17
Вт, Юни
7 Нови статии

Тихата американска реокупация на Панама

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

След посещението на американския държавен секретар по отбраната Пийт Хегстет в Панама през първата половина на април, говорителят на Пентагона Шон Парнел заяви, че: „Посещението на държавния секретар Хегсет доведе до исторически победи за администрацията на Тръмп и панамския народ.

Нашите страни се споразумяха да възстановят и разширят съвместните американско-панамски  центрове за военна подготовка и сътрудничество в сферата на сигурността. Освен това Съединените щати си гарантираха „първо и свободно“ преминаване на американски военни кораби през канала в съответствие с Договора за постоянен неутралитет и експлоатация на Панамския канал. Съединените щати и Панама са готови, рамо до рамо, да се справят с общите предизвикателства пред сигурността и да сдържат експанзията на комунистически Китай. Освобождаваме Панамския канал от злонамереното китайско влияние и защитаваме американските интереси в региона. Очакваме с нетърпение да продължим да работим с нашите панамски партньори. Да направим Америка отново велика!“

В действителност нещата не са толкова прости, както ги представя Парнел. В навечерието на посещението на Хегсет в Панама администрацията на Тръмп поиска от американските военни да разработят различни варианти за връщане на Панамския канал под контрола на САЩ. Според NBC News, командирът на Южното командване на САЩ (USSOUTHCOM), адмирал Алвин Холси, е предложил на министър Хегстет няколко сценария, вариращи от по-тясно сътрудничество с панамските военни до завземането на Панамския канал със сила.

Всъщност, Доналд Тръмп изяви желание да върне канала с всички възможни средства още по време на предизборната си кампания. И дори намери претекст за това - предполагаемата заплаха от страна на китайските военни, уж намиращи се в зоната на канала.

Ще припомна, че както проамерикански настроеният панамски президент Хосе Раул Мулино, така и китайското правителство, категорично отричат ​​тези твърдения. Това, което е абсолютно сигурно обаче, е, че в момента на територията на централноамериканската република се намират над 200 американски военни, включително подразделения на специалните части, които са там под предлог, че помагат на панамската армия да се справи с „вътрешните вълнения“. В същото време в Панама няма и следа от китайски военни, камо ли пък от такива, участващи в потушаването на уличните бунтове.

Това обаче не попречи на шефа на Пентагона да заяви по време на посещението си в Панама, че Съединените щати „ще си върнат“ Панамския канал, за да спрат експанзията на Китай. След преговорите си с панамското правителство, Хегстет обеща да задълбочи сътрудничеството в областта на сигурността с панамските сили за сигурност и заяви, че на Пекин няма да бъде позволено да „използва канала като оръжие за шпионаж“ в полза на китайските търговски интереси. В тази връзка той заяви, че Съединените щати ще увеличат военното си присъствие в три бивши американски бази в страната, за да „защитят Панамския канал от китайското влияние“.

След срещата си с американски военни и преставители на панамските сили за сигурност.Хегстет, който  е първият министър на отбраната на САЩ, посетил Панама от десетилетия насам, осъществи рекламен полет над канала с хеликоптер Black Hawk. В края на тридневното му посещение в Панама Сити Хегстет и панамският министър на обществената сигурност Франк Алексис Абрего подписаха Меморандум за разбирателство с тригодишен срок, който предвижда американските части да използват панамските съоръжения за сигурност.

Меморандумът от 22 точки определя рамка за сътрудничество, съгласно която американските военни могат да разполагат свои части в централноамериканската държава за тренировъчни цели и да използват съоръжения на панамското правителство. Пълният текст на меморандума включва въздушни снимки на Форт Шърман, военноморската авиобаза Родман и военновъздушната база Хауърд, на които са обозначени зоните за „обучение, хуманитарни дейности и разполагане на американски активи“.

Въпреки че споразумението не позволява на Съединените щати да изграждат собствени постоянни бази, Пентагонът ще може да поддържа дългосрочни ротационни сили в Панама, подобни на тези в други страни, с цел обучение, учения и „други дейности“. Както се отбелязва в коментар на France 24, това дава на Америка достатъчно възможности да разположи неограничен брои свои военни в базите. Тоест, ако на Пентагонът се наложи да „свърши нещо”, Панама ще трябва да „се съгласи с всяко разполагане“ на американски военни сили на нейна територия. „Това е прикрито нашествие – подчертава по този повод Рикардо Ломбана, лидер на опозиционната партия Movimiento Otro Camino (MOCA) - Нашествие без нито един изстрел, а осъществено с „тояга” и заплахи.“

Друго постигнато между двете страни споразумение позволява на корабите на ВМС на САЩ да бъдат компенсирани за таксата, която плащат за преминаване през Панамския канал. Подобно преференциално третиране обаче, очевидно нарушава принципа на неутралитет на съоръжението.

След завръщането си Хегстет докладва на президента Тръмп, по време на срещата им в Белия дом, че САЩ „си връщат канала“, подчертавайки, че: „китайците имаха твърде голямо влияние в тази страна, защото Обама и другите ги допуснаха. Сега ние, заедно с Панама, ги прогонваме оттам сър“. Отговорът на президента бе: „Навремето изпратихме много войски в Панама и окупирахме някои райони, които след това загубихме, но сега си ги връщаме.“

В отговор панамското Външно министерство заяви, че: „Не е отстъпен нито един сантиметър суверенитет. Споразумението има за цел да установи по-голямо сътрудничество за защитата на канала в случай на осезаеми заплахи“. А според панамския външен министър Хавиер Мартинес-Ача, меморандумът увеличава военното присъствие на САЩ само „временно“.

Истината е, че откакто Тръмп официално обяви плана за „връщане“ на Панамския канал в речта си при заемането на президентския пост, на 20 януари, всички подробности за последвалите преговори се пазят в тайна, за да не се предизвика объркване сред американците и възмущение сред панамците.

Тази тактика доведе до сериозни разминавания в докладите на правителствата на САЩ и Панама. Още в началото на февруари президентът Мулино заяви пред пресата, след посещението на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, че срещата му с него е била „много сърдечна“ и, че каналът не застрашен. Самят Рубио обаче определи ситуацията около канала като „неприемлива“ за Вашингтон, а Тръмп продължи да настоява за връщането му на САЩ.

Ситуацията след посещението на ръководителя на Пентагона не е по-различна. В испанската версия на съвместното изявление на Съединените щати и Панама след посещението се посочва, че Хегстет е „признал лидерството и неотменимия суверенитет на Панама над Панамския канал и прилежащите територии“. Английската версия на съвместното изявление обаче не съдържа подобно твърдение. Както отбелязва панамското издание Estrellade Panama, това „признание“ липсва и в изявлението на министъра на отбраната Хегстет на дадената от него пресконференция, в което той „отказа да признае правото на Панама върху канала“.

Анализаторите са единодушни, че посещението на американския министър на отбраната и подписването на меморандума не са нито началото, нито края на панамския въпрос. Според тях, това е по-скоро проверка на волята и готовността на двете страни да решат съдбата на канала в своя полза.

За мнозина панамци обаче, завръщането на американските въоръжени сили навява неприятни спомени, свързани с операцията „Справедлива кауза“, осъществена от САЩ през 1989. Както е известно, на 24 декември 1989, САЩ нахлуха в Панама, за да свалят тогавашния лидер на страната и командир на Националната гвардия Мануел Нориега (който, между другото, в течение на дълги години, беше агент на ЦРУ), убивайки над 500 панамци и разрушавайки част от столицата на страната.

„Ще си върнем канала или ще се случи нещо много сериозно“ - заяви Тръмп в началото на февруари тази година. Тоест, изглежда, че той буквално умира от желание да повтори събитията от декември 1989.

 

*Център за геополитически анализи и прогнози