В рамките на петнайсет месеца (март 2014 - юни 2015) в Турция се провеждат три гласувания - вече преминалите местни избори през март 2014 и президенските избори през август 2014, както и предстоящите на 15 юни 2015 избори за национален парламент. Смята се, че управлявашите в страната ислямисти от Партията на справедливостта и развитието (Adalet ve Kalkınma Partisi, AKP) са на път да постигнат деветата си изборна победа в рамките на последните 13 години. В по-далечна перспектива обаче, поредният успех на парламентарните избори може и да не се окаже достатъчен за да съхрани целостта на тази коалиция от ислямисти, консерватори, радикални сунити, приятелски бизнес кръгове и либерали. Амбициите на АКР се простират далеч отвъд изборния успех, но макар че си остава най-влиятелната политическа формация в Турция, ако се оправдаят прогнозите, че количеството подадени за нея гласове вече е достигнало точката на насищане, партията може да се окаже уязвима за редица потенциални заплахи. Засега изглежда, че турците са склонни да игнорират най-тежкия корупционен скандал в политическата история на страната (1), но няма гаранции, че наистина са забравили зашеметяващите събития от края на 2013 (2).
Семейното владение
Нещо "северно", т.е. полъх на политическа прозрачност и нежелание да се толерира непотизмът и корупцията, се усети за кратко в страната на фона на прословутия корупционен скандал през декември 2013. Тогава турската полиция арестува, наред с петдесетина други високопоставени заподозрени, и синовете на трима министри от действащото правителство (включително този на вътрешния министър) по обвинение в корупция (3). Само няколко часа по-късно обаче, всичко се върна в нормалното русло: петима полицейски шефове, отговорни за въпросната операция, заедно с дузина други офицери, заподозрени от правителствената върхушка, че са техни "съучастници", бяха уволнени (4).
Премиерът Реджеп Тайип Ердоган и неговата "номенклатура" реагираха предсказуемо. След първоначалния шок, те обявиха позицията си, че арестуваните са невинни, още преди за чуят заключението на обвинениято, да не говорим, че си позволиха да коментират доказателствата, представени от прокуратурата - нещо, което законът забранява преди началото на съдебния процес. Впрочем, те бяха убедени, че разследването е поръчано от тайната мрежа на влиятелния мюсюлмански духовен водач Фетхуллах Гюлен и неговите хора в полицията и съдебната система (5). Макар че някога бяха най-близки съюзници, днес Гюлен, който живее в доброволно изгнание в американския щат Пенсилвания, и Ердоган влязоха в открит сблъсък през 2013, в чиято основа, както изглежда, са техните властови претенции (6). Гюлен, чието движение "Хизмет" управлява мрежа от частни училища в САЩ и над 80 други държави по света, дълго време издигаше свои хора на върхови позиции в турската бюрократична система с благословията на Ердоган. Идеологическите различия и "опасното овладяване на властта" от мрежата на Гюлен обаче, започна да изнервя Ердоган още през 2011. През 2014 АКР прокара закон за забрана на частните училища в страната, една четвърт от които принадлежат на "Хизмет" (7).
Полицейските офицери, забъркани в тази афера, бяха уволнени един по един, но с това неприятностите на Ердоган не приключиха. Неизвестни източници публикуваха в социалните мрежи записи на телефонни разговори, които в някоя европейска държава биха провокирали масови обществени протести и дори падането на правителството. Записите дават представа за това, как Ердоган контролира медиите, как неговите протежета от бизнес средите даряват големи суми за фондацията на собствения му син, как последният, въпреки указанията, дадени му от Ердоган, не успява да се отърве от купищата пари, които държи в дома си, и как премиерът нарежда на определени бизнесмени да купуват медии или да уволняват журналисти (8). Самият Ердоган обаче, категорично отрече да е правил нещо незаконно и обяви, че всички публикувани в Интернет матералия са "монтаж" (9). Хилядите страници с доказателства, които полицията представи след продължилото няколко месеца техническо и физическо наблюдение, бяха обявени за фалшиви и дело на "тъмните сили".
