Засега за мнозинството жители на такива държави като САЩ, Великобритания, Германия или Франция, остава неясно, как икономическите проблеми, пред които са изправени в момента, могат да се окажат свързани не толкова с войната, колкото с последвалите я западни санкции срещу Русия и ответните контрасанкции. Макар че държавите от Прибалтика, както и Полша и Финландия, имат основания да се опасяват от евентуална руска инвазия, истината е, че основните привърженици и спонсори на кампанията на Зеленски за връщане на окупираните украински територии  - САЩ и Великобритания - никога не са били застрашени от нахлуване на руснаците, дори и в най-напрегнатите периоди на Студената война 1.0.

Президентът на Украйна Владимир Зеленски, който изглежда има още по-хипертрофирана представа за сегашните възможности на Запада, отколкото самите западни лидери, изигра важна роля за това украинската армия да продължи да се сражава. Предложенията му за фактическа капитулация на Русия, представени от него като "условия за постигането на мир", предвиждаха изтегляне на руските войски от всички украински територии, включително от Крим, покриване на всички щети нанесени на Украйна от конфликта, и съгласието на Путин за организиране на съдебен процес против "извършителите на военни престъпления", в който на самия него се отрежда ролята на основния обвиняем.

Изглежда вероятно, че през март 2024 руският президент може да представи нов мирен план, както руснаците вече го сториха през март 2022. Само че сега той ще настоява по-скоро за разоръжаването на украинската армия и за това, в своята външна политика Киев да следва модела на Беларус.

Ако Руската Федерация се съгласи на нещо по-малко след претърпените загуби на хора и средства, това би вдъхновило националистите-русофоби в Украйна да направят онова, което бяха готови да сторят в началото на 2022, а именно - да атакуват контролираните от промосковските сили територии в източната част на страната, което Путин се стремеше да предотврати, нападайки първи.

По-важното за Индия обаче е, че сегашната ситуация работи за укрепването на руско-китайския алианс в чиито рамки Москва рискува да се превърне в своеобразенв васал на Пекин.

Ако индийският премиер Нарендра Моди успее да накара САЩ да разберат, колко е глупаво и опасно Русия да бъде тласкана към това и да го убеди, че следва да се работи за постигането на споразумение между Москва и Вашингтон, той със сигурност би бил достоен за Нобеловата награда за мир. Предвид "путинофобията" на Байдън обаче, подобна дипломация вероятно ще е по-подходяща за Тръмп, чиито шансове да стане отново президент на САЩ не са за подценяване.

По примера на лансираната от Индия инициатива за киберсигурност Тайван-Индия-САЩ, която е от голямо значение за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион, днес е изключително важно да бъдат предприети дипломатически усилия за формирането на триумвират Русия-САЩ-Индия, който да замени сегашния руско-китайски алианс. През по-голямата част от Студената война 1.0, Китай действаше на страната на САЩ против СССР. Логиката на сигурността в сегашната Студена война 2.0 диктува обединяването на усилията на Делхи, Вашингтон и Москва за борба против експанзионизма на Китай в Евразия и Индо-Тихоокеанския регион.

* Авторът е професор по геополитика в Университета Манипал в Джайпур, Индия, анализатор на The Sunday Guardian