отрезвяваща, защото дава на приятелите и враговете на Америка предварителна представа, как ще излежда светът, когато Съединените щати спрат да правят това. Очевидно е, че ни очаква много дълъг път надолу.

*Авторът е професор в Школата за международни изследвания на Университета Джон Хопкинис и старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и бюджетни оценки на Института за изследване на външната политика. Анализатор на Blomberg.