19
Сря, Юни
8 Нови статии

(Не)възможното "гръцко Косово"

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

На фона на продължаващата конфронтация между Косово и Сърбия, малцина наблюдатели обръщат внимание на рязкото изостряне на отношенията между Гърция и Албания, което според някои експерти би могло дори да ескалира във военен конфликт. В тази връзка те посочват, че в последно време Тирана отделя все по-голямо внимание именно на гръцкия вектор на албанската геополитика.

В същото време албанските власти продължават да се ограничават с демонстрации на „съчувствие” към сънародниците си в Косово, във връзка със сблъсъка им със сръбското малцинство в северната част на страната. Което пък дава основания за предположения, че Тирана изглежда смята за необходимо запазването на статуквото в отношенията със Сърбия (ще припомня, че двете страни са в основата на инициативата  за т.нар. Западнобалкански Шенген), именно във връзка с ескалирането на конфронтацията с Атина.

С други думи, Тирана отново дава на Прищина да разбере, че случващото се в момента в Косово не е първата и грижа. Затова пък, в навечерието на провелата се в началото на декември 2022 в албанската столица конференция „ЕС – Западни Балкани”, албанския премиер Еди Рама си позволи груби нападки срещу Гърция, които в друга ситуация бихо могли да доведат дори до скъсване на дипломатическите отношения между двеге страни.

Паралелно с това, в редица албански медии се появиха публикации, касаещи „несправедливо прокараната” албанско-гръцка граница и притесненията, на които уж са подложени албанците в граничните зони на Епир, Северозападна Гърция. Както е известно, албанското име на региона е Чамерия. На свой ред, от гръцка страна периодично напомнят за притесненията на гръцкото малцинство в Южна Албания.

Еди Рама, в частност, обвинява Атина, че: „Гърция беше уличена в много мошеничества. Тя взе пари от Европа, преживя период на разкош, но в крайна сметка това приключи много зле (очевидно Рама има предвид изключително тежката финансова криза, която преживяха гърците – б.р.). Ние обаче не трябва да постъпваме като нея”.

Показателно е, че отговорът на гръцкия му колега Кириакос Мицотакис беше значително по-умерен: „Желанието ни е да насочим двустранните отношения към още по-голямо сближаване. Продължаваме да подкрепяме стремежа на Албания да стане член на Европейския съюз”.

Мнозина анализатори обясняват „меката” позиция на Атина с изострянето на турско-гръцките отношения заради запасите от енергоносители в шелфа на Егейско море и някои крайбрежни острови. Тоест, Гърция не иска да рискува да влезе в конфликт на два фронта.

Тук е мястото да припомня, че поредният кръг от преговорите за морската граница между Албания и Гърция, който се проведе през октомври 2022 в Прага, приключи без резултат. Както е известно, северните острови от гръцкия Йонийски архипелаг – Корфу, Ериксос и Видал, са разположени съвсем близо до бреговете на Южна Албания.

По време на комунистическата диктатура в Албания (1947-1990) и особено от началото на 60-те години на ХХ век, Атина избягваше да се конфронтира с Тирана за тези граници, които Албания успя да прокара (предимно в своя полза) още в средата на 60-те. Тъй като конфронтацията на сталинисткия албански режим със Съветския съюз и Титова Югославия, беше от полза за Запада, тогава гърците бяха посъветвани от САЩ да отстъпят и да не възобновяват морския спор с Тирана.

Все пак, в края на 90-те години, Албания склони да преговаря за демаркирането на тази граница и през 2009 двете страни подписаха споразумение за това. От няколко години насам обаче, Еди Рама продължава да твърди, че в резултат от това споразумение, Гърция „незаконно” е получила 225 кв. км от албанската акватория.

Впрочем, навремето Конституционният съд на Албания подкрепи тази позиция и, когато Еди Рама стана премиер през 2013, териториалните спорове отново ескалираха. В резултат, през 2021, и двете страни обявиха, че ще поставят въпроса пред Международния съд в Хага. Въпреки това, и до днес липсва окончателно решение по него.

Напрежението се покачва не само заради все по-честите взаимни обвинения относно притесненията на албанското и гръцкото етнически малцинства в двете страни. През ноември 2018 Гърция поиска териториално-национална автономия за гърците от Южна Албания, което наброява 80 хиляди души.

Впрочем, същите претенции изразяват и управлеващите в Тирана относно Чамерия, където живеят над 160 хиляди етнически албанци. При това, в тези райони на Албания и Гърция отдавна действат нелегални сепаратистки групировки – в Епир например, от 2001 насам съществува т.нар. „Армия за освобождение на Чамерия”.

В тази връзка ще напомня, че цялата област Чамерия е била част от Албания в периода 1912-1918, както и през 1941-1943, т.е. по време на италианската окупация на Албания и Западна Гърция, включително на Йонийските острови.

С други думи, граничната зона на Албания и Гърция рискува постепенно да се превърне в своеобразен аналог на междуетническия конфликт в Косово, а конфронтацията между Белград и Прищина - да се повтори в отношенията между Атина и Тирана.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите