22
Съб, Юни
7 Нови статии

Позицията на Китай относно руско-украинската криза

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Като странична и неочаквана последица от руско-украинския конфликт, отношенията между Китай и Русия се оказаха в центъра на световната политика. Макар че Китай не е страна в този конфликт, руско-украинската криза няма никакво отношение към него и приключването и не зависи от Китай, именно китайско-руските отношения са основната променлива в международната среда, в която се развива конфликтът, и оказват критично влияние върху стратегическия баланс между Русия, САЩ и Европа. Вследствие на това, отношенията между Пекин и Москва се оказаха в центъра на вниманието на световната общност, а политиката на Китай поражда огромен интерес.

В сегашната ситуация на продължаващия конфликт между Русия и Украйна, полическият курс, който следва Пекин, ще се окаже основния фактор, определящ промените в китайско-руските отношения. С други думи, тези промени ще зависят най-вече от Китай. В този смисъл, Китай е най-голямата и вероятно единствената външна сила, способна да промени глобалния силов баланс. Изборът на Пекин не само ще определи направлението на развитие на китайско-руските отношения, но и ще промени съотношението на силите на международната сцена в полза на една или друга от страните.

Евентуалното сближаване на Китай със САЩ и Европа и отдалечаването му от Русия, дори и само на икономическо и политическо ниво,  значително би влошило стратегичесото положение на Москва. Нещо повече, при подобно развитие международната стратегическа структура ще стане силно дебалансирана, което допълнително ще задълбочи проблемите на Русия. И, напротив, обединяването на усилията на Китай и Русия неизбежно би формирало мощна сила, а способността на Русия да се конкурира със САЩ и Европа значително ще се повиши. В същото време, това ще способства за формирането на два големи блока, което би придало на руско-украинския конфликт определен отенък на групова конфронтация.

Тоест, политическият избор на Китай е от решаващо значение и, въпреки че разполага с твърде тясно пространство за маневриране, Пекин следва да определи най-подходяшата за себе си позиция. При това, измежду всички политически решения на Китай, от най-голямо значение ще бъде неговата политика по отношение на Русия, тъй като тя определя отношенията между Пекин и Москва, които, на свой ред, влияят върху стратегическата структура и баланса на силите, а това е от изключително важно значение за развитието на руско-украинския конфликт.

Неутралитетът vs конструктивното взаимодействие

От гледна точка на международното право, Китай не е неутрална държава в конфликта между Русия и Украйна и никога не е декларирала, че се придържа към неутрална позиция. Китай е наясно, кое е правилно и кое грешно в този конфликт между Русия и Украйна и прави разлика между тях. Именно на тази основа се определя и

китайската позиция, която очевидно не е неутрална от политическа гледна точка.

Макар че Китай не застава зад нито една от страните в руско-украинския конфликт и не действа против другата, тази политика не се основава на неговата неутрална позиция, а произтича от конструктивния подход и конструктивните цели на Пекин. Подкрепата не се изчерпва с военна помощ. Тя може да бъде също политическа, икономическа, дипломатическа или морална. От тази гледна точка, Китай както подкрепя, така и се обявява против по отделни въпроси в рамките на руско-украинския конфликт, т.е. в никакъв случай не бездейства.

Най-точната дефиниция на политиката на Китай по отношение на руско-украинския конфликт е "конструктивно взаимодействие" - т.е. активно взаимодействие в конструктивно русло, с конструктивни цели и конструктивна роля, активна помощ за разрешаване на кризата и съдействие за развитие на ситуацията в конструктивно направление.

Политиката на неутралитет не съответства на позиционирането на Китай на международната сцена, нито на неговото дипломатическо мислене. Китайската дипломация търпи промени. Китай се позиционира като отговорна голяма държава и иска да играе по-голяма роля, поемайки по-голяма отговорност на международната сцена.

Принципът на неприъединяване vs "остъствието на зони, забранени за сътрудничество"

Съвместното заявление на Китай и Русия, че между двете страни няма „забранени зони за сътрудничество”, направено след началото на руско-украинския конфликт, имаше широк международен резонанс. Всъщност, фразата „няма забренени зони за сътрудничество” не се появи за първи път в съвместното китайско-руско заявление от февруари 2022. По това време тя вече поне от една година се използваше в официалния дискурс. В първоначалния си вариант тя звучеше така: „китайско-руското сътрудничество няма граници, забранени зони и ограничителни рамки”.

Неприсъединяването, отказът от конфронтация и от агресивни действия срещу трети държави са фундаментални принципи на Китай в отношенията му с Русия, които бяха включени и в двустранните официални документи, още от 2001 насам. Тоест, те са част от общите принципи, към които двете страни се придържат вече повече от двайсет години и не са се променили заради „липсата на забранени зони за сътрудничество”. Това би могло да се тълкува по следния начин: в отношенията между неприсъединяването и „отсъствието на забранени зони за сътрудничество”, първото се разглежда като базов принцип, а второто – като подход. С други думи, политиката на неприсъединяване се ползва с най-висок приоритет, а „липсата на забранени зони за сътрудничество” – с второстепенен, като се смята че тя ще се реализира именно в рамките на политиката на неприсъединяване, отказа от конфронтация и отказа от агресивни действия против трети страни.

