От военна гледна точка, най-горещата точка на света в момента не се намира нито в Тайванския пролив, нито на Корейския полуостров, не е в Иран, Израел, Кашмир или пък в Украйна. Всъщност тя не може да бъде открита на нито една карта на планетата, въпреки че всеки може да я види - достатъчно е просто да погледне нагоре, към небето, където се намира огромната ничия територия на земната орбита и където се очертава много сериозен конфликт, а на практика и ожесточена оръжейна надпревара.
Както изглежда, гигантската космическа пустош е последното място, където военните могат да си съперничат за оспорвани територии, впрочем, истината е, че космическото пространство вече не е чак толкова пусто. Около планетата ни обикалят близо 1300 действащи спътници, осигуряващи глобалната спътникова връзка, спътниковата навигация GPS, метереологичните бюлетини и системата за орбитално наблюдение. За американските военни, които разчитат на данните, получавани от някои от тези спътници за воденето на съвременните войни, космосът се превърна в "най-високата точка", т.е. онази височина, която изцяло и безспорно се доминира от САЩ, в качеството им на своеобразен "космически крал". Напоследък обаче, когато Русия и Китай агресивно се опитват да оспорят господството на Америка в космоса, разработвайки за целта собствени военно-космически програми, съществува реална заплаха, че силовото противопоставяне ще провокира конфликт, способен да парализира цялата космическа инфраструктура на планетата. Но макар че ще избухне в космоса, той лесно може да прерасне в пълномащабна война и на Земята.
Нестихващото напрежение доближава своята точка на кипене вследствие на редица събития, включително неотдавнашните и продължаващите изпитания на нови противоспътникови (както се предполага) оръжия от Китай и Русия, както и в резултат от провалилите се преговори в ООН относно постигането на разведряване в тази сфера.
В доклада си пред Конгреса, представен в началото на 2015, директорът на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър подкрепи тезата на редица високопоставени членове на правителството, изразили опасения от нарастващата заплаха за американските спътници. Той заяви, че Китай и Русия "разработват собствени стратегии, предвиждащи ограничаване или прекъсване на американския достъп до зоните на конфликти", включително такива, които могат да възникнат в резултат от военните действия на Пекин в Южнокитайско море или на Москва в Украйна. Според него, Китай "демонстрира стремеж да създава пречки за функционирането на американските спътници, да ги изважда от строя или да ги унищожава", като се имат предвид изпитанията на китайската система за унищожаване на спътници, провеждащи се от 2007 насам.
Освен директното им унищожаване с ракетни оръжия, съществуват множество способи за изваждане от строя или унищожаване на космическите спътници. Така, до даден спътник може да се приближи космически кораб, който да покрие оптическите му прибори с боя, да повреди антените или да дестабилизира орбитата му. С помощта на лазерни технологии могат временно или напълно да бъдат повредени отделни елементи на спътника, особено свръхчувствителните му датчици. С помощта на радио- или микровълни пък могат да се създават смущения или да бъдат прехващани сигналите, изпращани от спътника до наземните центрове за управление.
В отговор на тези потенциални заплахи администрацията на Обама одобри изразходването на не по-малко от 5 млрд. долара от бюджета през следващите пет години с цел усъвършенстването както на отбранителния, така и на настъпателния потенциал на американската военно-космическа програма. Освен това САЩ се опитват (засега с минимални резултати) да решат проблема с дипломатически средства. В края на юли 2015, в резултат от съпротивата на Русия, Китай и редица други държави - включително Бразилия, Индия, Южна Африка и Иран - бяха провалени дълго чаканите преговори в ООН относно предложения от ЕС проект за Международен кодекс на поведението в космоса. В резултат от това, опитите да се реши проблемът с нарастващата заплаха за конфронтация в космоса се оказаха в задънена улица и, както изглежда, обсъждането им в рамките на Генералната асамблия на ООН ще отнеме немалко години.
Според помощника на държавния секретар по въпросите на контрола на въоръженията, контрола и спазването на споразуменията Франк Роуз, който координира усилията на американските дипломати за предотвратяване на оръжейната надпревара в космоса: "най-важното е, че САЩ не искат конфликти в космоса и са готови да си сътрудничат с Русия и Китай за гарантиране на сигурността в космическото пространство". Той обаче е категоричен, че "в случай на нападение ще защитаваме космическите си обекти с всички възможни средства.
