През февруари 2015 известната транснационална консултантска компания McKinsey, чиито централен офис е в Ню Йорк, публикува доклад за ситуацията с дълга в света в края на миналата година. Той е озаглавен "Debt and (not much) deleveraging", т.е. "Дългът и неговото (незначително) съкращаване". Изследването се базира на данните от 47 държави в света, сред които са повечето икономически развити страни (25), както и най-големите развиващи се държави (22), включително бившите социалистически държави, начело с Китай и Русия. Според авторите на доклада, подобен обхват е достатъчен за да се добие пълна представа за ситуацията с дълга в света. Впрочем, това не е първият доклад на компанията McKinsey по темата. Предишните отразяваха положението с дълга в края на 2000 и на 2007. Сегашният доклад отразява ситуацията в средата на 2014. Тоест, можем да оценим промените в тази сфера в рамките на два приблизително еднакви интервала от време: 2000-2007 и 2007-2014.
Таблица 1. Глобалният дълг и основните му компоненти през 2000-2014
2000*
2007*
2014**
Трлн. Долара
%
Трлн. долара
%
Трлн. долара
%
Общо
87
100
142
100
199
100
Домакинства
19
21,8
33
23,1
40
20,1
Нефинансови корпорации
26
29,9
38
26,7
56
28,2
Държавата
22
25,3
33
23,2
58
29,1
Финансовите организации
20
23,0
37
26,0
45
22,6
*края на четвъртото тримесечие; **края на второто тримесечие
През периода 2000-2007 глобалният дълг нараства с 55 трлн. долара. През следващия интервал ръстът му достига 57 трлн. долара. Ако първият период съвпада с фазата на назряване на световната финансова криза, вторият покрива самата криза, излизането от нея и временната стабилизация. Както е известно, световната финансова криза от 2007-2009 беше провокирана именно от бързото нарастване на глобалния дълг. През 2000 той се равняваше на 246% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), а в началото на кризата (според данните, цитирани от McKinsey) нарасна до 269% от БВП. През втория период (2007-2015) нарастването на глобалния дълг в абсолютно изражение дори надхвърли това през първия период (57 трлн. срещу 55 трлн. долара). Паралелно с това, делът на глобалния дълг нарасна до 286% от световния БВП. Авторите на доклада оценявят всичко това като тревожни признаци за надигаща се втора вълна на световната финансова криза
Според тях, основни компоненти на глобалния дълг са дълговете на сектора на държавното управление (т.е. държавният дълг), сектора на домакинствата, сектора на нефинансовите корпорации (т.е. корпоративният дълг) и на финансовия сектор. През 2014 най-голям е бил държавният дълг, следван от дълга на финансовия сектор и на сектора на домакинствата. Показателно е, че в периода 2007-2014 с най-високи темпове е нараствал именно държавният дълг (виж. таблица 2). Средните годишни темпове на нарастването му са достигнали 9,3%, а абсолютният му ръст е бил 25 трлн. долара. На този фон темповете на нарастване на дълга на домакинствата изглеждат доста скромни. Показателно е също, че в предходия период (2000-2007) нарастването на глобалния дълг се е дължало най-вече на финансовия сектор и сектора на домакинствата. Съпоставяйки тези данни, авторите на доклада правят предпазливото заключение, че сегашният ръст на глобалния дълг може да доведе до последици, различаващи се от тези от първата вълна на световната финансова криза през 2007-2008.
Таблица 2. Нарастване на глобалния дълг и основните му компоненти през 2000-2014
2000-2007
2007-2014
Средногодишни темпове на нарастване, %
Абсолютно значение на прираста, трлн. долари
Средногодишни темпове на нарастване, %
Абсолютна стойност на прираста, трлн. долари.
Общо
7,3
55
5,3
57
Домакинства
8,5
14
2,8
7
Нефинансови корпорации
5,7
12
5,9
18
Държавата
5,8
11
9,3
25
Финансови организации
9,4
17
2,9
8
Макар че през 2014 относителното ниво на дълга в света е достигнало 286% от глобалния БВП, нивото на дълга на редица държави е над средното за планетата. В Холандия например, то е 687%, в Ирландия - 681%, в Сингапур - 628%, в Дания - 537%, в Япония - 517%, в Португалия - 439%, във Великобритания - 435%, в Швеция - 415%, в Белгия - 402%, а в Испания 401% от националния БВП.
