НАТО в "ерата на Марк Рюте"

Всъщност, това не би трябвало да ни изненадва, като се има предвид, че силно фрагментираният характер на холандската политика е идеална "тренировъчна база" за развиване на умения за формиране на коалиции и постигане на политически сделки. Освен това, характерна за Нидерландия е силната и привързаност към трансатлантическата кауза (т.е. към алианса между САЩ и Европа - б.р.), която често се оказва по-силна дори от привързаността и към Европа. Това не е необичайно за малките европейски държави и може да обясни, защо много предишни генерални секретари на НАТО са от холандски, белгийски или скандинавски произход. Рюте изглежда очевидния избор в контекста на продължаването на тази традиция.

Въпреки това, ако се вгледаме по-внимателно в неговото политическо наследство, ще видим, че назначаването на Рюте е скъсване с политиката на условностите. За разлика от предшествениците си, той си позволяваше да сключва користни сделки с нелиберални и крайнодесни политици както в Нидерландия, така и в ЕС. Това не само отразява неговия силно развит инстинкт за оцеляване (прякорът „Г-н Тефлон“ е свързан именно със способността му да избягва скандалите и да се задържа на върха), а е и доказателство за това, как се е променила вътрешната политика на страните членки на алианса в резултат от възхода на крайната десница.

Докато Рюте се опитваше да стане генерален секретар на НАТО, той с пълна сила демонстрира това, което холандските коментатори определят като „изключителна идеологическа гъвкавост“. За да осигури назначаването си, Рюте трябваше да преодолее няколко пречки, включително да спечели подкрепата на лидери, с които имаше сериозни разногласия по време на премиерския си мандат. Затова през пролетта на тази година той отлетя за Турция, за да се срещне с президента Реджеп Тайип Ердоган и да се опита да поправи отношенията си с него, обтегнати от няколко дипломатически конфликта. Така например, когато парламентарните избори в Нидерландия бяха в разгара си през 2017, Ердоган квалифицира холандското правителство, ръководено от Рюте, като „остатък от нацизма“, след като властите отмениха събитие, организирано от турския външен министър, поради опасения за сигурността и възможността за евентуална турска намеса в изборите. През октомври 2020 напрежението отново ескалира, след като крайнодесният холандски политики Герт Вилдерс, който напусна партията на Рюте и основа своя Партия на свободата (днес тя вече е в управлението на страната), публикува в "Туитър" карикатура на Ердоган, носещ османска шапка с формата на бомба и с надпис „терорист“ . Когато турският президент обвини Вилдерс в клевета, Рюте го защити, заявайки, че: „в Нидерландия свободата на изразяване е една от най-висшите ценности“. И макар че Ердоган известно време не даваше да се разбере, дали ще подкрепи кандидатурата на холандеца, в крайна сметка реши да го стори.

Второто препятствие се оказа по-трудно. За да спечели подкрепата на унгарския премиер Виктор Орбан, Рюте трябваше да преодолее дългогодишната враждебност помежду им. Както е известно, под натиска на левите и центристките сили в холандския парламент, Рюте многократно и открито критикуваше Орбан за нелибералната политика на неговото правителство. През 2021, след приемането на унгарското законодателство срещу пропагандата на ЛГБТК+, Рюте дори заяви, че Унгария „няма място в ЕС“. През тази година обаче, той успя да убеди Орбан да отхвърли ветото върху назначаването му, като публикува самокритично писмо, в което признава, че предишните му изказвания са предизвикали „недоволство в Унгария“ и обешава, че като генерален секретар на НАТО „ще се отнася с еднакво разбиране и уважение към всички съюзници“. По-важното обаче е, че Рюте се съгласи да бъде позволено на Унгария да се откаже от участие в каквито и да било бъдещи действия на НАТО в Украйна.

Способността на Рюте да сключва политически сделки се превърна в своеобразнва негова визитна картичка. Той е най-дълго управлявалият премиер в холандската история (цели 14 години), което е сериозно постижение, имайки предвид, че страната страда от политическа фрагментация и поляризация. Впрочем, Рюте е известен и с умението си да създава коалиции в Брюксел. Благодарение на това днес той е сред най-влиятелните европейски лидери. През 2015, в разгара на бежанската криза в Европа, Рюте изигра решаваща роля в преговорите за спорното споразумение между ЕС и Турция, според което Съюзът се ангажира да плаща на Анкара за приеманите от нея бежанци. В Брюксел Рюте се ползва и с репутацията на твърд преговарящ, който обикновено съумява да защити холандските интереси.

Поемайки ръководството на НАТО, Рюте ще трябва постоянно да действа като посредник между членовете на алианса, да поддържа мира между тях и да представлява общите им интереси на международната сцена. Което няма да е никак лесна задача предвид очертаващите се проблеми. В Украйна и Ивицата Газа бушуват конфликти, отношенията между Китай и САЩ стават все по-напрегнати, а интересите на отделните страни членки на НАТО все повече се разминават. Както знаем, Организацията на Северноатлантическия договор беше създадена за да осигури траен мир в (Западна)Европа и Северна Америка. Но тъй като геополитическите заплахи в другите региони на света ескалират, алиансът ще трябва да "преоткрие" себе си и да увеличи собственото си финансиране. Това може да се окаже много сериозно предизвикателство, ако Доналд Тръмп, който е отявлен критик на НАТО, отново стане президент на САЩ. Самият Рюте обаче, не изглежда особено загрижен относно перспективата за второ управление на Тръмп. По-рано тази година, по време на Мюнхенската конференция по сигурността той заяви, че всички „следва да спрат да плашат, да хленчат и да злословят за Тръмп“, защото „трябва да работим с тези, които са на дансинга“. Именно тази привидна неутралност е и основния проблем с прагматизма на Рюте – неговата толерантност към нелиберализма, която в крайна сметка рискува да подкопае принципа на мултилатерализма в Европа.

Самият Рюте обича да изтъква лидерските си качества и да напомня, че според него политиците не бива да имат ясна идеологическа визия. Въпреки това, не би трябвало да смятаме, че самият той няма формирани политически убеждения. Ще припомня, че под ръководството на Рюте Нидерландия пое по безпрецедентен път на строги икономии. Тази стратегия, която засегна най-бедните слоеве на холандското общество, включваше дискриминационни практики, свързани с контрола върху правото на гражданите на по-широк набор от социални помощи.

От много по-голямо знечение за НАТО обаче е проучването на известния холандски журналист Томас-Ян Меус, който установи, че именно решенията, взети от премиера Рюте между 2010 и 2014, са нанесли „последния удар“ по разходите за отбрана на страната. Ще припомня, че по време на световната финансова криза Холандия, подобно на Германия, намали разходите си за отбрана, като нивото им падна не само под това на Дания, Финландия и Франция, но и под средното за цялата НАТО. Това постави под въпрос сигурността на Нидерландия, чиято армия бе беше лишена от голяма част от необходимото и оборудване. Едва през четвъртия си премиерски мандат Рюте промени този курс, привеждайки военните разходи в съответствие с изискването на НАТО те да не падат под 2% от БВП. Веднага след това той обяви своето оттегляне от холандската политика и желанието си да застане начело на НАТО. Така, очевидно загрижен за своето бъдеще, Марк Рюте взе поредното си "прагматично решение".

Въпреки че в момента прагматизмът на Рюте изглежда очевидно предимство на поста генерален секретар на НАТО, нещата могат драстично да се променят, ако той реши да го насочи за гарантиране на личниия си успех, а не за доброто на алианса. Освен това е трудно да си представим, как НАТО може да защити свободата и сигурността на своите членове, ако тази свобода не съществува на нивото на самите страни членки. От тази гледна точка, способността на Рюте да преговаря и да представя нелибералните политици в лоша светлина може в крайна сметка да подкопае мултилатерализма на алианса. Готовността постоянно да се адаптира към променящите се обстоятелства, без оглед на цената за това, е важна част от политическия актив на Марк Рюте. И така, в сегашния период, когато НАТО ще трябва да преоткрие себе си, за да се справи с нарастващата фрагментация както в рамките на алианса, така и извън него, начело на организацията ще застане признат майстор на преформатирането. И целият свят ще следи, дали Рюте ще успее да го направи отново и на каква цена.

 * Авторката е професор по политология и декан на Факултета по международни отношения на Университета Бокони в Милано, анализатор на британското списание New Statesman