Потребителски рейтинг: 5 / 5
Наскоро шефът на канцеларията на генералния секретар на НАТО Стиан Йенсен стана обект на множество критики, включително и от шефа си, след като си позволи да коментира възможни варианти за прекратяване на конфликта в Украйна, които не предвиждат пълното поражение на Русия.
Ще припомня, че в цитирано от изданието VG негово изказване на една конференция в Норвегия той заяви: „Не твърдя, че нещата трябва да станат именно по този начин, но предполагам, че възможно решение е Украйна да се откаже от част от територията си, срещу което да получи членство в НАТО”. Разбира се, той добави, че „Украйна сама трябва да реши, кога и при какви условия иска да започне преговори”, което е в рамките на стандартната линия на поведение на НАТО.
Вредата обаче, вече беше налице. Изказването на Йенсен провокира буря от негодувание и осъждане от украинска страна, началникът му Йенс Столтенберг трябваше да дава обяснения, а самият Стиан беше принуден да се извинява за думите си.
Според редица аналитици, които също бяха обект на критика, този гаф е отражение на фактическото прекратяване на публичните дискусии относно вариантите за развитие на събитията в Украйна, при това точно в момента, когато необходимостта от съзидателна дипломация е по-голяма отвсякога.
Западните съюзници и самите украинци възлагаха големи надежди на контранастъплението, което би могло да промени баланса на бойното поле, да разкрие уязвимостта на Русия и да смекчи позицията на Москва в навечерието на евентуалното начало на преговори за прекратяване на военните действия, които продължават повече от година и половина.
Дари най-оптимистичните привърженици на Украйна не вярваха, че тя ще съумее да изтласка напълно руските войски от територията на страната. Сега, на фона на изключително скромните успехи, които украинците съумяха да постигнат в хода на контранастъплението, подобен резултат изглежда още по-малко вероятен.
Според мнозина чиновници и анализатори, ситуацията на бойното поле повдига въпроса, какви точно стъпки могат да бъдат предприети, дори при положение, че в момента нито една от страните не е готова да преговаря. Други пък се опасяват, че прекалено откритият дебат по темата може да бъде изтълкуван от Москва, като доказателство за отслабналата решимост на Запада.
Въпреки това, имайки предвид че дори президентът Байдън твърди, че украинският конфликт най-вероятно ще приключи с преговори, старшият политолог от корпорация RAND Самюел Чаръп, смята, че във всяка демократична държава следва да се водят сериозни дебати относно това, как биха могли да стартират въпросните преговори. Впрочем, самият Чаръп също беше подложен на критики заради твърдението си, че интересите на Вашингтон и Киев невинаги съвпадат и, че е важно разрешаването на конфликта да се обсъжда с Русия. Според него: „Създава се впечатление, при това у все повече хора, че онова, което правим в момента, не сработва. Не се забелязва обаче особен стремеж да се формулира план за по-нататъшни действия, нито пък такъв план да бъде обсъждан, макар че формулирането му е възможно само в резултат на дискусии. Дори липсата на успехи на фронта не накара политическите среди да започнат открито да обсъждат възможните алтернативи. Вместо това, продължаваме да тъпчем на място”.
Тъй като украинското контранастъпление се развива изключително бавно и представителите на американското разузнаване и армията започват да обвиняват украинците за това, западните правителства все по-силно усещат уязвимостта си във връзка с това, че са предоставили толкова много оръжия на Украйна и са внушили толкова големи надежди, както посочва, в частност, бившият служител в американската администрация и професор в Джорджтаунския университет Чарлз Купчан. Според него, американците са разчитали, че украинското контранастъпление би застрашило руското присъствие в Крим и по този начин ще укрепи позициите на Киев на евентуални бъдещи преговори. Това обаче не се случи. Както посочва Купчан: „поради това политическата атмосфера се нажежи, а в същото време и досега, като цяло, продължава да има политическо табу върху трезвото обсъждане на възможния финал”.
Купчан знае, какво говори. През април 2023, съвместно с бившия председател на изключително авторитетния Съвет за международни отношения (CFR) Ричард Хаас, той публикува в списание Foreign Affairs статия, в която двамата призовават Вашингтон и съюзниците му да разработят „план за прехвърляне на нещата от бойното поле на масата за преговори” и, която също им навлече остра критика. Тази критика ескалира след като те, съвместно с бившия американски дипломат в Москва Томас Греъм, осъществиха частни разговори с руския външен министър Сергей Лавров за да проучат възможностите за начало на мирни преговори. Това провокира сериозен резонанс и тъй като тримата участници обещаха да не обсъждат публично разговорите си, според Купчан, общата реакция е много показателна.
„Всяко открито обсъждане на евентуален „план Б” води до политически последици, за което се убеди на собствения си гръб не само Йенсен, но и ние, когато се опитахме да формулираме подобен план – признава Купчан - В отговор, върху главите ни се стовари вълна от критики и обиди. Това, което преди беше частично табу, сега вече е абсолютно табу”. Според него, тъй като в момента контранастъплението се развива изключително бавно, сега е времето да бъдат анализирани възможните алтернативи. Вместо това обаче, Столтенберг и останалите с удвоено усърдие продължават да твърдят, че „ще подкрепяме Украйна толкова, колкото е необходимо”.
Разбира се, преговорите изискват участието и на двете воюващи страни, а в момента нито руският президент Путин, нито украинският му колега Зеленски са готови да обсъждат каквото и да било.
Изглежда, че армията на Путин успешно удържа отбранителните си позиции и според мнозинството анализатори, руският лидер разчита, че в даден момент Западът ще се умори да подкрепя Украйна. Освен това, напълно е възможно, Путин да се надява, че Доналд Тръмп ще се върне в Белия дом.
Тръмп вече обеща да спре да оказва подкрепа на Украйна и да приключи конфликта за 24 часа. Дори и ако не го изберат за президент, той може да се окаже онзи силен глас, който ще убеди Републиканската партия да ограничи обема на военната помощ за Киев.
Впрочем, не е ясно и, дали Зеленски ще може – след огромните жертви, дадени от украинците – да преговаря с Русия, дори ако украинската армия успее да изтласка руските сили до позициите, които заемаха преди началото на войната.
„Никой няма ясна представа за военните цели на противника, които да изглеждат постижими – посочва в тази връзка Купчан – Но и никой не се опитва да ги изясни и тъкмо в това е проблемът”.
Както твърди директорът на берлинския отдел на Европейския съвет за международни отношения Яна Пулерин, германските чиновници търсят решение на конфликта чрез преговори и обсъждат, как Русия може да бъде убедена да седне на масата за преговори. Само че това са само частни разговори, в които участват утвърдени експерти от аналитичните центрове. Според нея: „те са наясно, че не могат да притискат Украйна по какъвто и да било начин, тъй като това ще бъде оценено от Русия като признак за слабост”.
Въпреки това, Пулерин смята, че и Берлин, и Вашингтон имат желание да направят така, че този конфликт да не се окаже безкраен. Това се обяснява отчасти с факта, че политическата воля за безсрочно оказване на военна и финансова подкрепа за Украйна започва да отслабва, особено в средите на десницата и крайната десница, чието влияние нараства.
За мнозина други обаче, предложението Западът да се ориентира към „план Б” и да се опита да разреши конфликта чрез преговори, изглежда преждевременно и дори аморално, както твърди Констанца Щелценмюлер от Института Брукинг. Путин не проявава интерес към перспективата за преговори, а по-младото поколение руски чиновници около него демонстрира още по-твърда позиция, както се посочва и в публикуваната наскоро във Foreign Affairs статия на Татяна Становая – старши научен сътрудник в Берлинския център на Фондация Карнеги.
„Ето защо, всеки който иска да обсъди т.нар. „план Б” с тези хора, следва достатъчно убедително да аргументира своята гледна точка – смята Щелценмюлер – Путин нееднократно е заявявал, че няма намерение да преговаря, освен при собствените си уславия, само че това вероятно би означавало ликвидирането на Украйна. Тоест, в това отношение няма никаква яснота”.
Всеки заслужаващ доверие „план Б” следва да бъде иницииран от големи незападни държави – като Китай, Индия, ЮАР и Индонезия – от които Русия зависи, и в чиито глас би могла да се вслуша, ако призоват Москва да се съгласи да преговаря за мир.
„Именно това са държавите, на които залага и Путин - проължава Щелценмюлер – ние, т.е. Западът не можем нищо да направим или да предложим”.
Ако Париж или Берлин проявят желание да инициират преговори прекалено рано, това вероятно би дало възможност на Путин да се възползва от него в свой интерес, ще провокира разцепление вътре в Запада и ще принуди Украйна да склони на отстъпки, както твърди германският анализатор Улрих Шпек. Според него: „Преминаването към дипломация е едновременно и наша сила, и наша слабост. Ние сме добри в търсенето на компромиси и създаването на коалиции, само че за целта се налага да бъде постигнато съгласие относно основните правила и цели. А трагедията на конфликта в Украйна е, че такова съгласие просто липсва”.
*Авторът е ръководител на кореспондентското бюро на „Ню Йорк Таймс” в Европа
