15
Съб, Юни
6 Нови статии

Четири сценария за развитието на войната в Украйна

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В настоящата статия бих искал да представя четири сценария за развитието на руско-украинската война

Първият сценарий: огромното мнозинство

Естествено, във всяка система хората имат пооследната дума, защото ако те започнат да се бунтуват, тогава никой диктатор не може да спре тази сила.

Възможно е ръководството на НАТО да търси изход от конфликта. И, ако това наистина е така, общественото мнение, което се противопоставя на войната, би могло поне малко да насърчи ръководството на алианса да отмени предишните си погрешни решения и да стартира процес на деескалация, като в същото време запази имиджа си.

Вторият сценарий: непреклонното малцинство

Според този сценарий радикалните сили в НАТО ще надделеят, поемайки контрола над общественото мнение, а по този ночин и контрола върху развитието конфликта, тласкайки го към разпространяване на войната и на територията на Европа. В рамките на този сценарий светът, в крайна сметка, ще влезе в Трета световна война и вероятно ще бъде застрашен от ядрено унищожение, докато в четвъртия сценарий, на който ще се спра по-долу, ядреният конфликт ще бъде умишлено провокиран от самата НАТО.

Третит сценарий: смяна на режима в Русия

Изглежда, че НАТО бавно увеличава натиска в Украйна като целта е руските войски там да претърпят колкото се може по-тежки загуби. Миналогодишният инцидент с Пригожин също се вписва в този сценарий, тъй като неговият бунт започна по време на неуспешната украинска контраофанзива, което предполага, че може да е бил планиран. Очакванията вероятно са били Пригожин да започне похода си към Москва след огромни загуби на руската армия, което трябваше да разгневи обществото и да деморализира войските. Нищо от това не се случи, тъй като контранастъплението на украинските въоръжени сили се провали. Напълно възможно е също Евгений Пригожин е бил подкрепен от поне някои западни специални служби.

Въпросът сега е, какви ще бъдат следващите стъпки на НАТО за смяна на режима в Кремъл?

Очертават се две възможности:

- ескалиране на надпревара за превъоръжаване, която да опустоши ресурсите на Русия и да провокира вътрешен колапс, подобен на онзи, който се случи в края на 1980-те години в СССР.

- избухване на големи конфликти в съседни региони (Абхазия, Грузия, Казахстан и други), които да дестабилизират обширни райони в самата Русия.

Първият вариант, на практика, би ни върнал към най-мрачните дни на Студената война, докато вторият може да доведе до силно дестабилизиране на Русия. В първия случай може да възникне някакъв вид ескалация, която ще доведе до ядрен удар (нанесен по погрешка или умишлено) и оттам до ядрена война.

Четвъртият сценарий: Трета световна война (ядрен холокост)

Разбира се, ядрения холокост е онова, което огромното мнозинство от населението на планетата никога не би искало да види, възможно е обаче, да има и такива, които не биха имали нищо против.

Дори ако предположим, че нито в ръководството на НАТО, нито в това на доминиращите в алианса държави (и най-вече на САЩ), има подобни хора, агресивните действия на НАТО също могат да ни доведат до ядрена конфронтация. Възможно е ръководството на алианса да се ориентира към един от следните два варианта:

  • Да постави под контрол огромните природни ресурси на Русия,
  • Да унищожи доминирания от Москва Евразийския съюз (и да предотврати възможността за възстановяването му).

Първият въриант може да бъде постигнат чрез смяна на режима в Кремъл, докато вторият изисква  войната в Украйна да продължи (даже при положение, че тя всъщност вече е загубена) и дори да бъде разширена. Това означава, че някои от „държавите разположени на първата линия”, тоест Финландия, балтийските страни или Полша, ще започнат да ескалират напрежението, провокирайки пряк конфликт между НАТО и Русия. Ако това се случи обаче, има голяма вероятност в определен момент да бъдат използвани ядрени оръжия, което пък ще доведе до ядрена катастрофа. Ядреният конфликт би могъл да е резултат от неразбиране или пренебрегване  на червените линии на другата страна и/или на погрешни очаквания за реакцията на противника. Както знаем, Русия вече очерта своята червена линия, като анексира източните региони на Украйна. Преминаването на тази червена линия най-вероятно ще доведе до ядрено противопоставяне. Впрочем, ако евентуални кибератаки или атаки срещу мрежите за доставка на енергия доведат до мащабни разрушения, това също би могло да провокира ядрен отговор.

Какво ще се случи обаче, ако се окаже, че на ключови ръководни позиции в НАТО има влиятелни групи, които настояват за ядрена конфронтация?

Това би бил най-опасния сценарий за всички нас, тъй като би означавало, че ако ескалацията, осъществявана чрез „традиционни средства“ (военна пропаганда и провокиране на Русия да отговори с военни средства), се провали, вероятно ще станем свидетели на мащабна провокация, вината за която ще бъде стоварена върху Русия. Всяка подобна провокация обаче, ще включва (най-малкото) „ограничен” ядрен взрив. Като в най-лошия случай деструктивните сили в НАТО могат да решат, че такъв взрив трябва да се случи в някой гъсто населен район, например в голям европейски или руски град.

Заключение

Очертаните по-горе сценарии се фокусират върху НАТО, тъй като алиансът играе съществена роля в настоящата криза. В момента НАТО съзнателно ескалира напрежението, например като изгражда военни бази в близост до руската граница - във Финландия, и продължава да твърди, че Украйна би могла да стане член на алианса. Това може да са изключително сериозни грешки или пък – което е по-лошото – съзнателни действия за ескалация, които в крайна сметка действително биха могли да доведат до Трета световна война, при това с използване на ядрени оръжия (тактически или дори стратегически).

 

*Авторът е финландски икономист, доцет по икономика в Хелзинкския университет и генерален директор на GnS Economics, анализатор на  Zero Hedge