През 2009 известният геополитически анализатор и президент на Агенция „Стратфор” Джордж Фридман публикува книга с амбициозното заглавие „Следващите 100 години”. В нея той се опитва да предскаже какво ще се случи в международната политика до края на века, чертаейки картина на мащабни промени, в хода на които централните правителства на Русия и Китай ще загубят контрол над своите региони. Според Фридман, изгряващите велики сили през този век ще бъдат Турция, Япония и Полша. През 2050 пък щяла да избухне Трета световна война между две, меко казано, странни коалиции – Турция и Япония, от една страна, срещу САЩ, Полша, Великобритания, Индия и Китай, от друга. Впоследствие Германия и Франция щели да дадат рамо на турско-японския алианс.
Разбира се, не звучи сериозно някой да претендира, че може да прогнозира международната политика за толкова дълъг период. Книгата на Фридман може да се отнесе по-скоро към жанра „геополитическа чалга”, впрочем авторът и въобще не претендира, че това е научно изследване. Защото, освен анализатор, той е и отличен бизнесмен и знае какво четиво се търси на пазара.
Наскоро обаче беше публикуван докладът „Перспективите за световното население” с прогнози на демографското звено от Департамента по икономически и социални въпроси на ООН[1]. Авторите на този документ също се опитват да предскажат какво ще се случи до 2100, но за разлика от Фридман се опират на солидна статистическа информация и екстраполират в бъдещето наблюдаваните демографски тенденции, за да очертаят динамиката в числеността на световното население до края на века. И, ако политическите и икономически прогнози за период, по-дълъг от 10-15 години, са изключително несигурни, то по отношение на броя на населението това не е така, защото демографските процеси са консервативни и дълготрайни. Така например, повечето от хората, които ще населяват планетата през 2030, вече са родени и техният брой е известен. Нивата на раждаемост и смъртност особено в развитите държави също са сравнително константни. Така че, ако през 2009 Фридман можеше да прочете този демографски доклад, сигурно би променил списъка на „изгряващите велики сили”, защото прогнозата на ООН показва, че именно Япония и Полша ще бъдат сред страните, които ще претърпят най-драматичен спад на населението през нашия век, а към 2100 Турция ще бъде извън списъка на първите 25 държави с най-много жители.
Демографският доклад на ООН
В демографския доклад на ООН са включени данни и прогнози за числеността на населението на отделните държави, за възрастовото му разпределение, раждаемостта, продължителността на живота и средната възраст за следните години: 2015, 2030, 2050 и 2100. За да се види динамиката на демографските процеси, читателите могат да направят сравнение и с нивото на съответните показатели от 1950.
Към средата на 2015 всички жители на планетата са 7,3 млрд. души. 60% от тях живеят в Азия, 16% - в Африка, 10% - в Европа, 9% в Латинска Америка, включително Карибите, а 5% - в Северна Америка и Австралия с Океания. В двете държави, наброяващи над милиард души – Китай и Индия, живее 37% от населението на света.
Таблица 1. Населението на света по континенти (в милиони)[2]
Континент
2015
2030
2050
2100
Африка
1 186
1 679
2 478
4 387
Азия
4 393
4 923
5 267
4 889
Европа
738
734
707
646
Латинска Америка
634
721
784
721
Северна Америка
358
396
433
500
Австралия и Океания
39
47
57
71
Целия свят
7 349
8 501
9 725
11 213
Понастоящем населението на света нараства с темп от 1,18% на година, което е равно на 83 млн. души – приблизително една Германия. Прогнозата е, че през 2030 жителите на планетата вече ще са с над милиард повече – т.е. 8,5 млрд., през 2050 ще достигнат 9,7 млрд., а през 2100 – 11,2 млрд. Най-вероятно, на границата между ХХІ и ХХІІ век населението на света ще спре да увеличава числеността си.
Учените правят уговорката, че колкото по-отдалечена във времето е определена година, толкова по-многовариантна става демографската им прогноза. Така например, за 2030 те имат 95% сигурност, че населението на света ще бъде между 8,4 и 8,6 млрд. По отношение на 2100 обаче, за да имат същото ниво на сигурност, че няма да сбъркат, те поставят прогнозата си в много по-широки граници като казват, че обитателите на нашата планета по това време ще бъдат между 9,5 и 13,3 млрд. 23% е вероятността населението на света да се стабилизира или да започне да намалява преди 2100.
