Потребителски рейтинг: 5 / 5
Разпадането на Съветския съюз постави началото на формирането на нова независима украинска държава на световната карта.
Пред Украйна се разкриха безпрецедентни възможности за развитие на собствена държавност, моделиране на съвременна демократична политическа система, реализация на съществуващия икономически потенциал, консолидиране на гражданското общество и самоопределение на международната сцена. Днес, след повече от четвърт век самостоятелно развитие, Украйна за пореден път се убеждава в сложността, продължителността и зависимостта на тези процеси от множество субективни и обективни обстоятелства. Създаването на прогресивна държава е дълъг път, а четвърт век е сравнително къс етап, който не само очертава актуалните обществено-политически и икономически тенденции, но и изисква анализ на постигнатите резултати с цел по-успешното осъществяване на бъдещите преобразувания.
Съвременните тенденции в украинската политика
Днес, когато на Украйна се налага да направи стъпка напред по собствения си път на политическо реформиране и постигане на дългоочакваната стабилност, а на нас, анализаторите - да прогнозираме времевите рамки за постигането на стратегическите и цели, техните перспективи и проблемните им аспекти, страната продължава да търси изход от създалата се сложна ситуация. Определяйки като приоритет на външнополитическата си стратегия курса към европейска и евроатлантическа интеграция, Украйна се превърна в център на геополитическо противопоставяне, тъй като на практика продължава да се намира в орбитата на влияние на Руската Федерация. Освен външнополитическите проблеми, страната преживява редица трудности, свързани с практическата реализация на реформите, моделирането на новата обществено-политическа система, борбата с корупцията и формирането на ново поколение държавници, способни да инициират необходимите прогресивни преобразувания в синхрон с общественото мнение.
Запазват своята актуалност икономическите проблеми, определящи съвременните политически тенденции в страната. Украйна активно се опитва да разшири търговските си отношения с държавите от ЕС, позиционирайки това като един от приоритетите на своята европейска интеграция. В същото време, на фона на противопоставянето между Киев и Москва, се запазва стабилно негативна динамика в двустранните икономически отношения. Украйна все още страда от последиците от тежката криза, разклатила из основи икономиката на някои от постсъветските държави и съпроводена от безпрецедентна инфлация, спад на БВП и свързаното с това влошаване на жизненото равнище на населението. Освен това страната продължава да е активен потребител на външни заеми, получавайки поредния транш от МВФ в рамките на съществуващата програма за кредитиране. В същото време, въпреки сътрудничеството си с Фонда и създаването на т.нар. зона за свободна търговия с ЕС, украинската икономика все още не е поела по пътя на стабилното си развитие. Причината е свързана с недостатъчната ефективност на съществуващите инструменти и регулатори на инвестиционния климат, както и с продължаващите военни действия в Източна Украйна. Тези фактори оказват негативно въздействия върху притока на чуждестранни капитали и свободния им оборот в икономиката на страната.
Така очертаните тенденции са от решаващо значение при формирането на актуалния политически дневен ред в Украйна, определяйки вектора на по-нататъшното развитие на ситуацията в краткосрочна перспектива. Освен това следва да се отчита възможността за постепенна ерозия на солидарността на западните партньори на Киев по въпросите за вътрешнополитическите реформи и противопоставянето с Русия.
Последното тримесечие на 2016 и първото на 2017 подложиха украинската обществено-политическа система на своеобразен стрес-тест. Опитите за постигане на енергийна независимост от Руската Федерация и постъпателното изпълнение на основните изисквания на МВФ, свързани с реформирането на украинския енергиен пазар, водят до контрастни последици. От гледна точка на бюджетната целесъобразност и икономическия прагматизъм, беше постигнат известен позитивен ефект. Благодарение на повишаването на тарифите, държавната енергийна компания "Нафтогаз" за първи път нямаше нужда от държавни дотации, с които преди това покриваше дефицитите си. На свой ред, държавната хазна успя да "спести" 130 млрд. гривни (около 5 млрд. долара), включително ограничавайки помощите за най-бедните украински граждани до 40 млрд. гривни (около 1,5 млрд. долара). От друга страна обаче, суровите мерки, свързани с повишаването на енергийните тарифи поставиха под въпрос способността на много украинци да оцелеят през тежката зима и повишиха задължеността на населението по заплащането на комуналните услуги. Тази ситуация със сигурност ще облагодетелства опозиционните политически сили, готови да използват всяка възможност, както и грешките на сегашните управляващи, за да повишат собствената си електорална подкрепа. Въз основа на така очертаната ситуация, можем да очакваме обществени вълнения, подкрепени от опозицията, които да доведат до сериозно разклащане на социалния баланс в страната.
В същото време, засега няма основания да се прогнозира евентуална инспирация на масови демонстрации, от рода на събитията от края на 2013 и началото на 2014. Истински "подводен камък", от който до голяма степен ще зависи векторът на бъдещите промени през следващите поне пет години, си остава отново изострилият се конфликт в Донбас и свързаният с него Мински процес. Истината е, че украинските управляващи се оказаха в сложна ситуация, в рамките на която - без оглед на това, доколко успешно се прилагат Споразуменията от Минск - те да обречени да бъдат в ролята на губещи. Както е известно, политическата част на въпросните споразумения предполага приемането на законопроекта за конституционни промени, касаещи децентрализцията и предоставянето на специален статут на регионите от Донецка и Луганска области. При това последователността на реализацията на Минските споразумения изисква провеждането на местни избори преди възстановяване контрола на Киев върху източните граници на страната. Този подход обаче не се приема от част от украинското общество и представляващите го политически сили. Ако въпросните райони на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики получат определени административно-политически преференции, а източноукраинските бунтовници ще могат да участват в изборите за Върховна Рада и да заемат ръководни длъжности в местната власт, това би могло да провокира масови протести в Западна Украйна и да стартира сценария на обществено-политическия хаос.
Както изглежда, управляващите в Киев осъзнават опасността от реализацията на този сценарий, която може да се окаже или светкавичен катализатор на обществен взрив в страната, или пък бомба със закъснител, задълбочаваща обществените противоречия и способна да изиграе изцяло своята деструктивна роля след една-две години. Във втория случай, ако украинските власти съумеят да нивелират импулса на общественото недоволство, проблемните източни области ще бъдат интегрирани в украинската политико-икономическа система при руските условия (т.е. при условията, договорени в Минск). Предвид разрушената инфраструктура на тези региони и състоянието на техните социални институции, те не само ще се окажат непоносимо бреме за украинския бюджет, но и деструктивен елемент, оказващ перманентно влияние върху вътрешнополитическите процеси в Украйна.
Именно поради това, в момента все още липсва необходимия консенсус сред депутатите във Върховната Рада за приемането на второ четене на този нееднозначен законопроект. Само че, опитвайки се да не допуснат поредната революция, депутатите рискуват да се окажат под още по-силния натиск на западните партньори на Украйна и поставят под въпрос бъдещето на сегашния парламент. Както е известно, Франция и Германия най-много (т.е. повече, отколкото САЩ например) настояват за прилагането на политическата част на Споразумението от Минск, ограничавайки значително полето за маневри на законодателната власт в Киев.
Международното измерение на политическия процес в Украйна
Заради тоталната ангажираност на международната общност с политическия процес в Украйна, от ключово значение за него са предстоящите парламентарни избори в Германия, Франция и Холандия, избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, както и способността на ЕС да реши проблемите с миграцията, ескалацията на противоречията между държавите членки на Съюза и по-нататъшното удължаване на санкциите срещу Руската Федерация.
