Както е известно, азербайджанско-руските отношения преминават през трудни времена. В тази връзка ще напомня, че бившият ръководител на администрацията и помощник на азерския президент Гейдар Алиев - Елдар Намазов, многократно и упорито предлага да се помисли за създаването на голяма турска военна база на територията на Азербайджан: „Това решение трябва да бъде взето в близко бъдеще. Тази база ще бъде достатъчна, за да обслужва население от 250 милиона души.
Тя дори може да бъде отдадена под наем на другия ни съюзник - пакистанските военновъздушни сили, които разполагат с ядрени оръжия.“
Според опитния азерски експерт, който се ползва с широк достъп до медиите и обикновено го използва за да изброява подробно всички „вреди”, които уж са нанесли на страната му Руската империя, Съветския съюз и съвременна Русия, Баку е изправен пред нарастващ натиск както от страна на Москва, така и на Техеран - държави, които – както той твърди - представляват пряка заплаха за суверенитета на Азербайджан
Този тип твърдения зачестиха непосредствено след като руското Външно министерство, в едно доста сдържано изявление, обърна внимание на опитите за подкопаване на „стратегически важните“ отношения между Москва и Баку.
Враждебната реторика ескалира след смъртта на двама руски граждани от азербайджански произход по време на акция на правоохранителните органи в Екатеринбург на 27 юни т.г. Баку побърза да осъди действията на силите за сигурност като „извънсъдебно убийство на етническа основа”, а според някои етнически мотивирани местни журналисти, истинската причина за инцидента е била отказът на членовете на въпроосното криминално проявено семейство Сафарови да бъдат изпратени на фронта в Украйна. На свой ред, руските медии изнасят редица факти за престъпната активност, демонстрирана през последните десетилетия от етническите банди на територията на Руската Федерация, а опозиционно настроените коментатори акцентират върху широките бизнес интереси на местните азербайджански кланове. „Азербайджанската диаспора в Русия е може би най-богатата в света. Тя е изключително добре организирана, ако под организация разбираме създаването на квазибюрократична структура, присвоила си правото да представлява всички азербайджанци, живеещи в Русия“ - отбелязва живеещият в Берлин експерт Сергей Румянцев, който е роден в Азербайджан. Според него, през десетилетията на карабахския конфликт властите в Баку дотолкова са свикнали да обвиняват за проблемите на страната „машинациите на някой външен враг“, че сега просто не могат да се отърват от този си навик. Като се има предвид спецификите на управляващия режим в Азербайджан, в случаяедва ли става дума за истинско съчувствия към загииналите азербайджанци с руски паспорти, а трагичната им смърт се използва най-вече като повод за конфронтация и антируска пропаганда.
Освен отмяната на планираното посещение на руския вицепремиер Алексей Оверчук и други официални лица, последваха демонстративни арести на руски граждани (включително туристи, преместени лица и др.), прекратяване на културния обмен и затваряне на офисите на руски медии в Баку. И въпреки че Москва се опитва да потуши – доколкото е възможно - негативния резонанс от случващото се, дипломатическите разногласия могат да ескалират в по-мащабен конфликт, извеждайки отново на преден план дългогодишните спорове относно наличието на чуждестранна военна инфраструктура на азерска територия.
През последните четири години подобни съобщения се появяваха поне веднъж годишно и винаги бяха отричани, като последно това се случи с президента Илхам Алиев, който в интервю с шефа на Руската държавна телевизия и радио Дмитрий Кисельов в края на 2024 (т.е. малко преди катастрофата на самолета на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември в резултат от обстрела на руската ПВО и последвалата политико-дипломатическа криза) заяви, че подобни спекулации са ненужни и политически мотивирани. Алиево директно изтъкна, че: „ние нямаме нужда от това“. В същото време той напомни за подписаната между Турция и Азербайджан декларация от Шуша от 2021, която съдържа клаузи за взаимна военна помощ в случай на външна агресия: „Тази точка е достатъчна. Тя напълно изключва необходимостта от създаване на постоянна военна инфраструктура на наша територия. Освен това, в съвременните условия, предвид глобалното сателитно наблюдение и нивото на международен контрол, би било практически невъзможно да се скрие подобен обект”.
Въпреки това, в контекста на бързо променящите се геополитически баланси и особено на фона на рязкото влошаване на отношенията между Баку и Москва, това, което доскоро се възприемаше като „непроверени слухове”, сега може да придобие нова актуалност, поне като сигнал за намерения, както посочва например турското издание Turkiye Today.
Eто защо предложението на споменатия в началото Елдар Намазов (както и това на редица други по-малко влиятелни азерски експерти) не би могло да се смята за случайно или спонтанно. Макар и да не е официална политика, то отразява промяната в настроението в средите на азерската „стратегическа общност“, където се усилват призивите Анкара да се ангажира с по-важна роля за „гарантиране на сигурността в Южен Кавказ“.