При водещите световни икономики - САЩ и Китай - нивото на дълга е дори малко по-ниско от средното за света - съответно, 268% и 282% от БВП. В абсолютно изражение, през 2014 общият дълг та Китай е достигнал 28,2 трлн. долара, което се равнява на 14,2% от глобалния дълг. Очевидно е, че ситуацията с дълга в такива страни, като САЩ, Китай, редица европейски държави и Япония, може да окаже силно влияние върху финансовата и икономическа ситуация в света, като цяло.
Привлича внимание фактът, че нивото на задлъжнялост на страните от т.нар. "златен милиард" (т.е. икономически развитите държави) е много по-високо, отколкото на повечето развиващи се държави.
Най-ниско равнище на дълга сред 47-те страни, включени в доклада на McKinsey, има Аржентина (40% от БВП). В групата държави с най-ниско ниво на дълга (в % от БВП) са и Нигерия (49%), Саудитска Арабия (65%), Перу (70%), Колумбия (82%), Русия (88%) Мексико (93%).
Статистиката за дълга на различните държави по света разкрива странна закономерност: колкото е по-високо равнището на дълга на конкретната страна, толкова по-високи са нейните инвестиционни и кредитни рейтинги, определяни от такива агенции като "Стандард енд Пуърс", "Фитч" или "Мудис" ("Голямата тройка"). И обратното, държавите с ниски и дори "неинвестиционни" (т.нар. "боклук") рейтингови оценки от въпросните агенции, с малки изключение, имат твърде скромни дългови показатели. Авторите не акцентират върху тази закономерност, но предвид скандала с понижаването на руския кредитен рейтинг до "неинвестиционен" през януари 2015, докладът на McKinsey нагледно илюстрира "обективността" на въпросните оценки. Тук е мястото да напомня, че най-благополучната, от гледна точка на дълга, държава, присъстваща в проучването на McKinsey, в момента се намира на ръба на фалита.
Специално внимание в доклада се отделя на ситуацията с дълга в Китай. Според авторите му, в тази страна, като никъде другаде, дългът нараства с изключително високи темпове. Така, ако през 2002 китайският дълг е бил 2,1 трлн долара, през 2007 той е нараснал до 7,4 трлн., а през 2014 е скочил до 28,2 трлн долара. Тоест, само в периода 2007-2014 е нараснал четирикратно. Макар в доклада да се твърди, че засега ситуацият с дълга в Китай се "намира под контрол", той може да бъде изгубен буквално във всеки момент. Според авторите, положението с дълга в страната е сериозна заплаха не само за китайската, но и за световната икономика.
Като цяло, те са принудени да констатират, че решенията, взети в разгара на финансовата криза от 2007-2009 за ограничаването и дори съкращаването на отделни видове задължения (на държавата, на корпорациите или на домакинствата и на финансовия сектор), са останали в сферата на добрите пожелания. От 47-те страни, включени в проучването, само осем са съумели да намалят относителното равнище на общата си задлъжнялост (виж. таблица 3).
Таблица 3. Понижаване на относителното равнище на общата задлъжнялост в отделни държави през 2007-2014
% БВП
Спад, проц. пункта
2007
2014
САЩ
277
269
8
Египет
125
108
17
Саудитска Арабия
87
65
22
Румъния
122
111
11
Филипини
129
128
1
Израел
212
190
22
Германия
266
258
8
Аржентина
56
40
16
Както се вижда от таблица 3, най-голям относителен спад е постигнат в Саудитска Арабия и Израел. В абсолютно изражение обаче, най-голямо намаляване на общата задлъжнялост е налице в САЩ. Намаляването на относителното равнище на общата задлъжнялост в страните, включени в таблицата, беше постигнато чрез съкращаване на относителното равнище на различните видове дълг. В Аржентина например - чрез намаляване на държавния дълг и този на финансовия сектор. В Израел - за сметка на намаляване на държавния и корпоративния дълг и дълга на финансовия сектор. В Саудитска Арабия - чрез намаляване, на първо място, на дълга на финансовия сектор и на домакинствата, както и (в по-малка степен) на корпоративния дълг. Нито една държава обаче не е съумяла да постигне едновременно намаляване и на четирите вида дълг (държавен, корпоративен, на финансовия сектор и на домакинствата).
