След като веднъж са постигнали консенсус по някой значим въпрос, китайците въобще не се колебаят да преминат към практически действия. Проектът на президента Си Дзинпин за създаването на ново икономическо пространство, покриващо цялата територия на Европа - от Пекин до границите на Европейския съюз, който той оповести пред света по време на едно от първите си посещения като държавен глава на Китай през 2013 в Казахстан, днес е известен като "Икономическият пояс на Новия път на коприната". Проектът е в центъра на своеобразния ренесанс на инфраструктурното строителство, който вероятно ще промени и ще определи развитието на цялата глобална икономика за десетилетия напред. Що се отнася до държавите, формиращи икономическото пространство около Китай, едно скорошно проучване стига да извода, че за да могат да покрият съвременните стандарти на търговия и развитие през следващите няколко години те ще се нуждаят от гигантски инвестиции в размер на около 8 трилиона долара.
Икономическият пояс на Новия път на коприната и Морският път на коприната
Легенда:
Сухопътен маршрут
Морски маршрут
Железопътният ренесанс
Преди няколко години Китай започна да реализира планове за изграждането на колосална евразийска и азиатска железопътна инфраструктура, чиито гръбнак са няколко високоскоростни жп линии, целящи да осигурят алтернативни транспортни маршрути за товаропотоците между (Източна) Азия и (Западна) Европа. През 2010, в едно свое интервю, Ван Менджу от Китайската инженерна академия разкри, че страната му разработва проекти за изграждането на високоскоростна железопътна система, която до 2025 да обедини в едно скоростните жп мрежи на Азия и Европа.
През същата година Китай стартира първото от планираните железопътна разклонения. Началото му е в Кунмин (провинция Юнан), след което то върви на юг, като целта е да стигне до Сингапур. Вторият маршрут започва в столицата на Синцзян-Уйгурския автономен район Урумчи и трябва да свърже централноазиатските държави, като Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, с Германия. Третата железопътна линия пък ще свързва северната китайска провинция Хейлундзян (със столица Харбин) с източно и южноевропейските държави, през територията на Русия. Тоест, Китай лансира изключително амбициозен проект за създаването на паназиатска железопътна мрежа, която да свърже 28 държави с жп линии с обща дължина 81 хил. км.
Китайският "Железен път на коприната"
С характерното за китайците усърдиe и упоритост, страната се зае да се снабди c необходимото и високотехнологично жп оборудване от Германия, Франция, Япония и Канада. Към 2010 Китай вече разполагаше със собствени високоскоростни железопътни системи, включително влакове за скорост над 350 км/ч. Към 2012 на територията на страната бяха изградени 42 високоскоростни жп линии, което бе своеобразна подготовка за по-нататъшната китайска железопътна експанзия в Евразия. Малцина други нации съзнават истинското икономическо значение на добрата инфраструктура. Стъпвайки върху постиженията на собствената си икономика, Китай започна да се превръща в един от водещите световни износители на челни железопътна технологии за държавите от Евразия, включително Русия, Казахстан и Беларус.
На 7 септември 2013 в речта си, произнесена в присъствието на казахстанския си колега Нурсултан Назарбаев, наскоро избраният президент на Китай Си Дзинпин за първи път официално обяви своята глобална стратегия за "Новия път на коприната", предлагайки на централноазиатските държави да пристъпят, съвместно със страната му, към изграждането "Икономическата зона на Новия път на коприната".
Тогава Си поиска от Казахстан и съседните държави, включително Русия, да укрепят сътрудничеството с цел задълбочаването на регионалната икономическа, политическа и дори правна интеграция. Той, в частност, лансира идеята Китай и централноазиатските страни да съгласуват своите стратегия за икономическо развитие и да работят заедно за формулирането на конкретни мерки за разширяване и задълбочаване на регионалното сътрудничество. В речта си Си Дзинпин акцентира върху наобходимостта от съвместни усилия за подобряване на транспортната им свързаност с цел създаването на мрежа, свързваща Източна, Западна и Южна Азия. Освен това Си предложи търговията между тях да се осъществява с местните валути, а не с американски долари, така че да бъдат защитени от рисковете на евентуална "финансова война", провокирана от Вашингтон - от типа на тази която по онова време САЩ водеха срещу Иран, а от март 2014 водят срещу Русия.
