Потребителски рейтинг: 5 / 5
Американският професор Майкъл Хъдсън е президент на Института за изследване на дългосрочните икономически тенденции (ISLET) и преподавател по икономика в Университета на Мисури в Канзас Сити. Той е сред най-авторитетните финансови анализатори от Уолстрийт, бил е икономически съветник на правителствата на Исландия, Латвия и Китай. Майкъл Хъдсън е автор на няколко книги, включително бестселърите "Суперимпериализмът: икономическата стратегия на Американската империя", "Търговия, развитие и външен дълг", "Митът за финансовата помощ", "След финансовия балон" и "Проблемите на финансовия капитализъм".
Интервюто с професор Хъдсън побликуваме с любезното съдействия на TRNN.
- През последните месеци на миналата 2014 руският президент Владимир Путин посети Индия, където обсъди редица споразумения за доставка на военна техника. След това той се появи в Турция за да обяви преориентацията на газопровода "Южен поток" от Югоизточна Европа към Турция. На последната среща на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество в Пекин пък, Путин уточни подробностите около мащабното споразумение с Китай за доставки на руски петрол и природен газ. Очевидно Русия се преориентира към Евразия, какви, според Вас, ще бъдат последиците от това?
- Действително, в последно време сме свидетели на радикални промени в световната геополитика, модела на търговия и военните алианси. Както споменахте, по-голямата част от тях са свързани с решението на Москва да остави Европа на заден план и да преориентира търговията си с петрол и природен газ, както и с военни технологии, а също и военните си алианси към Евразия. Президентът Путин ясно заяви, че вече няма смисъл да преговаря с европейските лидери - според него, занапред следва да се разговаря с онзи, който определя поведението им - т.е. директно със САЩ. Той подчерта, че докато европейските държави продължават стриктно да следват указанията на Вашингтон, за Русия е по-добре да се обърне директно към американците. Виждате, какви действия предприема Москва.
Съдейки по всичко, основният резултат от промените е появата на мощно противодействие срещу онова, на което се основава американската стратегия през последния половин век - идеята за разделянето и завоюването на Евразия чрез настройването на Русия срещу Китай, изолацията на Иран и недопускане на Индия, Близкият Изток и другите азиатски държави да се обединят за да създадат своеобразна алтернатива на доларовата зона. На практика, американските санкции и неоконсервативната политика на нова студена война тласкат тези азиатски държави към асоциация с ШОС, като алтернатива на НАТО, докато БРИКС се опитва да формира алтернатива на активността в доларовата зона на МВФ и Световната банка, прокарващи американската политика.
Що се отнася до Европа, настойчивото искане на Америка тя също да възприеме политиката на нова студена война, въвеждайки санкции срещу Русия (и, в частност, блокирайки руския петрол и газ), наред с политиката на сурови икономии, превръща еврозоната в своеобразна "мъртва зона". Неслучайно в края на миналата 2014 няколко десетки водещи германски политици, дипломати и дейци на културата се обърнаха с открито писмо към канцлера Ангела Меркел (публикувано в Die Zeit), в което протестират срещу нейната проамериканска политика и твърдят, че направляваната от САЩ политика на НАТО и новата студена война не само заплашват да разрушат икономиката на Германия, но и да разединят Европа. Така, вместо да постигнат съхраняването на доминацията на САЩ и да ерозират мощта на останалия свят (и най-вече на Европа и Азия), американските политици излъгаха сами себе си и на практика тласкат света към формирането на отбранителен антиамерикански алианс, което пък се възприема от Вашингтон като военна заплаха. Дрънкайки оръжие по цялата територия на планетата и предлагайки тежко въоръжение на Украйна, НАТО генерира военна заплаха за Европа. Нещата са прости - всичко това е отражение на американската външна политика през последния половин век. Лошото е, че в самите САЩ тази ситуация въобще не се дискутира.
Междувременно, става все по-ясно, че Турция вече излиза от американско-европейската орбита, разчитайки на Русия за покриване на енергийните си потребности. Тръбопроводът "Южен поток" се пренасочва от Южна Европа към Турция. Иран също върви към формирането на алианс с Москва, при това не само заради петрола и природния газ, но и заради атомната енергетика и въоръженията, като упорито се стреми да стане член на ШОС. Индия, както посочвате самият вие, води мащабни търговски преговори с Русия.
Така, вместо да нанесат реални и то мащабни вреди на Русия, санкциите окончателно убедиха руснаците, че трябва да имат собствено производство, независимо от Европа, от вноса на продоволствени стоки от Франция и другите европейски държави. Резултат от това е сегашната бедствена ситуация, в която се оказват латвийските селскостопански износители и другите като тях, наивно разчитащи на европейския пазар и прибързано обърнали гръб на руския. Истината е, че през последния почти четвърт век, от разпадането на Съветския съюз насам, основната идея беше да се сближат пазарите на Западна Европа и Русия. Америка обаче не допусна това да стане факт.