Предвид статута на САЩ в международните отношения, американският фактор продължава да играе фундаментална роля в определянето на векторите на развитието на ситуацията в Украйна. Въпреки че остава извън формата на "Нормандската четворка", Вашингтон продължава да оказва достатъчно сериозно влияние върху украинския политически процес и поддържа директна дипломатическа комуникация с Москва относно разрешаването на конфликта в Донбас. Резултатът от последната президентска кампания в Америка изненада изключително неприятно украинския политически елит. В Киев не само залагаха съвсем открито на Хилари Клинтън, но и дадоха повод за критики срешу Тръмп във връзка с привличането в екипа му на Пол Манафорт, за който се смята, че е бил свързан с "черната каса" на предишния украински президент Виктор Янукович. Освен това, в предизборните си речи, новият държавен глава на САЩ се изказа доста нееднозначно относно възможността за възобновяване на пълноценните отношения с Русия. При това се създаде впечатление, че източноевропейското направление на американската външна политика не представлява особен приоритет за Тръмп, както и, че в характерния за бизнесмен като него начин на действие той е склонен да постави икономическия прагматизъм над политическата целесъобразност. Ако в своите политически решения президентът на САЩ действително реши да следва принципите на "предприемаческото мислене", актуален за развитието на двустранните отношения по оста САЩ-Русия и САЩ-Украйна ще се окаже въпросът, какво могат да предложат Киев и Москва на новата американска администрация? В този смисъл, отказвайки се от принципите на "непредубедената дипломация" по време но последната американска президентска кампания, украинските управляващи очевидно сбъркаха, ограничавайки своя инструментариум в отношенията си с правителството на Тръмп. Непредсказуемостта на последния по никакъв начин не намалява важната роля на американския фактор в украинския политически процес, но в същото време не дава и еднозначни отговори относно характера на влиянието и в краткосрочна перспектива. Ето защо последиците от президентските избори в САЩ могат да имат двойнствено значение за Украйна - от загубата на подкрепа от страна на такъв ключов партньор за сегашните управляващи, като Вашингтон, до неочаквана, предвид съвременните реалности, ескалация на руско-американското противопоставяне.
Украйна през следващите пет години: няколко сценария за развитие на събитията
Въз основа на казаното дотук и в зависимост от динамиката на корелацията между външнополитическите обстоятелства и вътрешнополитическата ситуация в Украйна, бихме могли да очертаем няколко сценария за развитие на събитията през следващите пет години:
Презареждане на властта
Ако ЕС усили натиска си върху Украйна във връзка с необходимостта от приемането на закона за провеждане на местни избори, сегашният състав на Върховната Рада ще започне да губи международна легитимност и да провокира недоволството на западните партньори на страната. През пролетта на 2017 допълнително ще се изостри въпросът за необходимостта от имплементация на политическия пакет на Споразумението от Минск. В същото време, тежката зима и същественото повишаване на тарифите за енергопотреблението много съществено ще ерозират рейтинга на управляващата коалиция, освен това опозиционните партии ще се опитат да разклатят съществуващия в страната баланс, акцентирайки върху проблемите с корупцията и влошаването на жизненото равнище. Тези обстоятелства ще генерират кумулативен ефект, влияещ негативно върху позициите на управляващата партия. Като допълнителен важен аспект в този контекст се очертава развитието на сътрудничеството между Украйна и ЕС, а именно - оформянето на безвизовия режим за украинските граждани. Продължителната бюрократична процедура, характерна за европейската политика, вече доста проточи процеса на вземането на решение по този въпрос. Предвид факта, че постигането на безвизовия режим може да се окаже съпоставимо по значението си с подписването на споразумението за асоциация с ЕС и да се отрази положително върху рейтинга на управляващите, залогът продължава да е твърде висок. Ако властите в Киев не съумеят да позиционират този фактор като своя външнополитическа победа, можем да очакваме поредната вълна на обществено недоволство. При липсата на необходимия консенсус между депутатите и президента относно реализацията на политическия пакет на Минския процес, както и поради липсата на достатъчна обществена подкрепа, още в края на първото или през второто тримесечие на 2017 може остро да бъде поставен въпросът за провеждането на предсрочни парламентарни избори в страната.
И тъй като вътрешнополитическата конюнктура способства за ръста на популярността на опозиционните политически партии, при евентуални нови избори в Украйна може да бъде формирана нова коалиция, която да се отнася положително към перспективата за възобновяване на политическите и икономически връзки с Руската Федерация. При това тя ще може да разчита на подкрепата на икономическите елити, заинтересовани от възобновяването на икономическото сътрудничество с Русия и подложени на натиск от сегашните управляващи. Тоест, новият украински парламент може да се ангажира с рестартирането на двустранните отношения с Москва. И тъй като Минските споразумение се оказаха в задънена улица, новата управляваща коалиция може да инициира практическото им реанимиране и да събере достатъчен брой гласове за успешното завършване на конституционната реформа, в частта и касаеща децентрализацията, приемането на законопроекта за амнистия и организирането на местни избори на територията на самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна.
При подобно развитие обаче, ще се изострят противоречията между изпълнителната и законодателствата власти. Президентът и Върховната Рада ще се придържат към различни позиции относно формирането на новото правителство, външнополитическата и вътрешнополитическата ориентация на страната. През 2018 тоталната ескалация на този конфликт може да доведе до предсрочни президентски избори и пълно "презареждане" на политическата власт. При това на ръководството на страната ще се наложи да балансира по тънката граница между реализацията на собствения си интерес, свързан с възстановяването на пълноценния диалог с Москва, и негативното възприемане на Руската Федерация от немалка част от украинското население (особено в западните райони на страната). Ето защо, ръководните елити ще се опитат предпазливо да трансформират вектора на украинската външна политика от ярко изразената прозападна ориентация към модела на балансирана европейска интеграция, който включва съчетаването на концепцията за стратегическо сближаване с ЕС и опита за възстановяването на предкризисните отношения с Руската Федерация.
В процеса на имплементация на разработената пътна карта за разрешаване на конфликта в Донбас и нормализацията на двустранните отношения между Киев и Москва, руската страна и занапред ще настоява Украйна да интегрира проблемните региони в собствената си система на политически и икономически координати. В този случай, най-важната роля ще изиграе външнополитическата конюнктура. Ако крехките моментни позиции на Ангела Меркел доведат до формирането на ново ръководство в Германия, а президент на Франция стане някой по-лоялен към Москва политик, през 2017 Украйна може да се сблъска с ново предизвикателство, свързано със "запазването на консолидираната позиция на европейските партньори по украинския въпрос". При подобно развитие времето вече няма да играе в полза на Киев, както беше досега, а в полза на Москва, чието ръководство, предвид тези обстоятелств, няма да бърза с приключването на Минския процес, а вероятно ще предпочете да го отложи за "по-добри времена". Възможните политически промени в Германия и Франция могат да коригират позициите им по време на преговорите, запазвайки в същото време сегашния състав на участниците в "Нормандската четворка".
Ако този хипотетичен сценарий се реализира на практика в очертаните по-горе срокове, под въздействието на изброените обстоятелства следва до очакваме постигането на компромисно решение по въпросите за прилагането на политическия пакет на Минското споразумение. То ще стане факт след реализацията на необходимите мерки за гарантиране на сигурността в региона. Формална "панацея" в случая може да се окаже евентуална полицейска мисия на ОССЕ, която на този етап да устройва всички участници в преговорите, а предвид председателството на лоялната към Руската Федерация Австрия, тя едва ли ще бъде блокирана от Кремъл. Когато проточилите се търкания около формулирането на пътната карта на мирния процес най-сетне приключат, нейната реализация ще се координира от Тристранна контактна група (включваща Украйна, ОССЕ и Русия). По този начин, в основна мисия на новия украински парламент може да се превърне приемането на закона за провеждане на избори на територията на самообявилите се републики в източната част на страната и изработването на пътна карта за практическото му прилагане.
Предвид сложността на създалата се ситуация обаче, на украинското ръководство ще се наложи да балансира между политическия процес и съпротивата срещу него на немалка част от обществото, както и да не допусне радикализацията на евентуалните протести, които на този етап ще имат по-скоро хаотичен характер. Смекчаването на негативното отношение на част от украинските граждани към сегашната руска политика и преодоляването на психологическите травми, свързани с гибелта на голям брой украинци по време на сраженията в Източна Украйна, ще бъде продължителен и нелек процес, който трудно може да бъде скрит за завесата на политическите маньоври или да се вмести в строго определени времеви рамки. И тъкмо това, поне донякъде, е слабото място на този сценарий, за чието преодоляване политиците ще трябва да положат сериозни усилия през следващите пет години.
Определено деструктивно влияние ще продължи да оказва и въпросът за Крим, чието присъединяване към Русия едва ли ще бъде признато от Киев в обозримо бъдеще. В хода на продължителния процес по разрешаването на конфликта в Източна Украйна обаче, проблемът за Кримския полуостров съзнателно бива оставен на заден план. Като тази тенденция ще се запази и през следващите години - Москва ще продължи да отстоява законността на собствените си действия, а Украйна и повечето западни държави ще продължат да смятат тези действия за анексия.
Един от аспектите на така очертаното развитие на събитията е свързан с ограничаването на евроатлантическите стремежи на Киев в краткосрочна перспектива. Ако в момента, основният сдържащ фактор в това отношение е конфликтът в Източна Украйна и липсата на консолидирана политическа воля у членовете на Северноатлантическия алианс, при практическата реализация на горния сценарий, допълнително препятствие пред стратегическото задълбочаване на отношенията по линията Украйна-НАТО ще възникне в самата Върховна Рада. При тези условия, не следва да очакваме някакъв съществен напредък по темата поне през следващите пет години, а взаимодействието между Киев и алианса ще се запази на нивото на реализацията на отделни програми и съвместни военни учения.
Зоната за свободна търговия между Украйна и ЕС вероятно ще продължи да съществува, което поне на теория би трябвало да отдалечава страната от Евразийския съюз. Възможно е обаче, Споразумението за асоциация на Украйна с ЕС да бъде подложено на натиск във връзка с политическата ситуация в Холандия, възникнала в резултат от референдума, проведен през април 2016, на който 64% от холандците отхвърлиха въпросното споразумение с Киев, и опита на местните популистки сили да разширят значително електоралната си подкрепа в навечерието на парламентарните избори, насрочени за средата на март 2017. Все пак, не бива да изключваме, че Брюксел ще създаде действен механизъм за запазването на Споразумението за асоциация, дори ако то бъде окончателно отхвърлено от Холандия.
И така, в основата на очертания по-горе сценарий е заложено разрешаването на конфликтните тенденции в Европа, постигнато за сметка на частичното пренебрегване на претенциите на Украйна. В този случай властите в Киев ще бъдат принудени да се ориентират към политика на "прагматизъм по принуда" и да се опитат да потърсат възможните ползи в така формиралите се политически реалности. На теория, благодарение запазването на Споразумението за асоциация с ЕС и усилията за възстановяване на икономическите отношения с Руската Федерация, Украйна би могла дори да се превърне в център за реанимирането на позабравените, предвид последните събития, геополитически проекти за т.нар. "Голяма Европа" (от Лисабон до Владивосток), като практическите трудности в тази посока ще бъдат свързани с необходимостта от умело балансиране между икономическата целесъобразност и обществено-политическите противоречия.
Замразяването на зоната на перманентен конфликт
Реализацията на втория сценарий зависи от ефективното развитие на руско-американските отношения. Ако Москва не съумее да постигне компромис с Вашингтгон и да създаде нов формат на двустранно взаимодействие за решаването на украинския въпрос, урегулирането на конфликта ще се проточи, а лидерите на двете държави постепенно ще изчерпат съществуващият кредит на взаимно доверие. Обкръжението на Тръмп може да го убеди да се откаже от предизборните си декларации и да заеме по-твърда позиция в диалога с Русия. Подобно развитие би позволило на Киев да се активизира в хода на процеса на преговори.
В този случай, Минските споразумения ще се окажат номинативен договор, който вече е изпълнил минималната си функция, а именно сдържането на ескалацията на военните действия и предоставяне възможност на участниците да определят вектора на по-нататъшните си действия. При такова развитие, утвърденият от всички участници план за изход от кризата няма да има реално бъдеще и ще продължи да бъде подкрепян с единствената цел съществуващият конфликт да продължи да пребивава в дипломатическа задънена улица. Ако първият сценарий предвижда Украйна да продължи да следва политическата воля на ЕС в опитите си да имплементира Минските споразумения, вторият сценарий е свързан с готовността на украинското ръководство да се ориентира към по-твърди политически решения, опитвайки да си извоюва статут на пълноценен субект на политическия процес. Във втория случай, времето вече няма да е от толкова критично значение за Украйна, както в първия, но пък са налице някои предпоставки за влошаване на отношенията с ЕС. Какво обаче би могло да се каже за динамиката на неговата реализация?
В случай че (както следва от втория сценария) отношенията между Русия и САЩ се усложнят, вместо да се подобрят, американската администрация може лесно да се преориентира от търсенето на "смекчаващ компромис" към твърдо декларирани искания и ултиматуми към Москва, което би осигурило макар и малко поле за маневри на Украйна. При подобно развитие, Киев би могъл да инициира референдум за предоставянето на специален статут на Донбас или да прокара през парламента толкова дискутирания закон за окупираните територии. По този начин Върховната Рада ще се отърве от политическото бреме да приеме едно неособено популярно решение и в същото време ще признае юридически присъствието на руски войски на териториите на непризнатите републики. Само че подобен ход влиза в противоречие с европейската концепция за разрешаването на конфликта и може да влоши отношенията между Киев и ЕС, който е твърдо убеден в правилността на намеренията си да разреши украинския въпрос, ползвайки инструментариума на Второто споразумение от Минск.
Този нов подход към разрешаването на кризата е свързан не само със заплахата от изостряне на противопоставянето с Руската Федерация, но и ще постави под въпрос двата основни международни приоритета на Украйна - безвизовия режим и зоната за свободна търговия с ЕС. Американците решително ще отнемат инициативата в диалога с Кремъл от Европейския съюз, а окончателният провал на Минските споразумение ще нивелира взаимната връзка между тях и икономическите санкции, давайки повод на европейските страни да преразгледат съществуващите ограничения в отношенията си с Москва. Киев пък ще се сдобие с допълнителен инструмент за въздействие върху вътрешнополитическата ситуация, а парламентът ще може да удължи срока на пълномощията си. В същото време обаче, не бива да забравяме за заплахата от ескалация на конфликта в Източна Украйна. Предотвратяването на нов етап от неговата активна фаза е възможно само, ако бъде създадена нова пътна карта на примирието. В този случай, отговорността за новия модел на мирния процес ще бъде поета от САЩ и Руската Федералия, докато ЕС ще загуби сегашните си позиции и ще бъде принуден да се оттегли на втори план.
Може да се предположи, че при новите политически обстоятелства, играчите ще съумеят да постигнат сложен компромис, базиращ се на постигането на тактическите им цели: САЩ ще успеят да "сдържат" отново избухналото военно противопоставяне и ще извлекат определени политически дивиденти, укрепвайки статута си на ключов играч в региона. На свой ред, Руската Федерация ще получи шанс да се освободи от бремето на санкционния натиск и временно да отложи проблемния въпрос за присъединяването на Кримския полуостров. Украйна пък, няма да допусне интеграцията на проблемните региони при руските условия, ще запази сегашното си ръководство, спечелвайки още една година за осъществяването на исканите от Запада реформи, и ще ограничи деструктивния потенциал на използването на тези региони за въздействие върху вътрешнополитическата ситуация в страната.
В този случй, от ключово значение за Киев ще бъде запазването на баланса в отношенията с ЕС, което би могло да се реализира отчасти чрез формулирането на комплексен план за разрешаване на конфликта и максимално ефективната мобилизация на каналите за дипломатическа комуникация с цел европейските партньори да бъдат убедени в неговата състоятелност и безалтернативност. В случай на евентуален провал обаче, Украйна би следвало да разполага и с "план Б" за своята евроинтеграционна стратегия.
Един от вариантите в това отношение може да стане разширяването и задълбочаването на отношенията с държавите от Централна Европа в контекста на геополитическата концепция за Балтийско-Черноморския съюз. Перспективността на този проект се дължи на универсалния му характер. Ако станем свидетели на малковероятното в момента разпадане на ЕС под натиска на многобройните му проблеми, този проект може да се превърне в нов модел за организация на европейското обществено пространство, основаващ се на силните национални държави и приоритета на регионалното партньорство. Ако пък ЕС продължи да функционира успешно, проектът запазва привлекателността си в контекста на формирането на перспективна платформа за развитието на икономическото сътрудничество и взаимодействие в сферата на сигурността. Украйна би могла да се превърне в интересен за останалите играчи елемент на новата мозайка на политическото устройство на Централно-Източна Европа, но като основен "подводен камък" в този процес се очертава динамиката на развитието на украинско-полските отношения. В момента те продължават да са изключително противоречиви. Така, напредъкът във военно-стратегическото сътрудничество се съпровожда със задълбочаване на историческите противоречия, свързани с противопоставянето между националните идеи на управляващите във Варшава и Киев. Очевидно, Украйна засега не разполага цялостен план за стратегическо сближаване с Полша, което съществено ограничава полето за външнополитически маневри на Киев.