Изпитанията на настъпателно космическо оръжие
Проблемът за евентуалната война в космоса не е от вчера. Така, опасявайки се от изстрелването в орбита на съветско ядрено оръжие, САЩ още в края на 50-те години на ХХ век стартираха изпитания на противоспътникови оръжия. Те дори осъществиха няколко ядрени изпитания в космоса, преди влизането в сила през 1967 на одобрения от Генералната асамблея на ООН Договор за космоса, забраняващ орбиталното оръжие за масово унищожение. След налагането на тази забрана, космическото наблюдение се превърна в един от ключовите елементи на студената война, а в качеството си на интегрална част от сложната система за ранно откриване в орбита бяха въведени спътници, следящи разполагането на ядрено оръжие с наземно базиране и неговите изпитания. В течение на почти целия период на студената война СССР разработваше и изпитваше т.нар. "космически мини" - самовзривяващи се космически апарати, способни да откриват и унищожават американските шпионски спътници с шрапнелни снаряди. Милитаризацията на космоса достигна върха си през 80-те години, когато администрацията на Роналд Рейгън лансира прословутата си инициатива за стратегическа отбрана, известна като "Звездни войни". За реализацията и беше отпуснат многомилиарден бюджет, като в рамките и се предвиждаше разработването на орбитална система за противодействие на съветските междуконтинентални балистични ракети. През 1985 американските ВВС демонстрираха огромния си потенциал, когато техен реактивен изтребител F-15 унищожи с ракета на ниска околоземна орбита падащ спътник на САЩ.
Въпреки това обаче, по онова време не съществува нито мащабна оръжейна надпревара, нито пък преки конфликти. Според американския експерт по контрол на въоръженията и съучредител на вашингтонския аналитичен център "Хенри Стимсън" Майкъл Крипън, причината за това е, че и САЩ, и СССР са наясно, колко уязвими са техните спътници, особено онези от тях, които функционират на геостационарни орбити на височина около 35 хил. км и повече. На практика, този тип спътници "висят" над конкретна точка на планетата и затова са лесна мишена. И тъй като всяко враждебно действие срещу тях лесно може да провокира истински обмен на ядрени удари на Земята, двете свръхдържави се въздържат от подобни стъпки. Както посочва Крипън: "Никой от нас не беше подписвал каквито и да било договори в тази сфера. Ние просто и независимо един от друг стигнахме до извода, че нивото на собствената ни сигурност би паднало значително, ако започнем да унищожаваме тези спътници. Защото, ако един от нас го стореше, другият моментално щеше да направи същото".
Сегашната ситуация е много по-сложна. Както ниските, така и високите околоземни орбити се превърнаха в зона на научна и комерсиална активност, където функционират хиляди спътници от почти 60 държави. И въпреки че изпълняват предимно мирни задачи, всеки от тях е застрашен - отчасти защото не всички членове на разширяващата се общност на страните, разполагащи с военно-космическа мощ, са готови да спазват правилата на играта. Впрочем, те не са и задължени да го правят, защото такива правила просто няма.
Най-голямата заплаха представлява т.нар. "космически боклук". Както е известно, спътниците летят в космоса с изключително висока скорост, затова най-бързият и най-нечестен начин да бъде унищожен някой от тях е просто да се изстреля в космоса нещо, което да се изпречи на пътя му. Сблъсъкът дори с толкова малък и елементарен предмет, като някое стъклено топче например, може да изведе от строя или напълно на унищожи спътник, струващ милиард долара. И, ако някоя държава е в състояние да използва подобен "кинетичен" метод за унищожаването на противниковия спътник, за нея няма да е проблем да създаде и по-опасен космически боклук, който да провокира верижна реакция, превръщайки орбитата в своеобразна писта за смъртоносна надпревара.