Преди началото и руснаците бяха концентрирали вниманието си върху случващото се в Сирия и провеждането на Зимната Олимпиада в Сочи и все още не бяха очертали достатъчно детайлно проекта си за Евроазиатски икономически съюз. Подкрепеният от САЩ преврат в Украйна, ескалирал впоследствие в de facto военна конфронтация между Русия и НАТО на територията на тази страна, драматично промени основния вектор на руската геополитика в посока към формулирането на алтернативни стратегии и намирането на стабилни партньори и съюзници с чиято помощ да бъде преодоляна тази заплаха за самото съществуване на страната като суверенна нация. В същото време Китай се сблъска с американската стратегия за обкръжаването му в района на Източнокитайско море и в Азия, като цяло, осъществявана в рамките на прословутото "обръщане към Азия", прокламирано от президента Обама. По ирония на съдбата, този ескалиращ американски натиск тласна двата евразийски гиганта - Китай и Русия - към сближаване, достигнало непознати досега мащаби.
Стартът на Новият път на коприната
Всички тези събития, които никой не можеше да предвиди през 2010, катализираха най-драматичната серия от промени в глобалната геополитика от май 1945 насам. Този път обаче, тя се случва на фона на отиващия си заради огромния държавен дълг на САЩ и продължителната депресия "Американски век". Евразия постепенно се очертава като най-динамично развиващия се и със сигурност най-големия и богат регион на планетата, поне що се отнася до ресурсите и особено на човешките ресурси.
Този факт беше изрично подчертан и по време на посещението на китайския президент Си Дзинпин в трите ключови държави от Евразийския икономически съюз (ЕврАзИС). Ден преди да присъства като почетен гост на парада по случай 70-годишнината от победата над нацистка Германия, провел се в Москва на 9 май 2015, Си разговаря при затворени врати с колегата си Владимир Путин. Веднага след това Путин обяви, че двете страни са подписали меморандум за сътрудничество, с който бъдещето развитие на ЕврАзИС се обвързва с китайския проект за Икономическия пояс на Пътя на коприната. "Интеграцията между ЕврАзИС и проектите за Пътя на коприната означава, че сме достигнали до качествено ново ниво на партньорство и на практика води до формирането на общо икономическо пространство на континента" - заяви руският президент.
На своя ред Китай се съгласи да инвестира 5,8 млрд. долара в изграждането на високоскоростната жп линия Москва - Казан, което бе от ключово значение за продължаването на реализацията му, като се планира линията да бъде продължена, през Казахстан, до Китай, като елемент от проекта за Новия път на коприната. Както е известно, общата стойност на линията Москва - Казан е 21,4 млрд. долара.
Без да губят време, на 13 май 2015 китайските железници (China Railway Group) обявиха, че са подписали договор на стойност 390 млн. долара за проектирането на линията. Те ще участват в него, съвместно с две руски компании, като целта е то да приключи през 2016. Китайското участие в проекта за високоскоростната жп линия Москва - Казан - Екатеринбург ще интегрира Русия в Икономическия пояс на Новия път на коприната.
Междувременно, преди да пристигне в Москва, на 7 май 2015 президентът Си Цзинпин посети Астана, където се срещна с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев за да конкретизира участието на страната му в Новия път на коприната. Както е известно, Китай, Казахстан и Русия са основатели на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Изграждането на китайско-казахстанския участък от високоскоростната жп линия в рамките на Новия път на коприната вече е в ход.
Посещенията на Си Дзинпин в Китай и Русия бяха последвани от тридневната му визита в Беларус, започнала на 10 май. В географски план, тази страна е критично важно звено в усилията за сближаването между държавите от Европейския съюз и тези от Евразия, което е една от стратегическите цели на проекта за Новия път на коприната. След срещата си със Си Дзинпин, беларуският президент Александър Лукашенко декларира съгласието си страната му да се превърне в своеобразен "хъб" в рамките на Икономическия пояс на Новия път на коприната. Между другото, той подчерта, че още преди двайсет години, т.е. непосредствено след разпадането на Съветския съюз, като депутат в парламента на току що обявилата независимостта си Беларус, той е посетил Китай и още тогава е стигнал до извода за необходимостта "да се приложи китайският модел на постепенни икономически реформи" в страната му. Така и трите ключови държави от EврАзИС - Русия, Казахстан и Беларус, бяха интегрирани в проекта за Икономическия пояс на Новия път на коприната.
Отварянето на Евразия за истинско развитие
Един интересен и потенциално стратегически страничен ефект от интеграцията на Евразия, която коментирах по-горе, ще бъде драматичната промяна, касаеща възможностите за развитие на добива на редица изключително ценни суровини, включително на злато. Както е известно, Русия и държавите от Централна Азия притежават вероятно най-големите в света запаси от всички ценни метали и минерали, за които можем да се сетим.
Както Китай, така и Русия работят за максимално бързото увеличаване на своите златни резерви. Икономическата експлоатация на мащабните златни залежи в Централна Азия могат значително да улеснят тези техни усилия.
През съветските времена част от резервите на Съветската държавна банка (Госбанк) бяха именно в злато, макар че то се смяташе за "реликва от капитализма". След 1991, по време на хаотичния колапс на СССР, западните разузнавателни агенции, с помощта на италианската мафия и част от бившата висша съветска номенклатура, организираха кражбата на практически целия златен резерв на рухналата империя - т.е. над 2000 тона златни кюлчета от сейфовете на тогавашната Госбанк, престъпление, което беше признато по-късно от самия шеф на банката Виктор Герашченко (между другото той също е сред заподозрените съучастници в тази гигантска кражба) пред смаяния руски Парламент.
След като Путин оглави Русия в края на 1999, Централната банка на Руската Федерация започна постепенно да възстановява златните си резерви. Днес, по данни на МВФ, тя вече разполага с 1238 тона злато. Само през април 2015 Русия е купила 30 тона злато.
В същото време размерите на златните резерви на американския Федерален резерв (т.е. Централната банка на САЩ), които се смятат за най-големите в света, остават неизвестни. През 2011 тогавашният генерален директор на МВФ Доминик Строс-Кан поиска осъществяването на независим физически одит на златните запаси на Федералния резерв. Както е известно, подобен одит никога не е бил правен. Твърди се, че Строс-Кан е разполагал с информация, че голяма част от 8-те хиляди тона злато, за които се смята че съставляват златния запас на САЩ, са изчезнали. Тези съмнения възникнаха във връзка с решението на Вашингтон да "забави" (а всъщност да блокира) предоставянето на 191,4 тона злато на МВФ в рамките на договореното финансиране на т.нар. "Специални права на тираж" (Special Drawing Right - SDR, са създадени през 1969 от МВФ като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на Фонда, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените ѝ СПТ - б.р. ). Само няколко дни по-късно избухна прословутият секс-скандал, сложил край на кариерата на Доминик Строс-Кан, както и на исканията на МВФ за одит на златните запаси на Федералния резерв.
Независимо какво е състоянието на американския златен резерв обаче, ясно е, че Русия и Китай усилено купуват златни кюлчета за да укрепят позициите на собствените си валути в рамките на свърхамбициозния им проект за замяната на сегашната доларова система. Въпреки стартираната от САЩ финансова война срещу нея, финансовата система на Русия изглежда много по-стабилна, отколкото тази на Запада. Според официалната статистика, държавният дълг на САЩ например надхвърля 17 трилиона долара, което е 105% от техния БВП. Гръцкият дълг пък се равнява на 177% от БВП на страната. Средният показател за задлъжнялостта на държавите от еврозоната е 91% (за сравнително "благополучната" Германия тази цифра е 74%). В същото време, руският държавен дълг е едва 18% от БВП на страната, а този на Китай - 43% (по последни данни на МВФ).
