Потребителски рейтинг: 5 / 5
В началото на ХХ век британският писател Норман Ейнджъл публикува прочутата си книга "Великата илюзия", в която твърди, че икономическият прогрес и небивалият ръст на международната търговия намаляват вероятността от нови войни.
Според него, държавите са загубили способността си да се обогатяват чрез нови завоевания: индустриалните работници не могат да бъдат експлоатирани като някогашните крепостни селяни, а дори и малките държави могат да просперират благодарение вноса на суровини и продажбата на стоки на световните пазари. Да не говорим, че войната между икономически взаимнозависимите страни се оказва и изключително скъпа.
В книгата си Ейджъл не твърди, че войните окончателно и безвъзвратно са останали в миналото, което в крайна сметка се оказва от полза за репутацията му, защото само четири години след появата и избухва Първата световна война. Той обаче разчита на убеди политиците да се откажат от мечтите си за военна слава. Тоест, според логиката му, колкото по-тесни са икономическите връзки между държавите, толкова по-голяма е вероятността да има мир.
Идеята за гарантиране на мира с помощта на търговията се превръща в крайъгълен камък на подхода на Запада в епохата след края на Втората световна война. В тази връзка ще спомена Генералното споразумение за митата и търговията (ГАТТ), създдадено през 1948 именно с цел да регулира и създаде ясни правила за глобалната търговия. Голяма заслуга за появата на тази търговска система има Кордел Хъл, който е държавен секретар по времето на президента Франклин Рузвелт (1933-1945) и е твърдо убеден, че световната търговия е движещата сила на мира и просперитета. Ще припомня и, че началото на Европейския съюз е поставено със създаването на Европейската общност за въглища и стомана, сред чиито цели е създаването на такава взаимна зависимост между Франция и Германия, която да изключи възможността за нова война в Европа.
Днес обаче, САЩ, които имат толкова голям принос за създаването на глобалната търговска система, налагат нови ограничания върху търговията, под предлог да защитят националната си сигурност, и директно заявяват, че имат пълното право да действат така. Когато Тръмп и неговата администрация тръгнаха по този път, бяха обявени за неграмотни меркантилисти, които не осъзнават историческите причини, стоящи зад съществуващите търговски правила. Подобни квалификации обаче, не са уместни за членовете на екипа на сегашния президент Байдън, защото те отлично познават и икономиката, и историята. И така, нима сме свидетели на края на "мира, гарантиран от търговията"? Не съвсем, но истината е, че в последно време тази доктрина губи влиянието си, за което има няколко важни причини.
На първо място, идеята, че търговията способства за мира е вярна само по отношение на демокрациите. През 1916 година например, САЩ предприемат кратка военна интервенция в Мексико, в неуспешен опит да заловят местния революционен водач Панчо Виля - нещо, което трудно можем да си представим в наши дни, когато мексиканските заводи са се превърнали в интегрална част от северноамериканската производствена система. Можем ли обаче да твърдим, че дълбоката интеграция на Тайван в производствената система на Китай изключва напълно вероятността за китайска инвазия на острова?
За съжаление, вече от доста време насам, в много държави по света укрепват авторитарните и квазиавторитарни тенденции. Което е свързано с това, че някои крехки демокрации не издържат на натиска на вътрешните си проблеми, а някои автокрации (и най-вече Китай) се отвориха към света - макар и само икономически, а не политически - при това някои от тях (и отново най-вече Китай) демонстрираха мощен икономически растеж.
На този фон, какво се случва с идеята, че интеграцията на една или друга държава в глобалната икономика ще стане движеща сила за демократизацията и? Тя беше един от стълбовете на икономическата дипломация и, в частност, на тази на Германия, която заложи много на доктрината Wandel durch Handel ("промени чрез търговия"). Русия и Китай обаче се превърнаха в нагледни примери за нейната несъстоятелност: те започнаха да се отварят за международната търговия още преди 30-40 години, но и до днес не демонстрират признаци за трансформирането си в либерални демокрации.
На практика, именно международната взаимозависимост усили риска от избухването на конфликта в Украйна. Възможно е в Москва да са смятали, че заради зависимостта си от руския природен газ, Европа ще преглътне действията и в тази страна.
Разбира се, не твърдя, че идеята за мир чрез търговия е абсолютно погрешна. Икономическата интеграция направи военните действия в сърцето на Европа малко вероятни, включително онези, които целят осигуряване на достъп до ключови ресурси. Истината обаче е, че мечтата за "търговския мир" загуби голяма част от привлекателността си.
Това е изключително важно. Живеем в свят на максимално отворени пазари, в който подобни неща не би трябвало да се случват, нито пък да продължат да се случват в бъдеще. Оказахме се в сегащната ситуация, не в резултат от неумолимата икономическа логика: губейки политическата си подкрепа, глобализацията може да даде заден ход, при това задълго. Оказахме се в сегашната ситуация, не защото икономистите убедиха политиците в предимствата на свободната търговия. На практика, сегашният световен ред се крепи най-вече на чисто стратегически съображения: лидерите (и най-вече американските) смятаха, че свободната търговия ще направи света по-възприемчив към собствените ни политически ценности и по-безопасен за САЩ. Днес обаче в това не са сигурни дори привържениците на активното американско участие в международната политика и световната икономика от администрацията на Байдън. А това е изключително сериозна промяна.
* Известен американски икономист, анализатор на "Ню Йорк Таймс"