През 2007 рискът, породен от наличието на космически боклук нарасна рязко, след като Китай изстреля ракета, която унищожи един от собствените му метеорологични спътници, намиращ се на ниска околоземна орбита. В резултат от това се получи своеобразен "шрапнелен залп", т.е. многобройни поразяващи елементи, които ще летят много дълго време в космоса и представляват около 1/6 от всички видими на радарите "чужди" частици, т.е. летящ по орбита боклук. През 2008 САЩ реагираха на китайските действия в същия дух, променяйки предназначението на корабна ракета за борба с балистични ракети и използвайки я за да свалят повреден американски военен спътник малко преди да навлезе в атмосферата. В резултат от това също възникна опасен космически боклук, макар и в по-малки количества, при това той ще просъществува по-кратко, тъй като възникна на много по-малка височина.
Сравнително неотдавна Китай предприе действия, които, според мнозина специалисти, са били допълнителни изпитания на противоспътниково оръжие с наземно базиране. Нито едно от тях не доведе до унищожаването на спътници, но според Крипън и други анализатори това се дължи на факта, че китайците не са си поставяли такава цел, което обаче не означава, че не става дума именно за противоспътникова система. Последните такива изпитания бяха проведени в края на юли 2014. Китайските власти твърдят, че единствената им цел е усъвършенстване на тяхната противоракетна отбрана, както и осъществяването на научни експерименти. Само че по време на едно от изпитанията, през май 2013, беше изстреляна ракета, достигнала височина 30 хиляди километра над повърхността на земята, плътно доближавайки се до зоната на сигурност, в която работят стратегическите геосинхронни спътници.
Според експерта по проблемите на сигурността и бивш офицер от американските ВВС Браян Уидън, "това беше много тревожен сигнал". Той посочва, че още преди няколко десетилетия американците са стигнали до извода, че спътниците им, функциониращи на ниска околоземна орбита, могат лесно да бъдат свалени: "Когато геостационарните орбити се оказаха досегаеми, хората осъзнаха, че някой наистина може да се опита да ги унищожи".
Неслучайно, след китайските изпитания през май 2013, САЩ решиха да разсекретят данните за програмата за спътниково разузнаване, чиято цел е да им гарантира комплексна осведоменост с помощта на орбитални системи, намиращи се на геостационарна околоземна орбита (GSSAP). Става дума за четири спътника, които могат да осъществяват наблюдение от високи околоземни орбити и дори да осъществяват сближаване с други спътници за да ги изучава отблизо. Първите два разузнавателни спътника GSSAP бяха изстреляни в орбита през юли 2014.
Според Уидън: "Това беше секретна програма - една от онези, които дори не съществуват официално. Тя беше разсекретена най-вече за да бъде отправено предупреждение, че ако някой планира нещо срещу Америка на геостационарна орбита или в близост до нея, САЩ ще бъдат информирани за това". Впрочем, като опасност за американската сигурност се приема не само навлизането в границите на геостационарната орбита на ракета с бойна глава, но и всеки опит за доближаване до някой спътник на САЩ. Тъкмо това е една от причината, до потенциалните американски противници да бъде изпратен предупредителен сигнал от борда на приближаващия се модул на разузнавателния спътник GSSAP и високоманеврения орбитален безпилотен самолет за многократно използване на американските ВВС X-37B.
На свой ред Русия също разработва системи, позволяващи доближаването на спътници, функциониращи на орбита, тяхното проучване и евентуалното им изваждане от строя или дори унищожаване. През последните две години, руски спътници, които обикновено се използват за различни комерсиални цели, на три пъти бяха изстрелвани с тайнствен товар на борда, като за последен път това се случи през март 2015. В резултат от наблюденията, осъществени от американските специалисти с помощта на радари, както и от някои астрономи-любители, стана ясно, че след всяко извеждане на такъв спътник на орбита, на голямо разстояние от отделилата се ракета носител се появява и друг малък летящ обект, който едва след известно време се обръща и се насочва обратно към Земята.
Според Уидън, макар да не е изключено, че тези обекти, които експертите обозначават като "Космос-2491", "Космос-2499" и "Космос-2504", са част от "безобидна" руска програма за обслужване и дозареждане на стари спътници, напълно възможно е да са предназначени за реализацията на "по-агресивни цели".
