Потребителски рейтинг: 4 / 5
Енергетиката е в основата на великите индустриални революции, както и движеща сила на съвременните войни. Именно затова е толкова важен прословутият „Закон за намаляване на инфлацията” (INA), който ще осигури на САЩ решаващо конкурентно предимство пред Европа, най-вече в енергийната сфера.
Нещата опират до това, че държавите от днешния западен свят се опитват да осъществят „реиндустриализацията” си, т.е. отново да се ангажират с индустриално развитие на собствената си територия. Това е въпрос на оцеляване. И тук енергията е на първо място. Защото енергията е движещата сила на войната, всъщност – на всички войни. Най-вече на икономическите, но и традиционните „горещи” конфликти също се подхранват от енергията: украинците например ще могат да устоят през тази зима на руския натиск само, ако им помогнем да се стоплят (т.е. да имат електричество и гориво).
Енергията е гръбнака на великите индустриални революции, тя е и в основата на съвременните усилия за реиндустриализация. Именно това накара Еманюел Макрон да отиде в САЩ с намерението да протестира против Закона за намаляване на инфлацията и свързаните с него мерки на американското правителство. Защото тези мерки са най-вече енергийни и стимулират производствата, разположени на територията на Съединените щати... Европейските компании трудно ше могат да се конкурират с американските си колеги, ако им се наложи да плащат за втечнения газ от Тексас три пъти повече, отколкото в САЩ. И в тази връзка няма как да не гледаме критично на прословутия лозунг „Америка над всичко”. Защото излиза, че тези американски компании елементарно печелят от войната в Украйна.
Защо Европа изостана
Истината е, че американците не от днес познават вкуса на „енергийната баница”. Още в края на първото десетилетие на ХХI век, именно добивът на шистов газ осигури триумфалното завръщане на Америка в редовете на възходящите икономики. Шистовият газ се превърна в новото гориво на американската мечта. Днес високата цена на газа и електричеството осигурява на Америка ново конкурентно предимство: след началото на войната в Украйна тя на практика ликвидира нашата, т.е. европейската, политика за реиндустрализация още в началната и фаза.
Но, ако приемем, че газът е енергия на миналото, ние, европейците сме длъжни да можем да се конкурираме успешно в сферата на енергията на бъдещето – слънчевата и вятърната. Само допреди години хранехме надежди, че ще можем да възстанови европейския сектор на слънчевата енергетика, след първия опит от 90-те и 2000-те години, който беше ликвидиран в зародиш в резултат от появата на пазара на китайските слънчеви панели на дъмпингови цени. Тогава нашата европейска мечта стана жертва на нестабилната ни държавна политика.
Уви! През 2022 Франция ще инсталира по-малко мощности за използване на слънчева енергия, отколкото през миналата 2021. Секторът ревизира плановете си към понижаване. Причина за това са инфлацията и все новите нормативно-правни ограничения. Липсата на координация между предприеманите мерки, колебливата държавна подкрепа, забавянията и проблемите при получаването на лицензи – всички тези стари пропуски отново ни задушават. Междувременно, Вашингтон субсидира екологично чистите производства на територията на САЩ и предприема все повече мерки за стимулиране на слънчевата енергетика и натрупването на енергийни запаси.
Водородната енергетика
Съдбата на проектите, свързани с вятърната енергетика, също поражда тревога: производителите на евтини китайски панели придобиват още по-голямо самочувствие и само след четири-пет години могат да доминират тотално на пазара, ако не предприемем съответните мерки.
На пръв поглед изглежда, че водородната енергетика е в по-добро положение. Във Франция например, се готвят да открият десет мегазавода за производството на нисковъглероден водород, електролизи, акумулатори и резервоари. От друга страна обаче, компанията Engie, която трябва да произведе 25% от „зеления водород” в Европа, вече се опасява, че прекалено строгите норми вътре в ЕС могат тотално да ликвидират пазара на нисковъглероден водород. В същото време той бележи бурно развитие в САЩ.
Дали Европа ще съумее да излезе на качествено ново ниво в енергийната сфера? Ако собствената ни деликатност и „политкоректност” ни пречат открито да прокламираме лозунга „Европа над всичко” и да го следваме на практика, нека поне трезво оценим сегашната ситуация и да преценим, какво трябва да направим, за да не допуснем нашата Европа да се окаже „последна на опашката”.
* Редактор в най-популярния френски бизнес-ежедневник Les Echos