През март 2014 Ердоган вече беше силно изнервен от това, че доскорошният му влиятелен приятел се е превърнал в негов опасен враг. Хората на Гюлен обикаляха Анадола, смятан за електорална крепост на премиера, убеждавайки избирателите да не гласуват за един корумпиран политик (10). Десетина дни преди местните избори, в частни разговори, високопоставени активисти на "Хизмет" прогнозираха, че гласовете за АКР ще паднат с около 35% от постигнатите през 2011 почти 50%. Те обаче, очевидно подцениха прагматизма на турския избирател и надцениха ролята на морала в турското общество.
Ердоган олицетворява възгледите на средния турчин
В един свой анализ, публикуван през 2006, посочих, че политиците от AKP са огледален образ на средния турски избирател: вярващ мюсюлманин, но прагматик; генетично антизападно настроен, но подкрепящ интеграцията в ЕС заради икомическите и политически ползи; колективист на теория, но индивидуалист на практика и моралист, когато става дума за някой друг, но толерантен към корупцията, когато я практикува самият той. Оттук и необичайно високата толерантност към корупцията и лошото управление в Турция.
Всичко това обаче, не променя типологията на средния турски избирател, който е склонен да толерира корупцията, ако нещата се развиват добре за него, неговото семейство, приятелите му и техните семейства и приятели (11). Така, вместо да се сблъска с охладняване на отношението към него в разгара на корупционния скандал, Ердоган беше приветстван като герой от съпартийците си в цяла Турция, включително от странно изглеждащи групи хора, посрещащи премиера облечени в бели дрехи, символизиращи смъртта в ислямската традиция. Посланието беше ясно: "ще бъдем с теб до смъртта си" (12).
Междувременно, списъкът на обичайните заподозрени, които според Ердоган се опитват да свалят със сила правителството му, ставаше все по-дълъг. Малко преди местните избори през март 2014 той включваше "интергалактичните конспиратори, тъмните сили, повечето западни информационни агенции, еврейската диаспора, германския национален превозвач, самата Германия, американския посланик в Анкара и САЩ, лихварското лоби, финансистите, търговците и проповедническото лоби (т.е. движението на Гюлен)" (13).
На практика, през 2014 турската социалнополитическа демография се оказа дори още по-благоприятен фактор за АКР, отколкото беше преди това. Неслучайно Ердоган препоръчва на всяко турско семейство да има поне три, или "дори четири и пет" деца. Той е наясно, че всеки нов безработен млад гласоподавател може да се обърне само към религията или към изборната урна (а набожните но бедни мюсюлмани традиционно гласуват за АКР), или към двете заедно. Освен това се знае, че турското население е пет-шест пъти по-многобройно от кюрдското. Тоест, в чисто математически план, по-високата раждаемост при кюрдите не означава че те ше започнат да доминират. По-важно в случая е, че Ердоган традиционно печели половината от гласовете на избирателите кюрди. Което означава, че няма особени причини да се тревожи, ако препоръката му за раждаемостта се изпълнява и от кюрдите.
Турция в цифри
Като изключим бързо растящата и икономика, Турция не демонстрира добра форма по нито един от международно приетите критерии. Само три турски университети са в световния Топ-500 (14). Процентът на детската смъртност в страната продължава да е 17 на 1000 живи новородени (15), а 24% от децата между 10 и 14 години са на трудовия пазар (16). Средствата, изразходвани за здравеопазване на глава от населението, са само една десета от тези в Италия. Според доклада на Световния икономически форум за глобалния разрив между половете (Global Gender Gap Report), Турция е на 120-то място от общо 136 държави (17). На картата за свободата на пресата на "Фрийдъм хаус", страната е поставена в червената зона на "несвободните медии" (18). На свой ред, индексът за медийна свобода на "Репортери без граници" я поставя на незавидното 154 място (19). Съществува обаче, един глобално приет индекс, който обобщава всички тези данни. Докладът за човешкото развитие на Програмата за развитие на ООН, включва сравнителни данни за очакванията от живота, образованието, жизнените стандарти и качеството на живот, позволяващи да се определи, дали една страна е развита, развиваща се или неразвита. Според този индекс, Турция е на 69-то място с годишен доход на глава от населението около 10 000 долара (20).
