Потребителски рейтинг: 5 / 5
Въпреки призивите на водещи израелски политици, включително на военния министър Йоав Галант, за бързо постигане на мир с ХАМАС, премиерът на страната Бенямин Нетаняху упорито настоява за продължаване на войната, чиито край на се вижда. Макар че Израел буквално изравни със земята сектора Газа и ликвидира редица лидери на ХАМАС, той все още е много далеч от победата както на северния, така и на южния фронтове.
Според високопоставени официални представители на САЩ, цитирани от New York Times, във военно отношение израелските Сили за отбрана (ЦАХАЛ) са сторили в Газа всичко по силите си, но така и не са успели да унищожат ХАМАС.
Влошаването на ситуацията на ливанската граница
Както знаем, в края на август рязко се изостри ситуацията на границата между Израел и Ливан. Над сто израелски изтребители, нанесоха превантивен удар по ракетните системи на „Хизбула” в Южен Ливан. Междувременно ЦАХАЛ успя да прихване няколко десетки дронове, насочени от групировката към централните райони на Израел. Преди това „Хизбула” изстреля 250 ракети и 20 дрона срещу северната част на страната, в отговор на убийството на своя военен лидер Фуад Шукра.
Междувременно обаче, както твърди Reuters, двете страни са обменили информация с помощта на посредници за да изяснят позициите си и да предотвратят по-нататъшна ескалация. Според израелската телевизия „Канал 12”, ръководството на страната е настроено оптимистично относно възможостта за дипломатическо разрешаване на кризата. Лидерът на „Хизбула” Хасан Насрала пък заяви, че групировката може да обсъди възможността за прекратяване на сегашния етап от военните действия. На свой ред бившият шеф на Генералния щаб на ЦАХАЛ Моше Яалон, който е работил и с Нетаняху, изрази увереността си, че Иран и „Хизбула” не са заинтересовани от ескалация, но добави, че това не важи за сегашното израелско ръководство.
Изглежда, че Нетаняху не е доволен от подобно развитие на събитията и продължава да настоява за разрешаването на проблема с военни средства. В страната тази позиция се споделя от месиански настроените последователи на идеолога на т.нар. „ционисти-ревизионисти” Зеев Жаботински (1880-1940), призоваващи за прогонването на всички палестинци от „историческите израелски земи”.
Възможна ли е „Накба 2.0”?
Съдейки по всичко, за постигането на тази цел, радикалните ционисти (по някои данни към тях спадат два милиона израелски граждани) разчитат да убедят и Съединените щати да приемат тяхната визия за разрешаването на палестинския въпрос, включително ангажирайки ги в пълномащабна регионална война, ако пред плановете за насилственото прогонване на палестинците от Западния бряг на река Йордан (т.нар. „втора Накба”, по аналогия с първата, т.е. с насилствената депортация на палестинците след войната през 1948) възникнат някакви непреодолими пречки.
Самият Бенямин Нетаняху упорито разиграва картата с въвличането на Иран в сегашната война с ХАМАС. Първият му опит в тази посока беше ударът по иранскоко посолство в Дамаск и ликвидирането на двама генерали от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Той обаче се оказа неуспешен, тъй като отговорът на Иран беше по-скоро символичен и не нанесе сериозна вреда на Израел.
Вторият опит беше дръзкото убийство на водача на политическото крило на ХАМАС Исмаил Хания в Техеран. Очакванията на Нетаняху бяха, че ако иранците реагират подобаващо на ликвидирането на Хания и нанесат мащабен ответен удар, САЩ ще бъдат принудени да защитят Израел и да ударят Иран.
Впрочем, след като видя, че режимът да аятоласите не предприема очакваните от него действия и не реагира на провокациите, Нетаняху би могъл да вземе изключително рискованото решение за нанасяне на превантивен удар по Иран, разчитайки че каквито и да са последиците, американците няма как да не реагират на ответните ирански действия. Ако пък САЩ наложат ултимативно вето на подобни стъпки, поне до президентските избори през ноември (тъй като те биха влошили шансовете на Камала Харис да ги спечели), а Техеран не предприеме сериозни ответни мерки за смъртта на Хания, Нетаняху може да реши да разшири военните действия в Газа, прехвърляйки ги и на Западния бряг. Възможно е повод за това да стане поредна провокация на Храмовия хълм в Йерусалим, отново свързана с джамията „Ал Акса”, която да доведе до ответни терористични действия на палестинците. Тук е мястото да напомня, че по нареждане на министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, на израелските заселници на Западния бряг, които са над 700 хиляди (включително десетки хиляди с двойно – израелско и американско, гражданство), беше предоставено голямо количество стрелково оръжие.
Истината е, че за Нетаняху и обкръжението му от средите на крайната израелска религиозна десница, влошаването на ситуацията ще е от полза и заради все по-силните протести в самото израелско общество срещу действията на правителството, като това особено се отнася за премиера, който – ако загуби властта – може да се отзове в затвора.
В резултат от безусловната си военна подкрепа за Израел, САЩ рискуват да се окажат в опасен капан, още повече, че Нетаняху няма още много време за да вкара Иран във войната с ХАМАС. Както посочва в тази връзка политическият анализатор на Haaretz Йоси Вертер, почти година след терористичното нападение от 7 октомври 2023 ръководеният от Нетаняху Израел се оказа в най-лощата стратегическа ситуация за цялата си над 75-годишна нова история.
Що се отнася до Иран и „Хизбула”, изглежда че те са наясно с намеренията на Нетаняху. Техеран едва ли ще склони да играе по неговите правила и вероятно няма да влезе в открито конфронтация с Израел. Налице са достатъчно признаци, че режимът на аятоласите ще предпочете да следва тактика на изтощаване по отношение на еврейската държава.
*Център за мониторинг и превенция на конфликтите
