Проектът за изграждане на газопровод Катар-Сирия-Турция цели да осигури доставки на природен газ от катарското находище Южен Парс/Северен купол за Европа, през териториите на Саудитска Арабия, Сирия и Турция.
Проектът за тръбопровода с приблизителна дължина 1500 км и цена 10-12 милиарда долара беше обсъждан за първи път още през 2009 като алтернатива на осъществявания по море износ на втечнен природен газ (LNG) от Катар. Поради геополитическите различия, регионалната нестабилност, несигурността и противопоставянето от страна на тогавашния сирийски режим (според редица анализатори, именно то е станало причина за началото на войната в Сирия, довела до падането на президента Асад в края на 2024), както и обтегнатите отношения между Саудитска Арабия и Катар, не позволиха да се пристъпи към практическата му реализация. И досега по проекта не са подписани обвързващи споразумения, нито пък са проведени мащабни проучвания за неговата осъществимост. А анализът на ползите и рисковете е от ключово значение за определяне на жизнеспособността му.
От края на 2024 обаче, спекулациите за възобновяване на проекта за газопровод Катар-Сирия-Турция нараснаха. Смяната на режима в Дамаск разкри нови възможности за турско-катарско сътрудничество в енергийната област. Освен това, на 13 януари 2026, силите на новия ислямистки режим навлязоха в контролираната дотогава от местните кюрди Североизточна Сирия, превземайки редица градове и поставяйки под контрол нефтените и газови находища.
След преминаването на сирийския енергиен сектор под пълния контрол на сегашното правителство в Дамаск, редица чуждестранни енергийни компании демонстрират желание да разширят присъствието си в страната. В началото на януари 2026 например, Египет и Сирия подписаха два меморандума за разбирателство, касаещи доставки на газ за Сирия от Египет, през Йордания, а на 4 февруари Сирийската национална петролна компания подписа меморандум за разбирателство и с Катар.
Както изглежда, временното сирийско правителство разглежда газопровода Катар-Турция като средство за финансиране на следвоенното възстановяване на страната и икономическото сътрудничество със съседните държави.
Подходът на Катар и Турция
Сред основните фактори за реализацията на проекта са стремежът на Катар да диверсифиира износа си и желанието на Турция да се превърне в транзитен хъб за трафика на газови и енергийни ресурси, изнасяйки газ за Европа.
Чрез проекта за газопровода Катар-Сирия-Турция Анкара се стреми да играе по-значима роля на световните енергийни пазари, в допълнение към преминаващите през турска територия големи тръбопроводи, като TANAP и Турски поток, въпреки значителните разходи за транзит. Освен това, газопроводът Катар-Турция би могъл да служи като своеобразен „предпазен буфер” за Анкара, намалявайки зависимостта ѝ от газовите износители и заобикаляйки Русия и Иран. Междувременно, Турция засилва влиянието си в енергийния сектор на Сирия. След свалянето на Асад, турският министър на енергетиката Берат Албайрактар обяви, че Анкара възнамерява да възобнови строителството на газопровод, който да свърже газовите резерви на Катар с Трансанадолския газопровод (TANAP).
Ще припомня, че през април 2025 се появиха съобщения, че висши турски и сирийски служители са постигнали важно предварително споразумение за възобновяване на строителството на тръбопровода, който ще транспортира огромните запаси от природен газ на Катар до Европа. Освен това, през август 2025, беше открит газопроводът между Сирия и Турция, като това стана в присъствието на сирийски, турски, азербайджански и катарски официални лица. Първата фаза на проекта предвижда транспортирането на 3,4 милиона кубически метра азербайджански газ на ден през Турция до Сирия. Проектът е реализиран с финансовата и техническа подкрепа на катарското правителство. През 2026 Анкара вероятно ще подпише споразумение със Сирия и за проучване на офшорните енергийни ресурси край бреговете на страната. Турция вече заяви, че нейните компании са готови да поемат водеща роля във възстановяването на сирийския енергиен сектор.
Основният стратегически интерес на Катар е разширяването на износа на природен газ за Европа по суша. Страната се стреми да увеличи дела си на европейския пазар чрез активна външна политика и енергийна дипломация, предлагайки своя газ на конкурентни цени. Този подход позволява да бъдат избегнати рисковете, свързани с транспортирането на втечнен природен газ с танкери през Ормузкия проток и Персийския залив.