Победителят отново печели
На 30 март 2014 АКР на Ердоган отново победи, спечелвайки над 43% от гласовете на национално ниво, въз основа на гласовете за избор на общински съвети, където се гласува за партии, а не за конкретни кандидати. Това обаче беше една леко нагарчаща победа. Ердоган успя да изпревари съперниците си въпреки поредицата скандали, но получи предупреждение от избирателите. Гласовете за партията му паднаха до 43,3%, срещу 49,8% през 2011, т.е. с два милиона души.
Това беше важно, доколкото дългосрочният план на Ердоган е да промени конституцията така, че президентът да получи по-големи пълномощия, в сравнение със символичната власт, с която разполага сега. За да прокара подобна поправка обаче, партията му трябва да разполага с поне 330 места в парламента. Ако изборите на 30 март бяха парламентарни, а не общински, с получените 43,3% Ердоган можеше да разчита на не повече от 290 депутати.
В същото време постигнатият резултат бе достатъчно добър за да го убеди, че трябва да се кандидатира на президентските избори през август 2014. За да го победят, двете основни опозиционни партии - социалдемократическата Републиканска народна партия (СНР) и дясната Партия на националистическото движение (МНР), се споразумяха да издигнат общ кандидат, в лицето на консервативния професор Екмеледин Ихсаноглу, генерален секретар на финансираната от Саудитска Арабия Организация Ислямска конференция. Стратезите на опозицията разчитаха, че той ще може да отнеме гласове от електоралното "ядро" на Ердоган. Възможно е действително да го е направил, но в същото време Ихсаноглу очевидно е отблъснал много традиционни избиратели от лявото крило на CHP.
В крайна сметка, Ердоган спечели 51,8% от гласовете, докато Ихсаноглу привлече едва 38%. Така Ердоган стана дванайстия президент на Турция. По време на кампанията си той даден ясен сигнал, че възнамерява да бъде "действен и усърден" държавен глава, т.е. не възнамерява да се ограничава в тесните рамки, които конституцията му налага. Всичко, от което се нуждаеше в този момент, беше нов премиер, който да го наследи - някой, на когото би могъл да довери изпълнителната власт и да може да направлява действията му от президентския дворец. Това беше външният министър Ахмед Давутоглу, който с удоволствие прие поста, декларирайки пълната си лоялност към Ердоган (21).
Зад изборните резултати
Изборите на 30 март и на 10 август изискват по-подробен анализ за да разберем, какво точно се крие за това, което изглежда като поредната чиста победа за АКР. Долната таблица показва еволюцията на популярността на АКР в периода, откакто партията се появи на политическата сцена през 2002.
Легенда:
Избори Гласове за АКР % на АКР от гласовете Общо гласували
парламентарни
общински
Вижда се, че гласовете за АКР са се удвоили в периода 2002-2014, от почти 11 милиона до над 21 милиона. Към тези данни обаче е необходимо да подхождаме с известна предпазливост. Въпреки впечатляващия ръст, гласовете, подадени за Ердоган на президентските избори, не означават автоматично и подкрепа за партията му. На първо място, някои избиратели, които не са част от електората на АКР (особено сред националистите и неподкрепящите АКР ислямисти) гласуваха за Ердоган заради неговата идеология и личната му харизма.
На второ място, някои настроени против Ердоган турци също гласуваха за него, смятайки, че той ще представлява по-малка опасност за страната, ако заеме до голяма степен символичния президентски пост, отказвайки се от премиерския.
На трето място, броят на гласувалите през август беше изключително нисък (74% от избирателите, в сравение с почти 90% през март), което позволи на Ердоган да прескочи 50%-ната бариера. Мнозина опозиционно настроени избиратели не гласуваха, тъй като бяха убедени, че Ердоган със сигурност ще победи.