И така, откъде ще дойде ръстът на световното население през следващите десетилетия? Преди всичко от Африка, отговарят експертите на ООН. Между 2015 и 2050 половината от този ръст ще се дължи именно на африканците. След средата на века Африка ще остане единственият голям континент с бързо нарастващо население, докато броят на жителите на Азия, Европа и Латинска Америка ще намалява, а този в Северна Америка и Австралия ще се увеличава незначително. В края на века 83% от населението на планетата ще живее в Азия и Африка като двата континента почти ще се изравнят по този показател.
Очаква се 33 страни, повечето африкански, да утроят населението си в периода 2015-2100. От тях 10 държави ще увеличат броя на жителите си пет или повече пъти и всички те са в Африка: Ангола, Бурунди, Конго, Малави, Мали, Нигер, Сомалия, Уганда, Танзания и Замбия. Примерите с Малави и Нигер ни дават представа за демографския взрив, който се случва на африканския континент в момента. През 1950 британската колония Малави има население от 2,9 млн. души, през 2015 то нараства до 17 млн., през 2030 се очаква да бъде 27 млн., през 2050 – 43 млн. и през 2100 – 87 млн. Така в края на века африканската държава с територия, приблизително колкото тази на България, вече ще бъде по-населена от страни като Япония, Германия и Франция. Още по-фрапиращ е случаят с пустинната държава Нигер. В средата на миналия век нейното население е 2,5 млн. души, в момента е 20 млн., през 2030 се очаква да бъде 36 млн., през 2050 – 72 млн., а в края на века – 209 млн. души, с което Нигер ще влезе в десетката на най-големите страни в света, увеличавайки броя на жителите си повече от 10 пъти за период от 85 години.
Таблица 2. Класация на 10-те най-големи държави в света през 2015, 2030, 2050 и 2100 (населението е в млн.)
2015
2030
2050
2100
1. Китай – 1376
1. Индия – 1527
1. Индия – 1705
1. Индия – 1660
2. Индия – 1311
2. Китай – 1416
2. Китай – 1348
2. Китай – 1004
3. САЩ – 322
3. САЩ – 356
3. Нигерия – 399
3. Нигерия – 752
4. Индонезия - 258
4. Индонезия – 295
4. САЩ – 389
4. САЩ – 450
5. Бразилия - 208
5. Нигерия – 263
5. Индонезия – 321
5. ДР Конго – 389
6. Пакистан – 189
6. Пакистан – 245
6. Пакистан – 310
6. Пакистан – 364
7. Нигерия – 182
7. Бразилия – 229
7. Бразилия – 238
7. Индонезия – 314
8. Бангладеш - 161
8. Бангладеш – 186
8. Бангладеш – 202
8. Танзания – 299
9. Русия – 143
9. Мексико – 148
9. ДР Конго – 195
9. Етиопия – 243
10. Япония - 127
10. Русия - 139
10. Етиопия - 188
10. Нигер - 209
Ако през 2015 и 2030 сред десетте най-многолюдни държави в света има само по една африканска, през 2050 те вече ще станат три, а в края на века – пет.
На този фон се очаква досегашният световен лидер Китай да предаде първенството на Индия през 2022, като в края на века индийците вече ще бъдат с около две трети повече от китайците. От развитите държави единствено САЩ ще успеят да се удържат в челната десятка на най-големите страни в света. До средата на нашия век американците ще бъдат на трето място, а след това ще бъдат изместени от Нигерия на на четвърто, като населението на най-могъщата държава в света ще продължи да се увеличава през целия период, макар и с бавни темпове.
Населението на някои от сегашните най-големи страни в света вече се топи, а за Китай този процес ще започне от 30-те години на века като през 2100 китайците ще бъдат с цели 372 млн. души по-малко, отколкото днес. През втората половина на столетието надолу ще тръгне и кривата, илюстрираща броя на жителите на големи държави като Бразилия, Индонезия и Бангладеш, които в момента са в челната осмица на най-многолюдните страни на планетата. В самия край на века ще започне да намалява и населението на световния лидер Индия.