При това, при повечето държави, включени в доклада, се забелязва ръст на относителното равнище на общия дълг (при 39 страни). По-долу може да се види списъкът на държавите с най-голям ръст на относителното равнище на общия дълг през периода 2007-2014 (виж таблица 4).
Таблица 4. Повишаване на относително равнище на общия дълг в някои държави през 2007-2014
% БВП
Ръст, проц., пункта
2007
2014
Ирландия
534
681
147
Португалия
301
439
138
Китай
158
282
124
Гърция
218
322
104
Холандия
587
687
100
Показателно е също, че по темпове на нарастване на общия дълг икономически развитите държави изпреварват развиващите се. Изключение са включените в групата на развиващите се страни Китай, Сингапур, Малайзия и Тайланд. При тези четири държави ръстът на относителното ниво на дълга е надхвърлил 50%. Общият дълг на Русия през 2007-2014 пък е нараснал с 12% - от 73% до 85% от БВП. При това ръстът на руския държавен дълг е бил 3%, на корпоративния - 9%, а на домакинствата - 7%, докато дългът на финансовия сектор е намалял с 4%.
Като цяло, основен принос за нарастването на общия дълг на повечето държави има ръстът на държавния дълг, следван от този на корпоративния.
Двете части на айсберга
Въпреки стряскащите данни за мащабите на глобалния дълг и дълга на отделните държави, които се цитират в доклада на McKinsey, истината е, че повечето от тези данни са непълни и занижени. Всъщност ситуацията е много по-лоша. Най-добрият пример за това са САЩ, чиито дял от глобалния дълг е най-голям.
По предварителни данни на Департамента по финансите, през миналата 2014 държавният дълг на САЩ е достигнал почти 18 трлн. долара, т.е. 110% от националния БВП. В доклада на McKinsey обаче, относителното равнище на дълга на САЩ в средата на 2014 се оценява на едва 89% от БВП (т.е. то е занижено с почти 20%). Причината е, че авторите на доклада концентрират вниманието си единствено върху т.нар. чист държавен дълг, т.е. дългът на централното правителство, което обслужва и погасява задълженията си със средства от централния бюджет. В САЩ това е федералното правителство, което реализира заемите си, най-вече, чрез пласирането на ценни книжа на американската хазна. През 90-те години за обслужване на дълга на централното правителство отиват до 15% от всички разходи на федералния бюджет. Днес този дял е доста по-малък, тъй като - в резултат от реализацията на програмата за количествени облекчения (QE) - лихвените проценти по ценните книжа на американската хазна станаха почти символични (днес за обслужване на дълга отиват 5-6% от бюджетните разходи). Но след пълното прекратяване на програмата за QE бюджетните разходи за обслужване на дълга могат рязко да нараснат. Някои експерти прогнозират, че до 2025 разходите по обслужването на държавния дълг ще надхвърлят 25% от бюджета на САЩ.
В "чистия" дълг на държавата не влиза онази част от държавния дълг, която в САЩ се формира от дълговете на отделните щати, както и дълговете на различните държавни организации, функциониращи автономно от централното правителство и независещи пряко от централния бюджет. В САЩ обаче дълговете на щатите нарастват изключително бързо и крият не по-малки заплахи, отколкото нарастващия дълг на федералното правителство.
Впрочем, има и друг тънък момент: дълговете на централното правителство се разделят на т.нар. публични и на вътрешни. Първите са "пазарни" дългове, свързани с ценните книжа на хазната. Вторите пък са свързани с прехвърлянето на средства "от единия в другия джоб на държавата". Например, прехвърлянето от извънбюджетните фондове за пенсионно, социално или здравно осигуряване към централния бюджет. Рано или късно подобни манипулации могат да доведат до катастрофа, например тотално да изпразнят извънбюджетния фонд за пенсионно осигуряване. В тази връзка, ето какви са данните на Департамента по финансите за държавния дълг на федералното правителство в края на февруари 2015: общият федерален дълг е 18,4 трлн. долара, публичният дълг - 13,04 трлн., а вътрешният дълг - 5,1 трлн. долара.
В доклада на McKinsey се съдържат редица препоръка за ограничаване нарастването на глобалния дълг. Една от тях е да се очертае по-пълна картина на дълга, доколкото сегашната официална статистика не отразява всички видове дългове. Авторите му с основание посочват, че освен официалния държавен дълг (част от който е споменатият по-горе "чист" дълг) съществуват и сериозни дългови задължения на държавата, които условно бихме могли да наречен задбалансови.