Каква ще бъде съдбата на Донецката и Луганската републики в рамките на този втори сценарий? Най-вероятно тези два политическа проекта ще се трансформират по модела на вече съществуващите квазидържавни образувания - Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Макар че в момента трудно можем да прогнозираме конкретната им административно-организационна форма, в рамките на втория сценарий следва да очакваме появата в постъветското пространство на поредното противоречиво политическо образувание, представляващо определено предизвикателство за регионалната архитектура на сигурност. Замразяването на конфликта ще го превърне в латентен, без да гарантира на нито едно от страните в него окончателното прекратяване на кръвопролитното противопоставяне и запазвайки възможността за евентуалната му бъдеща ескалация.
Постигането на компромис в рамките на Нормандския формат
Не бива да изключваме и възможността за разрешаването на конфликта в рамките на Минския процес при запазване на сегашното положение. Засега този трети сценарий изглежда малко вероятен поради липсата на обща политическа воля във Върховната Рада. При всички случаи обаче, на украинския президент се налага да прокара законите за изборите, амнистията и децентралидзацията, включваща и специалния статут на Донбас (последният законопроект е на фаза второ четене) през парламента. Засега обаче, депутатите в Радата не демонстрират готовност да се заемат с разработката на проблемните законопроекти и не могат да съберат необходимия брой гласове за тяхното приемане. Основният въпрос в рамките на този сценарий е, дали натискът на европейските партньори и действията на президента ще успеят да променят позицията на парламента?
За да постигне тази цел, президентът трябва не само да консолидира собствената си политическа сила, но и да си гарантира подкрепата на други партии, представени във Върховната Рада. Дали обаче, изпълнителната власт разполага с подобен ресурс? И, кои ще бъдат тези ситуативни съюзници? Отговорите на тези въпроси ще се търсят в кулоарите на украинската политика. Също толкова важна, както и в рамките на предишните два сценария, ще бъде позицията на САЩ и тяхната визия относно пътищата за разрешаване на създалата се ситуация. Ако станем свидетели на реално сближаване между Доналд Тръмп и Владимир Путин и формирането на действена платформа за подобряване на двустранните отношения между Русия и САЩ, сегашните управляващи в Киев ще загубят основния си съюзник и това ще отлаби значително позициите им в хода на преговорите. Подобно развитие би принудило украинското ръководство да гарантира практическата реализация на всички изисквания на Минския процес, опитвайки се минимизира възможните дестабилизиращи последици за себе си.
Ако предположим, че администрацията на президента Порошенко съумее да направи фактически невъзможното, т.е. да намери компромисни условия за конкуриращите се политически сили и влиятелните финансови сили, гарантирайки по този начин реализацията на политическия пакет на Минския процес, тя би могла да удължи кредита на доверие на западните си партньори и да запази поне за известно време своите позиции. В същото време обаче, властите ще се сблъскат с общественото недоволство и необходимостта то да бъде потиснато навреме, за да не премине в масови протести. Следва да се има предвид, че при подобно развитие на Киев все пак ще се наложи да интегрира проблемните региони в рамките на украинския политически модел, което обаче ще има деструктивен ефект за стабилността на политическата ситуация в страната в бъдеще. В крайна сметка, в рамките на този сценарий, Украйна ще си остане неутрална държава без никакви перспективи за влизане в НАТО или ЕС, поне в краткосрочна и средносрочна перспектива.
Освен това, предвид многообразните обстоятелства, влиящи върху взаимоотношенията с ЕС и САЩ, Украйна не бива да ограничава геополитическия си избор и да се опита да разшири полето на своите действия на международната сцена, включително чрез стратегическото си сближаване с други влиятелни участници в световния политически процес. Ако във втория сценарий, като вероятна алтернатива на сегашните външнополитически концепции се позиционира Балтийско-Черноморският алианс, в рамките на третия сценарий, Киев би следвало да отдели повече внимание на взаимодействието си с Китай. Пекин запазва интереса си към икономическите и политически проекти в Украйна, освен това евентуалната нормализация на руско-американския диалог може допълнително да стимулира Пекин да ускори реализацията на стратегическата си концепция за "Пътя на коприната". Тоест, Киев следва да формулира ясна визия за възможните направления на икономическото взаимодействие и да представи на китайските инвеститори достатъчно интересни предложения, съдействащи не само за реализацията на отделни идеи, но и за осъществяването на мащабни проекти, като създаването на зона за свободна търговия с Китай например.
Геополитическите реалности и новата концепция на украинската политика
През следващите години Украйна ще продължи да търси собствен път на самоопределение, както и решаването на актуалните си проблеми. При това обаче, тя неизменно ще трябва да се съобразява с руския фактор.
Очертаните по-горе сценарии отчитат сегментирания набор на украинските обществено-политически ценности, натискът на икономическите детерминанти и влиянието на външнополитическата конюнктура, което позволява да се моделира координатната система, определяща динамиката и векторите на развитие на ситуацията в краткосрочна перспектива. Те идентифицират актуалните политически тенденции, очертават фундаменталната основа на бъдещия украински политически процес и могат да генерират алтернативни прогнози за следващите пет и повече години. Предвид непредсказуемостта, субективността и хаотичността на съвременните обществено-политически реалности в Украйна обаче, е възможна и реализацията на други сценарии, производни на очертаните по-горе. Така например, при евентуално изостряне на геополитическото противопоставяне, повишаване нивото на обществено недоволство и целенасочено разклащане на крехкия моментен обществен баланс, включително използвайки за целта фактора на военните действия в източните провинции и активизирането на отделни етнически фактори в западните, се очертава очевидна заплаха за "балканизацията" на Украйна или за поредната "революционна" трансформация на страната. Управляващите в Киев, които и да са те, ще трябва да преодолеят изброените по-горе предизвикателства за да гарантират териториалната цялост на страната и не допуснат реализацията на тези опасни тенденции.
В същото време, през следващите пет години Украйна ще продължи усилията си за национално самоопределение и търсене на механизма за преодоляване на вътрешно- и външнополитическите си проблеми. Управляващите в Киев продължават да са изправени пред необходимостта да осъществят отдавна чаканите реформи, способни да модернизират конфигурацията на обществено-политическото и икономическо устройство и да разрешат въпросите за военното противопоставяне в Донбас, изясняването на концепцията за европейската интеграция и формулирането на нова стратегия за развитие на двустранните отношения с Руската Федерация.
Въпреки на пръв поглед ясната преориентация на Украйна към западния вектор на полотико-икономическо развитие, страната винаги следва да се съобразява с руския фактор. Колкото и успешна да са окаже по-нататъшната политика на Киев по европейската направление или по пътя на сближаване със САЩ, предвид съседството си с Русия, на Украйна ще се наложи да маневрира между геополитическите центрове, опитвайки се да отстои националните си интереси, с оглед на всички съществуващи обстоятелства, имащи както конструктивен, така и деструктивен характер.
Европейският съюз очевидно намира сътрудничеството между Украйна и Русия за по-перспективно, отколкото противопоставянето помежду им, затова Брюксел до последно ще продължи да разчита на Минския процес, разглеждайки го като инструмент за възстановяването на регионалната сигурност.
Засега обаче Украйна продължава да изпълнява ролята на своеобразна буферна зона между източните граници на ЕС и Русия, а реализацията на нейния огромен икономически потенциал ще зависи от успешното и вътрешнополитическо реформиране. Страната следва да постигне необходимия баланс на ниво взаимодействие между държавните институции, да гарантира успешното функциониране на вече приетите конституционни промени, касаещи децентрализацията и правосъдието, без да допуска нито прекалената федерализация, нито прекалената централизация на политическата власт, както и да излезе от задънената улица, в кято се намират Минските споразумения.
Следващите пет години допълнително ще актуализират въпроса за формулирането на стратегия по кримския въпрос и разработването на програма за реинтеграция на проблемните региони в Донбас. Териториалната цялост на Украйна и нейният суверенитет при определянето на външнополитическите и приоритети се оказаха заложници на сложен геополитически процес. Изход от тази ситуация може да бъде намерен само при стриктната координация на действията, постигане на консолидация между украинските елити и обществото и изграждането на ефективни канали за комуникация с всички без изключение участници в тази сложна геополитическа игра.
* Eксперт на Международния център за прогресивни изследвания в Киев, Украина
