Selby J., G. Daoust, and C. Hoffmann. Divided Environments: An International Political Ecology of Climate Change, Water and Security, 362 p., Cambridge University Press, 2023.
Генерал Харалд КУЯТ: Днешните германските лидери са опасно некомпетентни
Харалд Куят е генерал от резерва на германските военновъздушни сили (Luftwaffe). Роден е през 1942 в Милке (днес на теритоията на Полша). През 1959 влиза в състава на Luftwaffe, а през 1965 получава първото си офицерско звание. През 1975-1977 е щабен офицер в западногерманското Министерство на отбраната. През 1977 завърша Военната академия в Хамбург, а през 1988 и Колежа по отбраната на НАТО в Рим. През 1992-1995 е заместник на германския представител във Военния комитет на алианса, както и в Западноевропейския съюз в Брюксел. Година по-късно става директор на Координационния център на мисията на НАТО в Босна (IFOR). През 1998 генерал-лейтенант Куят е назначен за ръководител на щаба за планиране към Министерството на отбраната, а от 2000-та е гeнерален инспектор на Бундесвера. От 2002 до преминаването му в резерва през 2005 Куят е председател на Военния комитет на НАТО. След това е член на Съвета на базираната в САЩ неправителствена организация Network Centric Operations Industry Consortium, както и на берлинския Институт „Диалог на цивилизациите”. Носител на бълтарския орден „Стара планина”.
България и глобалната високоскоростна железопътна мрежа
Първите високоскоростни жп мрежи са създадени за да поддържат националните системи, особено по протежение на главните транспортни коридори. В Европа тази еволюция е достигнала точката, при която няколко национални високоскоростни системи се интегрират, като например Eurostar (Париж-Лил-Лондон) и Thalys (Париж-Брюксел-Антверпен-Ротердам-Амстердам).
Европейските избори през 2024: залогът е съществуването на Съюза
Според публикувания през есента на 2023 доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСFR), мнозина на Стария континент, както и извън него, допускат, че ЕС би могъл да се разпадне през следващите двайсет години (1), като съдбата му ще зависи най-вече от изхода от войната в Украйна.
Съдържание брой 2 2024
Анализи
Б.Градинаров, Капанът на геополитическото високомерие
Балканите
М.Карагьозов, Между "меката сила" и милитаризацията: турската външна политика в началото на ХХI век
Фокус: Мигрантският проблем
Н.Петров, Геополитическите аспекти на миграционната криза в Европа
С.Иванова, Новата Реконкиста: мигрантския проблем в САЩ
Фокус: Африка
Н.Панин, Геополитическата битка за Черния континент: стратегията на основните външни играчи
Н.Стефанов, Египет на кръстопът
С.Хайтов, Ескалацията на конфликтите в Източна Африка
А.Тодоров, Интеграционната инициатива в зоната на Сахел и нейните геополитически измерения
Геостратегия
Р.Литуак, Триполюсният ядрен свят: предизвикателствата пред стратегическата стабилност
Дж.Хуашън, Опасна игра:ядреният фактор в украинската криза
А.Михайлов, Аспекти на военното сътрудничество между Русия и Северна Корея
Д.Киров, Новата арктическа геополитика
Геоикономика
Я.Романчук, Обречена ли е украинската икономика
И.Цеков, Енергийната дипломация като инструмент за постигане на национална сигурност
Идеи
А.Дьо Беноа, Ерата на държавите-цивилизации
Основи на геополитиката
И.Батаклиев, Географското единство на българските земи
Книги
М.Стоянова, Екология и (гео)политика
Интервю
Генерал Харалд Куят за корените на ескалирашото напрежение в света
Черноморският вектор на турската геополитика
Като наследник на някогашната Османска империя, днешна Турция има специфична зона на национални интереси. При това, предвид доминиращите в средите на турския елит паралелни идеологии на неосманизма и пантюркизма, претенциите на Анкара се простират далеч извън бившите османски територии.
Новата военна (гео)политика на Париж
През октомври 2023, в рамките на френските сухопътни сили, беше създадено ново командване за въздушно-наземни операции "Европа" (СТЕ).