Официалните държавни дългове представляват задълженията на правителствата и държавните организации, произтичащи от кредитните договори и пласирането на дълговите книжа. Освен това обаче, държавите имат и дългове, които бихме могли да дефинираме като "социални ангажименти" (social liabilities). Става дума за задълженията на държавите към своите граждани в сферата на пенсионното осигуряване, здравеопазването и помощите за различни категории хора (безработни, бедни, многодетни майки и т.н.). Част от непогасените в текущата финансова година социални задължения се прехвърлят към следващата година, а друга част просто се отписва. Освен това, може да става дума за ангажименти към бъдещите поколения. Изпълненията на такива бъдещи задължения може да предполага създаването на специални фондове с натрупване (бюджетни и извънбюджетни). Изоставането в попълването на подобни фондове също означава ръст на задълженията (дълговете) на държавата.
Преди три години професорът от Бостънския университет Лоурънс Котликоф се опита да изчисли съвкупния дълг на САЩ, отчитайки и социалните задължения на държавата в бъдещи периоди. За целта Котликоф разработва собствен метод за икономически анализ, т.нар. демографски отчет, който предвижда планирането на държавния бюджет, отчитайки бъдещите периоди от време и демографската динамика. В крайна сметка, той стига до извода, че съвкупните дългове на американската държава надхвърлят гигантската сума 220 трлн. долара (оценката е правена в края на 2011). Очевидно, при тази оценка на съвкупния дълг, професор Котликоф е взел предвид и прословувата програма за реформиране на здравната система в САЩ, лансирана от президента Барак Обама. Освен социалните ангажименти, оценката на Лоурънс Котликоф, отчита и ангажиментите по отношение на военните и някои други държавни програми . Тоест, ако американското правителство е отговорно пред обществото и възнамерява да изпълнява финансовите си ангажименти, в обозрима перспектива ще му се наложи радикално да коригира сегашния си бюджет. Въпросната корекция се равнява на поне 12% от БВП (т.е. тя е от порядъка на 1,8 трлн. долара, по оценка на състоянието в края на 2011). Това означава, че държавата следва или да вдигне с толкова данъците, или да намали със същата сума своите разходи. Разбира се, възможна е и някаква комбинация между двете, но според проф. Котликоф, нито едно правителство не е в състояние да осъществи толкова рязък завой в бюджетно-финансовата си политика. Оттук и неговото заключение, което звучи по-скоро като присъда: от гледна точка на състоянието на своя бюджет, САЩ са напълно фалирала държава.
Междувременно, наскоро беше публикувано резюме от доклада на авторитетния вашингтонски Институт Катон. Според него, през 2014 държавният дълг на САЩ в действителност не се равнява на 18, а на 91 трлн. долара. Тази огромна разлика се дължи на факта, че официалните оценки не включват "необезпечените задължения по такива програми като социалното и здравно осигуряване. И макар че те не се отразяват в официалния баланс на страната, въпреки това представляват правни ангажименти на американското правителство. Очакваният дефицит по тези програми увеличава държавния дълг до гигантската сума от 91 трлн. долара" - се посочва в краткото резюме, публикувано от Института Катон. Пълната версия на доклада с всички данни следва да се появи до края на март 2015.
За съжаление, в доклада на McKinsey не се съдържат никакви данни, относно "задбалансовите" държавни дългове на САЩ и другите, визирани в него страни. Става дума за различни гаранции и поръчителства, които се издават от банките и другите финансови компании, както и от корпорациите от нефинансовия сектор на икономиката. В балансовите отчети не се отразяват или се отразяват слабо и операциите с различни производни финансови инструменти (деривативи). Големият обем на "задбалансовите" дългове, оставащи извън полезрението на финансовите регулатори, е и една от причините за финансовата криза, започнала в САЩ през 2007-2008.
Според авторите на доклада на Института Катон, изключително остър проблем на световната икономика и международните финанси е сенческото банкиране. С това понятие се обозначава активността на различни организации, които не попадат в категорията на банките (т.е. на класическите депозитно-кредитни организации) и не влизат в полезрението на органите за банков надзор. По експертни оценки, в много държави по света, по-голямата част от заемите и кредитите не се отпускат от класическите банки, а от подобни сенчески организации. Изискванията и ангажиментите, свързани с операциите на тези неофициални банки, не се отчитат в пълния им обем нито от субектите на икономическата активност, нито от органите за финансов надзор. Авторите на доклада посочват, че сенчестото банкиране се осъществява в особено големи мащаби в Китай, което поражда заплахата там да избухне финансова криза, а това - на свой ред - може да провокира глобална финансова криза.
