Потребителски рейтинг: 5 / 5
За да запази и утвърди статута си на велика сила, както и за да гарантира сигурността си след края на конфликта в Украйна, Русия със сигурност ще се опита да измести военната заплаха, която според нея се генерира от Европа, колкото се може по-далеч от своите граници. Възможно ли е съвместното съществуване между Русия и Запада след края на военните действия?
Конкурентното съществуване изглежда най-добрия вариант след прекратяването на войната в Украйна. Както е известно, статутът на велика сила е един от основните стълбове на руската национална идентичност. Дори когато Русия беше слаба в сравнение със своите противници, нейното ръководство продължаваше да разглежда страната като велика сила, която просто временно няма късмет. То правеше всичко възможно, за да утвърди мощта на Русия като велика сила на световната сцена. Точно това стори Владимир Путин, когато преди четвърт век дойде на власт в страната, разтърсвана от икономически сътресения и страдаща от политическа нестабилност. Заемайки се с тази задача, той открито се противопостави на усилията на Съединените щати и други страни да разрушат основите на руската мощ и влияние.
Ето защо, независимо дали Русия ще спечели или загуби в конфликта с Украйна, Путин и неговите наследници във властта едва ли ще се откажат от своите стратегически стремежи, въпреки че е възможно да коригират тактиката си. Има три събития, които биха могли да променят тази оценка: евентуален „демократичен пробив”, разпадането на Русия или нейният икономически колапс. Само че шансовете това да се случи са много малки.
Най-вероятно Русия ще остане разпознаваема версия на себе си от своето историческо минало. Тоест, авторитарна държава във вътрешнополитическото си устройство, експанзионистична във външнополитическите си стремежи и изоставаща икономически и технологично от водещите световни сили, но твърдо решена да играе ролята на велика сила. Тя ще продължи да разполага с огромни средства за постигане на целите си, включително един от най-големите ядрени арсенали в света, значителни космически и кибернетични възможности, най-големите минерални запаси в света и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, което и дава право на вето. В резултат от това Русия ще остане сериозно предизвикателство за САЩ и НАТО.
За да запази и утвърди статута си на велика сила, както и за да гарантира сигурността си, след края на конфликта Москва със сигурност ще се опита да отдалечи военната заплаха, която според нея се генерира от Европа, възможно най-далеч от руските граници. Последствие от това ще стане постоянният натиск по дългата разделителна линия между Русия и НАТО, която се простира от Баренцово до Черно море. И той ще продължи, докато не бъде отслабен от приемането на конкретни мерки за контрол на въоръженията. Само че това едва ли ще е възможно през следващото десетилетие.
За да сдържи, ако не и да обърне, възхода на европейския политически алианс (т.е. ЕС), който значително превъзхожда Русия по население, богатство и мощ, Москва ще използва своите киберспособности, ще осъществява тайни операции и ще демонстрира преференциално отношение към отделни европейски държави. Впрочем, Съединените американски щати правят почти същото днес.
Напрежението, което неизбежно ще възникне при подобно развитие обаче, не обрича САЩ и НАТО на изключително враждебни отношения с Русия, на ръба на пряката военна конфронтация. Взаимно съгласуваното съвместно съществуване между тях е напълно постижимо, макар че то ще е конкурентно, а на моменти и враждебно.
За да постигнат това, САЩ и НАТО ще трябва да потърсят и да намерят баланс между възпирането, дипломацията и взаимодействието в своята политика спрямо Русия.
Поддържайки мощния си възпиращ потенциал, членовете на НАТО трябва да възстановят нормалните дипломатически отношения с Русия и да си взаимодействат с нея за разрешаването на въпроси от взаимен интерес, като климатичните промени например. Освен това те ще трябва да разрешат редица спорове помежду им, например относно мерките за сигурност. Членовете на НАТО следва постепенно да облекчат антируските санкции, за да възстановят взаимно изгодната търговска активност и хуманитарния обмен. Впрочем, те дори ще трябва да навлязат отново на руските енергийни пазари, при условие че бъдат създадени подходящите предпазни мерки срещу евентуалното им изпадаве в прекалена зависимост от тях.
Освен това, страните членки на НАТО ще трябва да настояват за предприемане на мерки за контрол на въоръженията подобни на споразуменията, подписани в края на студената война. Това е необходимо, за да се намали напрежението по общата граница. Разбира се, такъв краен резултат е далеч от идеалите за стратегическо партньорство, които привличаха западните и руските лидери след края на студената война. Но това вероятно е най-добрият възможен резултат в днешния свят, в който съперничеството между глобалните и регионалните държави бързо ескалира.
*Авторът е професор в Йелския университет и вицепрезидент и управляващ директор на Kissinger Associates, анализатор на The National Interest