В периода 2015-2050 се очаква спад на населението в 48 държави. Измерено в абсолютни стойности, това намаление ще е най-голямо в Китай – 28 млн. души, Япония – 19 млн. и Русия – 15 млн. Но ако стопяването на населението през този период се мери в проценти, безспорен лидер в негативната класация е България с резултат от почти 28%, следвана от Румъния и Украйна. Всички държави от първата десетка на топящите се нации са от Източна Европа, а на 11-о място е Япония.
Таблица 3. Държавите с най-бързо намаляващо население в периода 2015-2050
Държава
Насел. 2015
(в хиляди)
Насел. 2050
(в хиляди)
Намаление
(в хил.)
Намаление в проценти
1. България
7150
5124
-1996
27,9
2. Румъния
19511
15207
-4305
22,1
3. Украйна*
44824
35117
-9707
21,7
4. Молдова
4069
3243
-826
20,3
5. Босна и Х.
3810
3069
-742
19,5
6. Латвия
1971
1593
-377
19,1
7. Литва
2878
2375
-503
17,5
8. Сърбия*
8851
7331
-1520
17,2
9. Хърватска
4240
3554
-686
16,2
Забележка: Данните за Сърбия включват и Косово, а за Украйна – и Крим, тъй като ООН не признава нито косовската независимост, нито присъединяването на Крим от Русия.
Сривът в България
Еспертите на ООН смятат, че през 2100 населението на България ще намалее до 3,406 млн. души. Това предвиждане може да бъде съпоставено с прогнозата на Националния статистически институт, който изчислява, че при най-реалистичния сценарий през 2070 жителите на страната ще бъдат 4,9 млн., а при най-благоприятния – 5,5 млн[3].
Най-важният фактор, от който зависи числеността на населението, е нивото на раждаемост. В България тя е ниска, но има доста държави, които са още по-зле в това отношение. Тук ключов показател е т.нар. ниво на възпроизводство, което е средно по 2,1 деца на една жена. Ако раждаемоста е под тази граница, населението на съответната държава ще намалява, а ако е над нея – ще се увеличава. В момента, в глобален план, една жена има средно по 2,5 деца, но показателят неотклонно се снижава като се очаква през периода 2045-2050 да падне до 2,25, а през последната петилетка на века за първи път да слезе малко под нивото на възпроизводство, достигайки 2,0. Поради инерционния момент населението на планетата може да нараства бавно още 10-15 години след падането под нивото на възпроизводство, но после следва неизбежно намаление.
За периода 2010-2015 под нивото, необходимо за възпроизводство на населението, се намира раждаемостта в 83 държави. При това за много от тях, предимно европейски, тази ситуация е възникнала още преди няколко десетилетия. В 25 от държавите раждаемостта е под 1,5 деца на една жена. Важно е да се отбележи, че в 54 от споменатите по-горе 83 страни с отрицателен естествен прираст, раждаемостта е започнала съвсем бавно да се увеличава и в периода 2010-2015 е по-голяма, отколкото в предходните пет години, но все още е много под чертата на възпроизводство. Само в 21 държави в тежка демографска ситуация спадът на раждаемостта продължава и дъното все още не е достигнато. Най-големите сред 83-те страни с раждаемост под 2,1 деца на една жена са Китай, САЩ, Бразилия, Русия, Япония, Виетнам, Германия, Иран и Тайланд.
Важно е да се знае, че регионалните суперсили Турция и Иран, които се борят за лидерство в мюсюлманския свят, и чието население в момента гони 80 млн. души, никога няма да преминат 100-милионния рубеж. Причината е започналият демографски преход. За 2010-2015 раждаемостта в Иран е 1,75 деца на една жена, а в Турция е точно на ръба на възпроизводството – 2,1, като в Истанбул и големите градски центрове по Егейското крайбрежие този показател е значително по-нисък. Турция и Иран ще достигнат максимума на своето население в средата на века (съответно 96 и 92 млн. души), след което ще започнат бавно да се обезлюдяват.
