Потребителски рейтинг: 5 / 5
От началото на войната в Украйна въпросът за размера на руската и китайската икономики – в сравнение със икономиките на западните държави – се оказва от ключово значение. Първочално, мнозина политици сравняваха руския брутен вътрешен продук (БВП) с този на Испания или Италия например, опитвайки се да минимизират глобалното му значение.
Днес обаче, когато ескалиращите геополитически напрежения съживиха блоковете от Студената война, е изключително важно да изясним, какъв е реалният размер и значение на тези икономики. Елементарната статистика за размера на БВП вероятно успокоява Запада, създавайки му фалшиво усещане за сигурност. По този показател западните икономики изглеждат доминиращи, а способността им да налагат санкции - решаваща. Само че зависимостта на Запада от секторите на услугите – и относителната слабост на такива сектори като индустриално производство, минно дело и селско стопанство – говори за наличието на критични уязвимости в производството на стоки и веригите за доставки. В периоди на на мир и свободна и неограничена търговия подобни уязвимости вериятно биха изглеждали маловажни. В периоди на деглобализация, геополитическа конкуренция и конфликти между държавите обаче, тези слабости могат да окажат много силно въздействие, тъй като основните производствени сектори придобиват по-голямо значение. Трезвото осъзнаване на тези реалности предполага преоценка на стратегическата позиция на Запада.
Клопката на показателите на БВП
След Втората световна война, именно БВП е показателят, който обикновено се използва за определяне размера и мощта на една икономика (1). БВП измерва богатството, създадено за даден период, според оценката на пазара. Но въпреки че е важен показател, той не оценява точно реалното богатство (2), нито производствения капацитет на конкретната страна. Поради това, използването му като единствен показател поражда много критики, а за да добием по-точна представа за реалната ситуация често се налага да използваме и други количествени показатели - например обема на производството или износа. За да могат да се сравняват икономиките обаче, показателите трябва да използват обща мерна единица - най-често това е доларът. Очевидно решение в тази връзка е да се използват обменните курсове, валидни за конкретния период. И все пак това на пръв поглед просто решение не е достатъчно добро, тъй като обменните курсове не отразяват непременно икономическата реалност. Както е известно, те постоянно са обект на спекулативните колебания (както нагоре, така и надолу) (3) на паричните пазари (4).
Поради тези причини често се използва методът на паритета на покупателната способност (или ППС) (5), т.е. относителните цени. С други думи, ППС улавя съотношението между относителните цени в национална валута на една и съща стока или услуга в различните държави (6). Разбира се, хипотезата, че потребителите в различните страни биха използвали един и същ продукт, изглежда съмнителна предвид културните особености на потребителите. Следователно, методът на ППС също има своите проблеми и дава потенциални отклонения. Независимо от това, той очевидно е по-достоверен от метода на обменния курс при сравняването на отделните икономики.
Ако анализираме данните за Съединените щати, Германия, Китай и Русия на базата на сравнение на обменния курс (таблица 1) и на ППС (таблица 2), се налагат няколко извода. На първо място, ясно е, че методът на обменния курс значително подценява размера на китайската и руската икономика. Използвайки този метод, размерът на руската икономика се равнява на половината от този на Германия и е около 1,3 пъти по-голям от този на Испания. Що се отнася до Китай въпреки че икономиката му нараства по-бързо, тя се равнява на около 2/3 от икономиката на САЩ през предковидната 2019. Използвайки метода на ППС обаче профилът на руската и китайската икономика се променя драстично. Така, руската икономика почти се изравнява с тази на Германия, докато китайската икономика постига паритет с икономиката на САЩ още през 2016 и оттогава насам демонстрира лека преднина. Несъответствието между метода на обменния курс и метода на паритета на покупателната способност рядко се взема предвид в публикациите, предназначени за широката публика, когато става дума за Китай и Русия. Това обаче може да породи неоправдан оптимизъм относно ефективността на санкциите срещу тези две държави. Всъщност, дори методът на ППС може да не отразява реалните размери и значение на руската и китайската икономика, когато залогът е стратегически и геополитически.
Значението на производствения сектор
Когато изчисленията се правят от гледна точка на реалното производство, БВП обикновено се разделя на различни сектори: селско стопанство (включително горско стопанство и риболов), промишленост, строителство и услуги. Стабилният растеж в икономиката на услугите е основната тенденцията през последните петдесет години в западните държави: секторите на услугите там нарастват по-бързо от производството на стоки и формират все по-голям дял в западните икономики. „Продуктивният“ характер на някои услуги обаче със сигурност е спорен. Така например, авторите на част от проучванията се опитват да включат и „услугите“, свързани с трафика на наркотици или проституцията при изчисляването на БВП (7). Проблемът за реалния принос на някои услуги възниква дори, ако развитието на икономиката на услугите в мирно време е напълно легитимно. Но разсъжденията се променят по време на война или квазивоенен конфликт. По време на война услугите губят значението си за сметка на нарастващото значение на селското стопанство, индустрията и строителството. Освен това е необходимо да се изчисли делът на секторите, произвеждащи стоки в различните икономики, за да се разбере, как точно те се сравняват на практика.
На пръв поглед забелязваме, че Русия е разположена между Китай, където услугите генерират само 49% от БВП, и страни, като Съединените щати, Франция или Италия, където услугите формират поне 75% от БВП. Германия е в междинна позиция, като 69% от нейния БВП идват от сектора на услугите. Позицията на Русия може да се обясни с размера на нейния промишлен и селскостопански сектори – структура, която влияе на нейната реална икономическа тежест, както е показано в таблица 4.