Основното внимание в доклада McKinsey e концентрирано върху рисковете от възникването на втора кризисна вълна. В по-далечна перспектива обаче се очертава наистина катастрофална криза, породена от неспособността на държавите да изпълняват социалните си ангажименти. В същото време, формулираните от експертите на McKinsey препоръки за недопускане по-нататъшното нарастване на дълга не съдържат нищо ново, в сравнение с това, което вече беше използвано за преодоляването на последиците от първата вълна на кризата. Подводната част на "айсберга" - нарастването на "задбалансовите" държавни и частни дългове, остава извън полезрението им.
Глобалният държавен дълг като основен фактор за дестабилизирането на световната икономика
И така, основният извод, който правят авторите на доклада на консултантската компания McKinsey е, че глобалният финансов дълг се е превърнал в основния фактор за дестабилизирането на финансовата и икономическата ситуация в света. Затова е крайно необходимо спешно да се търсят начини, ако не за намаляването на глобалния държавен дълг, поне за забавянето на неговия растеж. Ако първата вълна на глобалната криза беше провокирана най-вече от бързите темпове, с които нарастваше дългът на финансовия сектор, корпоративният дълг и дългът на домакинствата, втората вълна на кризата най-вероятно ще бъде провокирана именно от нарастването на държавния дълг. Данните от доклада на McKinsey позволяват да направим списък на първите десет държави с най-голямо относително равнище на държавния дълг през 2014 (% от БВП):
Япония (234%), Гърция (183%), Португалия (148%), Италия (139%), Белгия (135%), Испания (132%), Ирландия (115%), Сингапур (105%), Франция (104%) и Великобритания (92%).
Това, че САЩ не влизат в първата десетка, оказвайки се на 11 място с показател 89% от БВП, моментално поражда съмнение тъй като, дори според официалната американска статистика, относителното равнище на държавния дълг на страната още през 2011 надхвърли 100% от БВП, а през 2013 беше 106,6% от БВП. През миналата 2014 държавният дълг на САЩ се е равнявал на 109,9% от БВП.
На другия полюс са страните с най-ниско относително равнище на държавния си дълг (в % от БВП): Саудитска Арабия (3%), Русия (9%), Чили (15%), Аржентина (19%), Перу (19%), Индонезия (22%), Австралия (31%),Китай (31%), Колумбия (32%) и Норвегия (34%).
Както се вижда, в списъка на страните с най-ниско равнище на държавния дълг преобладават развиващи се държави, докато най-високо равнише на държавен дълг имат икономически развитите държави.
Най-голям е държавният дълг на САЩ. По официални оценки, през миналата 2014 той е достигнал 18 трлн. долара. Следват Япония с 10,5 трлн. и Китай с 5,5 трлн. долара. Съвкупният държавен дълг на тези три държави (САЩ, Япония и Китай) е около 34 трлн. долара, т.е. около 58-60% от целия глобален държавен дълг.
За сравнение, в средата на 2014 руският държавен дълг е бил едва 50 млрд. долара, т.е. под 0,1% от глобалния държавен дълг. Това закономерно поставя въпроса, защо рейтинговите агенции от т.нар. "Голяма тройка" дават или заплашват да дадат на страната "неинвестиционен" рейтинг. Докладът на McKinsey показва, че рейтинговите оценки на агенциите от "Голямата тройка" са в почти обратнопропорционална зависимост от равнищата на държавния дълг в съответните страни.
В таблица 5 са показани десетте държави с най-голям прираст на относителните равнища на държавния дълг в периода 2007-2014. В този списък се оказват държавите от т.нар. група PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция, Испания), но съвсем близо до тях са Япония, Италия и Франция. На свой ред, по абсолютен прираст на държавния си дълг САЩ далеч изпреварват цялата група PIGS.