България не е сред тези 25 държави, които имат раждаемост под 1,5 деца на една жена. Страната ни оглавява списъка на най-бързо топящите се нации заради други утежняващи обстоятелства – високи нива на смъртност и емиграция. В периода 2010-2015 всяка жена в България е имала средно по 1,52 деца, като през следващите десетилетия до края на века се очаква много слабо, но неотклонно покачване на този показател – 1,6 за периода 2015-2020, 1,71 за 2025-2030, 1,81 за 2045-250 и 1,88 за 2095-2100. Раждаемостта в България ще остане под нивото на възпроизводство, но ще бъде близка до средноевропейската, която също ще се покачва незначително.
Таблица 4. Държави и автономни райони с най-ниска раждаемост (среден брой деца на една жена)
2010-2015
2025-2030
2045-2050
1. Макао – 1,19
1. Босна и Х.- 1,29
1. Сингапур – 1,38
2. Хонконг – 1,20
2. Молдова – 1,31
2. Босна и Х. – 1,51
3. Сингапур – 1,23
3. Сингапур – 1,31
3. Португалия – 1,51
4. Ю. Корея – 1,26
4. Португалия – 1,31
4. Молдова – 1,52
5. Молдова – 1,27
5. Гърция – 1,37
5. Гърция – 1,56
6. Босна и Х. – 1,28
6. Полша – 1,38
6. Полша – 1,56
7. Португалия – 1,28
7. Тайланд – 1,43
7. Тайланд – 1,58
8. Испания – 1,32
8. Хонконг – 1,44
8. Бутан – 1,59
9. Унгария – 1,34
9. Ю. Корея – 1,45
9. Кипър – 1,60
Прави впечатление, че и трите политически автономни единици, които в момента оглавяват класацията за най-ниска раждаемост – Макао, Хонконг и Сингапур, са населени предимно с китайци. Това подсказва какво ще бъде демографското бъдеще на все още най-многолюдната държава в света. Раждаемоста в Китай пада под чертата на възпроизводство още в края на миналия век. В периода 2010-2015 всяка китайка има средно по 1,55 деца като може да се смята, че страната вече се е оттласнала от дъното (1,53 за предходния петгодишен период) и през следващите десетилетия раждаемостта ще върви бавно нагоре, за да достигне ниво от 1,81 в края на века. Голяма заблуда е да се мисли, че ниската раждаемост в Китай през последните 1-2 десетилетия се дължи на прословутата държавна политика „едно дете дете в смейството”. Истината е, че най-голямата страна в света изживява демографски преход, който се е случил първо в европейските държави, а сега се пренася в почти цяла Източна Азия.
Доста по-различна е ситуацията при другия азиатски гигант Индия. В момента раждаемостта в тази страна е средно 2,48 деца на една жена. Започналата още през миналия век тенденция на намаление ще продължи неотклонно до 2100. Изглежда невероятно, но ако решим да се доверим на демографите на ООН, в края на века индийката ще има по-малко деца от българката – 1,81 срещу 1,88.
На другия полюс са африканските държави, които неизменно ще оглавяват класацията за най-висока раждаемост през този век като несменяем лидер в момента и до 2100 ще бъде Нигер. Единствената неафриканска държава, която в момента влиза в десятката на страните с висок среден брой деца на една жена, е азиатската Тимор-Лесте, която получи независимост сравнително неотдавна.