Ето защо през миналата година Катар разшири двустранните и многостранните газови връзки със Сирия. През март 2025 Катар и Йордания обявиха, че ще изнасят приблизително два милиона кубически метра природен газ на ден за тази страна.
Всъщност, втечненият природен газ ще бъде транспортиран с кораб от Катар до йорданското пристанище Акаба, откъдето ще бъде изпратен за Сирия. През август 2025 Катар, заедно с Азербайджан, Сирия и Турция, обявиха откриването на газопровода Турция-Сирия и началото на доставки на природен газ от Азербайджан за Сирия.
Макар че през януари 2026 катарските власти изключиха скорошното възобновяване на проекта за газопровода Катар-Турция, през Сирия, поради нарастващото напрежение между САЩ и Иран, както и заради проблемите с достъпа до такива ключови точки, като Ормузкия пролив например, в Доха обмисляг и варианти за износ по суша.
Проблемите и перспективите пред проекта
В сегашните условия на политическа нестабилност, регионална конкуренция и разминаващи се стратегически интереси, успехът на проекта за газопровод Катар-Сирия-Турция ще зависи от сътрудничеството на множество регионални и международни играчи.
Търсенето на природен газ от Близкия изток (като транзитно гориво) в Европа зависи и от европейските стратегии за намаляване на въглеродните емисии в рамките на Европейската зелена сделка, развитието на възобновяемитe енергийни източници и инвестициите в нови газопроводи.
Газопроводът Катар-Турция, който би могъл да се превърне в алтернатива на руския газ, доставян в Европа, по-специално през Турция, e очевидна заплаха за интересите на Москва. Освен това, този проект, на практика, заобикаля огромните газови запаси на Иран. В тази ситуация участието на източните газови играчи в изграждането на газопровода Катар-Турция е практически изключено.
Освен това, проектът е изпълнен с рискове като геополитическо напрежение, проблеми относно сигурността на тръбопровода и евентуален спад в търсенето на газ.
Въпросът за сигурността на трасето в Сирия продължава да е актуален. „Ислямска държава” все още присъства в различни части на страната, а и други въоръжени групировки биха могли да саботират газопровода. Сирия все още не е възстановила териториалната си цялост и въобще не е безопасна.
От голямо значение за подобен газопровод с голям капацитет, който би могъл да транспортирал от 30 до 40 милиарда кубически метра газ годишно, е неговата дължина - между 1500 и 1700 километра. Освен това, изграждането такъв тръбопровод ще изисква значителни инвестиции, като все още липсва яснота, кой точно ще го финансира.
Техническите трудности, включително полагането на тръбопровода през пустинята, логистичните пречки, прогнозната цена на строителството от 10-12 милиарда долара, геополитическите проблеми и продължаващата нестабилност в Сирия, подкопават доверието на инвеститорите. Освен това е необходимо Саудитска Арабия и Йордания да дадат безусловно съгласие за реализацията на проекта, в качеството си на първоначални транзитни страни. Което означава сключване на редица двустранни споразумения относно правото на преминаване, използването на помпените станции и граничните пунктове между четири суверенни държави: Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция.
Истината е, че по проекта за газопровод Катар-Сирия-Турция все още не са постигнати подобни обвързващи споразумения, нито е проведено мащабно проучване за осъществимост. А съотношението между ползите и рисковете е ключов фактор за определяне на жизнеспособността на проекта.
Въпросът, как този проект ще взаимодейства с основните регионални и световни енергийни играчи също остава спорен, а от отговора му зависи неговият успех или провал.
Финансовата, екологичната, географската и политическата нестабилност в Сирия, както и промените на световните енергийни пазари, следва да бъдат внимателно анализирани в контекста на осъществимостта на проекта. А при изготвянето на окончателния план за практическата му реализация, трябва да се отчита, че ползите следва да надвишават рисковете.
В същото време, продължаващите проблеми и забавяния в изпълнението на други подобни проекти показват, че рисковете за сигурността и геополитическите рискове също създават несигурност по отношение на проекта за газопровод Катар-Саудитска Арабия-Йордания-Сирия-Турция, който неслучайно беше отлаган многократно.
*Център за енергийни анализи и прогнози