Таблица 5. Страни с най-голям относителен прираст на държавния дълг през 2007-2014
Страна
Дълг/БВП през 2007, %
Дълг/БВП през 2014, %
Прираст, проц. пункта
Ирландия
22
115
93
Испания
40
132
92
Португалия
65
148
83
Гърция
113
183
70
Япония
171
234
63
Великобритания
42
92
50
Италия
92
139
47
Холандия
45
83
38
Франция
66
104
38
САЩ
54
89
35
В таблица 5 пък са показани страните, успели да понижат относителното равнище на държавния си дълг през 2007-2014. Измежду 47-те държави, разгледани в доклада на MсКinseу, такива се оказват само 9. Впрочем, в този списък има само една държава от богатия Север (Норвегия), докато останалите (ако не броим Израел) представляват бедния Юг.
Таблица 5. Страни с относително понижаване на държавния дълг през 2007-2014
Страна
Дълг/БВП през 2007, %
Дълг/БВП през 2014, %
Понижаване, проц.
пункта
Норвегия
50
34
-16
Саудитска Арабия
18
3
-15
Аржентина
33
19
-14
Перу
29
19
-10
Индия
71
66
-5
Индонезия
27
22
-5
Израел
71
67
-4
Турция
39
35
-4
Филипини
43
40
-3
Авторите на доклада предполагат, че през следващите години повечето страни в света ще продължат да увеличават държавния си дълг както в абсолютно, така и в относително изражение. Това се отнася най-вече за т.нар. икономически развити държави. Те биха могли да минат без увеличаване на дълга, ако имаха достатъчно високи и устойчиви темпове на икономически растеж, което би им позволило да обслужват и да погасяват дълговете си. Проблемът обаче е, че много от тези страни (като изключим Ирландия) демонстрират темпове на икономически растеж близки до нулата или дори отрицателни. В тази връзка експертите на MсKinsey се опитват да изчислят темповете на икономически растеж, при които на въпросните държави не би се налагало да прибягват до рефинансиране на старите дългове чрез нови заеми и кредити. Данните за това могат да се видят в таблица 6.
Таблица 6. Темпове на икономически растеж, позволяващи да бъде прекратено по-нататъшното увеличение на държавния дълг
Страна
Фактически темпове на нарастване на БВП през 2014, %
Минимално необходими темпове на нарастване на БВП за преустановяване ръста на държавния дълг, %
Дефицит на прираста на БВП,% (2) – (1)
(1)
(2)
(3)
Испания
-2,3
2,6
4,9
Япония
-5,4
-1,3
4,1
Португалия
+0,1
+3,7
3,6
Франция
-2,3
+0,2
2,5
Италия
+1,7
+3,6
1,9
Великобритания
-2,7
-0,8
1,9
Финландия
-1,6
-0,3
1,3
Холандия
-1,0
0,1
1,1
Белгия
+0,1
0,8
0,7
САЩ
-1,0
-0,8
0,2
Както се вижда от таблица 6, особено трудно е да се откажат от по-нататъшното увеличаване на държавния си дълг на такива страни, като Испания, Япония, Португалия, Франция, Италия и Великобритания. Според авторите на доклада, за целта е необходима радикална трансформация на техните икономики. Те също така намекват, че са необходими и определени решения в международен план, свързани със забавяне на по-нататъшния ръст на държавния дълг за да бъде прекъснат порочния кръг "държавен дълг - икономически растеж". В същото време обаче, стартирането на структурни реформи в икономиката в условията на непрекъснат ръст на държавния дълг е изключително сложно и дори невъзможно. Необходимо е или частично опрощаване на дълга, или налагане на мораториум върху обслужването и погасяването му.
Именно в тази посока впрочем са и предложенията на дошлата на власт в Гърция коалиция между левия блок Сириза и националноконсервативна партия "Независими гърци". Сегашното гръцко правителство опитва да се споразумее с Брюксел за частично опрощаване на държавния дълг (който е почти изцяло външен дълг) и/или налагането на мораториум върху обслужването и погасяването му, докато държавата не успее да извади националната икономика от стагнацията. Според управляващите в Атина, мораториумът може да бъде отменен едва след като икономиката започне да демонстрира ръст от поне 4-5% годишно. За целта обаче, страната трябва да се откаже от драконовите мерки за икономии, които биват налагани на Гърция от тройката кредитори (Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия). Подобни "икономии" дават по-скоро обратен ефект, понижавайки платежоспособното търсене от страна на населението, и задълбочават икономическата стагнация.
* Преподавател в Московския държавен институт за международни отношения
{backbutton}