Договорите не дават гаранции
Китайските власти продължават да твърдят, че военните им действия в космоса всъщност представляват само научни експерименти с мирни цели, докато руските официални лица просто предпочитат да не коментират своите програми. Може да се смята обаче, че и двете държави действат в отговор на разработването (според тях) от американска страна на потенциално космическо оръжие. Безспорно, системите на противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ, техните космически самолети-роботи Х-37В и дори разузнавателните им спътници GSSAP, които на пръв поглед са предназначени за гарантиране на мира, могат много лесно да променят предназначението си, превръщайки се в средства за водене на космическа война. В течение на няколко години Русия и Китай се опитваха да постигнат ратификацията в рамките на ООН на договор, който да има задължителен правен характер и да забранява създаването на космическо оръжие. Американските власти, както и редица експерти, нееднократно отхвърляха тази възможност, определяйки подобен договор като "лицемерен и безперспективен".
"Целта на проектодоговора, предлаган от Русия и Китай е забраната именно на онзи тип, дейност, с който те толкова активно са ангажирани - твърди в тази връзка Майкъл Крипън - Той е изцяло в техен интерес. Всъщност те искат да имат свобода на действие, но го прикриват с предложението за забрана на космическото оръжие". Според него, дори ако предложението за подписването на договора е напълно искрено, той няма да бъде ратифициран от Конгреса, защото САЩ също държат да имат пълна свобода на действията си в космоса (където разполагат с несравнимо по-големи възможности и потенциал), т.е. те повече от всички останали имат какво да губят там.
На свой ред Франк Роуз очертава три проблема, свързани с въпросния договор: "На първо място, няма как практически да бъде проверено изпълнението му, което се признава и от руснаците и китайците. На второ място, в него не се казва нищо за противоспътниковите оръжия, разположени не в космоса, а на земята - като онова, което Китай изпита през 2007, а след това и през 2014 например. И на трето място, договорът не дава ясна дефиниция на космическото оръжие".
Като алтернатива на руско-китайското предложение САЩ подкрепят лансираната от ЕС инициатива за утвърждаване на определени "норми" на поведение, чрез създаването на общоприет Международен кодекс на поведение в космоса (Code of Conduct for Outer Space Activities). Това би могло да стане първата стъпка към подписването на договор със задължителна правна сила. Авторите на проекта за кодекса, който беше обсъждан в ООН в края на юли 2015 и срещу чието приемане се обявиха Русия и Китай, призовават за по-голяма прозрачност и "създаване на атмосфера на доверие" между космическите държави, като възможност за подпомагане на "мирното усвояване и използване на космическото пространство". Само че, също както и в договора, предложен от Москва и Пекин, и в кодекса на ЕС липсва ясна дефиниция на понятието "космическо оръжие".
Според редица висши американски военни, като генерал Джон Хайтън, който ръководи Командването на военно-космическите сили на ВВС на САЩ, именно тази неяснота поражда най-големи проблеми: "Дали собствената ни система за космическо разузнаване, която следи всичко случващо се на геостационарна орбита, представлява оръжие? Според онези, които са на земята, отговорът е отрицателен. Само че тя е изключително маневрена, може да се придвижва със скорост 17 хиляди мили в час, а на борда и има датчици. Това не е оръжие, нали? Но няма гаранции, че новият договор няма да забрани на САЩ да осъществяват разузнаване от космоса".
Неминуема ли е войната в космоса
Междувременно, промените в политиката на САЩ дават на Русия и Китай още повече основания за подозрения и тревога. Американският Конгрес оказва натиск върху структурите, ангажирани с въпросите на националната сигурност на САЩ, да обърнат повече внимание на ролята на настъпателния, а не на отбранителния потенциал. Конгресът дори изисква основната част от средствата, отпуснати през 2015 финансова година на Пентагона за реализация на програмата за космическа сигурност и отбрана, да бъдат използвани за "разработката на настъпателни и активни отбранителни стратегии и системи за контрол на космическото пространство". В случая, с понятието "настъпателни средства за контрол на космическото пространство", очевидно се обозначава космическо оръжие. "Активната отбрана" пък е малко по-разтегливо понятие, включващо отбранителни мерки с неясен характер, които биха могли да се предприемат срещу потенциалния космически агресор, разширявайки по този начин списъка на възможните средства, които в близко време могат да бъдат използвани за милитаризацията на космоса. Ако неминуемата заплаха продължи да е налице, спътникът, или екипът, който го управлява, могат да нанесат изпреварващ удар, използвайки заслепяващи лазери, микровълнови системи, генериращи смущения, обстрел на противниковите обекти с кинетично оръжие или друг от многобройните налични методи и средства.
