25
Чет, Юли
27 Нови статии

Западният натиск върху Грузия води до сближаването и с Москва

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През май Парламентът на Грузия окончателно прие вдигналия много шум закон за чуждестранните агенти, което провокира буря от критики от страна на САЩ и Европа и заплашва да ерозира и дори да прекъсне разширяващите се връзки на Тбилиси със Запада.

Истината обаче е, че подобни гръмки и категорични оценки затрудняват разбирането както на същността на закона, така и на причините, поради които управляващата в Тбилиси партия „Грузинска мечта“ го прокарваше толкова упорито, въпреки яростната вътрешна опозиция. Това е класически пример за случай, при който лечението е много по-лошо от болестта, защото опитите да бъде наказана Грузия не само не помагат за прокарването на демокрацията, но и рискуват да ускорят движението на страната към Русия, вместо да го сдържат.

Новата редакция на закона „за прозрачността на чуждестранното влияние” регламентира дейността на местните неправителствени организации (НПО). Както е известно, приемането му беше отложено миналата година заради масовите протести и западния натиск. В момента в страната са регистрирани хиляди такива организации, като се твърди, че до 90% от финансирането им идва от чуждестранни източници. По-голямата част от тези групи получават средства от ЕС и САЩ, което усилва опасенията, че грузинската политика се формира от западните грантове, щедро наливани в местните неправителствени организации. Безспорно, мащабите на случващото се и безпристрастността на решението на предполагаемия проблем са сериозни въпроси, които могат и трябва да бъдат обсъждани в рамките на грузинското гражданско общество. Няма икакви съмнения обаче, че в компетенциите на едно демократично избрано правителство е правото му да регулира дейността на финансираните от чужбина НПО и да налага ограничения върху нея, когато е необходимо.

Законопроектът изисква от онези НПО, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „организации, действащи в интерес на чужда сила“ и да спазват определени изисквания за финансова отчетност, в противен случай са застрашени от солидни глоби. Критиците твърдят, че тези разпоредби се превръщат в тежко бреме за свободата на словото. Действително, грузинското гражданско общество ще трябва внимателно да прецени баланса между отхвърлянето на чуждото влияние и самоограничаването на легитимните форми на политическо изразяване, но нищо не говори за това, че тези разпоредби наистина нарушават конституцията на Грузия. Дори президентът на страната Саломе Зурабишвили, която е  яростен критик на новия закон, не успя да представи никакви аргументи, че законопроектът е нелигитимен или е извън юрисдикцията на демократично избраното правителство на Грузия.

Не по-малко погрешни са и опитите да се представи напълно законното искане за прозрачност като „закон в руски стил“, „вдъхновен от Кремъл“ или, както самата Зурабишвили се изрази, „руски, по самата си същност“. Истината е, че освен Русия, десетки други държави, включително Индия, Франция и Австралия, ограничават законодателно чуждестранното влияние, т.е. в грузинския закон няма нищо „типично руско”. Нещо повече, ЕС заплашва грузинските законодатели с наказателни мерки заради приетия от тях закон и то въпреки факта, че в момента Европейската комисия разработва своя собствена директива за „чуждестранните агенти“. Което за пореден път демонстрира огромното несъответствие между реториката на Запада и неговите действия.

Въпреки че този закон е напълно съвместим с грузинската демокрация и в никакъв случай не е откровено проруски, западните лидери вече налагат сурови и широкообхватни наказателни мерки срещу управляващата партия „Грузинска мечта”. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обяви нови ограничения за „лицата, отговорни или толериращи ерозията на демокрацията в Грузия, както и на членове на техните семейства“, добавяйки, че се обмислят допълнителни санкции преди насрочените за октомври 2024 парламентарни избори в страната. Внесеният в Сената в края на май законопроект означава, че САЩ са склонни да тръгнат към открита конфронтация с грузинското правителство, което е обвинено, че осъществява „нелиберален завой“ и „съглашателска политика спрямо Русия“.

Впрочем, група държави от ЕС настояват за още по-мащабни наказателни мерки, включително отмяна на безвизовия режим. От своя страна, представители на ЕС предупредиха, че приемането на закона поставя под въпрос перспективите на Грузия за присъединяване към ЕС - дългогодишна цел на огромното мнозинство грузинци - въпреки че в нито един документ на Съюза не се посочва, че разпоредбите за НПО са фундаментално несъвместими със законодателството на ЕС.