Таблица 5. Държави с най-висока раждаемост (среден брой деца на една жена)
2010-2015
2025-2030
2045-2050
1. Нигер – 7,63
1. Нигер – 6,68
1. Нигер – 4,87
2. Сомалия -6,61
2. Сомалия – 5,22
2. Сомалия – 3,79
3. Мали – 6,35
3. Мали – 5,03
3. Замбия – 3,73
4. Чад – 6,31
4. Ангола – 4,98
4. Бурунди – 3,69
5. Ангола – 6,20
5. Бурунди – 4,89
4. Ангола – 3,64
6. Конго – 6,15
6. Гамбия – 4,87
6. Нигерия – 3,59
7. Бурунди – 6,08
7. Чад – 4,85
7. Мали – 3,57
8. Уганда – 5,91
8. ДР Конго – 4,77
8. Гамбия – 3,48
9. Тимор-Лесте – 5,91
9. Нигерия – 4,74
9. Чад – 3,46
Данните показват, че раждаемостта в Африка също ще намалява, но ще си остане по-висока отколкото в Европа и Азия, защото това намаление е започнало много по-късно. Като цяло за Европа, в момента една жена има средно по 1,6 деца като до средата на века този показател ще се повиши до 1,8. За аналогичния период повишението за Северна Америка ще бъде от 1,86 до 1,9.
Застаряващият свят
По-ниската раждаемост и забавящият се ръст на населението неизбежно водят до повишаване на средната възраст: делът на възрастните хора се увеличава практически във всички райони на света. През 2015, в глобален план, децата на възраст под 15 години са над два пъти повече от възрастните над 60 години. В средата на века обаче тези две групи лица ще се изравнят по численост.
Най-застарелият континент в света е Европа, защото там демографският преход е започнал най-рано. През 2015 над 60-годишна възраст са 24% от европейците като този дял ще достигне 34% през 2050 и 35% през 2100. Впрочем, населението на другите континенти също застарява. В това отношение може би най-драматично е положението в Азия, където в момента хората над 60-годишна възраст са само 12%, но в средата на века ще станат 25%. В Северна Америка те са 21% и до 2050 делът им ще нараства сравнително бавно, достигайки 28%. Това ще се дължи на факта, че САЩ абсорбират голям брой емигранти на по-млада възраст. В Африка хората над 60 години са само 5% и до 2050 ще достигнат 9%.
Все повече хора ще достигат възраст от 80 години, която доскоро бе смятана за преклонна. Сега в света има 125 милиона души, навлезли в деветото десетилетие на своя жизнен път. До 2050 те ще станат 434 млн. , а до края века – почти милиард (944 млн.).
Нараства и средната възраст на световното население. Сега тя е 30 години, но до 2050 ще достигне 36, а до края на века – 42 години, т.е. точно толкова, колкото е за Европа в момента. През 2015 най-висока средна възраст в света има Япония – 46,5 години, следвана от Германия – 46,2, Италия – 45,9, Португалия – 44, Гърция – 43,6 и България – 43,5. През 2050 японците ще останат на първо място в тази класация като средният жител на страната ще бъде на 51,5 години. След тях ще бъдат италианците, португалците и испанците, чиято средна възраст също ще е над 50 години. В края на века най-застарялата държава в света ще бъде Южна Корея, следвана от Япония и Босна и Херцеговина като в челната десятка ще влезе и една латиноамериканска страна – Куба.
В България средната възраст през 1950 е била едва 27,3 години, а сега е достигнала 43,5 и ще продължи да нараства до 47,1 през 2030, и 47,8 през 2050, но в края на века ще намалее незначително - до 47 години. По това време с по-висока средна възраст от България ще бъдат всичките й балкански съседи – Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония и особено Албания, където средният жител ще бъде на 52,3 години.
Повишаващата се средна възраст на населението по света се дължи не само на намаляващата раждаемост, но и на все по-голямата продължителност на живота. В периода 2010-2015 тя е била средно 70 години като се очаква до средата на века да достигне 77, а до 2100 – 83 години.
Към 2015 безспорен лидер по средна продължителност на живота е Япония – 83,3 години, следвана от Италия с 82,7 години. По-нататък в тази респектираща класация следват Швейцария, Сингапур, Исландия, Испания, Австралия, Израел, Швеция. В момента българите живеят средно до 74 години като до средата на века този показател ще достигне 77,8 години, а до 2100 – 83,9 години. Тези прогнозни данни отговарят по много убедителен начин на въпроса, защо трябва да се повишава пенсионната възраст в страната. В края на столетието средната продължителност на живота в повечето западноевропейски държави, Япония, Южна Корея, Израел, Австралия, Канада, Чили и Куба ще бъде над 90 години.