Проруската позиция vs проукраинската

Руско-украинският конфликт породи сериозни дебати в академичните и обществени среди  в Китай, които демонстрираха наличието на разминаване във вижданията относно отношенията между Пекин и Москва и поляризация на мненията по този въпрос. В китайското общество доминира линията, подкрепяща развитието на отношенията между Китай и Русия, но аргументите в полза на тази теза се различават. Като цяло, в китайското обществено мнение преобладават два аргумента. Първият се основава на различната интерпретация на принципа за справедливостта. Изтъква се, че Русия е била принудена да нанесе ответен удар и да се противопостави на хегемонията. И тъй като тези действия са легитимни, Китай трябва да подкрепи Русия. Вторият аргумент се базира на практическите интереси. Смята се, че дори ако Пекин осъди политиката на Москва и се присъедини към санкциите срещу нея, САЩ няма да променят политиката си по отношение на Китай, а - обратното - ще продължат всячески да го притискат.

Не е необходимо да продължим да обсъждаме справедливостта на поведението на Русия. Мненията по въпроса се различават, т.е. липсва обща гледна точка. Истината е, че в епицентъра на този проблем са Съединените щати и отправна точка на тази позиция е конкуренцията между Китай и САЩ. Което означава, че независимо от това, за коя държава става дума, докато тя се намира в конфликт с Америка, Китай следва да я подкрепя. Например, конфликтът между Русия и Украйна, в някаква степен представлява и война между Русия и Съединените щати, затова е напълно естествено, че Пекин трябва да подкрепя Москва.

Позитивните vs негативните активи

Китайскио-руските отношения са от ключово значение за Китай. Тезата, че взаимодействието с Русия не е изгодно за Китай се основава най-вече на търговските показатели. От тази гледна точка, обемът на китайско-руската търговия е относително малък, в сравнение с търговията между Китай и САЩ, Европа и държавите от АСЕАН. Както е известно, националните интереси включват широк спектър от елементи, един от които са икономическите интереси. Но освен икономическите интереси, отношенията между Китай и Русия имат и други важни аспекти; част от тях имат уникален характер и са незаменими. Китайско-руските отношения заемат специално място в периферната сигурност на Китай.

В структурата на отношенията между големите държави, Китай, Русия, САЩ, ЕС, Индия и Япония представляват основни елементи и тъкмо те могат да формират многобройни тристранни или четиристранни интерактивни отношения или дори структури с петима или шестима участници. Сред всички тях обаче, безспорно най-важни са отношенията в триъгълника Китай-Русия-САЩ. При това САЩ разглеждат Китай като основна цел на своята политика на сдържане, а Русия - като второстепенна. В момента Русия е в състояние на остро противопоставяне със САЩ и Европа и вероятността от коренен прелом в китайско-руските отношение в обозрима перспектива изглежда изключително малка. Съвременният свят обаче е непредсказуем и често в играта могат да се включат т.нар. "черни лебеди".

Дългосрочната стабилност vs мащабната волатилност

Руско-украинският конфликт породи силни сътресения в света, дори изглеждаше, че световната политика се е обърнала с краката нагоре. По-внимателният анализ обаче, показва, че базовият модел на отношенията между държавите не е претърпял съществени промени. Той беше коригиран, но не бе разрушен и реорганизиран. Държавите, които изначално бяха настроени приятелски към Русия, продължават да поддържат нормални отношения с нея, макар че някои от тях демонстрираха колебания в политиката си, или  пък – по ред причини – предпочетоха да се дистанцират. В основни линии, Глобалният Юг продължава да поддържа отношения с Русия и се въздържа да се присъедини към антируските санкции. Отношенията между Китай и Русия са нормални отношения между две суверенни държави. В качеството си на междудържавни отношения те са подложени на влиянието на сложни вътрешни и международни фактори, като ролята на двустранните фактори е от специално значение.

Поддържането на добрите китайско-руски отношения отговаря не само на интересите на Пекин и Москва, но и способства за международната и регионална стабилност. Тъй като ЕС и Русия вече са в състояние на ожесточена конфронтация, евентуално влошаване на отношенията между Китай и Русия би хвърлило целия евразийски континент в хаос и неопределеност. Добрите китайско-руски отношения пък могат поне да гарантират базова стабилност и поддържането на нормален ред в половината Евразия. А това е в интерес на сигурността и икономическото развитие на Китай.

Заключение

По-точната дефиниция на китайската позиция по отношение на руско-украинския конфликт не е неутралитет, а конструктивна намеса. За разлика от САЩ и Запада, политиката на Китай не се основава на избора на една от страните в него, а е ориентирана към постигането на плодотворни резултати. На сегашния етап начинът, по който Китай разбира тази „конструктивност”, би могъл да се резюмира в 12-те точки на плана за разрешаване на конфликта в Украйна, предложени от Пекин през февруари 2023.

 

* Авторът е професор в Института за международни изследвания на Фуданския университет, член на Пекинския клуб за международен диалог и анализатор на China International Strategy Review