Инициативите, лансирани от президента Тръмп през първата година от втория му мандат, смаяха света. Никой не очакваше толкова радикална промяна в политиката на САЩ и мнозина бяха дезориентирани както от съдържанието ѝ, така и от начина, по който се развиваха действията на американското правителство.
В историята обаче рядко ставаме свидетели на истински разриви – по-често виждаме ускоряване или забавяне на протичащите процеси. Нишката се разплита – понякога под повърхността, а понякога разкривайки дългосрочен процес на промяна. Вярата в историческите разриви често произтича от неспособността да се разберат връзките между явленията. Тълкуването им е по-лесно за историците, които постфактум анализират различните епохи и характеризиращите ги промени. По-трудно е това да сторят съвременниците, които преживяват тези процеси в реално време.
Преди няколко години малка група опитни дипломати от средите, които формират елитните държавни служители, лансираха хипотезата, че Съединените щати ще се стремят да повторят опита на Британската общност, с някои специфични модификации.
Днес вече е очевидно, че хипотезата им е напълно основателна. В светлината на последните събития, по-задълбоченото проучване на опита на Британската общност и сравнението с формиращият се международен ред може да се окаже много полезно.
В съответствие с очертания по-горе подход, вниманието не бива да се ограничава до инициативите на администрацията на Тръмп, защото корените на тези инициативи следва да се търсят в най-новата история.
Стълбовете на Британската общност
Британската общност (днес Общност на нациите) се основава на няколко силни страни, свързани с водещата позиция на Великобритания. За разлика от Франция например, Обединеното кралство не представлява централизирана, бюрократична национална държава, Шотландия Ирландия и Уелс разполагат със значителна автономия, а отношенията им с Англия се променят с течение на времето. Централното правителство успява да прокара своите инициативи благодарение на ролята на Короната и контрола и върху стратегическите елементи: въоръжените сили, икономиката, валутата и финансите.
Британската империя притежава най-модерния флот в света, способен да защитава островната нация и да подкрепя външната и политика в световен мащаб. Индустриалната революция започва именно във Великобритания, като първоначално страната разполага с глобален монопол върху съвременното промишлено производство. Това превъзходство и осигурява привилегировано положение в търговията и успешна имперска експанзия.
Специфичното разбиране на разграничението между либерализъм (държава и пазар) и т.нар. laissez-faire (т.е. пазар без държавна намеса) легитимира факта, че в самата Великобритания преобладава либерализмът, докато laissez-faire се насърчава от британците предимно в чужбина. По този начин Великобритания разширява възможностите си за управление по целия свят.
Именно в тези рамки Великобритания успешно развива публично-частните отношения, което води до появата на първите форми на мултинационални предприятия, и защитава конкурентоспособността на британските компании. Британският паунд се превръща в глобално платежно средство и резервна валута благодарение на търговския профицит на Обединеното кралство, конвертируемостта му в злато и ролята на Лондонското Сити като най-развития финансов център в света.
Всички тези силни страни създават самоподдържаща се система, която дава началото на дългосрочен благоприятен за страната цикъл. Британските въоръжени сили смазват всяка съпротива навън, а Британската общност се превръща в крайъгълен камък на международния ред.
Нито една империя обаче не е вечна. Хилядолетният нацистки райх например, се разпада в рамките на едно десетилетие, а по света има безброй подобни примери. Историята представлява неудържим еволюционен процес. Затова нека видим как настъпва края на една толкова мощна система като Британската общност?
Упадъкът на Общността
Упадъкът на Общността на нациите не започва с криза във Великобритания, а е резултат от развитието на останалата част от света. Това е дълъг процес, продължаващ до Втората световна война. Индустриалната революция се разпространява от Великобритания към големите европейски държави, Съединените щати, а по-късно и към повечето останали страни в света. Това постепенно ерозира привилегированото икономическо положение на Обединеното кралсто и способността му да поддържа превъзхождаща останалите военна мощ.
Глобалното развитие подхранва стремежа на все повече страни към автономия, ограничавайки способността на Великобритания да определя международния ред. Образът на кралицата остава върху монетите на Общността на нациите, но гласът на Лондон все повече бива игнориран. Влиянието на Великобритания върху важните решения постепенно намалява, а колапсът настъпва, когато способността на Обединеното кралство да се съпротивлява на нацистка Германия по време на Втората световна война се оказва зависим от помощта на страните от Общността.
Британският паунд постепенно губи статута си на международно платежно средство и резервна валута. С Бретънуудското споразумение тази роля се поема от американския долар. В резултат от това ролята на Лондонското Сити като водещ международен финансов център силно намалява.
Както е известно обаче, институциите често надживяват първоначалното си предназначение, превръщайки се понякога в своеобразни „мозъчни тръстове”, залагащи на богатия си опит от миналото. Това правило се потвърждава на практика, макар и не формално, от Британската общност, тъй като някои държави-членки на Общността започват да играят по-значима международна роля от самото Обединено кралство.
Атлантическият алианс като демократична Американска общност?