Един по-задълбочен анализ би помогнал да разберем и как се променя популярността на Ердоган от 2011 насам, когато тя достигна върха си. Тогава АКР получи 21,4 млн. гласа на парламентарните избори, т.е. 49,8%, от общо 50,2 млн. избиратели. Между 2011 и 2014 са регистрирани 2,5 млн. нови избиратели, с което общият им брой нарасна до 52,7 млн. Ако на изборите през март 2014 АКР беше запазила същото ниво на подкрепа като през 2011, партията би събрала 26,2 млн. гласа. Вместо това, гласувалите за нея бяха 19,4 млн., т.е. 6,8 млн. по-малко. Тези сметки не отчитат невалидните гласове, но това не променя факта, че АКР загуби значителен брой гласове, въпреки официално отчетената впечатляваща изборна победа. Изборите бяха съпроводени от многобройни спекулации за мошеничества и нарушения, но нито една от тях не получи официално потвърждение от независими източници. В доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се отбелязва "наличието на определено ниво на доверие в честността на изборния процес" (22).
"Борец за величието на Турция"
Навремето, когато повечето чуждестранни външнополитически наблюдатели използваха по отношение на Ахмед Давутогли евфемизми от типа на "турския Кисинджър", "борец за величието на Турция" и "винаги главен герой в собствената си история", авторът на настоящата статия предпочиташе да го определя като "Доктор Стрейнджлав" (психично нестабилен генерал, герой от едноименния филм на Стенли Кубрик от 1964 - б.р.), "Човекът, който прави утрешния ден" или "онзи, който обяздва бурята". Външната политика на Турция по времето на Давутоглу представляваше своеобразна "неособено смешна турска "опера буфа", чиито главни герои силно напомняха онези от прочутия роман на Мигел де Сервантес" (23).
От друга страна, Давутоглу е известен като фин джентълмен: честен, скромен и упорито работещ човек, който желае най-доброто за своя народ, макар и невинаги по най-реалистичния начин. Неговата толерантност към различните мнения го прави много по-"западен" типаж, отколкото Ердоган. Освен това Давутоглу е първият турски премиер - след покойния Бюлент Еджевит - към който няма никакви подозрения, че е корумпиран. С други думи, той е турският "Mr. Clean".
За съжаление, основите на прокарваната от Давутоглу външна политика няма как да се трансформират от чиста идеология в нещо разумно. Преди Турция на практика имаше двама външни министри - Ердоган и Давутоглу, сега вече има трима, с назначаването на бившия министър за ЕС Мевлют Чавушоглу за министър на външните работи.
Разбира се, не може да става и дума, че последният ще може да прокарва някаква своя външна политика, независима от Ердоган и Давутоглу, той по-скоро ще бъде като "ново вино в стара бутилка". Оттук нататък тримата (вместо досегашните двама) ще се борят с "превратаджиите" в Близкия Изток, ако те се противопоставят на "Мюсюлманските братя" (авторът очевидно има предвид военните в Египет - б.р.), ще декларират надеждите си да могат някой ден да се молят в джамията Ал Акса в "палестинската столица Йерусалим", ще работят за свалянето на сирийския президент Башар Асад, ще поддържат сложната игра между "неоосманизма" и иранския режим, отправяйки открито предизвикателство към позициите на Техеран в региона, и ще продължат да работят неуморно за прокарването на турския сунитски ислямизъм в някогашните владения на Османската империя.
Давутоглу може обаче да се окаже "нежелания подарък на Ердоган за Турция", особено ако реши (нещо което един честен интелектуалец може да си позволи) да преразгледа приложимостта на турската сунитска доминация в бившите османски владения. Или ако спре да разглежда външнополитическите отношения на Анкара с държавите, които някога са били част от империята, като вътрешнотурски проблем. Или пък, ако престане да вярва, че има свещената мисия да коригира "некоректния" ход на историята (24).