Макар че самият закон по никакъв начин не би могъл да се определи като ”проруски”, суровата реакция на Запада, по един парадоксален начин, налива вода в мелницата на Москва. Руско-грузинската война от 2008 затвърди загубата на северните автономни региони на Грузия - Абхазия и Южна Осетия, т.е. на почти 20% от международно признатата територия на страната. Оттогава насам Тбилиси се стреми да следва предпазлива и нюансирана външна политика, опитвайки се да балансира между западната интеграция и насъщния императив да се избегне нова опустошителна война с Русия. Това е в синхрон със стремежите на грузинския народ, който, в преобладаващата си част, иска да реши въпроса за статута на откъсналата се от страната Абхазия чрез преговори, а не със сила.

От началото на руската инвазия в Украйна през 2022, грузинските власти се придържат към „сдържан неутралитет”, като категорично отхвърлят (по собственото им признание), исканията на Киев да отворят „втори фронт“ срещу Русия. От тази гледна точка, критиката към закона за чуждестранното влияние представлява кулминация на недоволството на Запада и Украйна от упоритостта, с която Грузия защитава пасивния си неутралитет по отношение на Русия. Но дори този своеобразен „акт на възмездие”, да не говорим за по-сериозните наказателни мерки, предвидени в законопроекта на американския Сенат, не насърчават „Грузинска мечта” да промени курса си към Русия. Напротив, те само потвърждават подозренията на грузинския премиер Иракли Кобахидзе, че Западът се опитва да въвлече Грузия в открит конфликт с Русия. Ако западните заплахи стигнат прекалено далеч, не е трудно да си представим, че управляващите от „Грузинска мечта“ могат да предприемат допълнителни стъпки за нормализиране на отношенията с Русия, за да противодействат на Запада. Добре информираното руско издание „Комерсант” вече прогнозира, че Абхазия може да бъде реинтегрирара в състава на Грузия в рамките на споразумение за създаване на конфедерация между тях. Тези слухове за предстоящото разрешаване на проблема вече са толкова упорити, че дори на абхазките власти се наложи наскоро да ги коментират. Всичко това би трябвало да тревожи западните защитници на стратегията за оказване на максимален натиск върху управляващата в Тбилиси партия „Грузинска мечта”.

Упоритите опити на Запада да притисне грузинските законодатели да отменят мерките и да заемат по-конфронтационна позиция срещу Русия са не само неефективни и дори контрапродуктивни, но по ирония на съдбата стимулират стремежа на „Грузинска мечта” да ограничи чуждото влияние във вътрешната политика на страната. Наистина, опитите на групата по-големи и много по-богати държави да пресекат възможността грузинското правителство да регулира дейността на неправителствените организации на собствената си територия противоречат на основните принципи на държавен суверенитет и самоопределение. Още по-съмнителна е намесата на великите сили с цел да предотвратят приемането на законодателство, което би ограничило способността им косвено да формират вътрешната политика на друга държава. Това говори за определен цинизъм и користен интерес, които са в разрез с духа на демокрацията, който уж мотивира западната съпротива срещу този закон.

Законопроектът за грузинските НПО не е предизвикателство към Запада, нито е декларация за близост с Русия. Всъщност „Грузинска мечта”в никакъв случай не се е отказала от дългосрочните си планове за присъединяване към ЕС и продължава да се стреми към сътрудничество със САЩ и ЕС по широк спектър от икономически и политически въпроси, както и по въпроси, свързани със сигурността. Опитите на някои лидери на САЩ и ЕС да представят закона като своеобразен „цивилизационен избор” между деспотизма в руски стил и западната либерална демокрация изкривяват съдържанието му, тълкуват погрешно дълбоките намерения на грузинското правителство и, ако приемем, че са политически обосновани, рискуват много да улеснят грузинско-руското сближаване, което уж биха искали да предотвратят.

*Авторът е научен сътрудник в Института Куинси и доцент в Университета Меримаунт в Арлингтън, щата Вирджиния, анализатор на The European Conservative