Потребителски рейтинг: 5 / 5
След като руско-украинският конфликт продължава вече десет месеца, без каквито и да било признаци за решаваща победа на някой от участниците, западните наблюдатели концентрират вниманието си върху недостатъците на руските въоръжени сили, вътрешните проблеми на Кремъл и предполагаемото отслабване на властта на президента Путин.
Те очевидно разчитат, че тези фактори ще принудят по някакъв начин руския лидер да прекрати воения конфликт в Украйна. В тази връзка мнозина дори започнаха да броят дните до „краха на режима в Москва”.
Истината обаче е, че в най-добрия случай тезата, че Путин всеки момент може да бъде отстранен от властта, е пример за приемане на желаното за действителност. Като за това има поне три причини.
На първо място, общата ситуация в Русия наистина се влоши. Частичната мобилизация с цел попълване състава на бойните части в Украйна, която беше първата в страната след края на Втората световна война, накара мнозина мъже в наборна възраст да я напуснат. Войниците на предната линия пък се оплакват от недостиг на екипировка, недостатъчна подготовка и лоша храна. По улиците има антивоенни протести, зачестиха и диверсионните действия в някои градове. Само че всичко това не е нещо ново за Русия. По своя манталитет, руснаците се отнасят с голяма търпимост към авторитарните действия на правителството, различните механизми за принуда и липсата на ред при решаването на текущите проблеми. Когато нещата опират до руското правителство, там нищо не става лесно, организирано и без появата на проблеми. Последните са сурова реалност и съществуват поне от няколко десетилетия насам, особено във въоръжените сили.
В същото време, сегашното ниво на инакомислие сред руснаците едва ли ще достигне онази критична маса, която да доведе до всенароден бунт. Важен фактор си остава страхът. Още от съветските времена (а и далеч преди това), управляващите са склонни да потискат твърдо подобни прояви. Не съществува и ясен процес за смяната на сегашния режим с някой по-добър (поне, според западните мерки).
Макар че от март насам рейтингът на одобрение на Путин е паднал с около 8%, 75% от руснаците продължават да одобряват и подкрепят действията му, а 78,7% изпитват доверие съм своя лидер. И това са данни на различни, базирани в Русия, социологически агенции, смятани за надеждни от западните анализатори.
На второ място, твърденията за поява на инакомислие в най-близкото обкръжение на Путин или не заслужават доверие, или са преувеличени. Беше съобщено например, че през октомври президентът Джо Байдън е получил доклад на разузнаването, съдържащ секретни данни, свидетелстващи, че един от членовете на най-близкото обкржение на Путин приписва недоброто развитие на военния конфликт в Украйна пряко на руския президент. Западните разузнавателни служби интерпретираха тази информация като признак за „бунт” в Кремъл. Малко е вероятно обаче, че разузнаването на САЩ действително е проникнало в средите на най-близкото обкръжние на Путин и е получило секретна информация, директно от някой, който е част от него.
„Вътрешният кръг” на Путин е изключително тесен и включва доверени бивши колеги от времената на работата му в КГБ или от периода, когато е високопоставен чиновник в Санкт Петербург. Заради присъствието им в близкото обкръжение на Путин, тези лоялни „апаратчици” имат много по-комфортен живот, отколкото би могъл да им предложи ЦРУ в Америка (ако бъдат принудени да напуснат Русия), ако се съгласят да шпионират за правителството на САЩ. При това рисковете от разобличаването им са прекалено големи. Ако подобен човек бъде уличен от руските служби в предателство, той ще бъде ликвидиран незабавно. Хората от най-близкото обкръжение на Путин са под постоянно наблюдение и защита. Контактите им се контролират от специална техническа система за наблюдение (комплекс от технически средства и мерки, целящи осъществяването на оперативно-следствени действия в сферите на телефонните, подвижни и мобилни комуникации и радиовръзка).
В последно време виждаме двама души, които открито критикуват начина, по който се осъществява ръководството на руските войски в Украйна: спонсорът на „Агенцията за интернет-изследвания” Борис Пригожин, който ръководи и свързаната с Путин частна военна компания „Вагнер”, и Рамзан Кадиров – лидер на Чеченската република. Тяхната критика към руските въоръжени сили обаче, е най-вече за това, че те не действат достатъчно твърдо, а не че са прекалено твърди. Тоест, тези хора са близки съюзници на Путин, които никога няма да тръгнат против него. А дори и да решат да го сторят, това ще е по-лошо, а не по-добре, за Украйна.
Не трето място, вероятността от преврат или метеж в Русия е много малка. Путин не е измислил сам този военен конфликт и той, самият не е някаква аномалия, а еталон за руски лидер. Той е типичния руски авторитарен ръководител. Стратегията за водене на бойните дествия в Украйна, включваща и атаки срещу граждански обекти, е създадена (макар и по негова заповед) от Генералния щаб. Разрушаването на жизненоважна инфраструктура, поради което 80% от територията на Украйна остана без отопление, електричество и питейна вода е резултат от т.нар. „Стратегическа операция за поразяване на критично важните обекти на противника”. Русия действа именно по този начин, без да се опитва да минимизира жертвите. Сталин например, съзнателно не евакуира жителите на Сталинград преди решителната битка с нацистката армия, защото е смятал, че „войниците ще се сражават по-упорито за един жив, а не за мъртъв град”. Тоест, както Путин, така и евентуалните му противници в държавното ръководство, са ангажирани съвместно във всичко това.
През 2016 Путин създаде специално подразделение – Национална гвардия или Росгвардия – за защита на управляващия режим. Мисията на Росгвардия, включваща елитни бойци с дългогодишен опит в армейските специални части, е да гарантира обществения ред и сигурност, в сътрудничество с руската агенция за вътрешна сигурност – ФСБ, за да защити руската държава. Те са известни с твърдите действия срещу протестиращите опозиционери.
Путин лично избра близкия си съюзник и бивш сътрудник на КГБ Виктор Золотов за ръководител на Рогвардия. Кариерата на Золотов започва в КГБ през 70-те години на ХХ век, като сътрудник в службата за охрана на висшите държавни ръководители (днес ФСО). В началото на 90-те Золотов беше телохранител на тогавашния кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, президента Борис Елцин и, разбира се, на самия Путин, който по онова време беше заместник на Собчак. Тоест, един от най-близките съратници на Путин – Золотов, пряко отговаря за личната му сигурност.
Западните анализатори са склонни да проектират западните норми на поведение върху Русия и режима на Путин и да правят изводи, базирани на нашия собствен начин на мислене. В средите на разузнавателната общност това се нарича „огледално отражение”. Истината обаче е, че Путин и неговите съратници, както и руснаците въобще, не разсъждават и действат като американците.
*Президент на консултантската компания Doctrine & Strategy Consulting, бивш офицер от американското военно разузнаване и автор на книгите „Сценарият на Путин: тайният план на Русия за победа над Америка” и „Зеленски: случайният герой”. Анализатор на Fox News.