Не всичко изглежда розово
Привидно, всичко в апарата на АКП функционира перфектно. Партията уверено върви към деветата си изборна победа за последните 13 години, нещо невиждано в турската политическа история. Ердоган изглежда недосегаем: опозицията е слаба и не може да го засегне сериозно- Турците продължава да подкрепят своя президент въпреки неприятните корупционни скандали. Той спечели президентските избори още на първия тур, както беше обещал предварително. Освен това разполага с лоялен премиер в лицето на Давутоглу, който не изглежда способен да се противопостави на намерението на своя лидер да се меси в работите на изпълнителната власт и да продължава да взема сам най-важните решения. Давутоглу е добре познат на всички турски граждани, като почти половината от тях го смятат за външнополитически лидер, който обещава възраждане на рухналата преди почти век имперска мощ. Той подкрепя Хамас и е антиизраелски настроен, което е най-добрата рецепта за печелене на популярност и изборна подкрепа. Освен това, Давутоглу стартира по най-добрия възможен начин, постигайки през септември 2014 освобождаването 46 турски заложници и трима иракски служители, задържани от джихадистите на Ислямска държава при щурма на турското консулство в Мосул през юни (25). Несъмнено, премиерът стана любимец на всички турци, позирайки пред камерите с щастливите заложници, сред които бе и турският генерален консул в иракския град (26). "Само Давутоглу можеше да ги измъкне невредими от ръцете на джихадистите" - ми каза един шофьор на такси, добавяйки - не ме разбирайте погрешно, никога не съм гласувал за АКР. Не харесвам Ердоган, защото съм националист. Но мисля да гласувам за Давутоглу на следващите парламентарни избори". Какво по-добро начало за един премиер?
Всичко това обаче е само част от пейзажа. Както вече споменах в началото, резултатите от изборите показват, че броят на избирателите на АКР вече е достигнал връхната си точка е сега се колебае около нивото от двайсет милиона души, освен това липсват заслужаващи доверие социополитически данни за да смятаме, че партията може да фиксира значителен ръст на избирателите си под ръководството на Давутоглу. Предвид очертаващото се по-активно участие на парламентарните избори през юни 2015, резултатът на АКР на национално ниво по-скоро може да падне, колебайки се между постигнатото през март 2014 (43,3%) и критичния праг от 40%.
Давутоглу може да привлече някои турски избиратели, но други остават лоялни единствено на Ердоган, а не на посочения от него премиер. "Никога няма да гласувам за друг, освен за Ердоган - сподели пред мен келнер от модерен ресторант в Анкара - Давутоглу може да бъде само втория човек в екипа му, а аз не искам да гласувам да втория, затова няма да гласувам за парламентарните избори, а ще чакам следващите президентски за да гласувам отново за Ердоган".
Проблемите обаче не приключват с това. За да наложи избора на Давутоглу на партийното ръководство, Ердоган трябваше да жертва Абдула Гюл, предшественикът му на президентския пост, втората най-важна фигура в АКР и негов най-близък политически съратник още от края на 90-те години. Наред с Ердоган, Гюл е сред основателите на партията. Той винаги се е смятал за много по-умерения и спокоен измежду двамата, но това очевидно не важи за съпругата му. Малко преди да напусне президентския дворец, Хайруниса Гюл изненадващо даде интервю за медиите, в което гневно заяви, че "нашите верни приятели ни предадоха, засегнаха ни много сериозно и никога няма да им простя това" (27). От него става ясно, че в монолитното партийно единство може да се появи пукнатина.
Гюл, който в момента не е ангажиран с нищо, обяви малко по-рано, че е "твърде млад за да се пенсионира" (28). Напълно пренебрегнат от най-близките си политически сътрудници, Гюл, който винаги е демонстрирал огромно търпение, най-вероятно ще изчака да се превърне в притегателен център за други недоволни активисти на АКР. Както е известно, партията прие правилото, че нито един неин депутат не може да остане в парламента повече от три пълни мандата (29). Това означава, че около седемдесет високопоставени партийни активисти, включително редица ключови фигури в сегашния и предишния кабинет, ще трябва да се оттеглят, подобно на Гюл. И, също като него, те смятат, че са твърде млади за да изчезнат от политическата сцена.
