Китай започва да опознава Черноморския регион още от времето на монголската династия Юан, която управлява Поднебесната близо сто години (1271-1368). Периодът е свързан с културна и търговска експанзия на династията начело с монголския император Кубилай хан извън пределите на Китай. Корабите на династия Юан плават през нови морета и проникват на нови територии. В края на ХІV век Пекин установява отношения с Персия и големите градове в Близкия Изток, с Византия и с папа Николай IV, както и с най-влиятелните европейски средновековни владетели. След Опиумните войни от ХІХ век, практически до края на Втората световна война, за повече от столетие Китай на практика изпада в зависимост от Запада и губи възможност да развива активни стопански отношения с Големия Черноморски регион (ГЧР).
Днес, съвременен Китай недвусмислено се превръща във водещ фактор на XXI век. Поднебесната не се припознава само с принадлежността си към Азиатско-Тихоокеанския регион, където са нейните жизнено важни интереси, но активно работи за позиционирането си в други региони на света. Натрупаният значителен политически, военно-стратегически, търговско-икономически, валутно-финансов и културен потенциал за целия период от създаване на Китайската народна република представлява онази критична маса, която създава възможности за реализиране на китайските геостратегически интереси. Опирайки се на хилядолетните китайски управленски традиции, философия и мъдрост, петото поколение китайски ръководители начело със Си Дзинпин печели приятели и съюзници, не чрез дрънкане на оръжие и проектиране на военна мощ, а с умело използване на инструментариума на икономическата, културната и публичната дипломация.
Големият Черноморски регион (ГЧР) е геополитическа категория, която се налага в международните експертни среди след края на студената война. Преформатирането на постсъветското пространство очертава и геополитическите контури на ГЧР в рамките на Балканите, Черноморието и Каспия (преди всичко южнокавказките държави). В региона се пресичат геополитическите интереси на традиционните играчи като ЕС, САЩ, Русия, Турция, Иран. Отскоро в него активно навлиза и Китай. ГЧР е важно предмостие за китайската икономическа и културна експанзия в Европа и Близкия Изток.
Пекин все още няма изработена отделна стратегия за ГЧР. Във връзка с това китайската визия и интереси спрямо региона следва да бъдат наблюдавани през призмата на три ключови китайски стратегически вектора.
Китайският път на коприната
Първият вектор е свързан с амбициозните планове на китайското държавно ръководство за възраждането на Пътя на коприната в сухопътното и морското му измерения.
Сухопътното измерение, известно още като „Новият път на коприната” или „Икономическият пояс на копринения път”, се планира да тръгне от Сиан в Централен Китай и да премине през провинциите Гансу и Синцзян, преди да влезе в Казахстан. Пътят продължава през югозападната част на Централна Азия като достига до Северен Иран преди да завие към Ирак, Сирия и Турция. В Европа Новият път на коприната влиза през Дарданелите и Босфора в България и продължава към Румъния, Унгария, Чехия, Германия. (Във връзка с това през 2013 влезе в експлоатация подводният жп тунел „Мармарай” на стойност 4 млрд. щ.д с дължина 13.6 км, с 1.5 км подводна част под Босфора). От германския Дуисбург пътят се насочва към ключовия холандски пристанищен център Ротердам, след което се спуска към Венеция.
Морското измерение, известно като „Морския път на коприната” тръгва от Гуанджоу и преминава през провинциите Гуанси и остров Хайнан преди да потегли на юг към ключовия за световната търговия пролив Малака. От малайзийската столица Куала Лампур пътят преминава през индийския град Калкута (Колката) и пресича Индийския океан като достига бреговете на Кения. Предполага се, че морското измерение на Пътя на коприната ще обхване и Шри Ланка. От кенийската столица Найроби трасето следва на север към Африканския Рог и Червено море, за да влезе в Средиземно море през стратегически важния Суецки канал. Морският път на коприната прави важна спирка в атинското пристанище Пирея и се съединява със своя сухоземен събрат „Новият път на коприната“ в италианското пристанище Венеция.