Изключително любопитна информация дават и данните за съотношението мъже/жени сред населението на отделните държави. При нормални обстоятелства природата е предвидила при новородените процентът на момчетата да е с 4-5% по-голям от този на момичетата, защото хората от мъжки пол са по-уязвими по отношение на генетични болести. Сред някои азиатски и африкански народи обаче, мъжката рожба си остава предпочитана и след като напредъкът на медицината позволи полът на бъдещото дете да става ясен отрано, се появи практиката на селективните аборти. Този проблем е най-сериозен в двете най-големи държави в света – Китай и Индия. При китайците съотношението мъже/жени е 106:100, което означава, че представителите на силния пол са с 42 милиона повече. В Индия тази пропорция е 108:100. Най-драстична е разликата в малката държава Бутан, разположена между Китай и Индия. Там на 116 мъже са падат по 100 жени. На обратния полюс са бившите съветски републики, където мъжете са във видимо малцинство. В Латвия и Литва на 100 жени се падат по 85 мъже, в Украйна и Армения – по 86, в Русия и Беларус – по 87. Причината за тази диспропорция е по-нездравословния начин на живот, който водят мъжете в тези страни, и най-вече алкохолизмът. За България съотношението мъже/жени е 94:100.
Изключително драстично е численото превъзходство на мъжете в богатите петролни монархии от района на Персийския залив. В Обединените арабски емирства на 100 жени са падат 274 мъже, в Катар – 265, в Оман – 197, в Саудитска Арабия – 130. Тук обяснението за аномалията е в притока на огромен брой чуждестранни работници, които са предимно мъже.
Миграционните процеси
При демографските прогнози най-трудни за предсказване са миграционните процеси. И ако за посоката на движение на хората може да се направи сравнително стабилно предвиждане, това не може да се каже за мащаба на миграционния поток. Той е постоянен от по-бедните към по-богатите държави, но понякога го ускоряват извънредни събития, като войни и природни бедствия. За периода 2000-2015 в Европа, Северна Америка и Австралия са се заселвали средно по 2,8 млн. емигранти на година. Прогнозата на ООН е, че емигрантския поток ще покрива успешно демографския дефицит на САЩ, Канада и Австралия, но не и на Европа. За периода 2015-2050 се очаква естественият прираст на европейското население да бъде минус 63 милиона души като междувременно на континента ще се заселят 31 млн. емигранти. Това означава намаляване на населението на Стария континент с общо 32 млн. души до средата на века.
Както е известно, повечето емигранти, особено тези от първо поколение, изпращат пари на семействата си в родината. По данни на Световната банка, през 2014 тези трансфери са възлизали на 583 млрд. долара общо за целия свят. Това е сериозен финансов поток, който донякъде нивелира драматичните разлики в условията за живот между страните от т.нар. Първи свят и тези от Третия. В класацията на страните, от които емигрантите изпращат пари, категорично на първо място са САЩ със 131 млрд. долара за 2014. Следват Саудитска Арабия с $45 млрд., Обединените арабски емирства - $29 млрд., Великобритания – $25 млрд., Германия - $24 млрд., Канада- $23 млрд., Франция - $21 млрд., Русия - $16 млрд[4]. Сред страните - получатели на пари от своята диаспора в чужбина, на първо място е Индия, в която се вливат 12% от глобалния паричен поток, генериран от емигрантите.
Някои изводи
Какви изводи за глобалните геополитически процеси могат да се направят от демографските пронози на ООН? Това, което виждаме, е демографски взрив в Африка, съчетан със свиване на населението в Източна Азия, което вече е започнало в Япония и предстои да се случи много скоро в другите големи сили от региона – Китай, Южна Корея и Виетнам. Броят на жителите на Европейския съюз няма да се променя съществено, а този на САЩ ще се увеличава. Въпреки демографската динамика не може да се очаква че някоя африканска държава или континентът, като цяло, ще стане значим геополитически фактор от глобален мащаб. По-скоро обратното – прирастът на населението ще превърне Африка в огнище на нестабилност, което постоянно ще бълва мощни емигрантски потоци. Поради това голяма част от геополитическата енергия на ЕС ще бъде насочена към управлението на тези потоци.
Перспективата Китай да стане световен геополитически лидер най-вероятно ще се окаже мираж. Както изглежда демографската криза ще сложи край на продължаващия вече три десетилетия икономически възход на страната. Дори и по численост на населението след средата на века Китай ще отстъпва на Западния блок, ако тогава в него все още влизат САЩ, ЕС, Канада, Австралия, Япония. Към 2100 съотношението между населението на Китай и САЩ ще бъде почти 2:1, докато сега е 4:1. Но възрастовата структура на американците ще бъде по-добра от тази на китайците. Прогнозата предвижда през 2050 36,5% от населението на Китай да бъде над 60-годишна възраст, срещу 27,9% за САЩ. А през 2100 китайците над 60 години ще са почти 40%, срещу 32,6% за американците.
Фигура1 Демографската пирамида на Китай през 2012 (вляво са обозначени отделните възрастови групи)
При това положение е по-вероятно към края на века американците да имат най-голямата икономика в света, защото е трудно да допуснем, че брутният вътрешен продукт на глава от населението в САЩ ще бъде само два пъти повече от този в Китай. Все пак в момента това съотношение е 7:1 в полза на САЩ. Така че е реалистично Китай да бъде световен икономически лидер в периода от началото на 30-те докъм края на 60-те години на нашия век след което първенството отново да се върне у САЩ.
Все по-малко вероятен изглежда и директният сблъсък между Китай и САЩ в борба за глобална геополитическа доминация. Както е известно застаряващите нации не са склонни да воюват и да дават жертви. От друга страна, демографското лидерство ще нареди Индия сред най-големите геополитически играчи на планетата и през втората половина на столетието тя може да се изравни по сила и международно влияние с Китай. В Европа, към средата на века, Великобритания ще измести Германия като най-голяма държава на континента. Прогнозата е през 2100 населението на Германия да бъде 63 млн. души, на Великобритания – 82 млн., на Франция – 76 млн., а на Италия – 50 млн. В Русия демографският колапс ще бъде предотвратен от емигрантския поток от Централна Азия и Кавказ, но понеже огромно влияние върху мощта на тази страна оказва цената на енергийните и минерални ресурси, е трудно да се предскаже каква ще бъде нейната геополитическа съдба.
Ако погледнем към нашия регион, ясно е, че до края на века населението на България ще се стопи наполовина, но българите няма да изчезнат. Демографската картина в съседните балкански държави е още по-мрачна. ООН не дава данни за населението на Косово, но ако се съди по параметрите на Албания, може да се прогнозира, че албанският демографски натиск на полуострова вече намалява, а до 2-3 десетилетия ще изчезне. Към 2100 жителите на Румъния ще намалеят от сегашните 19,511 млн. до 10,7 млн., на Сърбия – от 8,851 до 5,334 млн. (в тази бройка обаче влиза и Косово, без него сърбите ще са с около 1,5 млн. по-малко), на Босна и Херцеговина – от 3,810 до 1,919 млн., на Македония – от 2,078 до 1,487 млн., на Гърция – от 10,955 до 7,393 млн. Балканите обаче са на пътя на емигрантския поток от Близкия Изток и Африка и това ще създава предпоставки за нестабилност и размирици.
+
Бележки:
[1] United Nations, Department of Economic and Social Affairs, Population Division (2015). World Population Prospects: The 2015 Revision, Key Findings and Advance Tables. Working Paper No. ESA/P/WP.241; http://esa.un.org/unpd/wpp/Publications/Files/Key_Findings_WPP_2015.pdf
[2] Тук и във всички следващи таблици данните за населението са взети от цитирания вече доклад на ООН, освен ако изрично не е споменат друг източник.
[3] До 2070 населението на България ще се стопи до 4,9 млн. души. Банкерь, 17.08.2015; http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/do-2070-godina-naselenieto-na-bulgariia-shte-se-stopi-do-49-mln-dushi
[4] Remittances Explined: How funds are transferred across borders, and why digital is poised to disrupt this century-old industry; http://www.businessinsider.com/remittance-explainer-report-2015-7
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