Въпреки успокояващите изявления на партийните лидери, че "в АКР никога не може да има разцепление" (30), повечето политически наблюдатели смятат, че те по-скоро отразяват страха, че подобно разцепление наистина е възможно. Някои политици дори спекулират, че наскоро създадената от Абдурахим Карслъ дясноцентристка Партия на Центъра (Merkez Parti, МР) ще привлече разочарованите от АКР политици, "ако Давутоглу не постигне резултатите, които Ердоган очаква от него" през юни 2015 (31). От ключово значение в случая ще е евентуалният спад в броя на получените от АКР гласове до критичния праг от 40% или по-ниско.
Но дори ако не станем свидетели на разцепление сред турските консерватори, обединени в АКР, амбициозните планове на Ердоган могат да се сблъскат с две сериозни предизвикателства. Първото желание на президента е Давутоглу да спечели достатъчно места в парламента (поне 330 от общо 550) за да бъдат приети поправки в конституцията (32) и страната да се превърне, де факто, в президентска република, което е и най-съкровения стремеж на Ердоган. Но, ако - както посочих по-горе, гласовете за АКР не надхвърлят очаквания "таван" от 43%, партията вероятно ще спечели 290 места. При подобно развитие, дори ако АКР получи подкрепа за промяна на конституцията от депутатите кюрди (които обикновена печелят 20-25 места в парламента), това няма да е достатъчно за реализацията на големия проект на Ердоган.
Битката на президента (и новия министър председател) за постигане на конституционно мнозинство в парламента след юнските избори доказва, че Ердоган не се чувства комфортно в сегашната си позиция, въпреки че продължава да контролира всички нива на изпълнителната власт и пренебрежителното му отношения към конституцията. Той иска еднолична власт и не желае да зависи от едни или други съюзници. Причините за това са няколко. На първо място, Ердоган се опасява, че популярността на АКР до голяма степен се дължи на собствената му харизма и не е сигурен как наследникът му ще се справи с многобройните предизвикателства, без значение колко сериозна подкрепа получава от него. На второ място, той иска да бъде истински "конституционен президент", а не опонентите му непрекъснато да го обвиняват, че нарушава конституцията. На трето място, Ердоган се безпокои, че сегашната ситуация може един ден да доведе до вътрешни борби и разцепление. За момента той напълно се доверява на Давутоглу, но да не забравяме, че навремето имаше пълно доверие и на Гюлен. Шансовете Давутоглу да се обърне срещу президенти са малки, но съществуват. Ердоган никога не е криел желанието си да избегне това, което той самият определя като "двуглава" администрация (т.е. управление, осъществявано на практика от двама души) (33). В същото време, в рамките на само няколко месеца, президентът и премиерът успяха да направят няколко тотално разминаващи се изказвания по редица въпроси.
Втората голяма амбиция на Ердоган (която той нееднократно декларира) е да създаде "поколение от вярващи (мюсюлмани)" (34). По-късно той подкрепи думите си, заявявайки: "не очаквайте от една консервативна партия да създаде поколение от атеисти" (35).
Досега Ердоган и съратниците му винаги печелеха. Но и винаги са под напрежение. Затова често изглеждат угрижени и нещастни. В същото време, те са гневни и винаги готови за битка. Вече не ги задоволява пълния контрол над почти половината Турция. Те искат да спечелят и другата половина, онази на която тайно завиждат, която си позволява да се шегува с тях и да се присмива на привързаността им към ислямската кауза. Тази половина от турското население предпочита да се радва на живота, защитава правото си на грях и не иска да участва в изграждането на една фалшива държава, която на пръв поглед е свободна от греха, но на практика е затънала в грехове. Дълбоко в душите си водачите на АКР се опасяват, че водят обречена война, въпреки впечатляващите успехи, които постигат във всички досегашни политически битки.
Бележки:
1. Sol Portal (Istanbul), Dec. 17, 2013, June 24, 2014; Ana Sayfa, "Darbenin Degil Rezilligin Tarihi,"Asal Medya (Istanbul), June 24, 2014.2. Sol Portal, Dec. 20, 2013; Mehmet Yilmaz, "Bu nasıl ustalik anlayan var mi?" Hürriyet (Istanbul), Jan. 3, 2014.3. Sol Portal, Dec. 17, Dec. 18, Dec. 19, Dec. 20, 2013.4. Ibid., Dec. 17, Dec. 18, Dec. 19, Dec. 22, 2013; Yilmaz, "Hadi Gelin 'Büyük Fotoğrapha' Bakalım."5. Al-Monitor (Washington, D.C.), Aug. 16, 2013; Ulusal Kanal (Istanbul), Nov. 15, 2013.6. Al-Jazeera TV (Doha), Jan. 30, 2014; Avrupa-Postasi (Hamburg), Nov. 20, 2013.7. Al-Jazeera TV, Nov. 21, 2013; Milliyet (Istanbul), Nov. 26, 2013; The Wall Street Journal, Nov. 27, 2013; Hürriyet (Istanbul), Dec. 3, 2013.8. "Yalçın Akdoğan ile Nermin Yurteri Ses kaydı 2," You Tube, Mar. 11, 2014; Zaman (Istanbul),Feb. 13, 2014; Radikal (Istanbul), Feb. 2, 2014.9. "Başbakan Erdoğan: Ses Kaydi Montaj Dedi Showhaber," Vidivodo, accessed Oct. 7, 2014; NTVMSNBC, Feb. 25, 2014.10. Anadolu Ajansı (Ankara), Mar. 19, 2014; AK Party website, Mar. 24, 2014.11. Burak Bekdil, "Why Is AKP the Mirror Image of the Average Voter?" Hürriyet, Mar. 29, 200612. Today's Zaman (Istanbul), Dec. 23, 2013.13. Burak Bekdil, "There is a thief!" Hürriyet, Mar. 7, 2014.14. "World University Rankings, 2013-14," Times Higher Education (London), accessed Oct. 13, 2014.15. "Mortality rate, infant," World Bank, Washington, D.C., accessed Oct. 8, 2014.16. "Child Labour Persists around the World: More than 13 Percent of Children 10-14 Are Employed," International Labour Organization, Geneva, June 10, 1996.17. Gender Gap Report 2013 (Geneva: World Economic Forum, 2013), p. 10.18. "Turkey," Freedom in the World, Freedom House, Washington, D.C., accessed Oct. 27, 2014.19. "Eastern Europe and Central Asia: Authoritarian Regional Models," World Press Freedom Index 2014, Reporters Without Borders, Washington, D.C., accessed Oct. 8, 2014.20. Human Development Report (New York: U.N. Development Programme, 2014) p. 40.21. Al-Jazeera TV, Aug. 27, 2014.22. "Republic of Turkey, Presidential Election, 10 August 2014," Organization for Security and Co-operation in Europe, Warsaw, May 7-9, 2014.23. Hürriyet, Sept. 13, 2011.24. "Turkey's Foreign Policy Objectives in a Changing World," Center for Strategic and International Studies, Washington, D.C., Feb. 10, 2012.25. The Guardian (London), June 11, 2014.26. Reuters, Sept. 20, 2014.27. "Hayrünnisa Gül: Bizi çok üzdüler asıl intifadayı ben başlatacağım," You Tube, Aug. 20, 2014; Murat Yetkın, "Hayrünnisa Gül: Asıl intifadayı ben başlatacağım," Radikal, Aug. 8, 2014.28. Sabah (Istanbul), Jan. 30, 2013.29. Parti Tuzuğu, AK Parti, 2002.30. Analız Merkezı (Istanbul), Apr. 13, 2014; Medyagündem (Istanbul), July 31, 2012.31. Zaman, July 7, 2014; Sözcü Gazetesi (Istanbul), June 10, 2014.32. "Anayasa için kritik eşik 330," Hürriyet, accessed Oct. 14, 2014; Zaman, Oct. 12, 2012.33. Hürriyet, Oct. 21, 2014.34 Ibid., Feb. 2, 2012.35. Ibid., Feb. 2, 2012.* Авторът е турски анализатор, сътрудник на Близкоизточния форум и на "Мидл Иийст Куотърли"
{backbutton}
