Потребителски рейтинг: 5 / 5
През 2025 в региона на Източното Средиземноморие се очерта стратегически значима тенденция: двама ключови и доскоро непримиримо настроени един към друг играчи - Турция и Египет, забележимо сближиха позициите си. Естествено, това силно безпокои Израел.
The Times of Israel например, обърна специално внимание на факта, че именно турските и египетските разузнавателни служби са предупредили политическото ръководство на ХАМАС да засили мерките за сигурност по време на срещите си няколко седмици преди вдигналата много шум акция на израелските отбранителни сили Цахал и контраразузнавателната служба Шабак в Доха. Както е известно, сред загиналите в резултат от нея бяха ръководителят на офиса на един от лидерите на ХАМАС в Газа, Халил ал-Хейи, и синът му Хамам ал-Хейи, но нямаше жертви сред представителите на висшето ръководство на палестинското движение.
Всъщност, напълно е възможно да става дума за тактическо сътрудничество между Анкара и Кайро по този въпрос, тъй като сближаването между страните се основава на няколко фактора и обстоятелства, които се формираха през последните поне пет години. Не е случайно, че само през 2025 представители на турските власти са посетили официално своите египетски колеги поне пет пъти, като в почти всички визити участва министърът на външните работи и бивш ръководител на турската разузнавателна служба MIT Хакан Фидан, който се смята за най-близката фигура до президента Реджеп Ердоган.
Нещо повече, през последните месеци се говори и за развитие на военно-техническото сътрудничество между Турция и Египет. Според съобщения в някои медии, Анкара многократно е предлагала на египтяните да закупят нейните широко рекламирани (и доказали качествата си по време на редица въоръжени конфликти) щурмови дронове или пък турския усъвършенстван изтребител от пето поколение TF-X KAAN, веднага щом тестовете приключат и стартира серийното му производство.
Тези твърдения са доста изненадващи, защото само преди пет години Анкара и Кайро почти се сблъскаха пряко в Либия, където подкрепят двата противоположни и воюващи помежду си лагери. Така, Анкара стои зад Правителството на националното съгласие, контролиращо Западна Либия, докато Египет подпомага Източна Либия (Киренайка), т.е. армията на фелдмаршал Халифа Хафтар и либийския парламент в Тобрук.
Впрочем, противоречията между Анкара и Кайро относно Либия са свързани с далеч по-сериозните им енергийни интереси. Доскоро двамата играчи, конкуриращи се в региона, спореха за собствеността върху енергийните ресурси в Източното Средиземноморие. Египет на практика подкрепяше така наречената „енергийна тройка”, в лицето на Израел, Кипър и Гърция, която беше враждебно настроена към Турция, като беше готов да съдейства за транспортирането на енергоносители от средиземноморския шелф, както и да затвърди собствените си позиция в техните находища.
Сега изглежда, че турците вече са склонни да се съобразят с дългосрочните интереси на египтяните относно разграничаването на изключителните икономически зони (ИИЗ) и газовите находища на двете страна. Ако тези предположения се потвърдят, това би означавало, че пътищата на Кайро, от една страна, и на Атина, Никозия и Тел Авив – от друга, могат да се разделят.
Във всеки случай опитът на турците да изградят дългосрочни връзки и да вземат предвид интересите на египтяните се вписва в по-широката стратегия на Анкара за международно позициониране в Източното Средиземноморие. Не е случайно, че в момента подобни по смисъл и значение споразумения в енергийния сектор се подготвят и между Турция и Сирия, а преди това бяха постигнати с Източна Либия (т.е. с правителството в Бенгази). Засилването на енергийното сътрудничество на Турция с Египет определено е немислимо без Анкара да разплете обърканите „гордиеви възли” в отношенията със съседите на Кайро.
По всичко изглежда, че - напълно в традициите на активната и гъвкава турска дипломация, Анкара е избрала най-подходящия момент за сключване на сделка с Египет.
На първо място, като важен ислямски и арабски играч, Кайро е крайно незаинтересован от военностратегическото (и, в по-широк план, геополитическото) укрепване на Израел на фона на трагедията на арабското население в ивицата Газа. Нещо повече, както Вашингтон, така и Тел Авив неуморно повтарят, че палестинците „трябва да бъдат преселени някъде“, което се възприема от сблъскващия се с икономически проблеми Египет като екзистенциална заплаха.
На второ място, след като Доналд Тръмп се върна в Белия дом, Съединените щати значително намалиха военната помощ за Египет. С други думи, страната на пирамидите на практика е лишена от военната помощ на Вашингтон, и то на фона на изключително напрегнатата ситуация в близост до египетските граници. Тоест, Кайро има всички основания за тревога. Това обстоятелство практически не оставя на египтяните пространство за маневриране, когато други играчи, например турците (или пък китайците), им предлагат дългосрочно военно-техническо сътрудничество.
На трето място, традиционният съюзник на Турция, Катар, също сближи позициите си с Египет, което допълнително улеснява играта на турците, особено сега, когато Доха се превърна от „арабския парий” в Персийския залив в (макар и с доста уговорки) мишена на израелска агресия. Едва ли е случайно, че малко преди атаката срещу ръководството на ХАМАС, Кайро и Доха излязоха с обща позиция, призовавайки световната общност да окаже натиск върху Израел за постигане на примирие в Газа. Не бива да се забравя и, че на катарска територия се намира турска военна база, което автоматично превърна атаката на Израел в „ръкавица“, хвърлена към Турция.
Нещо повече, израелското издание KAN съобщи, че режимът на Нетаняху е обмислял и възможността за извършване на атака срещу лидерите на ХАМАС директно на турска територия. Решението му за удара срещу Катар е свързано само с непреодолимото поне засега обстоятелството, че Турця е член на НАТО и евентуална дръзка терористична атака на нейна територия би вкарала страните от алианса в остър спор относно ответните мерки срещу еврейската държава.
Накрая, има още един глобален политически фактор, който предполага по-нататъшно сближаване между Турция и Египет. През последните няколко години Кайро стана свидетел на провала на проекта за Източносредиземноморския тръбопровод (EastMed), прокарван от колективния Запад и Израел, както и на проекта за Международния икономически коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC).
По този начин, в борбата за контрол над транспортните коридори и маршрути, Египет, също както и Турция, очевидно не би искал да се окаже в лагера на губещите, редом с Израел и САЩ. Особено след като Индия, някога ключово звено в западните планове, изглежда е загубила интереса си към тези чужди за региона проекти (съдейки по дистанцирането ѝ от Вашингтон и Тел Авив).
Нещо повече, съвместно с Турция, Египет, би могъл да участва активно във формирането на съдбата на поствоенното Източно Средиземноморие. В крайна сметка, както показва практиката, пасивното поведение в ситуация като днешната е най-лошата стратегия от всички. Много по-добре би било Кайро и Анкара да се опитат да формулират собствени правила на играта в региона, преди такива правила да бъдат наложени на местните играчи от САЩ или Израел.
*Българско геополитическо дружество