Ако интеграционният проект „Източно партньорство” на ЕС за бившите съветски републики или инициативата на САЩ за „Големия Близък Изток”, предвиждат налагането на „ценностна” демокрация, в китайската визия за сътрудничество отсъстват политически условия. Китайският „копринен” проект се отличава и от руския евразийски проект, разчитащ на реинтеграцията на постсъветското пространство под егидата на Москва главно чрез инструментариума на геополитическата и геокултурната доминация. Пътят на коприната цели да засили търговския и културния обмен на Поднебесната със света. Това са региони с население близо 3 млрд души и перспективни пазари. Самото название Път на коприната е отражение на историческата мисия на Китай като източник на търговия със стоки и обмен на информация, познания, култура и технологии. Чрез икономиката Пекин се стреми да изгради по-тесни политически и културни отношения със страните, през които преминава Пътят на коприната. Китайското разбиране е, че тези отношения следва да се изграждат върху принципите на взаимното уважение, зачитане на суверенитета и ненамеса във вътрешните работи, независимо от тежестта на дадената държава в системата на международните отношения. Ако се осъществи в пълния си обем, амбициозният китайски суперпроект предполага интегрирането на значителен брой стратегически важни транспортно-инфраструктурни и енергийни трасета и морски пристанища, търговско-инвестиционни, научно-технически, информационно-технологични центрове в три континента - Азия, Африка и Европа.
Пътят на коприната е китайският отговор на предизвикателствата на икономическата глобализация на света. Важна негова особеност е, че ГЧР се явява пресечна точка и на двете измерения на Пътя на коприната. Освен това изграждането на китайски плацдарм за икономическо навлизане в ГЧР и Източна Европа е елемент от китайската евразийска стратегия, с която ще бъдат принудени да се съобразяват и руските евразийски, и евроатлантическите стратези.
Активизиране на отношенията с централно и източноевропейските страни
Вторият вектор обхваща отношенията на Пекин със страните от Централна и Източна Европа. Китай използва икономическата стагнация и липсата на сериозни инвестиции в Европа като предпоставка за икономическо навлизане в Централна и Източна Европа (по-специално в Югоизточна Европа). Пекин смята, че Брюксел не е успял да гарантира на тези страни достоен напредък след включването им в евроатлантическото геополитическо пространство. Ако първата вълна от приети в ЕС държави от Централна Европа през 2004 усетиха ползите от реализацията на частични инфраструктурни преобразования, страни като България бяха деиндустриализирани и деаграризирани, изоставайки осезаемо от водещите държави в Евросъюза.
Според китайското държавно ръководство Брюксел не разполага с достатъчно ресурси и ясна концепция за модернизация на икономиките на новоприетите страни членки на ЕС. По тази причина Пекин е готов да заеме тази ниша, като предлага реализацията на важни инфраструктурни проекти в замяна на продоволствени и селскостопански стоки. През 2012 стокообменът между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) възлиза на 20 млрд. щ.д., което е 10% от общия стокообмен на КНР с ЕС.
През ноември 2013, на фона на провалената среща на върха на „Източно партньорство“ във Вилнюс, в тила на ЕС - в Букурещ, се проведе среща на 16 европейски държави от ЦИЕ с високопоставена китайска делегация начело с китайския министър-председател Ли Къцян. След форумите в Будапеща през 2011 и Варшава през 2012 това е третата среща между високопоставени политици от ЦИЕ и Китай. Румънската столица не е избрана случайно за провеждането на срещата. Букурещ смята Китай за най-надеждния си дългогодишен азиатски партньор, а за Пекин Румъния е най-лоялният му партньор в ЕС. На срещата Пекин обяви решението си за откриване на кредитна линия от 10 млрд щ.д. за реализация на големи съвместни инфраструктурни проекти в страните от региона. Резултатите от преговорите демонстрират желанието на Китай да развива пълноценни отношения със 16-те държави от ЦИЕ без менторството на Брюксел. ЕК безуспешно се опитва да откаже 16-те от договореностите с Китай. Еврокомисията обвинява Пекин в провеждане на политика „разделяй и владей”, а от източноевропейците изисква да спазват общоевропейския солидарен подход по отношение на развитието на отношенията на ЕС с трети държави. В отговор на критиките, Пекин твърди, че не иска да внася разкол в ЕС, а предлага сътрудничество, което ще допринесе за балансираното развитие в Европа.
