10
Нед, Ное
4 Нови статии

Американските войни и дълговата криза

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В началото на настоящето столетие държавният дълг на САЩ беше 3,5 трилиона долара, което се равняваше на 35% от американския БВП. През 2022 той достигна 24 трилиона, т.е. 95% от БВП. Дълговата криза на САЩ става все по-остра, но както демократите, така и републиканците не виждат най-простото решение на този проблем: да прекратим войните и да съкратим военните си разходи.

Ако американският дълг беше останал на нивото от 35%, както и през 2000-та, днес щеше да се равнява на 9 трилиона, вместо на 24 трилиона долара. Защо правителството на САЩ допусна обременяването на държавата с тези допълнителни 15 трилиона? Отговорът е прост - целият проблем е пагубното пристрастие на САЩ към воденето на войни и военните разходи. По данни на Института Уотсън, разходите на Съединените щати за водене на различни войни в периода от 2001 до 2022 са били 8 трилиона долара, което е повече от половината от ръста на американския дълг. Останалите 7 трилиона се дължат почти по равно на финансовата криза през 2008 и на пандемията от Covid-19.

За да преодолее дълговата криза, Америка трябва да спре да захранва военно-промишления комплекс, т.е. най-могъщото лоби във Вашингтон. Само през настоящия век този комплекс въвлече САЩ в катастрофалните войни в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, а сега и в Украйна.

Военно-промишленият комплекс разполага с проверена и печеливша стратегия. Наскоро изследователската служба на Конгреса припомни на неговите членове, че "военните разходи засягат интересите на всеки американски окръг чрез плащанията на военните и пенсионерите, икономическото и екологично въздействие на военните обекти, както и чрез покупките на въоръжения и резервни части от местната индустрия". При това положение само някой много смел конгресмен би дръзнал да гласува против лобито на военно-промишления комплекс, само че смелостта не е сред отличителните черти на членовете на Конгреса.

В момента ежегодните военни разхода на САЩ са около 900 милиарда долара, което се равнява на близо 40% от всички военни разходи в света. По данни на бюджетната комисия на Конгреса, през 2024-2033 те ще достигнат 10,3 трилиона долара. Над една четвърт от тези разходи могат да бъдат избегнати, ако прекратим войните, които сами сме избрали да започнем, закрием голяма част от над 800-те американски военни бази, пръснати по целия свят, и подпишем нови споразумение за контрол на въоръженията с Китай и Русия.

Вместо това обаче, военно-промишленият ни комплекс постоянно плаши американската нация с всевъзможни злодеи, които трябва да бъдат спрени на всяка цена. През последните години в този списък влязоха афганистанските талибани, Саддам Хюсеин, Башар Асад, Муамар Кадафи, Владимир Путин, а отскоро и Си Дзинпин. Тоест, опитват се да ни убедят, че войната е необходима за оцеляването на Америка.

Значителна част от американското общество обаче, вече настоява за по-малко намеси на САЩ във вътрешните работи на други държави и по-малко разположени в чужбина американски войски. Що се отнася до Украйна, повечето американци (52%) искат САЩ да ограничат ролята си в конфликта между Москва и Киев. И тъкмо това е причината Байдън да не смее да поиска от Конгреса да повиши данъците за да бъдат увеличени военните ни разходи.

Войните нанесоха огромна вреда на самата Америка, но се превърнаха в още по-голямо бедствие за държавите, които САЩ уж искаха да спасят. Както доста точно отбеляза Хенри Кисинджър: "Да бъдеш враг на САЩ е опасно, но да бъдеш техен приятел е смъртно опасно". В Афганистан американските войски действаха активно от 2001 до 2021, докато не изоставиха тази страна разрушена и гладна. Сега в американските обятия е Украйна, а последиците вероятно ще са същите.

Ако президентът и Конгресът се бяха вслушали в предупрежденията на дипломатите, като бившия посланик в Русия, а днес директор на ЦРУ - Уйлям Бърнс, САЩ щяха да защитят сигурността на Украйна с дипломатически средства, споразумявайки се с Русия, че страната няма да стане член на НАТО срещу изтеглянето на руските войски от територията и. Само че разширяването на алианса е много изгодно на военно-промишления комплекс, тъй като новите му членове са основните купувачи на американски въоръжения.

Междувременно, вече се обсъждат и перспективите за война с Китай заради Тайван. Войнствените коментари увеличават военния бюджет, но истината е, че войната лесно може да бъде избегната, ако се придържаме към политиката за "един Китай", която вече половин век е заложена в основата на отношенията между САЩ и Китай. А една американско-китайска война може да доведе не само до краха на Америка, но и до глобална катастрофа.

 

* Авторът е сред най-известните американски икономисти, професор в Харвардския университет, анализатор на Common Dreams