От началото на 2000-та Беларус, Казахстан, Русия и Китай постоянно увеличават златните си резерви. Днес става все по-очевидно, че тези резерва ще се превърнат в жизненоважен елемент на суперпроекта за "Икономическата зона на Новия път на коприната".
Но конференцията, посветена на добива и търговията с ценни и редки метали, провела се през април 2015 в Дубай, изпълнителният директор на Световния съвет по златото Албърт Чен разкри, че Китай целенасочено се стреми да обвърже увеличаването на златните си запаси с реализацията на проекта за Новия път на коприната през следващите десет години. В тази връзка той цитира президента на Шанхайската борса за злато и депутат в китайския парламент Сю Луодъ, предложил на заседанието на ЦК на Китайската компартия през март 2015 развитието на пазара на злато да се обвърже тясно със стратегията за изграждане на Икономическия пояс на Новия път на коприната. За целта той е лансирал конкретен механизъм за интегрирането на основните производители и купувачи на злато, разположени в зоната на новите транспортни (железопътни) маршрути през Казахстан и Русия. Освен това Сю е акцентирал върху ползата от превръщането на ръководената от него Шанхайска борса за злато в своеобразен търговски "хъб", който да стане интегрален елемент от плана за изграждането на Икономическата зона на Новия път на коприната.
Зашеметяващите перспективи
Създаването на новата мрежа на евроазиатската високоскоростна железопътна инфраструктура ще позволи достъпа до неусвоени досега и изключително богати на ресурси райони в Евразия. На 11 май 2015 най-голямата китайска компания за добив на злато China National Gold Group Corporation (CNGGC) подписа споразумение с най-големия руски производител на злато Polyus Gold за задълбочаване на сътрудничеството в тази сфера. Съобщавайки за тази сделка, генералният директор на CNGGC и президент на Китайската златна асоциация Сун Дзин подчерта, че: "Проектът за Новия път на коприната разкрива безпрецедентни възможности пред златодобивната индустрия". На свой ред Сун Юдзин, вицепрезидент на Шанхайската борса за злато твърди, че се очаква "търговията със злато да се превърне в ключов компонент на обмена между държавите, ангажирани в проекта за Икономическата зона на Новия път на коприната".
Както вече споменах по-горе, в Евразия могат да се открият всички познати минерали и редки метали, при това в големи количества. С изграждането на новата скоростна железопътна инфраструктура разработването на техните находища се стане много по-лесно.
И така, очевидно е, че въпреки трудностите, Икономическият пояс на Новия път на коприната скоро ще стане факт. Очертаващата се реалност е, че тази мащабна мрежа от скоростни железопътни линии и автомагистрали, свързващи всички азиатски и централноазиатски държави, ще се превърне в "ядрото" на новата глобална икономика. Азбучно икономическо правило е, че развитието на транспортната инфраструктура стимулира ръста на БВП във всяка от държавите, които тя свързва, като този мултиплициращ ефект се дължи на появата и възхода на изцяло нови пазари. Илюстрацията за това е и стратегията, която Си Дзинпин и Владимир Путин реализират съвместно в Евразия.
Не бих могъл да посоча друг голям геополитически проект, който да може да се сравни с това, което постепенно се разкрива пред очите ни след като Китай започна да предоставя повече подробности за изгражданата от него мащабна инфраструктурна мрежа, известна като "Икономическия пояс на Новия път на коприната". Сега вече е ясно, че по този "нов път" ще възникнат цели градове и индустриални зони, което пък ще повиши жизнения стандарт на стотици милиони хора, доскоро забравени от света. Последиците от това за създаването на нова глобална алтернатива на фалиралата доларова система ще бъдат много сериозни.
* Авторът е известен американски геополитик, повече за него виж "Геополитика", бр.1/2014
{backbutton}