На четвъртата подобна среща на високо равнище в Белград през декември 2014 са съгласувани основните направления на сътрудничество между КНР и ЦИЕ. Първото направление акцентира върху разгръщането на пълноценна търговия чрез свързване на пристанищата с железопътните и автомобилните инфраструктури. Във връзка с това е договорено изграждането на стратегически транспортен коридор Унгария - Сърбия - Македония - Гърция, който да свърже гръцкото пристанище Пирея с пазарите в Югоизточна и Централна Европа. Второто направление касае сътрудничеството за осъществяването на мащабни инфраструктурни проекти и експлоатационното им обслужване. Страните от региона могат да оползотворят китайския проектантско-технологичен и инженерно-строителен опит в тази сфера. Китайските машини и оборудване за изграждането на инфраструктура – транспортна, пристанищна, логистична и пр., са конкурентоспособни на международния пазар. Третото направление предвижда формирането на работещ механизъм за инвестиционно финансиране, който да обслужва реалния сектор на икономиката. Китайското правителство предлага да се съгласуват финансови и инвестиционни параметри на сътрудничество между КНР и ЦЕИ, при запазване водещата роля на пазарния принцип за правене на бизнес. Пекин насърчава страните от ЦИЕ да се възползват от оповестената на Букурещката среща специалната кредитна линия. Освен това Китай планира създаването на инвестиционен фонд в размер на 3 млрд щ.д., като планира да насочи 1 млрд. от тях за съвместни проекти.
Съществува потенциал за ръст на търговския стокообмен между Китай и ЦИЕ. Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия и Гърция разглеждат сериозно китайските предложения и са готови да стартират реализацията на редица инфраструктурни, транспортни, енергийни и селскостопански проекти. Китай вече участва в модернизацията на пристанищни центрове в Гърция и Румъния. Пекин помага за облекчаване на дълговата криза на Гърция, изкупувайки част от суверенния й дълг и прави солидни инвестиции в пристанището в Пирея и в международното летище в Атина. Китай е отпуснал заем на гръцкото правителство за обновяване на гръцкия търговски флот и закупуването на 162 кораба от Поднебесната. Китай държи една трета от световния корабостроителен пазар, докато гърците контролират значителна част от международните морските превози.
Състоянието на българо-китайските търговско-икономически отношения не съответства на интензивния двустранен политически диалог. Китайското ръководство гледа на страната ни като на перспективен партньор и приятел. В Китай високо ценят факта, че България е втората държава в света, която признава КНР през 1949. Наскоро България стана първата страна, превела и издала книгата на сегашния държавен ръководител на КНР Си Дзинпин „Китайската мечта”. На представянето й в София присъства и президентът Плевнелиев. София обаче подцени срещата в Белград, в която участва само на ниво вицепремиер за разлика от другите държави от ЦЕИ, представени от своите държавни и правителствени ръководители. На този фон България изостава от балканските си съседи в привличането на значими китайски инвестиции за развитие на икономиката. Сглобяването на китайския лек автомобил Great Wall в Ловеч остава най-емблематичната китайска производствено-технологична инвестиция у нас. Китайските делови среди и компании с политическата подкрепа на държавата регистрират сериозен интерес за участие в реализацията на големи наши инфраструктурни проекти (например, участие в търга за строителство на третия лъч на софийското метро, строителството на стратегически тунел под връх „Шипка”, който да свърже транспортната мрежа на Северна и Южна България и магистрала „Черно море”). Но отказът на българското правителство за предоставяне на държавна гаранция за момента блокира реализацията на тези инвестиционни намерения.
Китайското позициониране в Кавказко-Каспийския регион.