Както вече споменах по-горе, идеята за създаване на постоянна турска база на брега на Каспийско море се появява периодично в азербайджанските и турските медии през последните години, но официалните лица в двете столици винаги са я отхвърляли като спекулативна или нереалистична. Този път обаче ситуацията е различна. Азербайджан навлезе в остра фаза на конфронтация с Москва, а ролята на Турция в региона значително нарасна след войната в Нагорни Карабах през 2020, докато Иран, който е силно отслабен в резултат от израелско-американските въздушни удари, продължава да се конофронтира с Баку по такива въпроси като маршрутите на регионалните транспортни коридори и военните връзки между Израел и Азербайджан.
Опасенията на Москва обаче остават непроменени: възможността за поява на турска или натовска военна инфраструктура в Южен Кавказ отдавна се разглежда от Кремъл като „червена линия”, както споменава и Turkiye Today, припомняйки предупрежденията на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков от 2021, че всеки опит на Турция да създаде база в Азербайджан би породил силна тревога в Москва и ще изисква осъществяването на „мерки за гарантиране на националната сигурност“.
Според редица руски анализатори, тези опасения са нараснали още повече, имайки предвид членството на Турция в НАТО и все по-настъпателната ѝ външна политика по време на управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган, включително струпването на военни сили в Сирия, Ирак, Либия и Южен Кавказ. Както заяви в тази връзка един европейски дипломат, който е добре запознат с проблемите на регионалната сигурност: „Ако подобен ход бъде формализиран, той не само ще промени картата на регионалната сигурност, но и ще повиши напрежението между Москва и Баку до качсствено по-високо ниво“. Впрочем, някои западни наблюдатели дори смятат, че Азербайджан умишлено ескалира конфликта с руснаците, за да изтръгне от тях отстъпки по други важни за него въпроси.
Въпреки липсата на реални доказателства, че Анкара се стреми към постоянно военно присъствие в Азербайджан, влиянието ѝ в страната е неоспоримо. Според открити източници, турските военни съветници са „дълбоко интегрирани” във военната структура на Азербайджан поне от войната през 2020 насам, а съвместните учения вече са нещо обикновено. Турската отбранителна индустрия се превърна в ключов фактор за следвоенната военна модернизация на Азербайджан, включително чрез продажбата на редица съвременни оръжейни системи, трансфер на технологии и др.
На дипломатическо ниво Ердоган последователно се застъпва за нормализиране на отношенията между Баку и Ереван, при условие че Армения изпълни редица предварителни искания на Азербайджан. Неотдавнашното посещение на арменския премиер Никол Пашинян в Истанбул, което бе първата подобна визита на арменски лидер след студената война, е ясен сигнал, че Турция вече се възприема като ключов външен играч в Южнокавказкия регион, измествайки постепенно Русия от тази роля.
Всъшност, истината е, че разговорите за бъдеща турска база в Азербайджан са част от по-мащабно стратегическо преструктуриране, което се ускори, след като Русия започна инвазията си в Украйна на 24 февруари 2022. Въпреки че не се присъедини към западните санкции и антируските платформи, Баку засили връзките си с редица държави извън сферата на влияние на Русия, включително Турция, Пакистан, Израел и, отскоро, Китай, Виетнам и други, намалявайки по този начин зависимостта си от Москва.
В интервю за Türkiye Today, Андрю Д'Аниери, сътрудник в Евразийския център към Атлантическия съвет, акцентира върху скоростта и мащабите на въздействието на настоящите събития: „Ключовите основи на стратегическите връзки между двете страни трудно ще се променят. Въпреки законните претенции на страната му към Русия, президентът Алиев остава изключително прагматичен и едва ли ще позволи този епизод да подкопае основите на връзките на страната му с Москва. Мащабите на двустранното сътрудничество могат да бъдат ограничени (например в областта на културния обмен, разпространението на образователни програми и туристическите връзки), но продажбите на енергоносители и стратегическите отношения вероятно ще се запазят”.
Споредн мнозина, в момента Москва се нуждае от Азербайджан дори повече, отколкото каспийската страна се нуждае от Русия, което отваря възможности за Баку за по-нататъшна ескалация на напрежението. Възползвайки се от проблемите на руснаците, Азербайджан оказва натиск и през последните три и половина години потоянно постига отстъпки, включително пълното изтегляне на руските мироопазващи сили от Нагорни Карабах, след като регионът окончателно премина под контрола на Баку през есента на 2023, и очевидно възнамерява да продължи да действа по същия начин и занапред.
Перспективата за по-мащално и трайно турско военно присъствие в Азербайджан е тревожен знак както за Русия, така и за Иран. Независимо дали в крайна сметка в страната ще бъде създадена турска военна база, геополитическият център на тежестта в Южен Кавказ се измества. Както Анкара, така и Баку ясно дават да се разбере, че възнамеряват да направят всичко възможно, за да формират нова и много по-изодна за тях реалност в региона.
*Българско геополитическо дружество