"Надявам се, че никога няма да ни се наложи да водим война в космоса - твърди генерал Хайтън - това би било изключително опасно. Използването на кинетично (т.е. противоспътниково) оръжие може да се окаже истинска катастрофа за света заради екзистенциалната заплаха за спътниците, каквато представлява космическият боклук. Но, ако все пак се стигне до такава война, САЩ трябва да разполагат с настъпателно и отбранително оръжие за нанасянето на ответен удар, затова Конгресът ми възложи да изясня, какво трябва да бъде то. Според мен, един от сдържащите фактори за подобно развитие е липсата на космически боклук. Каквото и да правим, не бива да допускаме появата му в по-големи количества".
Така например, използваната от американските ВВС система за противодействие на комуникациите на противника, която е единственото официално признато настъпателно оръжие против работещите в космоса спътници, се базира на устройства, генериращи смущения на комуникационните сигнали. "По принцип, подобна система представлява нещо като голяма антена на проследяващия самолет, но никой не знае как точно работи - посочва Браян Уидън, подчертавайки, че подобно на по-голямата част от мерките за гарантиране на космическата сигурност, подробностите за функционирането на тази система се пазят в най-строга тайна - Единственото, което знаем със сигурност, е че САЩ могат да използват системата за да генерират смущения, а може би и да имитират или прихващат сигнали на противниковите спътници".
Според Крипън, дискусията за дефинирането на понятието "космическо оръжие" и конфронтацията между Русия, Китай и САЩ е безполезна и засенчва по-важния проблем за космическия боклук. "Всички говорят за специално създадените изкуствени обекти, предназначени за воденето на война в космоса, в резултат от което възниква впечатление, че сме се върнали към ерата на студената война - посочва Крипън - В същото време в космоса вече има около 20 хиляди единици "оръжие", под формата на космически боклук. Те не действат целенасочено, а са неуправляаеми. Те не търсят противникови спътници, а просто се носят в космоса и представляват огромен проблем".
Той смята, че космическото пространство следва да бъде защитавано като всеобщо достояние, също както океаните и атмосферата на планетата. Космическият боклук лесно може да бъде създаден, но премахването му е изключително трудно, затова международната общност трябва да концентрира усилията си за да не допусне появата на космически боклук. След като, на фона на липсата на необходимия международен контрол, непрекъснато нараства броят на държавите, изстрелващи спътници в орбита, наред със заплахата за преднамереното им разрушаване ще нараства и опасността от случайни сблъсъци и повреди от ударите на тези "чужди" обекти. А с нарастването на риска от сблъсъци, нараства и опасността, че в условията на все по-голямо напрежение, разпалване на шпионските страсти и военно съперничество в космоса, те могат да бъда възприети като целенасочени враждебни действия.
"В момента създаваме изключително голям хаос в космоса, но повечето хора не го осъзнават, просто защото не можем да го възприемем по същия начин, като масовото измиране на рибите, киселинните дъждове, или бурното развитие на някои видове водорасли, водещо до т.нар. "цъфтеж на водата" - посочва Майкъл Криптън - За да предотвратим замърсяването на орбитата с космически боклук, трябва да осъзнаем необходимостта от спешното решаване на този проблем - нещо което засега очевидно не разбираме. Възможно е това да се случи чак когато се окажем без спътникова телевизия, или бъдем лишени от глобалната система за връзка или пък от прогнозите за времето и надигащите се урагани. Тоест, можем да го разберем, чак когато бъдем принудени да се върнем далеч в миналото - някъде към 50-те години на миналия век. Само че тогава вече ще бъде много късно".
* Авторът е анализатор на Сайънтифик Америкън и автор на бестселъра "Пет милиарди години самота"
{backbutton}
