Потребителски рейтинг: 5 / 5
С течение на времето много връзки се трансформират от чувство на взаимна признателност към желание да "притежаваш" или поне да контролираш другия. Сегашният ключов момент в традиционна равноправните руско-индийски отношения показва обаче, че те са успели да избегнат този капан.
В изказването си на Индийско-руския бизнес форум, провел се през април 2023 в Делхи, министърът на външните работи на Индия Субраманям Джайшанкар акцентира именно върху този факт, определяйки двустранните отношенията като "едни от най-стабилните“ в глобален план и посочвайки, че днес индийско-руското партньорство привлича толкова много внимание, не защото се е променило, а именно защото не се е променило.
Следва да отбележа, че дори лагерът на „либералните интернационалисти“ в индийските медии и веригата мозъчни тръстове, както и зле информираната част от индийското общество, които доскоро критикуваха индийската позиция относно кризата в Украйна, напоследък осъзнават че на фона на риска от военно противопоставяне между Запада и Русия политиката на Делхи е разумна и балансирана.
Всички признаци сочат, че Вашингтон, откъдето индийските либерални лобисти обикновено черпят подкрепа, също е решил да се примири с недвусмисленото послание на правителството на Моди към Запада, че Индия ще поддържа отношенията с Русия в свой собствен интерес и ще продължи да ги развива по онези направления, които са и изгодни.
В тази връзка ще припомня, как "Гласът на Америка" коментира визитата на 50-членната индийска бизнес делегация, посетила Русия в края на април, с цел за задълбочи двустранните икономически връзки: "Индия и Русия преговарят за подписване на споразумение за свободна търговия... Москва се превърна в най-големия износител на петрол за Индия. Делхи отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия и призовава за разрешаването на конфликта с дипломатически средства. Индиs продължава да разширява икономическите си връзки с Русия, въпреки призивите на Запада да се дистанцира от нея".
Тоест, Индия дава ясен сигнал, че не възнамерява да участва в "играта с нулева сума" и Вашингтон, макар и без желание, признава, че не е в състояние да я накара да се подчини на американската стратегия. Възможно е, поканата отправена от президента Байдън към индийския премиер Моди да посети САЩ през юни, както и решението на американския държавен глава да участва в Срещата на върха на Г-20 в Делхи, през септември, да свидетелстват за креативната реакция на Вашингтон на твърдата позиция на Индия, защитаваща връзките си с Русия. Америка и съюзниците и разглеждат Индия като "балансьор" в Азиатско-Тихоокеанския регион, но вече е съвършено очевидно, че Делхи има далеч по-мащабни планове.
Предложението на Русия да използва огромните си приходи от износа на петрол за да инвестира в индийската индустрия, сделката за използването на руската Система за предаване на финансова информация (СПФС) при осъществяване на трнасграничната търговия, приемането на инийските карти Ru-Pay и UPI (индийския унифициран интерфейс за плащания) в Русия и на руската карта МИР в Индия, пускането в експлоатация на морския коридор Владивосток-Ченай - всичко това свидетелства за стремежа на двете страни да създадат условия за мащабно разширяване на търговско-икономическите си връзки в съвсем близко бъдеще.
Двустранният товарооборот вече надхвърля 45 милиарда долара, което изглеждаше немислимо, преди Русия да обърне гръб на Запада и да започне активно да развива алтернативни партньорски отношения в Азия, за да замени европейските си контрагенти. На свой ред, правителството на Нарендрра Моди бързо се възползва от новата възможност, особено на фона на възстяновяването на индийската икономика след пандемията и свличането на засегнатите от инфлацията икономики на САЩ и Европа към рецесия.
Всъщност, това е отличен шанс за Индия да получи привилегирован достъп до огромните минерални ресурси на Сибир и Далечния Изток, както и до съвременното Елдорадо - руската Арктика. В случая е налице възможност за взаимно допълване, тъй като Индия се позиционира като дългосрочен пласментен пазар за руската добивна индустрия.
Някои индийски анализатори са склонни да приемат американската теза, че Русия се превръша в "младши партньор" на Китай и това ерозира взаимното доверие между Делхи и Москва. Реалността обаче е, че както Русия, така и Китай представляват "държави-цивилизации", чието съседство има сложна история, което просто не им позволява да предпочетат йерархическите отношения, с каквито е свързан всеки официален алианс.
Идеалният варинт за Делхи е формирането на динамичен триъгълник Русия-Индия-Китай (РИК), което би могло да способства за създаване на оптимална среда за нейната външна политика на регионално и глобално ниво. За това обаче пречи наложилата се представа за напрегнатите китайско-индийски отношения, за която способстваха и редица предишни правителства в Делхи. Политиката на сегашния премиер Моди обаче е по-различна.
На свой ред, Русия разполага с достатъчно възможности да вдъхне живот в триъгълника РИК, тъй като двустранните и отношениs както с Китай, така и с Индия се разширяват и задълбочават, въпреки войната в Украйна. Правителството на Моди се стреми на провежда "деидеологизирана" външна политика, основаваща се на националните интереси. Индия е заинтересована от формирането на демократичен многополюсен световен ред. В Москва оценяват това и не се опитват да убеждават Делхи да избере една от страните в сегашния сблъсък.
*Авторът е индийски дипломат от кариерата, бил е посланик на страната си в Турция, анализатор на Indian Punchline