Втората световна война утвърждава Съединените щати като водеща световна сила и те поемат ролята, която преди това играе Обединеното кралство. Изглежда логично Британската общност да бъде наследена от Американска общност, тъй като силните страни на САЩ са сходни с онези, притежавани от Обединеното кралство при формирането на първоначалната Общност.
Съединените щати представляват най-напредналата демократична система, със силно федерално правителство, преодоляло ограниченията на малките европейски национални държави и на големите континентални държави, намиращи се в процес на развитие. Благодарение на размера на вътрешния си пазар, САЩ се превръщат в движеща сила на Втората индустриална революция, позволила на промишленото производство да постигне безпрецедентни нива на конкурентоспособност. Това превъзходство им осигурява привилегирована позиция в търговията, бюджетен профицит, ресурси за изграждане на несравнима по мощта си армия и способност за влияние върху международните решения.
Доларът постепенно поема ролята на световна платежна и резервна валута, а Уолстрийт се превръща във водещ глобален финансов център. Историческата роля на Съединените щати обаче е много по-различна от тази на Великобритания. Своеобразно олицетворение на тази разлика е президентът Франклин Делано Рузвелт (1933-1945), решен да използва мощта на нацията, за да изгради един по-добър свят.
В това отношение той е подпомаган от близкия си приятел Жан Моне, продължител на ценностите на Просвещението през ХХ век. Моне, който е един от лидерите на Обществото на нациите през 20-те години на миналото столетие, установява тесни връзки с Рузвелт и американските елити. След избухването на Втората световна война именно той изготвя стратегията на президента за победата в нея. По време на войната Моне обсъжда ролята на бъдещата Организация на обединените нации с Рузвелт, а след смъртта на президента продължава да сътрудничи с неговите наследници, влияейки върху техните решения.
Тук си струва да споделя една лична история. Като много млад участник в процеса на европейско обединение, имах възможността да разговаряам с високопоставен служител на Европейската икономическа общност (днес ЕС), който характеризира ролята на Моне в отношенията със Съединените щати по следния начин: „Преди Кенеди да стане президент, Моне можеше да влезе в Овалния кабинет, без да почука, и щяха внимателно да го изслушат.“ Значението на тези красноречиви думи е ясно: ражда се Атлантическият алианс, а не Американска общност.
Предстои обаче историците да изяснят последствията от това, които сега са по-важни от всякога за европейците.
Упадъкът на Атлантическия алианс
Също както и този на Британската общност, упадъкът на Атлантическия алианс беше свързан с развитието на останалата част на света. Научната революция, осъществена в рамките на Втората индустриална революция, се разви отчасти благодарение на приноса на държави, които доскоро се смятаха за част от „Третия свят“.
Относителната икономическа мощ на западните страни намаля. Ролята на долара намаля. Европейският съюз създаде еврото, но новата валута не промени радикално международния валутен ред.
Националният дълг на САЩ нарасна до нива, несъвместими със способността на Америка да поддържа балансирано глобално развитие. В този контекст възникват две алтернативи: развитие на Американска общност или на Европейска федерация.
Американска общност или Европейска федерация?
В основата на съвременната политика на САЩ са въоръжените им сили. Американските Военноморски сили притежават ниво на мощ, което е безпрецедентно в човешката история, дори спрямо глобалното икономическо развитие. Американските корпорации също са много мощни, макар и в по-малка степен - те са подкрепяни от фискалната политика на САЩ и данъчните облекчения, предоставени им от съюзниците на Америка по искане на Вашингтон. Последните събития показват, че Съединените щати вече са в състояние да създадат Американска общност, макар и под някакво друго име, за да прикрият колониалните си цели.
Истината обаче е, че мощта може да е достатъчна за да командваш, но не е достатъчна за да управляваш. Управлението изисква съгласие. Освен това мощта позволява командване само за кратки исторически периоди. В историята един век е като мигване на окото в човешкия живот.
Ако тези съображения са верни, тогава формирането на Американска общност ще представлява преход към многополюсен ред, а не към нова дългосрочна едноличена доминация. Подобен преход ще включва използването на сила, тъй като именно силата ще бъде неговата основа.
Радикална алтернатива на новата Американска общност на нациите е процесът, водещ до възникване на Световна федерация. Като този процес може да започне със създаването на Европейска федерация, което би променило същността на многополюсния ред в близко бъдеще.
Тази алтернатива следва да бъде ясно дефинирана, а формулировката трябва да гарантира яснота на избора. Преразглеждането на Атлантическия пакт може да доведе до един от два възможни резултата: или до създаване на Американска общност на нациите, или до равноправно партньорство между Европа и Америка, което е възможно чрез създаването на Европейска федерация.
Днес най-могъщите държави се противопоставят една на друга, използвайки сила. Но именно слабата Европа трябва да направи най-важния избор, започвайки със създаването на ново общоевропейско ръководство, способно да взема трудни, но необходими решения.
*Преподавател в Университета на Павия, Италия
