Краят на господството на долара?

В частност, САЩ и техните съюзници замразиха по-голямата част от валутните резерви на руската Централна банка и прекъснаха достъпа на някои други руски банки до системата SWIFT за обмен на междубанкова финансова информация за международни транзакции. Така светът научи една нова дума – de-SWIFTING, а финансовата система се сдоби с невиждано до този момент оръжие.

Все още е рано за оценка на въздействието и ефективността на санкциите срещу Русия. Засега не се забелязват признаци за решаващото им влияние върху режима или политиката на президента Владимир Путин. Въпреки това, в дългосрочна перспектива, на руската икономика вероятно ще бъде нанесен сериозен ущърб.

В същото време обаче, въздействието на западните санкции се разпространява не само върху Русия и Беларус, които са непосредствените им мишени. Други държави също се питат, дали няма да бъдат отрязани от финансовата система, основаваща се на американския долар, ако правителствата им дръзнат да пресекат „червените линии” на САЩ. Саудитските и китайските политици например, отдавна се безпокоят заради уязвимостта си пред американските финансови санкции.

Възможното разпространение на китайската версия на SWIFT

Не знам, дали има китайски еквивалент на понятието de-SWIFTING, но бившият управител на Китайската народна банка Джоу Сяочуан, след като анализира рисковете пред страната му във връзка със санкциите на САЩ, се обявява за контрамерки под формата на разширено използване на юана на световните пазари. Впрочем, други експерти също смятат, че ако Пекин предприеме някакви действия срещу Тайван, западните държави ще наложат аналогични на антируските санкции и срещу него.

През последните години Китай предприе редица стъпки за ограничаването на този риск. Така например, китайците създадоха собствена система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS), която използва същия формат на финансова информация, както и SWIFT, и вече предлага на участниците си трансгранични плащания в юани. CIPS бързо се разширява и в нея активно участват и големи западни банки. Преди началото на войната в Украйна обаче, обемът на обмена на финансова информация беше под 1% от този на SWIFT. Ако отрязаните от SWIFT руски банки преминат към CIPS, броят на операциите ще нарасне, но обемът на транзакциите все още ще е прекалено малък, затова най-вероятно не бива да се очакват някакви сериозни промени.

В момента CIPS не представлява сериозна заплаха за глобалната хегемония на западните платежни системи, но развитието на китайския цифров юан може да се окаже по-сериозно предизвикателство.

Както е известно, в момента много централни банки проучват възможността за въвеждане на цифрови валути (Швеция, която драстично ограничи наличните плащания,  изпреварва останалите в това отношение), като безспорен лидер сред големите държави в тази сфера е Китай.

Бахамският пясъчен долар може да претендира, че е първата изцяло дигитална национална  валута, но едва ли може да се смята за сериозна конкуренция на американския долар.

Възможният край на хегемонията на долара

Централните банки в Европа и САЩ се придържат към предпазлива позиция по отношение на цифровите валути. Освен техническите въпроси, съществуват сериозни проблеми с конфиденциалността. На вложителите едва ще се хареса идеята, че централните банки ще контролират всички пари, които те харчат. Тези опасения са по-малко актуални по отношение на Народната банка на Китай. В последния доклад на Института „Хувър” за перспективите на цифровия юан, последиците от въвеждането му се характеризират като „огромно усилване на авторитарното управление”. Въпреки това, от гледната точка на Запада, международните последици ще се окажат по-сериозни, отколкото проблемите с вътрешния контрол.

Китайското лидерство в сферата на цифровите валути може значително да разшири използването на юана извън пределите на страната, а държавите, които участват в суперпроекта на Пекин „Един пояс, един път”, ще бъдат стимулиране да използват китайската валута.

В доклада на Института „Хувър” появил се малко преди началото на украинската криза, се твърди, че ако Китай успее да улесни „юанизацията” (друг нов термин за експертите) на глобалните търговски потоци с помощта на цифровите валути, способността на САЩ ефективно да използват такъв инструмент като финансовите санкции силно ще намалее.

Както е известно, Съединените щати имаха значителен принос за развитието и разпространението на частните криптовалути. Това е спекулативен инструмент с високи транзакционни разходи и потенциал за нелоши печалби за опитните спекуланти. Тук лидерските позиции на Китай се дължат на евтините платежни системи, които намаляват разходите за трансгранични операции между физически и юридически лица в реалния сектор на икономиката. Този факт впрочем, заслужава специално внимание.

Мнозина, включително и авторитетни икономисти, прогнозират неизбежната според тях  „смърт на долара”. Вярно е, че делът му в общия обем на световните валутни резерви е намалял от 71%, през 2000, до по-малко от 60% днес. Все пак, доскоро не се забелязваха сериозни признаци за край на господството на долара, но тази тенденция се промени. Усилването на финансовите санкции, като оръжие на САЩ и Запада, създаде нови стимули за Китай и редица други държави да търсят начини за минимизиране на аналогичните мерки, предприети срещу тях. Което пък означава, че е напълно възможно да станем свидетели на сериозни и дългосрочни последици от това за глобалната финансова система, които при всички случаи няма да са от полза за хегемонията на долара.

*Авторът е известен британски икономист, президент на NatWest Group, бивш директор но London School of Еconomics и професор в Paris School of International Affears. Статията е публикувана в специализираното японско издание Toyo Keizai Weekly