Таблици 4 и 5 показват, че БВП на Русия и Китай се оказват значително по-големи, когато вземем предвид само преките производствени дейности. Така икономиката на Китай става девет пъти по-мощна от тази на Германия и три пъти по-мощна от тази на Съединените щати. Руската икономика, в крайна сметка, изпреварва германската икономика и е повече от два пъти по-силна от френската. Което напълно променя визията ни за тези икономики и е много далеч от твърденията, че Русия се намира на едно и също ниво с Испания или, че Китай все още силно изостава от Съединените щати.
Иновационните индикатори
Разбира се, сравняването на Запада и Изтока по показателите, касаещи реалното промишлено производителност, също има своите недостатъци. То не взема предвид иновациите, които могат да бъдат измерени, макар и не съвсем точно, чрез броя на патентите, подавани всяка година, или чрез съдържанието на авангардни технологии в произведените стоки. Ако се съсредоточим върху патентите – показател, който може да бъде компрометиран поради факта, че разработването на патента и неговото използване не се извършват задължително в държавата на подаване и, че патентите могат да отразяват финансовото използване на интелектуалната собственост, а не реалната иновация – получаваме следната класация на водещите страни в света (8).
По този показател Китай все още е начело с голяма разлика, но Русия се връща на шеста позиция. В по-широк план, общият брой патенти от Китай и Русия е почти двойно по-голям от този от Съединените щати, Япония, Южна Корея, Германия, Франция и Обединеното кралство, взети заедно, което ни дава представа за баланса на силите на този фронт.
Глобалният износ на критични продукти
Последният метод за оценка на мащабите на руската икономика е да се определи мястото на Русия в световния износ на критично важни продукти. През 2019 Русия беше вторият най-голям производител в света на платина, кобалт и ванадий, третият най-голям производител на злато и никел, четвъртият най-голям производител на сребро и фосфати, петият най-голям производител на желязна руда и шестият най-голям производител на уран и олово (9). Основният продукт на руското селско стопанство са зърнените култури; Русия е най-големият износител на пшеница (10) в света и най-големият производител на ечемик, елда, овес и ръж, както и вторият най-голям производител на слънчогледово семе. Разбира се, Русия е и най-големият износител на газ в света (освен това разполага с най-големите резерви) и вторият най-голям износител на суров петрол. Това осигурява на тази страна (отвъд индустриалния й капацитет) централна позиция в търговията със суровини, което обяснява и нейния съюз с Китай. Тоест, всяко прекъсване или рязко намаляване на търговията с Русия вероятно ще доведе до големи сътресения на стоковите пазари. Така става очевидно, защо опитите икономиките на Китай и Русия да се оценяват единствено чрез БВП, използвайки метода на обменния курс, създават подвеждаща представа за икономическата мощ на тези две държави, което пък би могло да попречи на вземането на правилните решения. Елементите на индустриалното производство, които изтъкнахме по-горе, са още по-важни в настоящата ситуация. Въпреки че все още не сме навлезли във военновременна икономика (това не се отнася до Украйна), икономиките на планетата са силно повлияни от днешните геостратегически реалности. Използването на няколко икономически индикатора – и систематичното търсене на индикатори, които са най-близки до реалността – трябва да бъде приоритет, ако искаме да оценим достатъчно точно баланса на икономическата мощ и да вземаме решенията си в съответствие с него.
Бележки:
1 Simon Kuznets, “Modern Economic Growth: Findings and Reflections,” American Economic Review, 63, no. 3 (June 1973): 247–58.
2 J. E. Stiglitz, A. Sen, and J. P. Fitoussi, eds., Rapport de la Commission sur la mesure des performances économiques et du progrès social, Vie Publique, September 15, 2009.
3 Heiner Flassbeck, H. Massimiliano La Marca, eds., Coping with Globalized Finance: Recent Challenges and Long-Term Perspectives (Geneva: unctad, 2007); Lucio Sarno and Mark P. Taylor, The Microstructure of the Foreign Exchange Market: A Selective Survey of the Literature, Princeton Studies in International Economics no. 89 (Princeton: Princeton University, May 2001).
4 Jacob A. Frankel and Harry G. Johnson, eds., The Economics of Exchange Rates: Selected Studies (London: Routledge, 1978).
5 P. Schreyer and F. Koechlin, Parités de pouvoir d’achat: Mesure et utilisations, Cahiers statistiques no. 3 (Paris: OCDE, 2002); Bela Balassa, “The Purchasing-Power Parity Doctrine: A Reappraisal,” Journal of Political Economy 72, no. 6 (December 1964): 584–96.
6 R. Dornbush, “Purchasing Power Parity,” NBER working paper no. 1591, 1985.
7 Sarah O’Connor, “Drugs and Prostitution Add £10bn to UK Economy,” Financial Times, May 29, 2014.
8 “Classement des États du monde par nombre de dépôts de brevets,” Atlasocio.com, June 23, 2020.
9 “Platinum-Group Metals,” U.S. Geological Survey, accessed October 19, 2022.
10 Anatoly Medetski and Megan Durisin, “Russia’s Dominance of the Wheat World Keeps Growing,” Bloomberg, September 23, 2020.
* Авторът е професор във Висшата школа за социални науки в Париж, анализатор на American Affairs.
