20
Съб, Юли
26 Нови статии

Защо постоянно грешим в разбирането си за Русия

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 4 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда неактивна
 

Сред най-често използваните аргументи в подкрепа на продължаването на западната помощ за Украйна е, че това е много евтин начин да се навреди на Русия. Тоест, защо да не позволим на бедните, нещастни украинци да умират за нас?

В тази логика има отвратителен цинизъм, освен това тя поражда един много важен и фундаментален въпрос: защо толкова искаме да навредим на Русия? Та нали това вече не е Съветския съюз - нито в идеологическо, нито в икономическо, нито във военно отношение.

Разпадането на СССР през 1991 беше свързано с две ключови специфични събития. На първо място, Съветският съюз беше последния пазител на царската империя. Това бе последната от европейските колониални империи от ХІХ век. Тя просъществува по-дълго от британската, френската или испанската империи - отчасти заради това че представляваше огромен сухоземен масив с вътрешни, а не с морски комуникации, а отчасти заради идеологическата устойчивост и произтичащите от нея безпощадни действия на управляващата Комунистическа партия. Когато централна власт отслабна, неруското население в такива съветски републики като Казахстан, Узбекистан и Армения започна да претендира за суверенитет. В резултат Русия загуби 25% от територията си и 50% от своето население.

Второто мащабно събитие беше опитът на Борис Елцин да приключи с марксисткото минало на страната.

Съветският съюз беше създаден от революционерите болшевики през 1922. Той следваше принципите на Карл Маркс и Владимир Ленин и агресивно ги разпространяване по целия свят. Тези принципи включваха премахването на по-голямата част от частната собственост, забрана на всички религии и политически институции, които не се контролират от Комунистическата партия. Те се насаждаха с голяма жестокост, която - както често се случва - се оправдаваше с твърдението, че причиняваните от държавата страдания ще позволят изграждането на "светло бъдеще" за нейното население.

Съветският съюз беще една от най-неограничените диктатури, които светът познава. Цялата политическа власт беше конценстрирана в ръцете на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Партийните членове контролираха правителството в Москва и всичките 15 съюзни републии. Партийните комитети осъществяваха ръководството и контрола във всички промишлени предприятия, обществени, политически, образователни и научни институции. Всеки, който искаше да заеме ръководна длъжност в някоя сфера трябваше да бъде партиен член.

През 1991 тази основана на страха и централизираното планиране тоталитарна система рухна. Контролът на Комунистическата партия върху държавните учреждения беше прекратен. Днес в Русия има изборен парламент, в който партията на Владимир Путин "Единна Русия" разполага с 325 от обшо 450-те депутати. Останалите 125 са поделени между четирите основни опозиционни формации. Както отбеляза през 1998 забележителният познавач на Съветския съюз Джордж Кенан, "по време на студената война нашите разногласия бяха с комунистическия режим. Сега обаче обръщаме гръб на същите тези хора, които осъществиха най-великата и най-безкръвна революция в историята, сваляайки този съветски режим".

Съветското правителство затвори хиляди църкви и конфискува собствеността на стотици манастири. Десетки хиляди свещеници, монаси и монахини пострадаха, а немалко от тях бяха екзекутирани.

Постсъветското руско правителство премахна повечето ограничения върху религиозната дейност. Църквите, синагогите и джамиите бяха върнати на вярващите. Отново бяха открити манастирите и семинариите. Според проучване на независимия Левада център, днес 71% от руснаците се смятат за православни християни, а 5% - за мюсюлмани.

В Съветския съюз имаше централизирана планова икономика, в която средствата за производство бяха държавна собственост. Правителството конфискуваше частна собственост без каквато и да било компенсация, определяще цените, владееше всички банки и контролираше стриктно пазара на труда. Голяма част от произведеното зърно се изнасяше, а валутата не беше свободно конвертируема. Безработицата се смяташе за престъпление. Онези, които нямаха постоянна работа, биваха изпращани в трудови лагери. Селяните, на които революцията обеща земя, си останаха крепостни, но вече в съветските колхози.

В постсъветска Русия по-голямата част от икономиката е в частни ръце. Рублата е конвертируема, зърното се изнася, а не се внася, а търговията с външния свят значително нарасна. Държавната собственост стана обект на масова приватизация. Този процес беще неефективен и често дори криминален, но сложи край на централизираното държавно планиране. Цените в постсъветска Русия се определят от търсенето и предлагането, банките са приватизирани, а работната сила се разпределя на пазарен принцип. По данни на Международния валутен фонд (МВФ), днес държавните разходи в Русия са същия процент от БВП на страната, като този в САЩ.

Когато последният съветски лидер Михаил Горбачов дойде на власт през 1985, съветският БВП на глава от населението беше малко над 1/4 от този на САЩ. Само високопоставените членове на Комунистическата партия имаха жизнено равнище, съпоставимо донякъде с това на Запад. Повечето руснаците живееха в бедност или близо до тази черта. Днес обаче МВФ оценява руския БВП на глава от населението на 35 300 долара. Тоест, в момента Русия е държава със средно ниво на доходи, като този икономически успех до голяма степен обяснява и популярността на нейния президент Путин.

Съветският съюз беше една от най-милитаризираните държави в историята и, заедно със съюзниците си от Варшавския договор, представляваше реална заплаха за Западна Европа. През 1991 числеността на съветската армия беше 3,7 млн. души, а страната изразходваше за отбрана 17% от своя БВП. Преди началото на войната в Украйна числеността на армията на Руската Федерация беше по-малко от 1/3 от онази на СССР. През 2022 руският военен бюджет достигна 81,7 млрд. долара, докато този на САЩ достигна 858 млрд. Ако изключим Сирия, Русия няма военни бази в чужбина, освен остарелите и обекти в бившите съветски републики. В същото време САЩ поддържат над 900 военни бази, пръснати из целия свят. Организацията на Варшавския договор се разпадна през 1991, а много от бившите и членове след това влязоха в НАТО.

Преди повече от година написахме в Newsweek, че по много причини шансовете на Украйна да победи Русия са същите като тези на Мексико да разгроми САЩ. Тогава ни се подиграваха, но прогнозата ни се оказа доста точна. Написахме също, че с течение на времето на американските данъкоплатци ще им омръзне да плащат пенсиите на украинските държавни чиновници. И ето че наистина им омръзна да го правят.

Истината е, че Западът подкрепи губещата страна в тази ненужна война, която отне живота на хиляди руснаци и украинци. И въпросът сега е, на какви следвоенни отношения с Руската Федерация биха могли да се надяват Съединените щати и техните съюзници. Кремъл заяви, че сегашното състояние на тези отношения е паднало "под нулата". А предвид факта, че Русия разполага с най-големия ядрен арсенал в света, това не е никак добро състояние.

Руският президент Владимир Путин е прагматичен националист, а не марксистки идеолог. В неотдавнашната си статия в памет на американския държавен секретар Хенри Кисинджър, Путин посочи, че: "С името на Кисинджър е неразривно свързана прагматичната външнополитическа линия, позволила навремето да бъде постигнато разведряване на международното напрежение и да бъдат подписани изключително важни споразумения между САЩ и СССР, способстващи за укрепването на глобалната сигурност". Подобно заявление е очевидна покана за подобряване на отношенията между Русия и Запада. Русия не е Съветския съюз и такова подобряване би било в наш собствен интерес.

 

* Американски дипломат от кариерата и консултант в сферата на външната политика и международната сигурност

** Бивш ръководител на мисията в посолството на САЩ в Саудитска Арабия, член на Националния съвет за отношенията между Съединените щати и арабския свят, авторите са анализатори на Newsweek.