Както е известно, през юни 2015 ЕС стартира операция срещу трафикантите на нелегални мигранти от Северна Африка. Брюксел увеличи драстично усилията си в тази посока след като през 2015 в Средиземно море потънаха няколко големи кораби с имигранти. По данни на ООН, от началото на годината в резултат от това са загинали над хиляда души.
През първия етап на операцията в нея ще бъдат ангажирани военни кораби, самолети, хеликоптери и безпилотни летателни апарати, които да събират информация за нелегалните трафиканти на хора. Вторият етап включва проверката на подозрителните кораби и лодки, плаващи без опознавателен флаг. На третия етап е възможно военни кораби на ООН да се появят в териториалните води на Либия, макар че това ще изисква предварителното съгласие на местните власти, както и съответната резолюция на Съвета за сигурност.
Такава резолюция обаче все още не е приета и съвсем не е сигурно, че може да стане факт. Руските представители в ООН например, многократно декларираха, че задържането на кораби в международни води противоречи на международното право. Както заяви в тази връзка говорителят на президента Путин Дмитрий Песков: "Въпросът за легитимността на обявените и дискутирани действия продължава да е актуален. Тепърва следва да се изясни, доколко подобни действия съответстват на принципите и нормите на международното право, особено ако се предприемат без съответните решения на Съвета за сигурност". Към сходна позиция впрочем, се придържа и Пекин.
Тук е мястото да напомня, че мащабното нарастване на броя на имигрантите стана факт след свалянето на режима на Кадафи в Либия (осъществено с активната намеса на самите европейски държави) и началото на гражданската война в Сирия. По данни на ООН, в момента в света има 59,5 млн. бежанци, половината от които са деца. Само през миналата 2014 бежанци са станали над 14 милиона души. Сред факторите за това бяха ескалацията на гражданската война в Сирия, както и началото на кръвопролитните конфликти в Украйна, Централноафриканската република и Конго.
За сравнение, преди десет години на планетата е имало 37,5 млн. бежанци. Между другото, най-много молби са получаване на бежански статут през 2014 са били подадени в Русия, където към Федералната миграционна служба са се обърнали 275 хиляди души, почти всички бягащи от Украйна.
Мащабите на миграционния поток
Разбира се, само част от бежанците се заселват в ЕС, но броят им постоянно нараства. Освен това към Стария континент се насочват не само бежанци, но и жители на бедни държави, търсещи по-добър живот. През 2014 на територията на Съюза са пристигнали 280 хиляди нелегални имигранти (а около 5,5 хиляди са се удавили в Средиземно море). Това е със 180% повече, отколкото през 2013. Рязко е нараснал и броят на молбите за политическо убежище. Така, през третото тримесечие на 2014 броят на молбите за убежище в държавите от ЕС е достигнал 164 хиляди, като повечето от подалите ги са сирийци (или се представят за такива).
Според британския министър на отбраната Майкъл Фелън, през 2015 броят на пристигашите по море в Европа нелегални имигранти ще надхвърли 500 хиляди (според други обаче, броят им ще варира между 800 хиляди и един милион). В тази връзка той призова "да прекъснем връзката между спасяването на хора в Средиземно море и разселването им, защото те ще продължат да пристигат, ако вярват, че ще бъдат разселени в Европа".
Не само Великобритания обаче се обявява против заселването на мигрантите. Така председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер лансира идеята за въвеждане на имигрантски квоти за страните от ЕС, съобразени с техния БВП, числеността на населението им, нивото на безработицата и други фактори. Това обачи породи бурно възмущение в редица европейски държави - в Словакия например, през юли 2015 се проведе масов митинг против миграционната политика на Съюза, чиито участници влязоха в сблъсъци с полицията.
В същото време, според редица анализатори, от чисто хуманитарна гледна точка, успехът на сегашния план на ЕС за борба с миграцията е под много сериозен въпрос, тъй като е изключително трудно хората, бягаши от войните в своите страни, да бъдат накарани отново да се върнат там, където ги очакват само смърт и лишения, да не говорим, че това би било в разрез с прослувите либерални ценности. По-важното обаче е, че именно държавите от ЕС провокираха с действията си сегашната ситуация, когато огромни бежански потоци се насочват през Средиземно море към Европа. Както е известно, те подкрепиха военната операция срещу диктатора Кадафи, унищожавайки един от най-устойчивите и икономически ефективни режими в Африка, и дестабилизираха целия Близък Изток. Тоест, Съюзът сам разпали войната до собствените си граници, а сега, вместо да работи за възстановяването на Либия и другите държави от региона, използвани в миналото като своеобразна преграда пред потока от нелегални имигранти, се опитва да реши въпроса по невъзможния начин.
Истината е, че имигрантският проблем е в състояние да застраши самото съществуване на ЕС. Както е известно, в момента в рамките на Съюза е налице своеобразно двувластие, т.е. съществуват национални правителства, както и наднационалната власт на Брюксел, опитващ се да диктува на Европа своите правила. Някогашната концепция на генерал Дьо Гол за "Европа на нациите", според която ЕС трябваше да се изгражда като алианс на суверенни национални държави, беше изместена от друга, целяща превръщането на Европа в конфедерация с център Брюксел, който да има решаващата дума по всички ключови въпроси, включително по този за имигрантите. В подобен ултралиберален модел няма място за националните и културни реалности. Това обаче може да доведе до провала на целия европейски проект, защото Брюксел едва ли ще може да подчини напълно всички държави от ЕС. Не е случайно, че Гърция беше на ръба да напусне Съюза или, че Великобритания възнамерява да проведе референдум по този въпрос, като не може да се изключва, че в резултат от него страната ще излезе от ЕС. В тази връзка мнозина анализатори посочват, че Брюксел е прекалил с "централизацията", т.е че ако ЕС се е оказал ефективен като икономически съюз, това не може да се каже за него, в качеството му на политически съюз.
Съществува ли обединена Европа
Всъщност, така наречената обединена Европа не съществува. Вместо това има група държави, опитващи се да диктуват волята си на останалите. Както е известно, ЕС покрива по-малко от половината територия на Стария континент, като само площта на Европейска Русия е по-голяма от тази на целия Съюз. В същото време сегашната концепция за обединена Европа не предвижда алианс между нея и Русия, вместо това напоследък ЕС работи в точно обратната посока, ориентирайки се към открита конфронтация с Москва.
Тоест, на практика, става дума за един по същество Западноевропейски съюз и тъкмо в това е основния проблем. Навремето САЩ се нуждаеха от европейска опора в глобалното си противопоставяне със Съветската империя, затова стимулираха обединяването на Западна Европа. След разпадането на СССР Европа опита да се позиционира като самостоятелна свръхдържава, но Вашингтон се нуждае от ЕС, само и докато той обслужва американските интереси. В този смисъл, сегашната политика на свръхцентрализация се подкрепя от САЩ, докато запазването на широките пълномощия на европейските национални правителства - не.
Да се върнем обаче към проблема с нелегалните имигранти. Както вече посочих, той възникна заради политическото късогледство на самите европейски лидери, които със собствените с ръце разрушиха преградите пред имигрантското нашествие, превръщайки проблема, който и преди това беше достатъчно сериозен, в истински кошмар.
Въпреки това обаче, в момента ЕС повтаря същата грешка и по отношение на Украйна. При това, правителството на Германия например, още в началото беше наясно, за "страничните последици" от свалянето на режима на Янукович. От което се налага изводът, че ирационалните действия на европейските държави, в разрез със собствения им интерес, изглежда се дължат на силния външен натиск на САЩ. Ако някой в Европа смята обаче, че провеждайки сегашната политика в Украйна води борба с Русия, много бърка, защото истината е, че просто обслужва американските интереси. В момента Вашингтон е на път окончателно да премахне опасността ЕС да се превърне в негов икономически конкурент, като не допусне създаването на "Голяма Европа".
Очевидно е, че в сегашния и вид Украйна няма как да бъде интегрирана в ЕС. Затова пък проблемите, които тя поражда за Съюза, са много: тази страна ще трябва да бъде финансово подпомагана, а украинските стоки да бъдат допускани до пазарите на ЕС, въпреки че не отговарят на европейските стандарти. И тези проблеми със сигурност ще се проточат с десетилетия. Що се отнася до мигрантите от Украйна, чиито брой в Европа е вече два милиона души, този проблем безспокои по-малко Брюксел, защото все пак става дума за хора с по-близка култура, при това притежаващи определена квалификация. За разлика от тях, африканските имигранти по правило нямат нито професия, нито образование, да не говорим, че културата им е много далеч от европейската. Въпреки това в Западна Европа няма как да не се опасяват и от неконтролирания приток на украински мигранти. И тъкмо поради това Брюксел не бърза да облекчи визовия режим за гражданите на Украйна, напротив - гледа да го усложни. Просто защото Европа отчаяно опитва да се "затвори" за притока на нежелани чужденци, откъдето и да идват те. Много е вероятно обаче, моментът за това вече да е пропуснат.
* Национален консервативен форум
{backbutton}