Третият стратегически вектор на Пекин в ГЧР засяга отношенията му със страните от Южен Кавказ. Регионът е важно свързващо звено между Каспийско и Черно Море, но и източник на стратегическа нестабилност, заради трите неразрешени „замразени” (а всъщност тлеещи) етнонационални конфликти. Китай е политически неутрален по отношение на натрупаните противоречия между Армения и Азербайджан, заради Нагорни Карабах и между Грузия и Русия, заради Южна Осетия и Абхазия. За разлика от другите външни сили, Пекин не носи негативния исторически багаж на разделянето и противопоставянето на кавказките народи. Южнокавказката политика на Пекин изхожда от следните съображения. Първо, Пекин използва икономическия инструментариум и „меката сила” (културния и образователния обмен и публичната дипломация) за реализиране на китайските дългосрочни интереси в богатия на ресурси и история Южен Кавказ. Второ, Пекин разглежда геополитическото си позициониране в региона като превенция срещу проникването на тюркско влияние в северозападния уйгурски мюсюлмански регион на Китай. Южен Кавказ е географски, политически и културно свързан с Централна Азия и Пекин се опасява от превръщането му в коридор за инфилтриране на радикалния ислям на китайска територия. Геополитически погледнато, се наблюдава частично препокриване на китайските, руските и иранските интереси в Южен Кавказ. Русия би могла да разглежда китайското позициониране като част от стратегията за неутрализиране влиянието на ЕС и САЩ в региона. Китайските инвестиции в Южен Кавказ индиректно ще помогнат за социално-икономическия напредък и на руския Северен Кавказ и за премахване на питателната почва за разпространение на радикалната ислямистска идеология в региона.
Пекин постепенно разгръща активно търговско-икономическо, енергийно и културно-образователно сътрудничество с Азербайджан, Армения и Грузия след извоюване на тяхната независимост и установяване на дипломатически отношения в началото на 90-те години на миналия век.
Китайско-азербайджанските делови форуми се материализират в конкретни споразумения. Едно от тях например, предвижда изграждането на азербайджанска територия на технологичен център за производство на поточни линии за производство на оптични кабели, компютърни системи, мобилни сондажни платформи за добив на газ и нефт, материали за съхранение и пакетиране на селскостопанска продукция и пр. Китайски фирми се конкурират успешно с руски и западни енергийни компании за достъп до азербайджанските енергийни ресурси. Втората по големина след „Петро-Чайна” китайска нефтопреработваща и химическа компания „Синопек Груп” с преобладаващо държавно участие (76%) през периода 2002-2003 получава правото да проучва нефтените находища „Курсанги-Карабагли – K&K” и „Гобустан” в Азербайджан. Проектът K&K осигурява добива на 300,000 тона суров петрол и представлява най-голямото шелфово находище. След посещение в КНР и Сингапур, представителите на СОКАР – държавната азербайджанска нефтена компания – договарят азербайджански нефтени доставки за Китай. Енергийното китайско-азербайджанско сътрудничество се допълва с договорености за изграждането на инфраструктура, ремонт и реконструкция на топло- и водноелектрически централи. Китайска национална компания за електрическо оборудване печели търг за рехабилитация на азербайджанска ТЕЦ и модернизацията на седем енергоблока, които произвеждат 45% от електроенергията в страната. След рехабилитацията на централата мощността и трябва да достигне 2500 мегавата. Китайската електрическа компания участва и в ремонта на каскадата на Мигначевирската ВЕЦ (с капацитет от 430 мегавата), която заема важна част в осигуряване на енергийния баланс на Азербайджан.