В същото време, случилото се обръща с главата надолу всичко, на което ни учат учебниците по политология. Там се казва, че държавите не трябва да имат врагове или приятели, а само национални интереси. Америка обаче заяви на Европа, че трябва да забрави за своите икономически интереси, защото има приятели в лицето на американците. Тоест, че следва да прави това, което и казва Вашингтон, защото и Европа, и Америка имат общ враг в лицето на Русия. Това означава европейците да се откажат от надеждите да внасят петрол и газ от Русия и да продават там своята продукция - селскостопанска и друга, за да платят за руските енергоносители, и вместо това да разчитат на Съединените щати. Само че това са просто мечти, които са технологично неосъществими, защото просто няма как Америка да достави толкова газ и петрол за да покрие енергийните потребности на Европа. Тоест, цялата стратегия на неоконсерваторите, опитващи се да сплашат Русия, води до рискови и непредсказуеми последици.
Основната идея на американските стратези беше елементарна. Струва ми се, че още по времето на Олимпиадата в Сочи администрацията на Обама беше наясно, че Русия иска да се обърне с лице към Европа. Президентът Путин акцентираше върху необходимостта от по-тесен алианс с Европа. След това обаче, Кремъл попречи на плановете на Белия дом да нападне Сирия. И тъкмо това накара неоконсерваторите да стигнат до извода, че след като не са в състояние открито да се конфронтират с Русия, могат да я ударят болезнено, откъсвайки от нея Украйна. Те разчитаха, че това или ще провокира открита руска военна намеса (което би позволило на Вашингтон да докаже на европейците, че се нуждаят от САЩ и НАТО за да гарантират сигурността си, но условието за това е да се обърнат срещу Москва), или пък ще отслаби Русия, ще провокира там валутна и финансова криза, Путин ще загуби популярността си и, в крайна сметка, ще се стигне до смяна на режима в Москва, като вместо сегашния президент, на власт ще дойде някой подобен на Елцин.
- Но, както сам казахте, стратегията на САЩ е тази на студената война. Нима тя не сработи, поне частично, след като спадът в цените на петрола със сигурност ограничава възможностите на Русия за експанзия? Нима не станахме свидетели на драматичен срив на курса на рублата? Какво означава всичко това?
- Рублата действително се срути. Това обаче не повлия кой знае колко на руската икономика, тъй като тя оперира с рубли, а не с долари. През последните две години Путин съзнателно работеше за независима рубла, впрочем Китай и други държави също се стремят да освободят валутите си от доларовата зависимост. В резултат от това днес Русия наистина разполага с по-малко долари, но те не са и нужни, тъй като външната и търговия е деноминирана в рубли, също както китайската – в юани. Тоест, търговията на Русия с Китай, с Турция и с всички недоларови държави се осъществява без долара, което означава, че необходимостта от долари непрекъснато намалява.
Ефектът от спадът на курса на рублата е, че в Русия нарастват цените на вносните стоки. А руският отговор е, че следва да се субсидира собственото производство. В резултат производството на руски селскостопански стоки бързо нараства, заменяйки вносните, идващи от Литва, Франция и други европейски държави. Путин декларира, че ще субсидира собственото производство, тъй като страната му не може да зависи от германците, французите или другите европейци, т.е. от тяхната индустрия. Вместо това, тя ще разчита донякъде на Китай, на Турция, но най-вече на собственото си производство. Тоест, на практика, санкциите срещу Русия се оказват полезни за нея, защото и дават възможност да направи това, което и ние, американците бихме искали, но не можем заради международните правила – да субсидираме и защитаваме собствената си индустрия.
От последните изказвания на Путин става ясно, че Русия е принудена да обърне гръб към Европа, защото тя на практика се командва от САЩ, и да субсидира своята индустрия така, че да може да покрива сама основните си потребности и да не зависи от курса на рублата и на долара. Москва въвежда своя клирингова система за руските банки, като алтернатива на американската, и обединява валутните си суапи с други държави. Тоест, на практика, Русия и останалите азиатски страни защитават икономиките си от САЩ, което е пълен разрез с американската стратегия, целяща да ги направи по-зависими от Вашингтон.
- Все пак, нима обезценената рубла и влиянието на санкциите, както и спадът в цените на петрола, не стесняват силно основата на влиянието на Русия, особено на фона на новите търговски споразумения, за които преговаря Москва? Та нали руснаците се нуждаят от огромни средства за изграждането на планираните тръбопроводи и реализацията на търговските споразумения, за които говорим?
- Капиталът, необходим за изграждането на тези тръбопроводи, се формира по два начина. Единият е под формата на т.нар. вътрешна валута. Тоест, руската Централна банка може да отпечата достатъчно рубли за да плати всички вътрешни разходи. Русия не се нуждае от долари за вътрешните си рублеви разходи. Останалите разходи пък ще бъдат поети от Китай. Така, вместо европейците или американците, изпълнението на споразуменията и доставките на енергоносители за тръбопроводите ще се гарантира от Китай, под формата на кредити. Тези кредити, отпускани от китайците или от други държави, ще се покриват с бъдещите доставки на руски петрол и газ. Тоест, Русия на практика не се нуждае от доларов кредит. Тя създава валутен суап, който ще се изплаща с бъдещите и енергийни доставки. Така онова, което Америка смяташе едва ли не за екзистенциална заплаха за Русия, се оказа просто „хартиен тигър“ – един финансов хартиен тигър, който не застрашава сериозно руснаците.
{backbutton}
