Потребителски рейтинг: 5 / 5
С течение на времето САЩ свикнаха да използват сила в чужбина. Това обаче невинаги е било така. В периода на формиране на страната, т.е. в началния период на американската държавност, Съединените щати почти не участват в случващото се извън Северна Америка.
В многобройните конфликти по онова време САЩ защитават границите си, водят войни по новите си гранични рубежи и осъществяват експанзия в западна посока. Участието на Америка в Първата и Втората световни войни обаче изведе Вашингтон до позицията на световен лидер и той започна да демонстрира много по-голяма активност в международните дела. След студената война и особено след терористичните атаки от 11 септември 2001, броят на инициираните от противниците на САЩ въоръжени конфликти, в които бе въвлечена Америка, рязко намаля. Съединените щати навлязоха в епоха, в която противниците им ги провокират все по-рядко. Въпреки това обаче, Вашингтон все по-често осъществява въоръжени намеси в чужбина.
Тази тенденция е достойна за съжаление. Примерите са многобройни, достатъчно е да си припомним катастрофалните военни интервенции на САЩ в Афганистан, Ирак и Либия. Прекалено честото исползване на сила ерозира и легитимността на Америка на световната сцена. Дипломатическият корпус и американското влияние в чужбина намаляват, а военното присъствие само се усилва. Международните анкети сочат, че над половината население на планетата разглежда САЩ като заплаха. Не е изключено обаче, че в скоро време ще станем свидетели на промени. Китай се превръща във все по-могъща държава и в тези условия Вашингтон вероятно ще трябва да започне да се въздържа от активно осъществяване на интервенции в чужбина, защото това би могло да доведе до конфликт между двете свръхдържави. И, в крайна смета, то може да застави американското политическо ръководство да заложи на дипломатическите и икономически средства за укрепване на "меката сила" и международния авторитет на САЩ.
Правилата на войната
За да оценим контекста на използването на военна сила от страна на САЩ следва да анализираме условията, при които подобно използване обикновено се приема за легитимно. Според съвременното международно право, чието начало можем да открием още в древността, използването на сила е оправдано при наличието на три фундаментални условия. На първо място, сила може да се използва единствено за самоотбрана или за защитата на напълно невинни странични наблюдатели. На второ място, ако се прибегне до използването на сила, това следва да бъде равнозначен и симетричен отговор. Тоест, ако някой хвърли камък по вас, имате право да му отговорите със същото, но не и да използвате огнестрелно оръжие (макар че и камъкът би могъл да причини смъртоносно нараняване, както и огнестрелното оръжие). На трето място, ответното насилие трябва да е съразмерно, а използването на сила е възможно само дотолкова, доколкото е необходимо за възстановяването на мира. Тоест, ако член на една група нарани член на друга група, пострадалата група няма законно право да убие нападателя. Тези принципи действат и по отношение на използването на сила от страна на държавите, както и на употребата на насилие между хората. Има обаче един латински афоризъм, който много точно отразява трагичната заблуда, характерна за конфликтите между държавите - inter arma, leges silent (когато говорят оръжията, законите мълчат). Най-често тази фраза се разбира така: всичко е позволено, когато става въпрос за живота ти.
В същото време, не всички конфликти са въпрос на живот и смърт. Макар да е спорно, има основания да се смята, че когато оцеляването на държавата е под въпрос, всички правила и ограничения автоматично отпадат. Това обаче се случва изключително рядко и със сигурност не се отнася за конфликтите, инициирани от Вашингтон през последното десетилетие. Съвкупният ефект от тази склонност на САЩ да използват сила, остава незабелязан от американските граждани и техните представители във властта, но се вижда съвсем ясно от противниците и дори от чуждестранните съюзници на Америка. Между 2013 и 2018 изследователският център Pew осъществи серия анкети, които показаха, че през този период имиджът на САЩ рязко се е сринал. Така, през 2013, 25% от чужденците смятат, че американската мощ представлява сериозна заплаха, но само за пет години този показател е нараснал до 45%.
11 септември и еднополюсната инерция
Много от тези промени могат да бъдат обяснени с това, че през 2016 американският президент Барак Обама беше сменен от Доналд Тръмп. Последният се отнасяше пренебрежително към международните нарми и ангажиментите на САЩ към съюзниците им. Той анулира иранската „ядрена сделка” и се отказа от участието на страната в Парижкото споразумение за климата. А агресивните му изказвания по адрес на други държави в социалните мрежи определено усилиха тези негативни представи. Това обаче не е всичко. Има и други фактори, които помагат да разберем, защо днес Съединените щати са по-предразположени към осъществяване на военни интервенции и, защо в резултат от това се промени и световното обществено мнение за американската мощ.
Първият фактор може да бъде определен като "ефектът 11 септември". Той е свързан със склонността за дехуманизиране на противника. Нападенията на дхихадистите-камикадзе срещу цивилно население убедиха мнозина америиканци, включително политическото ръководство на страната, че САЩ водят борба с антихуманен и безмилостен враг. Според тази гледна точка, готовността на чужденци да умират за своята кауза поражда съмнения относно това, дали те са нормални, а следователно и, дали въобще могат да бъдат приемани за хора. И то въпреки, че готовността за рискуваш или да жертваш живота си се смята за героизъм, когато се прави за защитата на САЩ. В речта си за състоянието на Съюза през 2002, т.е. пет месеца след терористичните нападения от 11 септември, президентъ Джордж Буш-младши заяви: "Враговете ни изпращат чужди деца да извършват убийства и самоубийства. Те смятат тиранията и смъртта за свое кредо и дело на живота си". Според Буш, подобни държави и техните съюзници-терористи "формират оста на злото, която заплашва мира в целия свят". Този навик да смяташ противника си за луд и абсолютно различен от нормалните хора, до голяма степен обяснява, защо САЩ започнаха по-рядко да използват дипломатически и икономически средства за да защитят държавните си интереси, предпочитайки вместо това провеждането на силова външна политика. Защото, ако представяш врага си за "смъртоносен природен феномен", очевидно не можеш да преговаряш и да се пазариш с него.