Китай присъства активно в арменската икономика. Съвместното китайско-арменско предприятие за производство на синтетичен каучук Шанси-Наирит е пример за успешно индустриално сътрудничество. За неговото стартиране през 2003 са инвестирани 300 млн. щ.д., осигуряващи производството на 30 000 тона синтетичен каучук и 100 млн. щ.д печалба годишно. Арменската държава държи 40% дял в предприятието. Пекин участва в модернизацията на арменската енергийна система, по-специално в ремонтните и рехабилитационни дейности на пети енергоблок на Хразданската ТЕЦ. Частният китайски бизнес също стъпва на арменския пазар. През 2010 41 фирми с китайско капиталово участие стартират дейността си в Армения – търговия на едро с хранителни стоки, напитки, цигари, текстилни стоки и обувки, търговия на дребно с медикаменти, медицински консумативи, козметика, електроуреди, облекло и ресторантьорство. Китай има интерес да участва във важен геополитически транспортно-инфраструктурен проект – изграждане на жп линия, която да свързва Армения с иранските пристанища в Персийския залив. Реализацията на този амбициозен проект ще отвори вратата на Ереван до Централна, Южна и Югоизточна Азия, Пекин получава пазарен достъп в Южен Кавказ.
Китай навлиза икономически и в Грузия. Предприети са стъпки за откриването на филиал на Китайската банка за развитие в страната и за насърчаване на взаимната търговия и инвестиции. Грузинците предлагат участие на китайския капитал в модернизирането и разширяването на пристанището в Поти. Китайско-грузинските енергийни отношения се материализират в изграждане на хидроенергийна инфраструктура. Базираната в провинция Съчуан китайска вносно-износна електрическа компания изгражда през 2001-2004 най-голямата след независимостта на Грузия водноелектрическа централа в Кхадори с капацитет от 24 мегавата. Сред приоритетните сфери на сътрудничество е транспортната инфраструктура. Пекин има интерес да се включи в изграждането и експлоатацията на жп линията Баку - Тбилиси - Карс. Китайската корпорация „Синохидро” и китайските железници печелят международен търг, обявен от грузинското правителство, за реконструкция на стратегически тунел, свързващ източната със западната част на Грузия и изграждане на жп пръстен околоТбилиси, който е важен елемент от транспортното развитие и сигурност на Грузия. Стойността на 30-келометровия пръстен е 353.5 млн. щ.д., в това число изграждането на каскади, тунели и други инфраструктурни обекти.
Културно-образователният обмен на Китай с трите южнокавказки републики се изразява в откриване на културно-информационни центрове. Функционират успешно и филиали на Института „Конфуций” в столиците на трите кавказки републики, спомагащи за популяризиране на китайския език и култура. Тече обмен на студенти, аспиранти и университетски преподаватели на базата на сключени двустранни образователни спогодби.
Определен дискомфорт в отношенията създава значителния приток на китайски гастарбайтери в трите кавказки републики. Само в Азербайджан те вече наброяват над 7000 души (според официалната статистика), като при това значителна част се заселват не само в градовете, но и в селските райони. В автономната грузинска република Аджария (в градовете Батуми и Кобулети) се увеличава броят на китайските търговски обекти и ресторанти (близо 600). Китайската работна ръка подбива местния трудов пазар, тъй като китайските работници са непретенциозни, работливи и нископлатени (със средни възнаграждения от 90 щ.д. на месец). Според грузинско-китайско споразумение, китайската компания „Хуалинг” ще строи мащабен жилищен комплекс със статут на специална икономическа зона, който може да се обособи като бъдещия „Чайна таун” в Тбилиси. Растящият брой законно и незаконно работещи китайски имигранти в Южен Кавказ може да се окаже източник на сериозно социално-икономическо напрежение в приемащите ги кавказки държави. На определен етап този хуманитарен аспект на отношенията може да стане предмет на сериозни дискусии и търсене на решение на междудържавно равнище.
Китай не иска да поема неизбежните геополитически пасиви от признаването на Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия. Освен официалните призиви за търсене на мирно решение на „замразените” конфликти в Южен Кавказ, Пекин не се ангажира с посреднически функции. Все пак той поддържа неофициални отношения, включващи развитието на стопански, хуманитарни и културни връзки със самопровъзгласилите се и непризнати държавно-териториални образувания. Тези връзки се осъществяват от китайските делови среди, а не от официалните китайски власти. С Абхазия китайците се опитват да реализират проекти в сферата на селското стопанство, геронтологията, спорта, туризма и по линия на вноса на китайски потребителски стоки на абхазкия пазар. Абхазия има свой почетен консул в Пекин, който лобира за интересите на републиката в Азиатско-Европейската континентална консултативна група. Абхазкото т.нар. Външно министерство е назначило специален пратеник за развитие на отношенията си с Азиатско-Тихоокеанския регион. Отношенията на Пекин с анексираната от Армения азербайджанска територия Нагорни Карабах са функция на китайско-арменските отношения. Китайски предприемачески фирми участват в реализацията на проекти в сферата на строителството, преработката на камъни и изграждането на хидроенергийни мощности в Нагорно-Карабах. С Южна Осетия отношенията са предимно в хуманитарната и производствена сфера. През 2008 Пекин оказва хуманитарна помощ на Цхинвали с оглед преодоляване на последиците от въоръжения му конфликт с Тбилиси. Съгласно споразумението между Северна Осетия и Съчуан, се изгражда руско-китайски производствен парк в сферата на леката промишленост, който осигурява 1000 работни места в Южна Осетия.
Позиционирането на Китай в Черноморско-Азовския регион
След разпадането на Съветския съюз Пекин заявява своя стратегически интерес спрямо Черноморско-Азовския басейн и по специално Крим и прилежащите райони – Донбас, в Източна Украйна и Ростовска област на Руската Федерация. Регионът е интересен за Китай от гледна точка на развитие на търговията, селското стопанство и инвестициите в енергийната сфера. През 2011 Китай е сред основните икономически партньори на Крим, като 40% от вноса в автономната република е с китайски произход. Китай сътрудничи с Крим в изграждането на аграрни комплекси, фабрика за производство на комбиниран фураж, хладилни камери и др. Финансирането на тези проекти трябваше да се осъществи от Китайската вносно-износна банка и Китайската национална инженерна и машиностроителна корпорация. Инвестиционните намерения на Пекин включваха строителството на комбинирана топлоелектрическа централа с мощност от 700 мегавата на стойност 800 млн. щ.д. на мястото на АЕЦ Шчелкино, чието строителство беше изоставено през 1989. Централата трябваше да се захранва с природен газ чрез специално разклонение на газопровода Якой – Феодосия - Керч. В китайските планове влизаше суровината за централата да се осигурява чрез подаване на газ от украинския шелф. Китай имаше готовност да предостави на Украйна сондажна платформа на лизинг от 200 млн. щ.д. за добив на газ и нефт.
Разразилата се през миналата 2014 украинска криза ще промени, но едва ли ще спре амбициозните китайски планове в Черноморско-Азовския басейн. След инкорпорирането на Крим към Руската Федерация китайска делегация води разговори с новото руско ръководство в Крим. Китай проявява интерес негови компании да участват в изграждането на дълбоководно пристанище и в строителството на моста през Керченския пролив.
Украинското предизвикателство пред Китай
Като носител на азиатския културен модел, китайската дипломация не демонстрира емоционалност и откровеност. Изказванията на високопоставените китайски функционери и дипломати са сдържани, умозрителни и премерени. Китайците се опасяват, че един път озвучена, тяхната позиция вече не може да бъде променяна в зависимост от динамично променящата се конюнктура, защото това може да се изтълкувано като израз на двойни стандарти. Китайският партийно-държавен „истъблишмент“ бавно и предпазливо формулира съгласувана външнополитическа позиция по даден международен казус или криза, след което последователно отстоява оповестената позиция в дългосрочен план. Така се случва и по въпроса за украинската криза, защото инкорпорирането на Крим в Руската Федералия и фактическото сепариране на индустриално важния Донбас от Украйна представлява сериозно геополитическо предизвикателство за Поднебесната в Големия Черноморски регион. Освен това, за озвучаването на кардинален преход от един външнополитически курс към друг Китай използва ръководители от втория ешелон на властовите структури. В този контекст трябва да се разглеждат изказванията на и.д. директор на Департамента за Европа и Централна Азия в китайското Външно министерство Гуй Цунюй и на заместник-началника на отдела на ЦК КПК по международните връзки Чжоу Ли, според които КНР се отнася отговорно и внимателно към решаването на националните въпроси и във връзка с това не приема референдумите като начин за извоюване на независимост (Макао например, иска да проведе референдум за принципите на бъдещите си отношения с континентален Китай, което е предизвикателство пред китайския интегритет и национална сигурност). В този смисъл Китай не приема и Кримския референдум като легитимна форма на смяна на суверенната принадлежност на полуострова, но в същото време приема тезата, че Крим е земя, исторически свързана с Русия. Квинтесенцията на китайската позиция е, че Пекин не поставя под въпрос териториалния интегритет на Украйна, но по същество приема фактическата геополитическа промяна на статута на Крим. По въпроса за Крим Китай отчита важността му за националната сигурност на Русия. Индикациите обаче са, че Пекин не би подкрепил под никаква форма евентуално едностранно официално признаване от страна на Кремъл на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.