Второто обяснение е свързано с т.нар. "еднополюсна инерция". След разпадането на Съветския съюз и Варшавския пакт през 1991, американските анализатори възторжено обявиха началото на нова ера на неоспоримо господство на САЩ. На страниците на Foreign Affairs Чарлз Краутхамър нарече това „еднополюсен момент”. Подобна характеристика има своите недостатъци, защото истинската еднополярност се базира на способността на конкретната държава да се справи без чужда помощ с всички останали страни от системата. САЩ не бяха способни на това, ето защо е по-правилно балансът на силите след студената война да се квалифицира като „многополюсен”. При това обаче, Съединените щати разполагаха с огромен превес в силите, позволяваща им да водят и печелят войни.
Тази асиметрия подтикваше Вашингтон агресивно да използва въоръжените си сили в чужбина. Създавайки си през годините на студената война навика да се месят във вътрешните работи на другите държави в името на националната си сигурност (което включваше организиране и подкрепа за преврати, поръчкови убийства, намеса в избори и осъществяване на тайни операции), САЩ – след внезапния крах на единствения противник, застрашаващ съществуването им, се сблъскаха лице в лице с нова дилема.
Те можеха да изтеглят войските си от различните точки на света и да осъществят демобилизация, запазвайки само толкова сили, колкото изискваха новите заплахи. Това би укрепило легитимността и имиджа на Америка като световен лидер. Подобно решение обаче, би означало, че САЩ трябва безучастно да наблюдават развитието на старите и нови етнически и граждански конфликти и спорове, ескалиращи в насилие и довели до масови убийства и геноцид в Руанда, Сомалия и на Балканите. Мнозина американски политици и анализатори повярваха, ча намесата на Вашингтон в чуждите работи през периода на студената воййна е помогнало на САЩ да победят Съветския съюз. Преодоляването на старите навици е трудно и САЩ, които се самопровъзгласиха за лидер на свободния свят, решиха да продължат да осъществява въоръжени намеси. Но вече не с цел сдържане и разгром на съветския комунизъм, а за защита на човешките права.
Време е да свалим меча
Впрочем, има и друго обяснение за стремежа на САЩ да разширяват военните си интервенции в чужбина. Когато все още съществуваха Съветският съюз и Организацията на Варшавския договор, силовата външна политика беше ограничавана от страха от ескалация на конфликта, който би могъл да завърши с глобална термоядрена война. Временното прекратяване на съперничеството между великите държави след разпадането на СССР и преди възхода на Китай, даде на САЩ сила и смелост и те започнаха по-често да рискуват, използвайки сила в чужбина.
В този момент обаче, Китай започна да увеличава военните си възможности, да укрепва своята икономическа мощ и да разширява международното си влияние. Това принуди САЩ да започнат да демонстрират по-голяма сдържаност. Подобни промени могат да доведат до това, Америка да се върне към своите традиции на дипломатическа и държавническа мъдрост, използвайки на първо място именно тези инструменти и оставяйки военната сила за най-краен случай.
Това би било правилно решение, по три причини. На първо място, макар че САЩ имат проблеми с легитимността, ситуацията при Китай е още по-лоша. Китайският лидер Си Дзинпин се превърна в своеобразен диктатор и стартира мащабно военно строителство, осъществявайки агресивна намеса в Индо-Тихоокеанския регион. През 2020 Китай съзнателно премахна специалните права на Хонконг, а в момента втвърдява реториката си по отношение на Тайван , да не говорим за провежданите в региона военни учения. С тези свои действия Пекин сериозно ерозира международния си имидж. САЩ биха могли да се възползват от този усилващ се дефицит на легитимност на Китай, като най-добрият начин за това в сегашната ситуация е да възстановят силните си регионални алианси.
На второ място, усилването на Китай налага определени ограничения върху действията на САЩ на международната сцена, защото те са свързани със сериозни рискове и вреди за самата Америка. Разбира се, има шанс, че САЩ ще действат по-напористо и агресивно против Китай за да запазят глобалната си хегемония. Но, ако Вашингтон започне да провежда по-предпазлива външна политика, това ще намали вероятността САЩ да участват в нови международни конфликти. По този начин, Америка ще може по-добре да гарантира собствената си сигурност, както и сигурността на световната общност.
И накрая, ако САЩ ограничат демонстрациите на военната си мощ, това ще промени в положителна посока, представите за американската мощ и влияние. Руската Федерация се убеди на собствения си гръб, че неизползваният силов потенциал е много по-ефективна сдържаща сила, в сравнение с използването на военната мощ, водещо до големи човешки жертви и икономически разходи. Вашингтон следва да ревизира възгледите си относно използването на сила в чужбина и през следващите години да заложи най-вече на дипломацията.
* Професор по международна политика и директор на Центъра за стратегически изследвания в Училището по право и дипломация „Флетчър” към Университета „Тъфтс”
** Доцент в Университета на Бриджуотър, двете са автори на книгата "Да умреш от меч: милитаризацията на американската външна политика" и анализатори на „Форийн Афеърс”