Заключение
КНР е в процес на избистряне на самостоятелна стратегия за позициониране в Големия Черноморски регион. Регионът представлява важен плацдарм за проникването на Поднебесната в Кавказ, ЦИЕ и Близкия изток. През него преминават важни стратегически пътни и енергийни трасета и са съсредоточени значими енергийни ресурси, така необходими за развитие на втората по-големина икономика в света. Китайската стратегия за ГЧР ще подпомогне реализацията на китайския геостратегически проект за възраждането на Великия път на коприната. Китай навлиза в региона ненатрапчиво чрез инструментариума на търговско-икономическите, инвестиционните и културно-образователните отношения при зачитане на суверенитета и без поставяне на политически условия за сътрудничество.
Наблюдава се приемственост на китайския подход по отношение на Азиатско-Тихоокеанския регион, БРИКС и, респективно, ГЧР. В усилията си за изграждане на многополюсен свят Пекин е заинтересован от възстановяване на Русия като самостоятелен полюс в системата на международните отношения. В същото време Китай не желае да участва в съюзи срещу други държави, тъй като е заинтересован от мирното обединение с Тайван в обозримо бъдеще. Развитието на равноправни и взаимоизгодни стопански и културни отношения с всички страни на всички континенти е ключов елемент на китайската външна политика. Китай е носител на своя собствена национална ценностна система, различна от скалата на ценностите на Запада, и не се притеснява да я отстоява в международен план.
Литература:
Дергачов, В. (2014). Геополитическая трансформация в Черноморском регионе и проблемы безопасности в Восточной Европе [Онлайн: http://recensio.info/stati/513-geopoliticheskaya-transformatsiya-v-chernomorskom-regione-i-problemy-bezopasnosti-v-vostochnoj-evrope Извлечено на 17.02.2015]Крутиков, Е. (2014) Мы хорошо знаем историю принадлежности Крыма. г. „Взгляд” [Онлайн: http://vz.ru/world/2014/11/21/716499.html Извлечено на 17.02.2015]Чернов, В. (2014) Крым станет „щелковым”. [Онлайн: http://portnews.ru/comments/print/1745/?backurl=/comments/ Извлечено на 17.02.2015]CNPC-Азербайджан (2014). [Online:http://www.cnpc.com.cn/ru/asbj/asbj_index.shtml Извлечено на 17.02.2015]Babayan, D. (2014). The People’ Republic of China in the Azov-North Black Sea Sub-region: Present State and Future Plans [Онлайн: http://www.ca-c.org/journal/2012-04-eng/03.shtml Извлечено на 17.02.2015]Babayan, D. (2014) New Silk Roads in the Southern Caucasus: Chinese Geopolitics in a Strategic Region [ Online: http://yalejournal.org/article_post/new-silk-roads-in-the-southern-caucasus-chinese-geopolitics-in-a-strategic-region/ Извлечено на 17.02.2015]China's 'New Silk Road' Vision Revealed (2014). [Online: http://thediplomat.com/2014/05/chinas-new-silk-road-vision-revealed/ Извлечено на 17.02.2015]* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
Китайската стратегия в Големия Черноморски регион
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode